Вицове за баби
Бабите ще ви разсмеят с техните старчески проблеми и остарели виждания за живота, както и тяхното ежедневие с палавите им внуци.
В тази категория има 3532 вица, разпределени в 236 под-страници.
14 февруари, вечерта. Лежат баба Мара и дядо Иван на леглото и баба Мара нежно му шепти:
- Кажи ми Иване "Марийкее! Искам те много!!!"
Дядо Иван:
- Марийкеее, искам те много!!!
- Иване бре… кажи ми "Марийкее, без тебе не мога да живея!!!"
Дядо Иван:
- Марийкеее, хич не мога без тебе да живея!!!
- Их, бре Иване, колко си романтичен… хайде сега, кажи ми нещо от сърце…
- Марооо, лягай, мамка ти да а е*а улава и спри да приказваш глупости!!!
14
Деца на двора:
- А у нас мама забременя извън маточни, и баба каза, че сега ще и вадят бебето през корема!
- А у нас мама забременя извън таточно, и баба каза, че ще и изкара бебето през носа!
14
Яхнал Крали Марко коня си шарколия и тръгнал през гората. Но що да види: дърветата изкоренени, клоните изпочупени... Свило му се сърцето на Крали Марко и си помислил:
- Бреее, тук трябва да е вилнял някой голям юнак - и от мене по-голям...
Вървял нататък, стигнал до една поляна: тревата изпотъпкана, цветята смачкани... Свило му се сърцето на Крали Марко и си помислил:
- Бреее, тук трябва да е вилнял някой голям юнак - и от мене по-голям...
Върви нататък, гледа Баба Яга: косата ѝ оскубана, зъбите ѝ избити, лежи и примира. Навел се Крали Марко над нея и я пита:
- Кажи, бабо, кой е тоя голям юнак, дето е вилнял в гората?
Баба Яга отворила насинените си очи, познала Марко Кралевича и му продумала със сетни сили:
- Жив да си ми, баби, я колко си ми хубав, когато си трезвен...
27
- Бабо тука на село WI-FI имате ли?
- Нема бабе, тука каквото има това ядеме!
17
80-годишна бабка седи на спирката и нервно натиска копчетата на телефона. Минава млад мъж и тя му вика:
- Ей, младеж, моа ли ми напишеш един SMS, че я не вида?
- Може, разбира се. Какво да пиша?
- Пиши: "Свиня мръсна, да не си посмел да ма търсиш повече! Напущам та! Отивам при мама!"
13
БАБА НЕТКА:
- Чатке, как си ма, какво праят децата?
БАБА ЧАТКА:
- Аа, не съм ги чула... още днес. Сутринта само си проверих пощата, ама после имах работа. Трябваше да рефрешна кочината на прасето и да изхвърля рисайкъл бин-а. Цял ден сърфирам по двора. Ама надвечер ще си пусна скайпа и ще си чатна с моите.
БАБА НЕТКА:
- Ааа, добре ще направиш. Аз пък днес цял ден стоя на компа. Трябваше да даунлоудна ябълките от градината на двора и да максимизирам жилетката на дядото, че му е утесняла. Ама намерих едно място в нета, дека дават голи юзъри. Червих се, червих се, ама три часа ги гледах!
10
Да ви се оплача. Майка съм на прекрасно момче. Всяка сутрин му правя чудесна закуска, но той не желае да я яде. Правя му и фрешове, но и тях не докосва. Предполагам поради тази причина трудно ходи и по голяма нужда. Опитах се да му дам разхлабително, но и това се посрещна с възклицания и викове. Гледам да му давам свобода - понякога го оставям сам да си избере дрехите (намесвам се само ако навън е много студено, а той иска да излезе само по една блузка и тънко яке). Ето, онзи ден се разболя, вдигна температура, едни сополи, едно чудо. Дадох му нурофен, цяла нощ лежах на пода до леглото му да му меря температурата и да му сменям изпотените дрехи със сухи. Постоянно вървя след него да му духам носа, да му давам сиропа от бъз и витамините. На вечеря пак не поиска да яде. Направих му чудна пилешка яхнийка, а той само я близна и до там. Почти не говори.... и това ме тревожи. Постоянно му купувам нови неща, за да го зарадвам - пак всичко се посреща с цупене. Това опониране за всичко много ме наранява, но най-тежко ми стана, когато на всичките тези грижи и угаждане, една вечер докато го галех по главата за заспиване, се обърна и ми каза:
- Мамо, с жена ми мислим да се изнесем.
И онази уруспия, снахата лежи до него и ме гледа самодоволно. Права беше баба ми, като казваше едно време, че майчинството е неблагодарна работа.
12
Както моята мъдра баба казва:
- Мъжът без пари е просто приятелка.
17
Върви си Червената Шапчица из гората. Изведнъж от храстите се показва главата на Кумчо Вълчо:
- Къде си тръгнала, Червена Шапчице? Навярно при баба си?
- Да.
- А в кошницата, навярно, имаш козунак?
- Да.
- И навярно е загърнат в хартия?
- Да.
- Дай ми хартията, много ти се моля!
30
КОГАТО ПРОЧЕТЕ БЕЛЕЖКАТА ОТ БАБА СИ, МИМЕТО ИЗТРЪПНА. НА НЕЯ ПИШЕШЕ:
- НА МАГАРЕТО НЕ СЪМ ДАЛА,ДАЙ МУ ТИ!
17
- Га-ран-ти-раме уве-личе-ние на пенсия!
- Бабо, не е пенсия, а п*нис. И стига си чела разни спамове!
9
Минути до затварянето на магазина. Измореният продавач се кани да си тръгва. Влиза една бабичка:
- Ох, за малко да ви изпусна! Пилета имате ли?
Продавачът отваря хладилната камера и вади последното пиле. Внимателно го слага на кантара - точно един килограм.
- А по-големи нямате ли? – пита бабата.
Продавачът връща пилето обратно в камерата и го изважда втори път. Слага го на кантара и натиска леко с пръст - килограм и половина.
- Чудесно, опаковайте ми ги сега и двете…
27
- Искаш ли тортичка?
- Не, бабо.
- Добре баба. Ще ти отрежа тогава само едно парче!
19
Дядо и баба си купили радио. Включили го в тока и се появил дим.
- Защо мълчат?
- Сега пушат. Може после да кажат нещо.
28
Отидох на работа в Израел още деветдесета година. Там в град Назарет се събрах с една руска еврейка, дете ни се роди. Кръстихме го на баща ми — Христо. Един такъв русоляв, синеок — не еврейче, а ангелче. Жената няма претенции за вяра, нали идва от страната на Ленин и Сталин — атеист. Обаче аз малко си вярвам и особено като си дойда в София, винаги ходя в църквата „Александър Невски“. И това лято така направих. До нас една баба — слаба, черна и парцалива — плаче и Богу се моли за дребни човешки неща: още двайсетина лева към пенсията, да е зимата мека, че малко въглища да изгори, да докарат от евтиния аспирин… Синът ми никога не е виждал сиромашия и през цялото време гледаше бабата в устата с усилие да разбере всичко — все пак българския му е само от мене. По едно време очите му се наляха, пусна ми ръката и приближи към нея.
- Бабо, не плачи. Всичко ще се оправи. Ще имаш пари. И ще е топло, много топло… Лекарствата няма да ти трябват…
Тя отвърна очи от иконите, погледна го — бял, с руси къдри, добър, сякаш не е от този свят, и унесено попита:
- Кой си ти, миличкото ми?
- Христо.
- Откъде си, ангелче?
- От Назарет.
Бабата тупна като круша… Докторите в „Пирогов“ не успяха да я убедят, че е говорила с обикновено българско еврейче…
32