Вицове за баби
Бабите ще ви разсмеят с техните старчески проблеми и остарели виждания за живота, както и тяхното ежедневие с палавите им внуци.
В тази категория има 3511 вица, разпределени в 235 под-страници.
Баба ми викаше:
- Стани, сине, военен!!! Докат разберат, че си идиот, ша си майор!!! Докат са начудят кво та праат — пенсионер...
- Бабо, направи ми мекици.
- С какво бе, бабиното!? Снощи с твоите приятели-алкохолици сте ми изшмъркали брашното!
- Бабо, а дядо изневеряваше ли ти?
- Не успя!
- Защото много те обичаше ли?
- Не, защото във всяко ядене слагах чесън!
Девойка пита гаджето си:
- Скъпи, ние имаме вече тримесечна връзка. Не е ли време вече да ме представиш на семейството си?
- Няма начин - отговаря младежът.
- Жена ми е на море, а двете ми деца са на село при баба и дядо.
Лети Баба Яга гола из гората, яхнала метла и насреща ѝ излиза горският магьосник.
- Ти какво, бабиер, да не си изкукуригала?! - изкрещял той.
- На стари години се мотаеш гола из гората и смущаваш обитателите!
- Това ми е еротичната рокля! - вреснала му Баба Яга.
- А... - смутил се магьостикът.
- Ами такова... да беше я изгладила!
- Бабо направи ми мекици...
- Как да ти направя мекици бабиното, като си изшмъркал брашното...
Бабичка разказва приказка на внучка си:
- Лети по небето Змей Горянин, грозен и страшен, очите му мятат пламъци, от ушите му излиза дим, и крещи неистово...
- Бабо, а какво означава "неистово"?
- А това, миличка, е нещо от типа на "Ох-ох-хо, Ей сега ви е*ах майкатааа!"
Ако някой много иска да се разведе, предавам съвета на моята баба:
- Търпете и се обичайте един друг. Две пенсии са по-добре от една!
- Древна мъдрост ни учи, че никога не е късно да намериш истинската любов, защото с времето любовта узрява и става все по-сладка.
- Това не прави по-малко странен факта, че спиш с баба ми...
Дядо Пешо бил на баня. Баба Куна шетала дома и от време навреме поглеждала през прозорчето, иде ли си дядото. По едно време – ей го на, търчи старецът, заметнат само с един пищимал:
- Куне, сабличай са дибидюс!
- Що, бре?
- Ми, станал мий е, ма! От Заговезни по-миналата година не мий е ставал!
Зафанала баба Куна да са съблича – една фуста, па средната фуста, па памучната… и на дядо Пешо достойнството трайно се загледало към пода. Тъй минала още година, дядо Пешо пак отишъл на баня, но този път баба Куна взела мерки, съблякла се дибидюс отрано и в тръпнещо очакване вперила поглед към пътя. И по едно време лети изотдоле дядо Пешо, пак само по пищимал, отваря вратата и се втрещява в гледката, дето го очаква:
- Ей м*мка му, Куно, само за к*р си мислиш, а че мене дрехите ми откраднаха в банята – ич ти не дреме!
40 години е прекрасна възраст - едната приятелка стана баба, другата излезе в майчинство, а третата още очаква принца...
- Дядо, кое е първо: кокошката или яйцето!
- Разбира се, че яйцето, чедо! Преди половин век, ако не ми бяха яйцата, нямаше да се оженя за онази кокошка баба ти!
ЮРИДИЧЕСКИ ПРОЧИТ НА ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА
Червената шапчица живеела в Урегулиран поземлен имот (УПИ), предназначен за жилищни нужди, находящ се в малко село, разположен в непосредствена близост до имоти, част от държавния горски фонд. От другата част на горските територии се намирал недвижимия имот на нейната роднина от втора степен по права линия. В изпълнение на периодичното си задължение за издръжка и гледане срещу, което нейната баба ѝ прехвърлила собствеността върху къщата. Червената шапчица се отправила към горските територии с цел да престира* на баба си уговореното, като спази местоизпълнението - в къщата на бабата. Поради неизпълнение на задълженията на общината да поддържа и маркира общинските пътища. Червената шапчица била въведена в заблуждение и тръгнала по един пуст, третокласен път. Там срещнала Вълка - субект, притежаващ свидетелство за съдимост дълго четири страници. Той се опитал да я убеди да сключат договор за дарение, по силата на който Червената шапчица да му предостави безвъзмездно съдържанието на носената от нея кошница. Тъй като опитът му се оказал негоден в съзнанието му се формирала умисъл към други престъпления. Той се възползвал от незнанието и неосведомеността на Червената шапчица във връзка с пътната мрежа и кадастралната карта, и я насочил в неправилна посока. Същевременно стигнал първи до цитирания недвижим имот, собственост на бабата, и извършил умишлено убийство по особено жесток начин - чрез изяждане на жертвата. Когато Червената шапчица пристигнала на местопрестъплението, субектът, след като осъществил състава на престъплението „измама", извършил второ убийство. В този момент се появил органът на власт и при превишаване на служебните си задължения изкормил престъпника. С това свое действие той нарушил правото му на справедлив процес, както и още редица текстове от Конвенцията за защита правата на човека, и в крайна сметка държавата била осъдена от Съда в Страсбург.
В градския парк баба държи в ръката си очила, чене, изкуствено око и перука и вика:
- Баси, как кихнах!
Миналия уикенд ходихме на село, брахме сливи. Както не видели сливи - малко се поувлякохме и набрахме цяла касетка - 32 килограма. Отначало мислехме да дадем половината на комшиите, обаче аз се възпротивих и казах:
- Не ги давам!
В общи линии, огледахме се и пресметнахме. Излезе, че ако всеки от нас – аз, жена ми и бабата – яде по 15 сливи на ден, то до края на месеца ще ги изядем. Вече втора седмица сме на сливова диета. Бабата след първите три дни се предаде, та се наложи нейната порция да си я разделим с жената. Нищо лошо по принцип, но се оказа, че сливите в такова количество имат неочакван ефект върху организма. А бе, не точно неочакван... Просто тоалетната понякога е заета. А бе, не точно понякога... Постоянно. Направо казанчето с водата не успява да се напълни. С жена ми общуваме единствено през вратата. Когато тя е тук, аз съм там, когато тя е там, аз съм тук. Бабата засега не я пускаме там – не ѝ трябва чак пък толкова. Сутрин се налага да пътувам за работа по-бързо от обичайното. Вчера за малко да ме глобят за превишена скорост. Размина ми се! Дългите съвещания засега ги пропускам. Във фитнеса временно не ходя – старая се да не се напъвам излишно. Знаеш ли какво може да стане... Обличам се топло, за да не би, не дай си боже, да кихна. За сметка на това походката ми сега е бърза, решителна, винаги съм стегнат и съсредоточен. С хора общувам малко и по правило – от прилично разстояние. Шефът ме пуска да си ходя в къщи по-рано. У дома всичко върви по-добре отработена схема:
- пристигам, целувам жената, гоня баба от тоалетната и сядам.
- излизам, вечерям (сливи, разбира се), целувам бабата, гоня жената от тоалетната и сядам. Навън излизаме малко. Стараем се да не се отдалечаваме много от вкъщи. Кой го знае, хм... Топли ме мисълта, че останаха още само някакви си две кила. Това е всичко, извинете, налага ми се да тръгвам.