какво+им+липсва+на+вуз+овете+във+варна+д
Ако класифицираме жените по класове в информационните технологии, ще имаме следните варианти:
1.INTERNET-жената:
Трябва да платиш, за да получиш достъп до нея.
2.Сървър-жената:
Винаги е заета, когато ти трябва.
3.Windows-жената:
Знаеш, че има много недостатъци, но не можеш да живееш без нея.
4. PowerPoint-жената:
Идеална е за представяне пред хората на празненства.
5.Excel-жената:
Казват, че можела много неща, но ти я използуваш само за основните четири действия.
6.Word-жената:
Отново и отново те изненадва и няма човек на света, който наистина да я разбира.
7.DOS-жената:
Всички вече са я имали, но сега никой не я иска.
8. BackUp-жената:
Мислиш, че има всичко, но като опре до същественото, ти прави впечатление, че нещо й липсва.
9.ScanDisk-жената:
Знаем,че върши добро и само иска да помогне, но по същество никой не знае, какво умее реално, и ако сме честни, ЛАЗИ НИ ПО НЕРВИТЕ!
10. ScreenSaver-жената:
Всъщност за нищо не върши работа, но ти харесва да я гледаш.
11.HardDisk-жената:
Спомня си всичко, по всяко време на деня и нощта.
12. E-mail-жената: от десетте неща, които ти разказва, 9 са абсолютни глупости.
13.Вирус-жената:
Когато най-малко го очакваш, тя се инсталира в жилището ти и го завладява. Ако се опиташ да я деинсталираш, ще ти липсват много неща; ако не го направиш, ще загубиш всичко.
Планове по години:
3-годишен. Да порасна голям и да цапардосам Гошко от моята група. Защо лъже, че неговият татко е по-силен от моя?
4-годишен. Да намеря пет лева на улицата и да си купя сладолед, LEGO и кола с педали като на Ангел. Ще си я карам цял ден пред блока, та всички да ми завиждат.
5-годишен. До порасна голям, по-голям от татко. Да си пусна мустаци, да се науча да пуша и да стрелям на стрелбището, да се оженя за мама.
6-годишен. Да не ходя повече на детска градина. Искам да ходя на училище. Там няма да ме карат да спя следобяд и да ям мляко с грис на закуска.
7-годишен. Да не ходя повече на училище. Да не са луди, 10 години да търпя този ужас? Та 10 години са повече от целия ми живот до този момент!
8-годишен. Да стана войник. Със сабя, кон, пистолет и всичко, дето си трябва.
9-годишен. Да се преместя да живея във Варна или Бургас. На морето. Много по-добре е отколкото всяка година за по десетина дни да ходим там. Е, може и в София да отида, там също не е зле. Ако искам в ЦУМ ще отида, ако искам — в НДК. Може и на ескалатора в метрото да се повозя.
10-годишен. Да стана мускетар. “Един за всички..” и така натататък. Пробвах сламената шапка на баба, маминия шал вместо мускетарски плащ и пръчка с предпазител от капачка за буркан вместо шпага. Добре е.
11-годишен. Да стана най-силния в училище или в класа. Първото, което ще направя, е да цападорсам Гошо, защото ми хвърли раницата в локвата и ми наплю новото яке. Майка ще ме убие.
12-годишен. Да стана пират. Реи и брамсели, луидори и пиастри, дървени крака и папагали. Жалко, че не мога да плувам.
13-годишен. Да стана известен, много известен. Стихотворението, дето казах на тържеството, разплака класната и майка ми.
14-годишен. Да стана каратист. Разбрах, че взимали всички, независимо от ръста им.
15-годишен. Да порасна. По физическо съм трети в редицата отзад напред. Даже след момичетата.
16-годишен. Да започна да се бръсна. Ники има ей така брада, Сашо почти от година вече се бръсне, а аз.. нито косъм.
17-годишен. Да вляза висше някъде. Където и да е. Иначе ще ме вземат в казармата, ще се върна като десантчик-герой и ще изпопребия всички, на които съм им набрал. Гошо, чу ли? Ти си първи в списъка.
18-годишен. Да спя с някоя. С която и да е. Ако вярвам на състудентите — те вече са спали с половината град. Единствената ми надежда е разпивката по случай края на първи курс. Ако не ми провърви… как ще се покажа пред очите на приятелите ми?
19-годишен. Добре би било да стана рокаджия. Шантава прическа, в светлината на прожекторите, в ръка държа бас китара, възбудени момичета крещят пред сцената… Спокойно, девойки, с всяка ще се видя. За да ми направите свирка — запишете се в списъка на чакащите, дето го води мениджърът ми.
20-годишен. Да стана някой. Започнах третото си десетилетие, а още не съм написал романа на века, нито съм командвал армия, нито с Мис Вселена съм спал.
21-годишен. Само да не се стигне до сватба! Сама си е виновна, само говореше “сметнала съм дните, спокойно”. А сега реве и не знае какво да прави. И въобще не ме занимавайте с разни държавни изпити и дипломи, моля!
22-годишен. Да спечеля сто милиона лева, да си изплатя дълговете, да купя нормално детско креватче за сина, на жената ново кожено яке да подаря, да си взема най-накрая трите томчета Борхес, нов компютър и джинси.
23-годишен. Да си купя къща. Или гарсониера. Каквото и да е, ама да е мое. Да избягам от тези квартири под наем с неизмиваеми бани, капещи тавани, разкъсани тапети.
24-годишен. Да отвоювам шефското място в отдела. какъв шеф може да ми е Иван, бе? Този некадърник компютъра си не може да включи без мен. На миналото новогодишно парти на компанията така се напи, че счупи с главата си мивката в тоалетната.
25-годишен. Да отида на море. Или на планина. Или в тундрата. Където и да е, само да я няма работата, жената, родителите.
26-годишен. Да сваля новата в офиса. 23-годишна, разведена, боядисана блондинка, с крака и гърди като за световно. Бих си дал годишната премия и три пръста от лявата ръка, само да се озова насаме с нея в заседнал асансьор.
27-годишен. Да завърша най-накрая второ висше — мениджмънт или право. И този път ще уча сериозно, ще се явявам подготвен на изпитите, ще чета в библиотеката, ще познавам всичките си преподаватели по име и по физиономия.
28-годишен. Да спечеля, да нарисувам, да намеря на улицата или да открадна отнякъде 432 хиляди евро. Две хиляди за жената — да си купи там каквото си иска и да ме остави за малко на мира, 20 хиляди да си взема една малка гарсониерка с мебелите направо, 10 хиляди да ремонтирам къщата на село за майка ми и баща ми. А останалите ще си ги ползвам за ежедневни разходи.
29-годишен. Да убия всички в офиса и да не ме осъдят. Най-много глоба да ми тръшнат, но да не е много голяма. Гадове! Не мога да ви понасям, нищожества такива!
30-годишен. Да посадя дърво, например вишна или круша. Или пък да сложа малко фонтанче пред вилата? Беседка? Да си седим вечерно време и да се любуваме на залеза. По дяволите, колко е буренясало тука.
31-годишен. Да започна да пиша отново. При пренасянето намерих черновата на романа, дето го почнах преди 6-7 години. Уфф, нима това аз съм го писал? Свежо, ярко, наивно и като цяло не е добро. Роман от този материал няма да се получи, по-скоро 3-4 разказа мога да обособя. Ще ги почна скоро, може би по време на отпуската…
32-годишен. Да порасна. Да се науча да слизам стъпало по стъпало, а не да подскачам по стълбището. Да отговарям само когато се обръщат по фамилия към мен. Да си си поръчам визитка с “Началник отдел”. Какво като имам само един подчинен, че и той е стажант по разпределение за лятна практика? Да си купя нормален телефон, а не да се червя с тази евтина ‘слушалка’, дето за нищо не става. Да взема мерки по отношение на фигурата си. От края на април си взимам карта за фитнес. Хем да сваля излишните кила, хем девойките да погледам.
33-годишен. Бързо да направя равосметка на живота си, да внеса необходимите корекции и да заживея пълноценно и творчески. Да стана уверен в себе си и да преуспея. От утре започвам…
- Какво е истинско проклятие ли? Жена ти да избяга с най-добрия ти приятел и той да ти липсва!
Пътуват по магистралата за Варна през Пловдив, Бойко Борисов, Делян Пеевски и Вальо Златев. Стигат някъде около Чирпан - гледат огромен завод, нещо грандиозно. Бойко подскочил и вика:
- Ама как!
Делян Пеевски:
- Спокойно, той е мой.
Продължават си по пътя, стигат около Сливен и гледат там перки за ток, Бойко пак подскочил:
- Какво е това? Ама как, бе?
Вальо Златев със спокоен тон:
- Те са мои.
Продължили по пътя, наближават Бургас - там пък огромни хотели, комплекси. Чудо! И Бойко пак не издържа:
- Какво става, бе?!
Делян Пеевски го успокоява:
- И те са мои.
Бойко вече замислен:
- Баси! В тая държава само вие ли работите?
Срещат се двама познати.
– Какво става, бе? Защо си толкова натъжен?
– Не питай! Жена ми избяга с най-добрия ми приятел.
– Лошо! Но горе главата. Има и други жени.
– Не, бе. Приятелят много ми липсва...
Срещат се двама колеги-първокурсници от ВМЕИ - Варна.
Единият с чисто ново колело.
- Ехаа, брат... от къде това колело?
- Ами, вчера докато минавах през парка и бързах за лекции ме засече някаква мацка от "Медицината". Караше това колело и както го караше, слезе, съблече си дрехите и вика - Вземи най-скъпото ми!" И аз - на, взех колелото.
- Правилно! За какво да и вземаш фустите и гащите. Нек'ви женски дрехи, пфу.
Знаете ли, че... Една жена не знае какво и липсва, докато приятелката и не и се похвали с нещо...
Някой си чуек, разхождайки из Варна - влязъл в магазинче за сувенири. Харесал си една изкусно изработена и наглед стара бронзова котка и попитал за цената и.
- Десет кинта за котката! - рекъл продавачът - и още 1000 за историята и.
- А не може ли само котката да взема? Не ме интересува историята.
- Хубаво, ама ще се върнете, сигурен съм в това.
- Пхъ! - изпръхтял презрително туристът, взел котката, оставил десетак и си излязъл.
Още на входът някаква улична котка присламчила към него. След няколко крачки от близкият двор изскочили още три-четири, на първото кръстовище го посрещнали нови десетина. Човекът крачел все по-бързо, но напусто - отвсякъде извирали още и още и още и още и още и още и още котки и тръгвали след него. Затичал се ония, а вече хиляди котки го преследвали. Стигнал до краят на улицата - пред него - само море. Не знаейки какво да прави, туристът с все сили метнал бронзовата котка в морето, а ордите котки профучали край него и наскачали след сувенирът. Туристът седнал запъхтян на вълноломът, държал тимберицата си в ръце, не можейки да повярва на видяното, след това хукнал обратно към магазинът.
- Хи-хи-хи! - потрил ръце търговецът - нали ви казах, че ще се върнете? Една бимберичка и имате историята?
- Не ме интересува историята - рекъл запъхтян човекът - Малък бронзов политик, имате ли? Имате ли?
Майка отива на гости на сина си, който живее със съквартирантка. Докато вечерят, майката забелязва колко добре изглежда съквартирантката. Тя отдавна мисли, че сина и е нещо повече от съквартирант с тази жена, и сега подозренията и се усилват. Като ги гледа как се държат един към друг, подозренията и се засилват. Синът усеща за какво си мисли майка му, и решава да действа изпреварващо:
- Знам за какво си мислиш мамо, и те уверявам, че ние сме само съквартиранти.
Една седмица по-късно съквартирантката казва на младежа, че откакто майка му си е тръгнала една сребърна чиния липсва. Макар да се съмнява майка му да е откраднала чинията, младежа решава да провери как стоят нещата и написва писмо на майка си:
- Мамо, аз не казвам, че ти "си" взела сребърната чиния от квартирата ни. Не казвам и че "не си" я взела... И все пак остава факта, че откакто ти беше на гости чинията я няма. С обич, твоя син!
След няколко дни пристига отговора от майката:
- Скъпи сине, аз не казвам, че ти "спиш" със съквартирантката си, и не казвам, че "не спиш" с нея... И все пак остава факта, че ако тя спеше в нейното собствено легло, досега щеше да е открила сребърната чиния под възглавницата си. С обич, твоята майка!
Обяснение в любов на автоманиaк-механик.
- Здравей скъпа моя,
Най-после се престраших да ти пиша, въпреки че все още се колебая дали това е най-правилното решение и честно казано съм толкова притеснен, че направо ще ми избие гарнитурата. Не издържам повече – налягането е смазващо и ако не отворя винтилите, за да ти кажа всичко което ме вълнува, 100% ще ми гръмне цилиндъра и ще полудея напълно. Скъпа, нещо странно става с мен. Откакто те видях, тичаща като прелестна фея под щедрия пролетен дъжд, не мога да спра да мисля за теб. Вече две седмици съм като болен: такова нещо не ми се бе случвало откакто видях за пръв път Феарари Тестароса на изложението във Франкфурт! Объркан съм и дори озадачен, защото не мога да забравя формите ти, въпреки че им липсва най-елементарна аеродинамика. Дъждът се стелеше по тялото ти и под мократа ти фланелка сякаш се бяха настанили два класически Фолксвагена “костенурка”. Дали поради дъжда, пролетната възбуда или хладната вечер, но и двата бяха включили фаровете на дълги и тази прекрасна гледка се е паркирала в съзнанието ми и едва ли някога ще ме напусне. Пороят свали грима от лицето ти и аз си дадох сметка, колко си красива дори без лак, боя и емайл. Искам да ти призная нещо смущаващо: сънувам те всяка вечер, при това без броня и кaлници. Снощи нaпримeр сънувах задния ти диференциaл и замалкo да ми изтече антифриза. Не знам какво да правя! Ситуацията е катастрофална и не мога да спра мислите за теб. Използвам ръчната спирачка от време на време, но и това вече не помага. Когато съм в близост до теб, скъпа, кръвта блъска така яко в сърцето ми, че скоро сигурно ще му трябват дроселови клапи. Знаеш ли: дори и труп да бях само ако само се приближиш до мен, пулсът ми ще се ускори от 0 до 100 за 4,7 секунди! Но моля те, не ме смятай за извратен или повърхностен: харесва ми не само екстериора, но и интериора ти. Никога досега не съм виждал момиче с такова вътрешно оборудване: думите и мислите ти имат и тяга и сцепление. Ти винаги успяваш някак да ми тунинговаш съзнанието, да го хвърлиш в багажника и да го понесеш накъдето ти пожелаеш по мнoгoлентовите магистрали на неизчерпаемотo cи въображение. Друго странно усещане е необясниматa, изпепеляваща ревност, която изпитвам напоследък към всички тия нахални, маслени маркучи които се навъртат около теб. Кълна се ако някой само посегне неканен към твоята седалка ще му скъсам с два пръста агренажния ремък! Писна ми от трaбантщини! Скъпа, предполагам това, което се опитвам да кажа чрез това писмо е, че съм безнадежно влюбен. Обичам те! Обичам те повече от слънцето, повече от Коледа, повече от себе си и почти колкото новия ми Вайпър GT! Обичам те и не ме интересува, нито че имаме такава голяма разлика в километража, нито какво говорят другите. Наскоро някой дори те нарече стар Корвет, но не се притеснявай аз му нагънах ламарината! За мен ти си просто перфектна: като се започне от V-образните ти вежди, мине се през идеалното окачване, въздушните възглавници и се завърши с факта че инициалите ти са БМВ! Така ми се иска да разбереш колко съм искрен и колко благородни са намеренията ми. Мечтая някой ден аз и ти да делим един гараж, да си сменяме маслото всеки ден и да си блъскаме амортисьорите. Може даже след някоя година да свалим гумата, да натиснем съединителя и да си направим мини-купърчета. Имам необходимите инструменти и се кълна, че и помпата и инжекционът ми са в идеална форма. Целият двигател си работи без грешка, въпреки че толкова много му е шлайфана главата през годините. Може ли само ако имаме момченце да го кръстим Додж? Ако е момиче няма да настоявам да е Доджка… Скъпа, ето че писмото ми завършва с надеждата, че ме разбираш и споделяш чувствата ми. Повярвай ми: нито са ми изтлели свещите, нито пък гърнето ми е пълно с изгорели газове – не съм луд и всяка дума идва директно от сърцето ми. Пътят е дълъг и осеян с дупки, корумпирани катаджии и препятствия, но ако пътуваме по него заедно няма да ни уплашат нито завоите, нито пътната полиция, нито лошия асфалт!
Целувам те Вечно твой,
"Турбото"
Фрази, които всяка жена иска да чуе от мъжа си!
1. Без грим си много по-хубава.
2. Какво? Още не си изхарчила парите, които ти дадох вчера? Срамота.
3. Майка ти си тръгна само преди десет минути, а вече ми липсва.
4. Разбира се, че те обичам повече от с*кса.
5. Дори когато простирам чорапите, не преставам да си мисля "какво щях да правя без теб?"
7. Какво значение има колко струва това и дали ни трябва, при положение, че ти харесва? Купуваме го.
8. Струва ми се, че по телевизията дават прекалено много мачове.
9. Обичам да гледам как си почиваш.
10. Мисля, че по моя айфон ще ти е по-удобно да обсъдиш с майка си снощния сериал.
11. Представяш ли си – има мъже, които вместо да заведат жена си на театър предпочитат да пият с приятели! Простаци.
12. Не, не, миличка, прострените ти в банята прашки изобщо не ми пречат да взема душ.
13. Колко е приятно, когато в почивния ни ден приятелките ти остават вкъщи до по-късничко.
14. Разбира се, че ще успея да завърша ремонта, преди да се върнеш от Малдивите.
15. Ма за какво ми е на мен и риза, и вратовръзка! Дай да ти купим тва кожено палто, много ще ти отива.
16. Днес не искам да правим с*кс. Искам само да се гушкаме.
17. Всичките ми предишни гаджета са толкова грозни и прости... Направо не знам как съм бил с тях.
18. Аз ще мина с прахосмукачката, а ти излез на кафенце с приятелки, да не ти шумя.
19. Как може да имаш само 82 чифта обувки? Милата, колко ми е скромна... Вземи тия пари и иди да си купиш още няколко чифта.
20. Какво? Да готвиш? Ти полуде ли? Човечеството за какво е измислило ресторантите?
21. Приятелките ти са много мили момичета, но всичките са по-дебели от теб.
22. Майка ти е прекрасен човек. Защо не я поканим да живее у нас?
23. Не, не искам да говорим за новия ми автомобил. Толкова е скучно да се говори за коли. Дай да си говорим за зодии.
24. Ох, неска ми е много нервно. Иди да си купиш нещо, та да се успокоя.
25. Не разбирам как може някои мъже да си купуват "Плейбой", за да гледат тия ужасни к*рви, които макар и с фотошоп, пак са си грозни.
26. Докато аз съм ти мъж, в тая къща футбол няма да се гледа.
Кръчмарски лафове
“Завод за кратък и щастлив живот.” – надпис на вратата на ракиджийницата в село Розово.
“Няма градус – няма радост!” – прозаично кръчмарско мото и лаф. Т-то в радост не се произнася.
“Ако ми дадеш 100 лева назаем, ще ти бъда длъжник цял живот.” – или казано по друг начин, пари назаем само взимам.
“Който пие бира – не умира.” – надпис на стената на пловдивска кръчма.
“То даа х*й, да му го набиеш. Ма то акъл, няка как!” – възмущение от тъпотата на някой, който не блести с интелект.
“Обичам да пия – да, това не е тайна, аз съм една истинска пловдивска майна.” – признание в квартална кръчма.
“Жен-шенът расте само на две места в целия свят: на Хималаите и на моята тераса.” – известен бисер на вече покойния посетител на Водолаза Жоро Женшена.
“Той е стабиляга – магаре да го е*е, назад дава!” – този израз е легендарен. Точният му произход за съжаление е забулен в мистерия.
“Дрян без дренки, жена без ненки и мъж без пари – огън да ги гори!” – един от нашите любими лафове.
“С вино и мезета се правим на прасета!” – съюза между виното и мезето е по-здрав от всичко останало.
“Алкохолът е като солта – може и без него… нo някак си не е вкусно така…” – житейска мъдрост и много народен лаф.
“Хората живот си живеят, а на нас ни се е*ава майката от ядене и от пиене!” – популярен лаф на един наш познат и виден пловдивски сексолог.
“Тежък е лекия живот…” – източникът на този лаф е неизвестен.
“Сиромах човек и на половин п*тка се радва…” – народна и много популярна по кръчмите мъдрост.
“Голем х*й – весела къща! ” – народна мърдост.
“Най-обичам боба, леба и да е*а!” – кръчмарска сентенция, начин на живот или казано по-извисено – житейска философия.
“Една кола и една жена не ги ли опъваш постоянно – ще ти изневерят.” – най-вече голфаджийски лаф, но все пак и общочовешки.
“От съдбата си не можеш да избягаш!” – надпис над вратата на квартална кръчма.
“Шумахер почива, Валери работи!” – този култов лозунг краси един стар разнебитен пикап.
“Тичането сутрин, правилното хранене и пълният отказ от вредни навици могат да удължат вашето жалко съществуване. ” – надпис от стена на заведение.
“Някои хора пият от мъка, други – от радост, трети – от сутринта!”
“Спирачките са за страхливците!” – стикер/лаф който може да краси и вашата кола.
“Тук работят 300 коня и едно магаре…” – надпис върху трактор.
“Пиян съм, карам на автопилот!” – стикер върху Лада, все пак ние от Kry4mi.com препоръчваме да карате трезвени!
“Малък, но подъл!” – този забавен стикер красящ Пежо 206 изключително много ни зарадва.
“20 минути страх и сте си вкъщи!” – успокояващ надпис на вратата на такси.
“Моля, ако ще ядете семки, фъстъци, банани, портокали… яжте ги с обелките!” – приветлив и закачлив надпис в рейс.
“Де*ба твойта мама късотрупа!” – псувня, която обръща внимание на незавидния ръст на псувания субект.
“Единственото по-страшно нещо от руския танк е пияния му екипаж!” – руска мъдрост.
“Ако имаш прекрасна жена, ослепителна любовница, страхотна кола, нямаш проблеми с властите и данъчните; ако когато ходиш по улицата, винаги грее слънце и минувачите ти се усмихват – кажи НЕ на наркотиците!” – руска мъдрост.
“Ревността винаги се ражда с любовта, но невинаги умира с нея.”
“Пием не защото искаме, а защото трябва!” – надпис на селска кръчма.
“Ти си правен с обратната страна на уя!” – към някой грозен човек.
“Много си се изсушил от ебане… ” – констатация за свалени килограми отправена към редовен посетител на кръчмата.
“Диарийна циганка да ти сере у устата!” – тук вече коментарът е излишен.
“И цялото село да сере, не мое ти напълни устата.” – или казано на разговорен български: много говориш.
“Фани ма за шпеко.” – този израз най-често се използва не като покана за греховни дейности, а като изразяване на несъгласие с дадена теза.
“Колко е дълга минутата зависи от това от коя страна на вратата на тоалетната се намираш.” – надпис на вратата на тоалетна в кръчма.
“Алкохол – решение за всеки ден!” – бисер красящ щанд в супермаркет.
“При с*кса е като при футбола – точка при гостуване е много по-ценна от три точки у дома.”
“Не се опитвай да набиеш каквото и да е в женска глава – малко по-надолу има по-подходящо място за това.” – източник: неизвестен, истина: безспорна!
“Таз като я гледам обича к*ра повече от хляба.” – коментар насочен към жена със съмнително минало и още по-съмнително бъдеще.
“П*тка, ягоди и сиренье колкото и да ги миеш, все си миришат.” – научно доказано народно наблюдение, може да се счете и като народна мъдрост.
“Не знам колко уши имам на главата си.” – еквивалентен заместител на общоизвестния израз “не знам на кой свят се намирам” (след пиянство).
“Няма време, братко, ще засмуча въздух!” – подкана към сервитьор/ка за ускорена доставка на следващото питие.
„Ръгай, Генади, ръгай! Мъжо ми е у Либия за долари!” – подкана за изневяра, отправена от похотлива жена на кръчмар-гурбетчия.
„Той е зъл като не лекуван трипер!” – описание на човек, със свадливо и избухливо пиянство.
„Че мен за какво ми е мека, да няма да сядам на нея, та да ме е страх да не ръби?” – в отбор на упрек, че ракията на някой е много силна и не е мека.
“Алкохолът в малки дози е полезен във всякакви количества!” – руска рецепта за дълголетие.
“Два съвета относно това как да спечелиш спор срещу жена:
1. Не можеш!
2. Сега и се извини!” – народна мъдрост.
“Има три начина да се направи нещо – направи го сам, наеми някой или забрани на децата си да го направят.” – руска мъдрост.
“Ако спориш с идиот, вероятно точно същото прави и той.” – руска мъдрост.
“Ша та напраим труден за рисуване.” – или казано на чист български, ще яде бой, в 98 % от случаите просто безобидна закана.
“Благородният човек предявява претенции към себе си, подлият – към другите.”
“Защо пиеш бе, нали имаш диабет?” – въпрос към посетител на кръчма. “Аз в момента нямам.” – категоричен, кратък и ясен отговор.
“Строго се забранява мазането на г*вна по стените!” – този весел надпис може на намерите в наръчника (разбирайте ламинираната табела) за ползване на обществената тоалетна в пивница в северозападно село. Точното име на заведението и селото остава загадка, преводът на надписа и коментарът са излишни.
“Без пари е третата ракия, аз пък вече пет безплатни пия.” – из творчеството на един истински кръчмар Сашо Роман, песента “Шампион”.
“Малката ракия е просто бягане от отговорност!!!”
“Тъкмо проходиш и проговориш, и вече ти нареждат да стоиш мирен и да мълчиш.” – из размишленията на човек, живял по времето на комунизма.
“Светът ще свърши, но баламурниците в него никога!”
“Тази е такава к*рва, че ако не прави секс два дена ходи в болницата да и бият сперма венозно!”
“Кръчма е единственото място на света, където бозайникът понякога се превръща във влечуго…”
“Снощи казах някъде, че няма повече да пия, ама не мога да се сетя къде…” – сутрешни размишления на посетител в квартална кръчма.
“Да грешиш е човешко, но чувството е божествено.” – житейска синтенция.
“Най-мразя като ми кажат “аз мога да се веселя и без да пия”… Еми аз пък мога да пия без да се веселя, ама не го изтъквам!”
“Кислород за водолази.” – надпис над алкохолното меню във Водолаза.
“Когато безпаричието почука на вратата, любовта скача през терасата!” – един от нашите любими лафове.
“Жените дават повече в любовта, но на мъжете тя им струва по-скъпо!” – което си е така, така си е.
“Може да е криза, но искам да ми влиза!” – удоволствие трябва да има винаги.
“Не мога да кажа “не” на жена, която казва “да”.” – житейска мъдрост.
“Пиенето е като пазаруването – трябва да можеш да носиш…”
“За всяка силна болка има още по-силна ракия!”
“Аз не съм алкохолик по рождение… Живота ме направи такъв!”
“Когато съм на сватба и водещият каже “Нека всеки да застане до този, който е придал смисъл на живота му!” аз заставам до бармана!”
“Господ да ме убие, как ми се пие!” – един от любимите ни лафове, излишен е какъвто и да е превод.
“Детството свършва тогава, когато желание искаш да ти изпълнява Снежанка, а не Дядо Коледа.”
“По-добре тения, отколкото пълна липса на вътрешен живот.” – приветлив лозунг пред шкембеджийница.
“Една чаша – добре. Две – още по-добре. На три – спри! На четвъртата вече няма спиране, ами направо до посиране…”. – лаф красящ стената на квартална кръчма.
Разговор в ловешка кръчма:
“- Шо работи сестра ти?
– Защото има нужда от пари.
– Язи не те питам оти, язи те питам шо? (б.р.: в ловешко “шо” значи “какво”.)”
“Вицовете са като секса – тайнствеността засилва удоволствието, а прекалената консумация убива апетита.” – известен лаф и житейски доказана истина.
“От нов шеф и от малко прасенце никога не знаеш каква свиня ще излезе!”
“Това, че когато отидеш в чужбина започваш да слушаш чалга не е вярно – аз и преди да замина си слушах!”
“Фаса прави паса, алкохола прави гола!” – народна футболна мъдрост.
“А ти знаеш ли защо в Норвегия и Швеция няма рапъри? Защото там няма как да израстнат на улицата!”
“Ако пиенето ти пречи на работата, зарежи работа!” – надпис в кръчмата “Тихия кът” във Велико Търново.
“По-добре цироза, отколкото склероза!” – този надпис краси стената на една квартална кръчма.
“Алкохолът убива нервните клетки – остават само спокойните!” – всепризната истина.
“Ако искаш да си пиян – пий ракия, не айрян!” – един от любимите ни лафове.
“Защо когато най-много ми се е*е, още повече ми се пие?!?” – из разсъжденията на един виден кръчмар, пожелал да запази анонимност.
“Бе не съм най-готиния пич в кръчмата, ама само аз си говоря с теб, нали?” – мъж обяснява с прост пример защо непозната жена трябва да си тръгне с него.
“Изкуство е да направиш хубава ракия… А чрез натрупаното знание през годините знаеш и как да я пиеш.”
“Ще те клатя като рецидивист решетка!” – врачански лаф, с който мъж изразява мераците си към дадена мома.
“Тоя е толкова анонимен, че даже и гугъл не го знае кой е!”
“Загинал съм за снага с боска!” – пак врачански лаф, с който мъжете показват колко важна е женската гръдна обиколка за тях.
“Бирник и гърчава булка у дома ти не требва.” – пак от Враца с любов.
“Къса пола и къса пишка колкото и да ги дърпаш по-дълги няма да станат!” – народна мъдрост.
“Ако не искаш някой да прекъсне философските ти размисли за смисъла на живота и първоизточника на битието, заключвай вратата!” надпис на вратата на тоалетната в една селска кръчма.
“Ако няма алкохол, хората ще спрат да се уважават.”
“За пиене зъби не ви трябват, така че правете каквото щете!” – надпис пред зъболекарски кабинет.
“На всеки липсва нещо: на жените – девственост. На момичетата – женственост.” – народна мъдрост.
“Спортовете се измислят от бели, развиват от негри и умират в България…” – лаф, който наш познат каза след поредната загуба на националният отбор по футбол.
“Най-обичам на село да пия от домашната на дедо.” – лаф който чухме от един наш познат.
“Колкото по-малко знаеш, толкова по спокойно спиш. А колкото повече знаеш, толкова повече пиеш.”
“Който не пие от кръчма пие от аптека.”
“В днешно време не може да имаш вяра даже и на средния си пръст!”
“Там ли бе! Там ходят само Ал Капонета!” – един вид заведението се посещава предимно от изпаднали алкохолици.
“Английският му е на ниво “мексиканец градинар”.”
“Всички ще умрем от пиене, но важното е колко ще сме изпили!” – врачански лаф.
“Чудя се да се напия ли още или вече те харесвам.” – пред тази морална дилема сме били изправени безброй пъти.
“Добрите прасенца отиват в рая, а лошите в стомасите ни.”
“Всеки човек се ражда и умира, а междувременно му досаждат.”
“Който попадне в затвора, трябва да го затворят в килия, пълна с книги, та да чете и да разбере какво е нещастие.”
“Домът е там, където алкохолът ми излиза най-евтино.” – лаф предложен от ни от Маргото.
“Най-големият парадокс на света е, че п*дерасите се увеличават, а в същото време не могат да се размножават!!!”
“Нищо хубаво от теб няма да излезе.” – надпис на вратата на тоалетната в квартална кръчма.
“Тялото ни се състои от повече от 70 процента течности, затова се налага непрекъснато да се пие, да се пие, да се пие… ”
“Времето е еднопосочно, няма начин да се върнеш назад, за да си допиеш.”
“Защо ли??? Защото козата си сака пръч!” – мъж обяснява на свой приятел в кръчмата защо е сигурен, че жена му му изневерява.
“Уж нова година, а пак ме гони старият махмурлук…”
“Ходенето на работа вреди сериозно на Вас и на другите около Вас.” – забавен надпис от стената на кръчма.
“Само пияниците истински знаят какво е да си трезвен!”
“Континентите се движат по-бързо от мисълта ти!”
“Изневярата крепи семейството.” – размишление казано на глас от един прелюбоделец.
“Болници, затвори и бардаци – това са университетите на живота. Аз имам няколко висши образования. Заслужавам малко уважение.” – Ч. Буковски.
“Куче и зет – наяждане нямат!” – селска поговорка.
“К*рвите са като бездомните кучета – всички им се радват, обаче никой не ги прибира вкъщи!!!” – мутренска мъдрост.
“От ялова жена и ялова коза изгода нямаш!”
“Допуснатият брак е враг на целия колектив!” – надпис на табела в комунистически завод.
“Зад всяка красива жена има мъж, но който му е писнало да я е*е.” – това като цяло е американски лаф, добил популярност и в нашите кръчми.
“Ако пиете, за да забравите, моля платете си предварително!” – надпис в кръчма.
“Да е*еш жена си е все едно да биеш вързано куче – няма тръпка!” – врачански лаф.
“Парите разваляли хората… Глупости! Ако беше така, циганите щяха да са най-хубавите хора в света.” – разсъжденията на един български бохем.
“Ако не точа ножа навън няма да мога да режа вкъщи!” – в отговор на упрек към женен мъж, че жена му е много красива, но въпреки това той ходи по бардаци.
“Веднага се връщам. Елате утре!” – надпис на входната врата на кръчма.
“В секса най-важното е да не се окажеш от грешната страна на х*й в нито един момент!” – разговор между двама пияни мъже.
“За жалост в днешно време футболът остана единствения легален начин да си купиш негър!” – разсъжденията на един кръчмонавт.
“Такива ни били дедите –
едромъдести и хубвити.
Не страдали от ишиас, лумбаго,
на всичко казвали: “Еба го!””.
Иван Вазов
“Нещеме ний Европа, нещеме ний пари, искаме ракията на старите цени!” – надпис на стената на жилищна сграда в България.
“Когато Горан Брегович свири дори алкохолиците мълчат!” – лаф на нашия читател Виктор.
“П*ниса е като рибата… Няма млада и стара риба, има само голяма и малка!”
“Ако пиеш ром в 10 сутринта това не те прави алкохолик, а пират!” – Ърл Дибъл младши.
“Пачавра леке не хваща!” – българска поговорка.
“Дошъл си – благодаря, отишъл си си – много благодаря!” – руска мъдрост.
“Когато жена казва, че няма какво да облече – това означава, че няма нови дрехи. Когато мъж казва, че няма какво да облече – това означава, че няма чисти дрехи.” – руска мъдрост.
“Често, когато сутрин гледаш някоя жена, с ужас разбираш, че снощното съблазняване е нейна, а не твоя заслуга.” – руска мъдрост.
“Дори червата да ти се влачат по пътя трябва да вървиш и да казваш, че пояса ти се е развързал!” – стара българска поговорка.
“Палав съм колкото на масажист палеца!” – този лаф е доста често използван от всички, които някога са играли футбол или пък са имали доста чести контакти с един и същ масажист.
“Лекувам кръста с пръста!” – в отговор на това, че един посетител на кръчма се оплаква, че го боли кръста.
“Нащта ракия се пали по-бърже от бензина бе!” – в отговор на въпрос дали е добра ракията в Монтанска област.
“Всекиму е присъщо да греши, но само глупавият упорства в грешката си!” – Аристотел.
“Всеки проблем си има име, фамилия и адрес.” – Сталин.
“Никой не става приятел на жена, ако може да стане неин любовник.” – Оноре дьо Балзак.
“Можете да достигнете до убеждения само чрез личен опит и страдания.” – Антон Павлович Чехов.
“На човека ще му стане по-добре тогава, когато му покажете какъв е.” – Антон Павлович Чехов.
“Удоволствие доставя само това, което не е нужно.” – Антон Павлович Чехов.
“Ако в първо действие на сцената виси оръжие, то в последното действие трябва да стреля!” – Антон Павлович Чехов.
“Тишина, ти си най-хубавото от всичко, което съм чувал.” – Борис Пастернак.
“Нека имаш мир вкъщи и любов навън!” – пожелание за рожден ден на женен мъж.
“Ша та клата като гладен циганин джанка!” – лаф, с който мъж изразява мераците си към дадена жена.
“Човек може да живее без въздух 3 минути, без вода – 3 дена, без храна – 3 седмица, а без акъл – цял живот!”
“Ако мъжът подарява цветя без причина, това значи само едно – причина все пак има.” – руска мъдрост.
“Ако жената има пръстен, значи най-вероятно е омъжена. Ако има гердан, това нищо не значи. Ако има и пръстен и гердан – омъжена е, но това нищо не значи.” – руска мъдрост.
“Приятелите са като циците. Някои са големи, други са малки. Някои са истински, други са фалшиви!” – съвременна народна мъдрост.
“Кой не пие – да мрие!” – лаф предложен ни от нашия читател Симеон.
“- От какво предпочита да е болен един пияница – паркинсон или склероза?
– Предпочита склерозата, защото по-добре да не помни какво е пил отколкото да го разлива!” – лаф предложен ни от нашия читател Денислав.
“Трябва да спрем да търсим щастието в парите, а да се концентираме върху това, в което ни бива и ни прави щастливи – почивката, секса и алкохола!” – размишления в квартална пивница.
“Тези, които твърдят, че шоколадът повдига настроението, вероятно не са опитвали домашна ракия!”
“Да спиш с к*рви и да се мислиш за “играч”, е като да се къпеш във вана и да се мислиш за водолаз!” – мутренска мъдрост.
“Ако ви сърби лявата ръка – това е на пари, ако ви сърби носа – това е на пиячка; ако са и двете – това е на пиячка на аванта.” – руска мъдрост.
“По-добре на колене пред бара, отколкото прав пред струга!”
“Куха си като пещера Магурата!” – към много тъпа жена.
“Таратор без чесън е като жена без цици.”
“Ние сме пияници, без ник’ви граници!” – лаф на феновете на Ботев Пловдив.
“Любовта към алкохола,
никога не ще умре.
Даже гадната цироза
ние ще пребориме!” – песен, измислена от фенове на Ботев Пловдив.
“Българите сме като тампоните – живеем на едно от най-хубавите места на земята, но в един иначе доста гаден период…” – разговор между двама приятели в квартална кръчма.
“Всички болести са от нерви, само триперът – от удоволствие!”
“Като я гледам тази през живота си най-тежкото нещо, което е вдигала е х*й…” – по повод на минаваща край кръчмата “бизнес” дама.”
“Ракията се пие по четири начина: с вода, без вода, като вода и вместо вода!” – вечна българска мъдрост!
“В този живот, за да направиш нещо трябва някой да те чука, особено ако си пирон или жена!”
“Предколеден призив: Спаси дърво – изпий парите за елхата!!!”
“Истинската жена е длъжна да отсече дърво, да разруши дом и да отгледа дъщеря.” – руска мъдрост.
“Глупаците се женят, а умните се омъжват.” – руска мъдрост.
Разговор между врачани:
– Знаеш ли какво изпитваш, когато голяма група жена скачат в дискотека и ти трябва да минеш между тях?
– Не, какво?
– Е как какво – К*РВОЛЕНЦИЯ!
“Има едно златно неписано правило – никога не вярвай на пръднята!” – народна мъдрост.
“Защитниците печелят мачовете, а нападателите определят с колко.” – английска поговорка.
“Не мога да ги разбера дебелите хора – при доктор Емилова за 400 лева гладуваш 10 дни, докато в Студентски Град за тези пари може да гладуваш цели 2 месеца!”
“Жените, също като децата, обичат да казват “не”. Мъжете, също като децата, го приемат насериозно.” – руска мъдрост.
“Когато си мъртъв, ти не знаеш, че си мъртъв. Трудно е само за другите! Абсолютно същото е положението и когато си тъп…”
“В случай на бомбардировка – скрийте се зад тази тоалетна чиния. Нея още никой не я е улучил! Чистачката.” – надпис на стената на тоалетна.
“Моята диета е ракия с бира, досега съм загубил 2 дена!” – квартален пияница отговоря на въпроса на каква диета е и как е отслабнал толкова.
“Жена и ражда тръгнат ли… спиране за жалост няма!” – монтъорска мъдрост.
“Аз не съм дебел, аз просто задържам течности!” – един пияница обяснява на друг как той всъщност не е качил килограми зимата.
“Няма аудитория за пошла бутафория!” – надпис издигнат по време на общественото обсъждане в Пловдив относно проекта за реставрация на Небет тепе на Юлий Фърков.
“Първата Рада била дебела,
цели десет к*ра поела!
Втората Рада била връзтънка,
хич не го сакала отвънка!” – куплет от песен измислен от кръчмарски гении. За жалост по-късно останала част от песента е изтрита и безвъзвратно изгубена!
“Има три неща които никой не може да спре – рака, мерака и простака!” – лаф идващ от почерпен посетител на квартална кръчма, който обяснява защо през цялото време говори глупости и ухажва посетителките на кръчмата.
“Туристите ще идват за култура, а не за арматура!” – надпис издигнат по време на общественото обсъждане в Пловдив относно проекта за реставрация на Небет тепе на Юлий Фърков.
“Има само едно нещо, което мразя повече от расизма – негрите!”
“В Перущица с вино карат воденицата!” – народен лаф, който пеят хората в Перущица на празника Трифон Зарезан (един вид виното никога не свършва там).
“Хляб може да изхвърлиш, ама пиене е грехота!” – забавен надпис на вратата на ракиджийница.
“Чак когато опита уиски за първи път катерицата разбра защо толкова много обича лешниците!”
“Ако жената не е бременна, сватбата не е съвременна!” – тъжната модерна действителност.
“В днешно време най-много ме е страх от две неща – спукан презерватив и ядрен апоколипсис… В този ред!” – из размишленията на един алкохолик в квартална кръчма.
“С*кс не е отговора на всички въпроси!
Секс? – това е въпроса.
Да! – това е отговора.”
“Традицията показва, че ако шише от Кока кола има капачка от Фанта, то почти със сигурност в шишето има ракия!” – народна мъдрост.
“Който не пие или е болен, или е долен.” – надпис на вратата на ракиджийницата в село Розово.
“Червеното вино е полезно за здравето, а здравето е необходимо, за да се пие ракия!” – лаф на пожелал анонимност алкохолик.
“Тъй ще се напия, че и на най-добрите художници ще им е трудно да ме нарисуват!” – лаф използван много в с.Камбурово, обл. Търговище.
“С лош човек може да се разбереш, но с прост – никога!” – лаф предложен ни от нашия читател Денислав.
“Долу алкохола! Живее трезвеността!” – комунистически лозунг.
Футболисти след тежка тренировка отиват да се оплакват на Петър Курдов от натоварването. Капитанът казва:
– Тренер, не издържаме вече, болят ни много краката!
Петър Курдов отговаря:
– Болят ви краката, защото сте футболисти! Ако бяхте педераси примерно, щяха да ви болят задниците!
Правилата на добрия тон в България: бира може да се пие по немски – с вурстчета, може и по английски – с чипс, може и по японски – със суши, но най-обичаме по руски – с водка.
“Пих червено вино, пих и ракия…
Много ме е страх, че ще се напия!” – част от народна песен, която се пее по селски събори.
“Махмурлукът не е страшен! Страшна е мисълта, че въпреки целия зор на следващия ден нищо няма да се е променило!” – страшната истина за българската действителност.
Испанец пита турчин:
- Какво означава "яваш-яваш?"
- Като вашето "маняна", но липсва елементът на припряност.
Преди да пусна пералнята, и смъквам някой чарк. Така, ако ми липсва някой чорап после, да имам с какво да водя преговорите за размяна на пленници...
Действието се развива в мрачните шестдесет години на миналия век, в мрачната и тъжна стая на един мрачен и опърпан социалистически редактор на едно мрачно и безинтересно провинциално издателство.
Чука се и на вратата, застава поет.
- Искам да публикувам стихотворение!
Застава изправил глава гладния, но горд представител на изящното слово.
- Ето го и него, стихотворението. "Той почука, тя отвори спуснаха се щори и така започна любовта."
- Стихотворението ви другарю е много лирично! - оживи се отчаяния редактор.
- Но народа не трябва да си мисли само за любов, а трябва да се подтиква и към работа. Също така и да се знае, коя партия ги управлява. Няма да може да го публикуваме в този вид, съжалявам.
На следващия ден поета посещава отново редактора с преработеното стихотворение, този път вече правилно ориентирано в класово отношение.
- "Той почука, тя отвори, спуснаха се щори и започна любовта. А навън работници с червени потници копаеха канал."
- Да! Много добре, личи си правилната партийна ориентация на работническата класа. Липсва му и вярата в утрешния ден! Има още какво да се желае, не се отчайвайте, дерзайте! - срязва го отново редактора.
- Но другарю, аз още сега мога да изразя и вярата. Ето - "Той почука, тя отвори, спуснаха се щори и започна любовта. А навън работници с червени потници копаеха канал. Изведнъж единия захвърля кирката и казва - Е*ал съм му мамата и утре е ден!"