какво+им+липсва+на+вуз+овете+във+варна+д
Въпрос: Какво им липсва на ВУЗ-овете във Варна да станат публични домове?
Отговор: На Медицинския – мъже, на ВМЕИ – жени, на ВИНС – табелката.
Двама приятели с наднормено тегло решили да ползуват услугите на д-р Емилова от Варна... Отива първо единият и се връща след две седмици строен, с добре оформени мускули и казва:
- Процедурата беше страшна. Сутрин ставаш рано, тичаш по плажа, а там - една стройна красавица, с дълги бедра - ако я стигнеш - твоя е.
- Е, и?
- На 15-я ден я стигнах.
Амбицирал се приятелят му, и запрашил към Варна...
След две седмици се връща изпустелял омърлушен, в лошо настроение.
- Какво стана? - пита го първият.
- Остави се. При нас беше друго - Пак сутрин рано на брега, но пускат един як и надарен негър.
- Е, и?
- На 15-я ден успях да избягам ...
Много грижи ни създава шимпанзето - не яде и изглежда страшно се отегчава. Явно му липсва другар. Какво да правим до вашето завръщане?
(писмо на пазача на зоологическа градина до директора й)
- Какво ви е със зъбите? Липсва ви на организма калций ли?
- Не, пари му липсват на организма ми.
- Знаете ли, на какво ги учат сега във ВУЗ-овете?
- ?
- Качествено да дават рушвети.
Командировка (наръчник за жени)
І част - подготовка
Когато ви съобщят, че ви изпращат в командировка, се опитайте да запазите самообладание. В никакъв случай не използвайте изрази като “Yes!”, “Йепиии!”, “Ей, най-накрая ще живна и аз!”. Опитайте се да не се хвърлите
радостно на врата на шефа си, след като ви съобщи, че продължителността на командировката е 5-8 дни.
У дома съобщете новината с прискърбие, погалвайки половинката по вратлето,с думите “Винаги мен ще прецакат с дълга командировка!”, “Как мразя
командировките, всичките тези хотели, пътувания, куфари, гадни провинциални градчета....”, “Много ще ми липсваш!”, “Кой ще ме гушка вечер....” Тук си придайте печален израз и непременно скрийте усмивката и дяволития блясък в очите.
Подготовката се прави задължително при заключени врати, по възможност когато го няма любимият. Изваждате няколко комплекта от най-секси бельото и ги мушвате на дъното на куфара. В никакъв случай не вземайте любимото му бельо, дори го оставете на по-видно място в шкафа, за да не се усъмни.
Любимият му комплект рогца и опашка също. Презервативите се купуват на място, защото винаги има риск половинката да хвърли някой небрежен поглед в куфара ви и да открие издутите му тайници.
Козметичните процедури се правят задължително при козметичната.
Поради 2 причини. Ако любимият види с какво усърдие се подготвяте за пътуването,съмнението ще се събуди. Доверете се все пак на професионалист, за да избегнете риска да заприличате на петниста хиена от твърда кола маска или
набързо поставена маска за лице и това да провали всичките 5 ловни дни.
В никакъв случай не променяйте цвета на косата си, не си правете различна
от обичайната ви прическа, твърде ярък маникюр и всичко, което би издало
подготовката за лов. Не забравяйте: Прискърбие и тъжен поглед! Ако
можете да придобиете и леко съсипан вид, ще се справите чудесно.
Заминаването е особено важен момент. Правете се, че работите
изключително усърдно ден-два преди пътуването. Представете си, че се опитвате да отметнете работата за месец напред. Да, ясно, че не е възможно, нито пък
е притрябвало на някой, но това е допълнителен елемент към подготовката.
Колежките не бива да разбират, че едва ви сдържа на едно място.
Завистници не са нужни точно сега, кой ги знае каква беля могат да ви направят и да провалят мечтаната командировка. Прискърбие и свеждане на всички
евентуални рискове до минимум! Внимавайте да не изпадате в мечтания, похотливи
мисли, усмивки без повод, облизване на устни и странни звуци от рода на
“Мдаааа....” и ”Хм.....” . У дома сгответе на половинката любими манджи
за 1 седмица напред, заредете му чисти и изгладени дрехи, вечерта преди
тръгването отделете специално внимание на вечерята, романтиката, с*кса и
т.н. В никакъв случай не отваряйте дума за пътуването, не гледайте
нервно към часовника и не питайте “Стана ли вече време за лягане?”. Когато половинката ви изпраща, метнете се драматично на врата му и повторете
няколко пъти колко ще ви липсва, по прегръщайте го до задушаване /като започне
да посинява, пуснете/, нацелувайте го и се качете в превозното средство,
което ще ви откара до ловната зона. Приятен път. Така да се каже:
Започва се!
Планове според възрастта:
3-годишен. Да порасна голям и да цапардосам Гошко от моята група. Защото лъже, че неговият татко е по-силен от моя?
4-годишен. Да намеря пет лева на улицата и да си купя сладолед, LEGO и кола с педали като на Ангел. Ще си я карам цял ден пред блока, та всички да ми завиждат.
5-годишен. До порасна голям, по-голям от татко. Да си пусна мустаци, да се науча да пуша и да стрелям на стрелбището, да се оженя за мама.
6-годишен. Да не ходя повече на детска градина. Искам да ходя на училище. Там няма да ме карат да спя следобяд и да ям мляко с грис на закуска.
7-годишен. Да не ходя повече на училище. Да не са луди, 10 години да търпя този ужас? Та 10 години са повече от целия ми живот до този момент!
8-годишен. Да стана войник. Със сабя, кон, пистолет и всичко, дето си трябва.
9-годишен. Да се преместя да живея във Варна или Бургас. На морето. Много по-добре е отколкото всяка година за по десетина дни да ходим там. Е, може и в София да отида, там също не е зле. Ако искам в ЦУМ ще отида, ако искам - в НДК. Може и на ескалатора в метрото да се повозя.
10-годишен. Да стана мускетар. "Един за всички.." и така натататък. Пробвах сламената шапка на баба, маминия шал вместо мускетарски плащ и пръчка с предпазител от капачка за буркан вместо шпага. Добре е.
11-годишен. Да стана най-силния в училище или в класа. Първото, което ще направя, е да цапардорсам Гошо, защото ми хвърли раницата в локвата и ми наплю новото яке. Майка ще ме убие.
12-годишен. Да стана пират. Реи и брамсели, луидори и пиастри, дървени крака и папагали. Жалко, че не мога да плувам.
13-годишен. Да стана известен, много известен. Стихотворението, дето казах на тържеството, разплака класната и майка ми.
14-годишен. Да стана каратист. Разбрах, че взимали всички, независимо от ръста им.
15-годишен. Да порасна. По физическо съм трети в редицата отзад напред. Даже след момичетата.
16-годишен. Да започна да се бръсна. Ники има ей такава брада, Сашо почти от година вече се бръсне, а аз.. нито косъм.
17-годишен. Да вляза висше някъде. Където и да е. Иначе ще ме вземат в казармата, ще се върна като десантчик-герой и ще изпопребия всички, на които съм им набрал. Гошо, чу ли? Ти си първи в списъка.
18-годишен. Да спя с някоя. С която и да е. Ако вярвам на състудентите - те вече са спали с половината град. Единствената ми надежда е разпивката по случай края на първи курс. Ако не ми провърви: как ще се покажа пред очите на приятелите ми?
19-годишен. Добре би било да стана рокаджия. Шантава прическа, в светлината на прожекторите, в ръка държа бас китара, възбудени момичета крещят пред сцената: Спокойно, девойки, с всяка ще се видя. За да ми направите свирка -
запишете се в списъка на чакащите, дето го води мениджърът ми.
20-годишен. Да стана някой. Започнах третото си десетилетие, а още не съм написал романа на века, нито съм командвал армия, нито с Мис Вселена съм спал.
21-годишен. Само да не се стигне до сватба! Сама си е виновна, само говореше "сметнала съм дните, спокойно". А сега реве и не знае какво да прави. И въобще не ме занимавайте с разни държавни изпити и дипломи, моля!
22-годишен. Да спечеля сто милиона лева, да си изплатя дълговете, да купя нормално детско креватче за сина, на жената ново кожено яке да подаря, да си взема най-накрая трите томчета Борхес, нов компютър и джинси.
23-годишен. Да си купя къща. Или гарсониера. Каквото и да е, ама да е мое. Да избягам от тези квартири под наем с неизмиваеми бани, капещи тавани, разкъсани тапети.
24-годишен. Да отвоювам шефското място в отдела. Какъв шеф може да ми е Иван, бе? Този некадърник компютъра си не може да включи без мен. На миналото новогодишно парти на компанията така се напи, че счупи с главата си мивката в тоалетната.
25-годишен. Да отида на море. Или на планина. Или в тундрата. Където и да е, само да я няма работата, жената, родителите.
26-годишен. Да сваля новата в офиса. 23-годишна,разведена, боядисана блондинка, с крака и гърди като за световно. Бих си дал годишната премия и три пръста от лявата ръка, само да се озова насаме с нея в заседнал асансьор.
27-годишен. Да завърша най-накрая второ висше - мениджмънт или право. И този път ще уча сериозно, ще се явявам подготвен на изпитите, ще чета в библиотеката, ще познавам всичките си преподаватели по име и по физиономия.
28-годишен. Да спечеля, да нарисувам, да намеря на улицата или да открадна отнякъде 432 хиляди евро. Две хиляди за жената, да си купи там каквото си иска и да ме остави за малко на мира, 20 хиляди да си взема една малка гарсониерка с мебелите направо, 10 хиляди да ремонтирам къщата на село за майка ми и баща ми. А останалите ще си ги ползвам за ежедневни разходи.
29-годишен. Да убия всички в офиса и да не ме осъдят. Най-много глоба да ми тръшнат, но да не е много голяма. Гадове! Не мога да ви понасям, нищожества такива!
30-годишен. Да посадя дърво, например вишна или круша. Или пък да сложа малко фонтанче пред вилата? Беседка? Да си седим вечерно време и да се любуваме на залеза. По дяволите, колко е буренясало тука.
31-годишен. Да започна да пиша отново. При пренасянето намерих черновата на романа, дето го почнах преди 6-7 години. Уфф, нима това аз съм го писал? Свежо, ярко, наивно и като цяло не е добро. Роман от този материал няма да се получи, по-скоро 3-4 разказа мога да обособя. Ще ги почна скоро, може би по време на отпуската:
32-годишен. Да порасна. Да се науча да слизам стъпало по стъпало, а не да подскачам по стълбището. Да отговарям само когато се обръщат по фамилия към мен. Да си си поръчам визитка с "Началник отдел". Какво като имам само един подчинен, че и той е стажант по разпределение за лятна практика? Да си купя нормален телефон, а не да се червя с тази евтина 'слушалка', дето за нищо не става. Да взема мерки по отношение на фигурата си. От края на април си взимам карта за фитнес. Хем да сваля излишните кила, хем девойките да погледам.
33-годишен. Бързо да направя равносметка на живота си, да внеса необходимите корекции и да заживея пълноценно и творчески. Да стана уверен в себе си и да преуспея. От утре започвам!
- Какво става в една нормална държава ако шеф на следствие забатачи стотици дела?
- Ако въобще стане, ще получи двадесет години.
- А у нас?
- А у нас шефът на следствието във Варна Румен Радев ще получи двадесет заплати.
Лекар казва на пациент:
- Джо, добрата новина е, че имам лек за главоболието ти. Лошата новина е, че ще е необходима кастрация. Имаш много рядко заболяване, което кара тестисите ти да притискат гръбначния ти стълб и това причинява адско главоболие. Единственият начин главоболието да спре, е да премахнем тестисите.
Джо беше изненадан и депресиран. Чудеше се дали има за какво да живее. Нямаше друг избор освен да отиде под ножа. Когато напусна болницата, главоболието спря за първи път от 20 години, но Джо имаше чувството, че му липсва нещо много важно. Както си вървеше изведнъж осъзна, че сега той е друг човек. Можеше да сложи ново начало и да заживее нов живот.
Той видя магазин за мъжко облекло и си помисли: "Ето какво ми трябва - нов костюм." Той влезе в магазина и каза на продавача: "Искам нов костюм."
Продавачът, който бил по-възрастен, го измерил с поглед и казал:
- Да видим... 44-ти размер."
Джо се засмя:
- Точно така! Как познахте?
- В бизнеса съм от 60 години! - отговорил продавачът.
Джо премерил костюмът, паснал му идеално.
Докато Джо се възхищавал на себе си в огледалото, продавачът попитал:
- А какво ще кажете за нова риза?
Джо помислил за малко и казал:
- Добре.
Продавачът го измерил с поглед още веднъж и казал:
- Да видим, ръкав 34 и врат 16-1/2.
Джо бил изненадан:
- Точно тоака! Как познахте?
- В бизнеса съм от 60 години.
Джо пробвал ризата, стояла му перфектно.
Тогава продавачът го попитал:
- А какво ще кажете за ново бельо?
Джо помислил за малко и казал:
- Добре.
Продавачът казал:
- Да видим, размер 36.
Джо:
- Ха! Ето че сбъркахте, аз нося 34 от 18 годишен!
Продавачът поклати глава и каза:
- Не можете да носите белъо размер 34. То ще притисне тестисите ви към гръбначния стълб и ще ви причини адско главоболие.
Как различните зодии приемат мисълта, че са умрели?
Овен:
"Искам да говоря с управителя! Веднага! Мъртъв
ли съм?! Не съм си и помислял, че може да
ми се случи... Ами добре, тогава искам един
кристален дворец върху облак с бяла светлина
като онзи там!"
Телец:
"След като напусне тялото, Телецът осъзнава,
че така остава без стомах и веднага се
връща в него... И остава скептично настроен
цял живот!
Близнаци:
"Тук е страхотно... Направо приказно! Какви
чудесни дворци, какви прекрасни облаци,
колко светлина! Веднага ще звънна на близките
ми, за да им разкажа... Каквоооо? Тук няма
телефони ли?!? Връщам се!"
Рак:
"Въобще не ме интересуват фактите! Раците живеем
по 125 години! Точка."
Лъв:
"Нееее, не съм мъртъв! Не съм, не съм, не съм, не
съм! Какви са тези хора с крила и бели
мантии? И защо пеят? Не са в правилната
тоналност! Мога да пея по-добре от тях!
Този пък кой го направи диригент..."
Дева:
След като е работила неуморно 60 часа,
девата се възнася, преминавайки през
изключително добре почистен тунел... Тъкмо
й харесва, когато се сеща колко много
ще липсва на близките си и моментално
се завръща в тялото си. Първото нещо, което
прави, когато се пробужда, е да погледне
колко е часът.
Везни:
"Я! Какъв красив тунел... А това в края
Исус ли е? Ами ако е Мойсей? Да вляза ли
в тунела? Да се върна ли? А защо пък да
не си остана тук? Имам идея! Ще си направя
агенция за запознанства на самотни души...
Да я реализирам ли?"
Скорпион:
"Ние скорпионите имаме поне девет живота...
Една смърт не може да ме уплаши... А и какво
по-хубаво от един астрален с*кс, докато
пътувам през тунела на светлината?"
Стрелец:
"Хаха! Баси якото, човек! Издигам се...
Хахаха! Много е забавно! Не, изобщо няма
да се връщам обратно в тялото си, толкова
време се опитвах да изляза от там... Колко
съм любопитен сега, ако знаеш! Дали отделните
религии са в отделни видове рай? Хаха!
Представяш ли си? Ииии... много готин тунел...
Хахаха! Супер яко!"
Козирог:
Изключително трудно е да се внуши нефизическо
съществуване на козирозите... Ето защо
в рая всички получават голям наръчник
с инструкции, съдържащ специална глава
"Как да станем милионери в астралното
пространство" и подробен SWAT-анализ
на живота им.
Водолей:
"Това ли е раят? Ами той изобщо не е
организиран... И е скучен... Пълна мизерия
е това! Къде мога да подам молба за ада?
Там поне правилата са направени, за да
се нарушават." ...след което отива в
Рая и започва серия кампании за реформи
и подобрения.
Риби:
Повечето риби рядко обръщат внимание
на това, че са умрели. Някои индивиди имат
смътни спомени за това как крилати същества
в бяло са им казали, че са объркали пътя
и ...
- Докторе не мога да заспя.
- Представете си, че взимате една пачка от 1000 лв. и броите, все ще заспите по някое време!
След седмица:
- Какво стана, помогна ли?
- Ами не. Броих, броих и все ги изкарвам 999 лв. Броя и пак броя, и пак и не мога да заспя от нерви, че ми липсва един лев.
Доктора:
- Май по добре да се върнем на конвенционални средства - ще броим овце!
След седмица. Човека още по нервен и разтревожен. Доктора пита:
- Какво стана, брои ли овцете?
- Мани, мани. Броих, броих и като стигнах до последната овца, тя ме погледна в очите и попита с човешки глас: "Абе какво стана с онези 1000 лева?"
Първобитните хора тръгват на лов. Гледат - стадо мамути. Всички се уплашили, само един казал:
- Какво се чудите, скачаме с викове към тях, те се разбягват, отделяме един от стадото и го убиваме.
Така се появили командирите.
Скачат, викат, отделят един мамут от стадото, но той се скрива в гората. Стоят и се чудят. Един казва:
- Какво стоите? Дайте да оградим гората, ще стесняваме все повече кръга и ще го намерим.
Така се появили началник-щабовете.
Намират те мамута, обграждат го, но той беснее - всички ги е страх да се приближат. Само един замахва силно, хвърля копието, улучва звяра в окото и го убива.
Така се появили снайперистите.
Щастливи, първобитните ловци нарамват мамута и го носят в пещерата. Нарязват го и, уморени от лова, лягат да спят. Стават сутринта и какво да видят - месото липсва...
Така се появили старшините.
Някакъв тип се родил дефектен. Вместо гъз имал каса бира. Супер проблем - навсякъде гаври, никакъв полов живот,
че деба и шишета - дрънчат, абе въобще - мизерия. Половината докторите гледали недоумяващо останалите се заливали
от смях. Пича много депресиран. Една от поредните безсънни нощи се разхождал по плажа във Варна и срещнал някакъв
ужасно напушен тип. Разказал му своята трагедия, джанката много внимателно го изслушал и му казал:
- Пич, знам какво трябва да направиш. Сутринта иди на първа буна, свали гащите, легни по корем и лежи така поне
два часа.
Пича, бил пробвал всичко, отишъл сутринта на първа буна, свалил гащите, легнал по корем и като го напекло
слънцето - бирата станала на гъз... :)
Прибира се Иванчо от училище и с влизането си вкъщи нахълтва в стаята на родителите си, които правят с*кс.
-Тате, какво правиш?
-Пращам влака от София за Варна сине.
Иванчо излиза и се отправя към стаята на брат си. Отваря и що да види? Брат му е? е гаджето си.
-Бате, какво правиш?
-Пращам влака от Варна за София.
-Иванчо излиза от стаята, влиза в килера и започва да си лъска бастуна.
Баща му и брат му чуват странни звуци идващи от килера и отиват да проверят какво става.
-Иванчо, какво правиш?
-попитали те
-Бия телеграма, че влаковете ще се сблъскат.
В час:
- Иванчо, какво му липсва на космонавта в космоса?
- Жени.
- Въздух, Иванчо!
- Ами аз това казвам, въздух, за да напомпа надуваемата кукла.