какво+да+направим+ако+в+църквата+е+заду

Мечока и заека били големи приятели. Един ден се срещат на горската пътека и зайю е много омърлушен.
- Какво става бе, зайо?
- Мани, мани!!! Получих повиквателна за казарма!!!
- Е и кво?
- Шъ ме земат!!! А аз не искам да ходя войник!
- Чакай да помислим! - казал мечока и двамата седнали върху пъноевете да помислят.
Седяли, мислили, седяли.... и най-накрая мечокът казал:
- Виж кво! Ако ти избия двата предни зъба, ще почнеш да фъфлиш, а фъфляци в казармата не зимат!!!
Помислил зайо и рекъл:
- Верно, бе! Дай да го направим!!!
Замахнал мечо, фраснал заека и предните зъби на заека паднали. На следващият ден мечокът седнал върху пънчето и чака заека да се върне от военното. Най-накрая го видял. Зайо тича по пътеката и подскача весело.
- Кво стана бе зайо? - попитал мечокът.
- Сичко мина есстра! - фъфлейки казал заекът - Дюфтабанлии не зимат!!!

Добавен преди 11 години Харесвам този виц!

Семейство пътува към морето. В колата цари абсолютна семейна идилия- майката е бясна, че съпруга и не е дал да вземе и 6-тия куфар с дрехи - нямало място, за какво му е скапаната резервна гума, и без това не е пукал гума от 5 години и само мълчи убийствено; бащата също мълчи зловещо, а на ум продължава да се чуди кака тъпата му жена не вдяна, че отиват на море за 10 дни, не за 10 години и, защо като каже, че тръгват в 6:00, жена му винаги го разбира като "около 8". Радиото е спряно, защото Тя не понася "гадната чалга, която слуша Той", а Той не понася "лигавщините, които слуша Тя". На задната седалка стои скучаещо хлапето. то прави плах опит да разчупи тишината с предложението:
- Такоооо, хайде да направим състезание със стъклата на колата!
Но бащата не реагира. Хлапето обаче не се предава:
- Мамо, мамооооо, мамоооооооо - започва да дърпа за ръкава майка си, какво става, ако някой чичко си купи кола, кара я, накрая тя се повреди и не може повече да се поправи?
- Продава я на баща ти!

Добавен преди 11 години Харесвам този виц!

Корпоративни уроци
Корпоративен урок 1:
Мъж влиза под душа, докато съпругата му точно привършва със своя, когато на външната врата се позвънява. Жената набързо увива една кърпа около себе си и тича да отвори. Отвън стои Боб - съседът. Преди да е казала и една дума, той предлага:
Ще ти дам 800$ ако свалиш тази кърпа!.
След като помислила за момент, жената свалила кърпата и застанала гола пред Боб.
Секунди по-късно той й връчил 800$ и си тръгнал. Жената се загърнала отново и се върнала в банята.
- Кой беше? - попитал съпругът й.
- Боб - съседът - отговорила тя.
- Чудесно! - казал мъжът - Спомена ли нещо за 800-те долара, които ми дължи?
Бизнес поука: Ако навреме споделите с акционерите си важна информация, отнасяща се до кредит и риск, бихте могли да избегнете изобличаване.
Корпоративен урок 2:
Свещеник предложил на монахиня да я откара до манастира. В един момент, тя скръстила крака, така че единият й крак се оголил. Отецът едва не катастрофирал. След като овладял колата, той леко прокарал ръката си по крака й.
- Отче, припомнете си Псалм 129 - казала монахинята.
Свещеникът отдръпнал ръката си. Но малко по-късно, докато сменял скорости, той отново поставил ръката си върху крака й.
- Отче, припомнете си Псалм 129 - казала монахинята отново.
- Прости плътската ми слабост, сестро" - извинил се отецът.
След като пристигнали в манастира, монахинята се прибрала.
Свещеникът бързо изтичал в църквата за да погледне Псалм 129. Същият гласял: "Давай напред и търси, нагоре ще откриеш благоденствие."
Бизнес поука: Ако не сте добре информирани в професията си, рискувате да пропуснете чудесни възможности.
Корпоративен урок 3:
Търговският представител, деловодителката и управителят на фирма отиват да обядват заедно. По пътя намират старинна маслена лампа. Разтриват я и отвътре се появява един Джин. "Ще изпълняпо едно желание на всеки от вас" - казва той. "Първо аз! Първо аз!" - скача деловодителката - "Искам да бъда на Бахамите, да карам джет, без да се интересувам от нищо". Пуф! И изчезнала. "Сега аз! Сега аз!" - крещи търговският представител -"Искам да бъда в Хавай, да разпускам на плажа с личен масажист, безкраен запас от коктейли и любовта на моят живот". Пуф! И той изчезнал. "Твой ред е" - казал Джина на управителя. "Искам тези двамата обратно на работните места след края на обедната почивка" - отговорил той.
Бизнес поука: Винаги оставяйте първата дума на шефа.
Корпоративен урок 4:
Гарванът седял по цял ден на дървото, без да прави нищо.
Заекът го попитал:
- Мога ли и аз като теб да седна и да не правя нищо по цял ден?.
- Разбира се, защо не - отговорил гарванът.
И така, седнал заекът на земята и си почивал. Унесъл се, една лисица изскочила от храстите и го изяла.
Бизнес поука: За да седите без да правите нищо, трябва да сте на висока позиция.
Корпоративен урок 5:
Пуякът разговарял с бика:
- Как ми се иска да полетя и да кацна на това дърво - въздишал той - но не ми достига енергия за да махам толкова силно с крила.
- Защо не клъвнеш малко от фекалиите ми - предложил бикът - те са силно енергийни и хранителни.
Пуякът се надвесил над една от неговите купчинки и не след дълго открил, че бикът е прав - вече имал енергия и успял да достигне най-долният клон на дървото. На следващият ден, след като си похапнал още от чудодейната смес, той кацнал на по-горният клон. Най-сетне, няколко дни по-късно, пуякът гордо се перчил и вдигал врява от върха на дървото.
Не след дълго бил забелязан от фермера, който го свалил с един изстрел на пушката си.
Бизнес поука: Лайняните номера могат да ви изведат на върха, но не и да ви помогнат да се задържите там.
Корпоративен урок 6:
В Африка всяка сутрин газелата се събужда с мисълта, че трябва да надбяга най-бързия лъв, за да остане жива. Всяка сутрин лъвът се събужда с мисълта, че трябва да надбяга най-бавната газела, за да не умре от глад.
Бизнес поука: Няма значение дали си газела или лъв: когато слънцето изгрее, по-добре да станеш, за да изпревариш другите.
Корпоративен урок 7:
Мъж отсяда в хотел в Австралия. В стаята има компютър и той решава да изпрати електронно писмо на жена си. Обаче случайно сбърква адреса и без да осъзнае грешката си изпраща писмото. В същото време някъде в Хюстън, вдовица се връща от погребението на съпруга си. Вдовицата решава да си провери електронната поща за писма от роднини и познати. След като прочита първото писмо, тя пада възнак в безсъзнание. Синът на вдовицата дотърчава в стаята, намира майка си на пода и хвърля поглед на екрана, на който пише:
До: моята любяща съпруга
Тема: пристигнах
Дата: 7-ми септември, 2005 г.
Знам, че ще се изненадаш да ме чуеш. И тук имат компютри вече, и можеш да изпратиш писма на своите любими. Току-що пристигнах и отседнах тук. Виждам, че всичко е приготвено и за твоето пристигане утре. Нямам търпение да се видим! Надявам се твоето пътуване да е също безпроблемно, като моето.
Послепис: Адски е горещо тук долу!
Бизнес поука: Уверете се, че комуникацията се осъщестява между правилните страни. Иначе резултатите могат да не отговорят на очакванията ви.
Корпоративен урок 8:
Джони искал да изчука едно момиче в неговия офис... Но тя си имала приятел... Един ден Джони не издържал, отишъл при нея и предложил:
Ще ти дам 1000 долара ако ме оставиш да те изчукам. Но момичето го отрязало:
- НЯМА НАЧИН!
Джони казал:
- Ще бъда бърз, ще хвърля парите на пода, ти ще се наведеш, а аз ще съм свършил преди да се изправиш.
Тя помислила за момент и казала, че трябва да се посъветва с приятеля си... Позвънила на гаджето и му разказала за случая. Момчето и отговорило:
- Искай му 2000 долара, прибери парите много бързо, той даже няма да успее да си свали гащите!
Така, че момичето се съгласило и приело предложението. Приятелят и я чакал половин час да се обади. Най-накрая, след 45 минути чакане той и позвънил и я попитал какво е станало.
Тя му отговорила:
- Копелето хвърли монети!!!
Бизнес поука: Винаги обмисляйте всички аспекти на бизнес предложение преди да се съгласите и да ви го начукат.
Корпоративен урок 9:
Когато тялото било създадено, всички части от него искали да бъдат Шефа.
Мозъкът казал:
- Аз трябва да бъда шеф, защото контролирам всички функции на тялото.
Краката казали:
- Ние трябва да бъдем шефове, защото ние пренасяме мозъка наоколо, където поиска.
Ръцете казали:
- Ние трябва да сме шефове, защото ние вършим всичката работа и печелим пари.
И така после било сърцето, белия дроб, очите, докато накрая и задника поискал да бъде шеф. Всички части започнали да се смеят на идеята.
Тогава задника се блокирал и отказал да работи. След известно време очите започнали да се затварят, ръцете се парализирали, краката изтръпнали, сърцето и белия дроб изпаднали в паника, а мозъкът изпаднал в треска. В края на краищата всички решили, че задникът трябва да бъде шеф и нещата преминали. Всички части си вършели своята работа, докато Шефът само си седял и изхвърлял навън боклуците (лайната).
Бизнес поука: Не е нужно да си мозък, за да бъдеш шеф - всеки задник може да бъде.
Корпоративен урок 10:
Една лястовичка летяла на юг, но студът я застигнал и премръзнала до смърт, тя паднала в широко поле. През полето минала крава и се изсрала върху птичката. Изпражнението стоплило лястовичката, тя се съвзела и радостно започнала да чурулика... Минаваща наблизо котка чула чуруликането и следвайки звука, извадила птичката от кравешкото лайно и я изяла.
Бизнес поуки:
1. Не всеки, който те засипва с лайна е твой враг.
2. Не всеки, който те вади от лайната е твой приятел.
3. Когато си затънал в лайна до гуша, недей да чуруликаш много-много.

Добавен преди 11 години Харесвам този виц!

49-те примерни чат-ъп фрази, за да разтопиш ледената блондинка срещу себе си - компилирани от Тео Чепилов на базата на богатия му опит. В гледането на филми, за съжаление
"Здрасти!" (В случай, че си Брад Пит, Маркъс Шенкенбърг или друга някаква знаменитост.)
"Драссттт!" (В случай, че си пияният Брад Пит, Маркъс Шенкенбърг или друга някаква знаменитост.)
"Загубих си телефонния номер, може ли да ползвам твоя?" (Вярно, това е тъпо, но пък те много се кискат на него)
"Приличаш доста на бъдещото ми гадже". (Тук обикновено мълчат загадъчно една-две минути, осмисляйки новата информация.)
"Ако вървя след теб до къщи, ще ме опитомиш ли?" (Досега не съм успял да го произнеса, без да се зачервя от срам, но какво да се прави.)
"Мога ли да те свалям?" (В случай, че си супертъпо парче. Ти супертъпо парче ли си, или няма как да прецениш?)
"Как се чувстваш?" Тя отговаря: "Страхотно". "Не, не те питам как изглеждаш, а как се чувстваш". (Това, ако не става ясно, е вид комплимент и работи безотказно.)
"Липсва ми плюшеното мече. Ще спиш ли с мен?" (В случай, че тя е в картуун-цветове, с фибички, големи пърхащи мигли и е толкова зашеметяващо глупава, че дори другите блондинки й се подиграват.)
"Е*и ме у гъзо, ако бъркам, нали, но не ти ли се иска да ми свирнеш, маце?" (Само ако си съвсем сигурен, че не знае български.)
"По-сладка си от глюкоза и ме привличаш като свободен електрон от ядрото на 238U, та се чудех какво ще кажеш да отидем в моята стая да направим ковалентна връзка?" (Браво бе, физик.)
"Прости наглостта ми, но винаги съм искал да се запозная с манекенка." (Има и по-бърз начин - да помолиш Евгения Калканджиева да прости наглостта ти и да те запознае с въпросната нейна подопечна. Макар че не разбирам защо ти е това, след като явно се познаваш със самата Евгения.)
"За какво са ми тези 2,8 милиона лева в банката, като имам слабо сърце?" (Само ако е истина. Парвенюшко е, но върши чудеса.)
"Знам, че за теб не съм нещо особено, но в моето племе смятат, че съм божествено красив". (След което се засмиваш окуражително, защото по същността си това е шега.)
"Аз съм гей". (Не протягай безполезните си ръце към нашите блондинки, мръсен гей!)
"Утре давам обет в манастира". (Рискуваш обаче да ти отговорят "а-а, мерси, аз съм на диета и не обедвам".)
"Изправи се, ако обичаш, за да мога да те сваля". (Кротко, Тайсън, седи мирен. Пробвай по-добре с някое от горните.)
"Не викай! Не искам да те убивам, но ще го направя, ако се наложи!" (В случай, че се запознавате, докато обираш апартамента й.)
"Кога трябва да се връщаш в Рая?" (Хитро, но щателният ми рисърч сочи, че ще те разберат едва 0,03%.)
"Извинявай. Имаш ли нещо против да се повзирам в теб няколко минути, за да мога да те нарисувам вкъщи по памет?" (Ако поиска да ти види картините, отклони с нещо загадъчно като "изкуството е безполезно, важен е вътрешният ти пар ексельонс".)
"Колко време ти отне да станеш толкова сладка?" (Е, ако с тва свалиш някого, си еб*ти майсторчето.)
"Последния път като те видях, сънувах". (Следва задължително "какво сънува", тъй че си подготви нещо с много венчета, маргаритки и обсипан със звезди небосвод.)
"Не съм ли те виждал в егоист?" (Не, защото е пълен с разни унисекс-газелки, които упорито избягват класическия калифорнийски чар. Пробвай и с Български фермер - нали си читател на егоист, трябва да си язвителен през цялото време.)
"Ако той не се появи, аз съм ей там, до пуканките". (В случай, че до началото на прожекцията остават 3-4 минути.)
"Какво е чувството да си най-красивата жена на купона?" ("Неприятно. Постоянно идват някакви грозници с размъкнати комбати да ми задават тъпи въпроси".)
"Какво като нямам зъб тука - има повече място за езика ти. Хахахахаха!" (В случай, че си много прост.)
"Толкова си красива... Не мога да повярвам, че Господ не те е запазил за себе си". (Опа-а, тежката артилерия. Помни - това не е любов, а проста свалка. Впрочем това черен хумор ли беше?)
(гръмко, към останалите от компанията) "Ето го и доказателството, че Господ ни обича". ( Това е по-добро от горното. )
"Що мислиш му викат пик-ап?" (В случай, че си горд собственик на стар, ръждив форд с пробит радиатор.)
"Ако бях на твое място, щях да спя със себе си". (Аааарргх, колко си прост! Осъждам те на седем години безе*ие!)
"Не сме ли се виждали някъде?" (Да, току-що, хитър свалячо.)
"Знам, че сме братчеди, ама тука сме в Родопите..." (Отчаянието е силно чувство. Не пипай роднините си, мръсник.)
"a/s/l" (В случай, че твоят отговор е 31/m/ L.A.)
"Шшшш, ела вънка да ти говорим нещо". (А ти ела в София някой път.)
"Аз карам онова черното БМВ петица отпред". (В случай, че наистина го караш, иначе се излагаме страшно.)
"Бе не съм най-готиният пич в бара, ама само аз си говоря с теб, нали?" (Да, има нещо у теб. Предимно говна.)
"Гласовете в главата ми казаха да те заговоря". (След което си забърши лигата с ръкава на болничната пижама. И да си взимаш лекарствата.)
"Задръжте рестото". (В случай, че си идиот и си оставил петдесетарка за малък джеймисън с лимон.)
"Казвам се ------ и скучая. А ти?" (В случай, че и тя скучае достатъчно, че да се хване за сламката. Т.е., да те хване за сламката.)
"Ако направят конкурс за най-добра хаус двойка, ще заложа на теб и мен". (В случай, че сте в малката зала на Метрополис към 5:30 сутринта, а ти си толкова стоунд, че ти е все едно какви глупости бръщолевиш.)
(безмълвно дърпане на плитката) (В случай, че си много млад, но вече обичаш да си пипаш пишчицата на гърнето.)
"Цяла вечер те гледам и реших, че ще те заговоря..." (В случай, че си на 14.)
"Колко взимаш, момиченце?" (На 67 си и паметта ти отслабва.)
"Влизай у колата, майка ти дее*а ку*венска!" (В случай, че се казваш Кела, Очите, Бацата или нещо подобно.)
"Бързам да се запозная с теб, преди да са те изгонили. Как "защо"? Всички жени те намразиха начаса, когато влезе". (Горе-долу става, но задължително трябва да се произнесе много искрено.)
(подаряваш й роза) "Просто исках да покажа на тази роза колко си красива". (Не, аз ти казах - ти си извънмерно прост.)
"Искаш ли да отидем вкъщи и да направим това, което така или иначе ще разкажа на всички, че сме правили?" (Браво - това е то да имаш житейска позиция.)
(подаваш GSM-ката си) "Обади се на съквартирантката си, че няма да се прибираш". (И ти викат Тед Бънди, а?)
"Вярваш ли в любовта от пръв поглед или пак трябва да мина оттук?" (О-о, зачатъци на хумор? Продължавай.)
"Заведи ме пиян, защото съм много вкъщи". (Да, да, добре. Да ти викна ли такси? Опа-а, леко, масата. Я си легни оттатък най-добре.)

Добавен преди 11 години Харесвам този виц!

По време на комунизма двама братя арменци живеели в България. Единият не издържал на режима и казал на другия:
- Киркор, аз ще бягам - ще се връщам в Армения. Ти няма ли да дойдеш?
- То хубаво да дойда, Гарабед, ама дали там ще е по-добре от тук? Виж какво ще направим. Ти отиди и след месец ми прати снимка. Снимай се пред паметника на Атраник Войвода (арменски национален герой). Ако си прав пред паметника - значи всичко е наред, арменците сме прави, горди, доволни, там е добре и аз ще дойда. Ако си седнал на пейката пред паметника - демек си клекнал, значи и арменския народ е приклекнал, склонил глава и е лошо там.
- Добре, Киркор.
Отишъл Гарабед обратно в Армения. След месец Киркор получава снимка по пощата и се опулва: паметника на Атраник Войвода, до паметника пейка, а пред паметника и пейката Гарабед се излегнал на земята...

Добавен преди 11 години Харесвам този виц!

Мъжки ПРАВИЛА!!! Всички са номерирани с "1"
1. Питай ако искаш нещо. Нека да изясним: заигравания не функционират. Насочвания и указания също. Просто кажи какво искаш!
1. Рожден ден, Св. Валентин, Нова Година и др. не са задължителни. Това не са дните в които трябва да докажем, че сме купили перфектния подарък.
1. Понякога ние немислим за вас. Приемете това!
1. WE = спорт. Това е като пълнолуние или смяната на сезоните. Това просто не можеш да го промениш.
1. Не оставяй никога да ти подстрижат косата. Дългата коса е винаги по-атрактивна от късата.
1. Пазаруването не е СПОРТ. Не, това никога няма да бъде.
1. Плаченето е изнудване!!!
1. Изясни си нещата в тоалетната! Ти си голямо момиче. Ако седалката е горе, свали я. За нас е нужно да е горе, вие се нуждаете от нея долу. Ние обаче не се оплакваме, ако тя е и долу.
1. Ние Не помним важни дати. Запиши ни ги на Календара и напомняй преди да е станало късно.
1. "Да" и "Не" са напълно приемливи отговори на почти всички въпроси.
1. Главоболието, което от 17 месеца имаш е проблем. Отиди на лекар.
1. Всичко което сме казали преди 6 месеца не можеш да използваш като аргумент. Всички коментари губят валидност след 7 дена.
1. Ако мислиш, че си дебела, вероятно си такава. Не ни питай затова. Ние няма да дадем отговор.
1. Нашата връзка никога няма да е както през първите 2 месеца. Свиквай. И не се оплаквай винаги на твоите приятелки за това.
1. Ако е възможно кажи това, което имаш да казваш... но моля те само във времето за рекламите.
1. Ти можеш да ни помолиш да направим нещо или да ни кажеш как би го искала, но не и двете. Ако знаеш сама как се прави най-добре, ми тогава направи го де...
1. Ако те питаме какво се е случило и ти отговориш "Нищо", тогава ние ще се държим така все едно няма нищо. Знаем, че ти лъжеш, но просто не си струва да се ядосваме повече...
1. Ако ние ще ходим някъде, всичко, което искаш да облечеш е Красиво. Честно!!!
1. Не ни питай какво мислим, освен ако не искаш да дискутираме пиърсинг за корема, боен синджир за кучешки врат или татуировка на "устничките".
2. Имаш достатъчно дрехи.
3. Имаш твърде много обувки.
4. Не е нито в твой нито в наш интерес да правим тестове. Все едно какви...

Добавен преди 11 години Харесвам този виц!

VIP бисери
Къци Вапцаров:
„Ти знаеш как мъжете се влюбват. Изпие три уискита и ако може да легне с теб, е влюбен до уши!“ (говори за любовта в „Горещо“ по Нова телевизия)
Играете за героиня от романа «Сирано дьо Бержерак». Вие сигурно не сте го чели, защото той се учи само в училище…“ — към участник в `Риск печели — риск губи`
„Не се притеснявайте — може да гледате накъдето искате…“ — към сляп участник в шоуто му, 2001 г.
„Целта на кукления актьор е да вложиш целия си характер в едно малко парцалче, направено от дърво и метал.“
„Да направим снимката, за да си спомнят за нас нашите деди.“ — в шоуто `Риск печели — риск губи`
„Сега нека да излязат две двойки с по двама души!“
„Важното е т*шак да става!“ — извън кулисите, към момчетата на късмета
„Пробвах го първо на себе си, а после и на жена си.“ — относно с*кса, „С*кс за душата, първа част“
Летели си две птици и едната попитала другата: "Накъде да завием?" - виц на Къци.
Димитър Пенев:
„На нас, треньорите, това ни е работата — да бъдем уволнявани.“
„Знам го този хотел, тук правих комоция на книгата ми.“
"Казах на момчетата да играят бавно, но бързо. Тоест да си подават с къси пасове в центъра, но ако наш нападател се откъсне напред да го търсят с дълъг пас". (обяснения след мач)
"Знам ги много добре. Там са Марадоната и Каниджа. Те са европейски шампиони на Южна Америка" (на световното в САЩ преди мача с Аржентина)
"Познавам австрийците, много добър отбор. Бил съм и на стадионът им - "Кратера" (б.а. всъщност Пратера). Около него има много люлки" (Пената за Австрия)
Димитър Бербатов:
„Всички, които играят в Хамбургер, са футболисти.“
Христо Стоичков:
„Ако и моите футболисти мислеха като Веско Топалов, работата щеше да е друга.“ — пред в-к „Монитор“
„Питайте бе, цървули.“ (в началото на интервю за албански журналисти)
"За мен ловът е цяла церемония. За това обичам, като се убие животно, както по телевизията дават, да се свири нещо като химн." — обяснява пред в. "Стандарт" страстта си към лова.
„Който играй, пичели, който ни играй, ни пичели“ (в ТВ реклама за Българския спортен тотализатор)
„Айн-цу-цвайн-цу-дрън“ (прогноза преди мача с Германия на световното първенство в САЩ през 1994 г., завършил 2:1 за България)
„Пишат, че съм гений, а на другата страница, че съм некоректен към техния химн. Както те бяха некоректни към нашия. Ако си спомняте, през 1993 година клекнах да си връзвам обувките, когато свиреха химна на Франция. Така че въобще не ме интересува какво пишат.“ (Христо Стоичков за Хърватската преса; 2004)
Ути Бъчваров:
„… такааа, сега ги нарязваме на ситно и ги слагаме да врят — естествено в студена вода..“ (в предаването „Вкусно“)
Томислав Русев:
Коментари от мача България — Швеция по Радио Гонг; 26.03.2005
„Еее.. това е престъпление! Гледайте си работата! Каквото искате ми обяснявайте — това не е дузпа! На Боримиров няма дузпа, а това е дузпа?! На Гонзо няма фал, а това е дузпа!? И да ми се обадят от германското посолство, заставам зад думите си: проверете родословното дърво на тоя нещастник дали не е пед*фил или с*ксуален маниак или някой от роднините му (дядо му например) не е варил евреи в конц-лагерите. Съжалявам за емоционалната превъзбуда — това не може да е дузпа, това е подигравка! Удар и… три на нула! Мами^ката му мръсна — не заслужаваме да падаме с три на нула в този мач. Не върви и не върви!“
„Каквото можахме направихме, но този нещастен германец, тази германска свиня осра всичко!“
„Летят предмети към главния съдия! Как не можа една бутилка да го фрасне по тъпата му швабска глава?! Не успя за съжаление!“
„Поздрави на майката на главния съдия! Не го знам на немски, а на български ако го кажа ще ме глобят, но със сигурност бих казал нещо за майката на главния съдия!“
„Най-интересен ще е Христо Стоичков на пресконференцията. Колкото и да напсува съдията все ще му е малко“.

Добавен преди 11 години Харесвам този виц!

Дневник на българския нинджа

Ден 1. В нашата новобранска рота пристигна полковник. Каза ни, че ротата ще се използва за мироопазващи и диверсионни операции по нова методика. До привършване на подготовката живи едва ли ще останат. Ако има несъгласни, да пишат рапорт. Разстрела е гарантиран. Ще се плащат и разноските за погребение, особено за салюти. Шокирани сме...

Ден 2. Дойде новия старшина. С обучението ще се занимава лично той. Ще се обучаваме по особено секретна методика и техника "болгарнинджа", за която и преподаващите нищо не знаят. Строго секретно. За демонстрация старшината уви около палеца си три метра бодлива тел. После изяде каската на ефрейтор Душегубов. Пак изпаднахме в шок.

Ден 3. Изясни се, че по повод на разстрела полковника се е помайтапил. Нищо, като се видим ще се посмеем. След обучението.

Ден 5. Учихме се да ровим бързо ями по метода на бобрите. После ги прескачахме. В края на занятието всеки прескачаше десетметрови ями.

Ден 6. Почивахме.

Ден 7. За стимулиране на отскокливостта старшината опъна бодлива тел над ямите и пусна 3ф. 220v 400 Hz. Петнадесет метра - детска игра за нас.

Ден 9. Учихме се да прескачаме огради. С двуметровите нямахме проблеми. С помощта на мъдрия старшина, бодливата тел, тока и планки с набити гвоздеи се научихме да прескачаме пет метрови прегради. През нощта цялата рота избяга в селската дискотека. Оградата е само три метра.

Ден 10. Дойдоха взвод кечаджии. Построиха тренировъчна преграда 7 метра, тъй като човек физически не може да преодолее такава височина. Под ръководството на старшината, тока и планката с гвоздеи се научихме да прескачаме 7 метрови огради. Вечерта пак бяхме на дискотека. Влязохме през покрива. Ако човек не може да прескочи 7-метрова ограда, може да я прелети. С барутни ускорители.

Ден 11. Учим се да пълзим по стените. Не се получава от първия път. Старшината ни каза, че и магаре може да се научи да пълзи по стени.

Ден 12. Пълзим нелошо, но често падаме долу. Старшината ни сложи пак дъската с гвоздеи. На нея падна редник Некрофилов. Гвоздеите се огънаха, Некрофилов не пострада. Вечерта сменихме туба нафта за две бутилки ракия. Релаксирахме.

Ден 13. Уверено пълзим по стените. Душегубов се бои от височината и на нивото на шестия етаж започва да повръща. Не пада, защото старшината обеща да му скъса задника.

Ден 14. Най-сетне дойде командира на подразделението капитан Дърваров. Нареди на старшината да постави капани за бягащите през нощта. Заплаши ни, че собственоръчно ще отпори кожата на всеки хванат в капан.

Ден 15. Старшината пристигна със синя физиономия. Попадна в собствения си капан, които редник Петров откри и премести на друго място. Цял ден се чудихме как старшината ще си скъса задника сам. Не дочакахме зрелища. Вечерта усилено търсихме капани и сюрпризи. В числото на трофеите попаднаха: 6 противотанкови мини, 10 автомата Калашников, три ерпегета, пет пистолета за подводна стрелба и две стенобитни оръдия с титанов сърдечник. Не се сдържахме и поставихме капани на интересни места.

Ден 16. Старшината попадна на два капана и приличаше на прясно боядисан хамелеон. Спомена родителите на цялата рота. Учихме се да мятаме вилици и лъжици. Защото старшината ни каза, че и последния глупак може да мята ножове. Утре ще мятаме чадъри.

Ден 17. Мятахме български чадър. Пробива петсантиметова дъска от 70 метра. Браво на завод Арсенал! Старшината ни демонстрира същото упражнение от 100 метра. Е той е специалист все пак. Старшината ни каза, че има модел с титановолфрамови пръчки които пробиват спокойно тухли четворки от 200 метра. Вечерта прескочихме оградата и пробвахме реактивен бумеранг по един кокошарник.

Ден 18. Дойде командира и ни разказа, че снощи в курника на един местен абориген е влетял метеорит. Строшил оградата, стената и убил три кокошки. Труповете им са негодни за индентификация. Перата аборигена реши да изпрати във фонда на мира. Ние заявихме, че при нас всичко е спокойно.

Ден 19. Обучавахме се да бъдем невидими за противника. Разделихме се на двойки и играхме на жмичка.

Ден 20. Обучавахме се да бъдем не само невидими, но и нечути, тъй като мъдрият старшина ни привърза звънчета на краката. След няколко стимулиращи ритници това се получи толкова сполучливо, че някой открадна цигарите на старшината. Изяснихме, че това е редник Смотлев, който даже е изпушил половин кутия. Старшината се ядоса и започна да псува по нинджански... два часа ние добросъвестно конспектирахме псувни. Трябва да се знае все пак как да се общува в тила на врага и с местното аборигенско население.

Ден 21. Старшината домъкна противокражбени устройства, реагиращи на вибрация. Нахлузи ни ги за затвърждаване на навиците. Продължихме да се обучаваме по невидимост, но скоро се отказахме тъй като устройството виеше при прелитането на муха на разстояние 300 метра. Освен това се нарушаваше секретността и местните жители можеха да помислят че някой краде добитък, тъй като по легендировка ние бяхме ферма за развъждане на елитни улични кучета.

Ден 22. Обучавахме се в прицелно хвърляне на шурикени по движещи се предмети - летящи алуминиеви чинии. Прелетя ято диви патици. Решихме да пробваме. Убихме двеста. После си помислихме, къде ще денем толкова месо? Продадохме го в селото. Купихме си шампанско и пихме за упокой на душите им по обичая на нинджите.

Ден 23. Разбрахме, че барутните ускорители са кът и трябва да ги икономисваме. Изпълнявахме упражнение по бързо завиване на тюрбани.

Ден 24. Дойде старшината. Обяви, че вечерта ще направим контролно излизане по местността. Първо за попълване на продоволствените запаси. Второ, за проверка усвояемостта на материала. Бойната задача бе да се проникне незабелязано в кооперативнта градина и да се извади половин декар картофи и зеле. Задачата изпълнихме успешно. Даже я преизпълнихме.

Ден 25. На сутринта дойде председателя на кооперацията с треперещи ръце, бърборейки неразбрано. След Процедурата на старшината, състояща се в изпиване на две ракии на гладно ни се удаде да разберем, че през нощта в неговата лична градина е върлувала нечиста сила. Следи няма, всички овошки са изчезнали. Десет каракачански овчарки охраняващи градината нищо не са видели и чули. За да не умре от глад върнахме половината на селския.

Ден 26. При командира пак дойде председателя на кооперацията. Целия треперещ. След 5 ракии на гладно той каза, че през нощта е поникнала цяла овощна градина, бостан със дини, а в средата на градината има двайсетметрова елха. Пет тежковъоръжени полицаи са пазили и никой нищо не е видял. Командирът му обеща да му съдейства. Изясни се, че елхата по погрешка е засята от редник Мехлюзов с цел заблуждение на вероятния противник.

Ден 27. Днес старшината ни похвали. Каза, че и такива идиоти може да се научат на полезни неща. Разбира се, не можем да пълзим по таваните като обикновени мухи, необучени в изкуството на нинджа, но за тренировка той ни налепи мухи по тавана и ние пълзяхме и ги отлепихме до една.

Ден 28. Някой от ротата по погрешка попита старшината какви пистолети и автомати предпочитат нинджите. Старшината подпали като Балканче и ни прочете лекция за това, как нинджите с един гвоздей може да претрепят цяла пехотна рота. Ръката на старшината е тежка (знаем го) и не преувеличава. А всякакви там пистолети само смъкват надолу гащите на истинските нинджи. Старшината ни каза под секрет, че ако грамотно хвърлим стол, може да съборим и вертолет. За гаранция, разбира се, най-добре е да се хвърлят два стола. Един в муцуната, един в опашката. Ако краката на стола са от волфрамов карбид, то и танка не е преграда.

Ден 29. Обучавахме се да хвърляме куршуми от пистолет Макаров. Към края на деня Петров така добре се обучи, че улучваше мишената от сто метра, въпреки че, стреляйки с пистолета не улучи нито веднъж. Истински нинджа. Старшината ни заповяда да подготвим по-големи мишени за стрелба с гири.

Ден 30. Обучавахме се да ловим куршуми със зъби. За демонстрацията старшината си сложи специално чене с титанови зъби. Заради икономии вместо куршуми ползвахме жълъди.

Ден 31. Тежък ден. Сутринта капитана и старшината донесоха един чувал с бутилки. За тренировка ги счукахме с голи ръце, а после играхме право хоро върху парчетата. Вечерта старшината с потаен глас ни заповяда да се съберем в тренировъчната зала с прибори за нощно виждане. Започна истинската част от обучението по болгарнинджа. В пълна тъмнина, заради мерките за секретност, заобиколихме старшината. И той ни каза основния принцип. Да шокираш противника. Старшината извика Петров да го нападне. Петров замахна с ръка. Старшината отстъпи крачка назад и започна странни движения, наподобаващи канкан, само че с особено извиване на ханша. Петров зяпна от учудване. В следващия момент старшината направи крачка вляво, здраво изрита Петров по топките, мина зад гърба му и с корда 0.45 започна да изпълнява удушаваща техника. Петров падна, старшината направи двоен пирует, премина на бегом тавана и застана от другата му страна. Бяхме шокирани. Старшината ни пусна музика и започнахме от канкана. Тренирахме цяла нощ.

Ден 32. Учихме се да се бием с хладни оръжия. За оръжие използвахме дръжките на кирки. Накрая подържахме истински меч. Аз даже го пробвах със зъби. Истински.

Ден 33. Продължихме обучението с хладни оръжия. Старшината ни направи демострация по бързо одиране на заек с бръснарско ножче. После ние тренирахме. Месото събрахме и вечерта хапнахме заешко. Пихме за упокой на душите им. После лазихме по тавана и бихме мухи.

Ден 34. Дойде председателят на кооперацията. С много треперещи ръце. Разказа ни, че на сутринта като отишъл да храни зайците, намерил вътре каракачанките, кротко пасящи трева. След стандартната процедура на старшината си тръгна огорчен. Цял ден тренирахме координация на движенията на езика при прицелване и изстрелване на плюнка по мухи. Старшината ни каза, че при упорити тренировки с плюнка може да се убие и слон.

Ден 35. Дойде пак председателя. С изключително треперещи ръце. Не можеше да говори. Само ръкомахаше и сочеше към кооперацията. Под командата на мъдрия ни старшина отидохме там. Какво да видим. Зайчарника беше надупчен като швейцарско сирене. По тревата се разхождаха зли нутрии, а каракачанките кротко лежаха на покрива, тревожно и уплашено гледайки надолу. Старшината издаде особено свирене, от което козината на нутриите окапа и те се натръшкаха за секунди на земята. След това председателя подписа протокол за неиздаване на държавни тайни.
После се обучавахме да пълзим по стени с огледала по метода на мухите. Добре, че сме тренирани и падането върху гвоздеите не ни прави впечатление. Вечерта беше скучно. Всички мухи бяха избягали. За това пък направихме един лов на хлебарки с приборите за нощно виждане.

Ден 36. Хванатите хлебарки боядисахме в синьо със зелен кант и продадохме в зоомагазина като екзотични паяци от Коморските острови. Вечерта празнувахме 36 ден на обучението.

Ден 37. Косихме трева. С голи ръце, защото мъдрия старшина каза, че всеки глупак може да коси с косачка.

Ден 38. Обучавахме се да летим с въздушни балони. Петров се закачи на двайсет киловолтов далекопровод, но оживя. Прелитащото ято гълъби от удивление попадна в плосък свредел.

Ден 39. Дойде председателят и каза, че пуйките му са се побъркали и са си устроили масов стриптийз. Попита дали да ги усмърти с лопата или да чака метеорита вечерта. Обяснихме му, че пуйките страдат от лятна шизофрения. А ние се питахме кой идиот е дал на пуйките да кълват марихуана. Смотлев си призна.

Ден 40. Обучавахме се на маскировка. Петров се вживя и маскирайки се като щъркел изяде три килограма жаби. После повръща. Дълго и мъчително. Некрофилов се престори на мъжки мечок и опъна една стръвница. Вечерта стръвницата чакаше на портала с три кошера мед и четири овена. Празнувахме с овнешко.

Ден 41. На сутринта дойде председателят и със сълзи на очи ни разказа, че кошерите му ги няма. Расовите овни също. Тъй като това беше последния ден на обучение в базата, почерпихме го с овнешко. Старшината по случай завършването на етапа поизнесе прочуствена реч и подари на подразделението един нинджански меч, който е държан от самия Маклауд.

Ден 42. Спахме до обяд. По едно време дойде един лейтенант и ни събуди. Събрахме си багажа. С цел спазване на секретност пътувахме в един хладилен прицеп до новия полигон близо до Дивдядово.

Ден 43. Пристигнахме на полигона. Разтоварихме багажа. След това тренирахме синхронно хъркане по леглата.

Ден 44. Дойде подполковник и ни съобщи, че той е началник на полигона. Каза ни, че ще усвояваме управление на армейски средства за придвижване.

Ден 45. Дойдоха инструктори и ни раздадоха мотоциклети. После ни прочетоха лекция, че мотоциклетите са три вида. Триколесни за деца и пенсионери, двуколесни - за обикновени хора и едноколесни за професионалисти. Рабира се, така е, и ние от опит знаем че еднокраките пехотинци най-добре бягат. Повозихме се добре, само дето инстукторите крещяха в несвяст, че телеграфните стълбове трябва да се заобикалят, а не да се минава през тях.

Ден 46. Инструкторите опънаха стоманени въжета. Но ние не се уплашихме и ги прегризвахме в движение. Като истински болгарнинджи...

Ден 47. Обучавахме се да прескачаме бариери. Петров пак се вживя и премина през тухлената бариера. Останалите елегантно прескачахме, държейки мотоциклетите в зъби. Инструкторите плакаха. От възхищение.

Ден 48. Инструкторите решиха да преминем на въздушни средства. Закараха ни в хангара с вертолетите. Некрофилов пробва опашното витло на единия със зъби, после отхапа антената. Инструкторите не забелязаха.

Ден 49. Започнахме с вертолетите. Те са абсолютно нови и никой не е летял с тях. Оказа се, че лопатките на винтовете им са титанови и не се поддават на ухапвания.
Дойде инструктор и ни чете три часа - физически смисъл на теорията на полета на хеликоптери. След три часа Некрофилов, комуто омръзна да спи, го прекъсна по средата с думите че за нас е важно да знаем за коя ръчка да се държим при полет, а да управлява вертолет всеки глупак може.

Ден 50. Инструкторите ни показваха предназначението на агрегатите във вертолета. Петров веднага запита за предназначението на петте чифта червени педали в транспортния отсек, на което инструкторът отговори, че те са за аварийно развъртане на витлата при отказ на главния двигател. След това четири часа тернирахме на сухо да въртим педали.

Ден 51. Учихме се да излитаме. Аз веднага след излитането поставих вертолета с колесника нагоре. Инструктора, в резултат на непривичната гледка, загуби ориентация, но след това уверено приземи вертолета. От възторг го хвърляхме половин час във въздуха. Докато заспа.

Ден 52. Днес за Петров беше черния вторник. По време на полета той строши ръчките за управление и при кацането възникна проблем. Наложи се да го свалим с два стола - единия в носа, единия в опашката. Да ни видеше старшината...

Ден 53. Учихме се да летим в строй. Защо? Никой не можеше да отговори. После се обучавахме да преодоляваме препятствия. Полетите със слалом между дърветата са голямо забавление. И полезно, нарязахме 70 кубика дърва за зимата.

Ден 54. Отработвахме атаки по наземни цели. Петров имитираше сирена с цел максимален психологически ефект върху противника. Обаче сгрешихме и вместо мишенното поле атакувахме ферма за щрауси. Грешката си я забелязахме тогава, когато видяхме някакви огромни мутанти кокошки, панически бягащи през прозорците.

Ден 55. Дойде подполковника, бесен. Каза че заради уплахата мъжкият щраус е станал импотентен. Изразихме съчуствие. Посъветвахме го да изпрати щрауса на курсове по психотренинг по методиката на Зигмунд Фройд.

Ден 56. Завършваме обучението. Вечерта си направихме малък банкет. После тренирахме лазене по стени. И мухите бяха достатъчно. На другия ден ни очакваше стрелкови полигон.

Ден 57. Сутринта при строги мерки за секретност, маскирани като зелени барети отпътувахме за полигона. Пристигнахме и веднага ни назначиха инструктор. Той демонстрира уменията си като с плюнка от 15 метра извади окото на бягаща хлебарка.

Ден 58. Обучавахме се да стреляме с пистолети. С крака. С ръце всеки глупак може. Така или иначе, не ни е интересно. По-късно забелязахме че пистолетите може да се ползват като бумеранг. Лошо, но летят.

Ден 59. Показаха ни автомат Калашников. От гледна точка на нинджите това е добра тояга. А ако добре се заточи ножа, който се нарича щик, може да се коси трева. За зайци.

Ден 60. Учихме се да стреляме с автомати. За наш кеф изразходвахме 30 сандъка с патрони и окосихме тревата на цялото стрелбище. Гилзите, разбира се, събрахме с лопати.

Ден 61. Учихме се да разглобяваме и сглобяваме автомати. Петров сглоби от три различни автомата нещо, от което инструкторът ахна от възхищение.

Ден 62. Обучавахме се да стреляме със Стрела 3. Некрофилов пробва да стреля в окото на катеричка. Улучи. На огледа намерихме няколко опашки, едната от които свинска.

Ден 63. Обучавахме се да стреляме с минохвъргачка. Незабелязано сложихме над мината едно паве. При изстрела мината полетя на едната страна, а павето на друга. Инструкторът авторитетно заяви, че това е мина с разделяща се бойна глава.

Ден 65. Изучавахме оръдия. Теоретически. Защото инструкторът се бои даже да си представи резултатите от наши стрелби.

Ден 66. Най-сетне ни качиха на танк. Душегубов влезе първи. След три кръга от танка се извиха кълбета дим. Спря. Зрелището бе отвратително.
От клаустрофобията съчетана с неустойчив вестибуларен апарат, Душегубов сърцераздирателно повръщал върху електромашинния усилвател на купола. Направил късо съединение. Включила се противопожарната инсталация. Инструкторът излезе от танка с измръзване на пръстите на ръцете 2 1/2 степени. Вечерта Душегубов направи тренировка на вестибуларния си апарат, ходейки по опънато на пода въже.

Ден 67. Учихме се да стреляме с танка. Преминавайки покрай храсталаците Некрофилов забеляза някакво движение и стреля с осколочно фугасен. От храстите с див рев и с бинокъл на гърдите изскочи мечката стръвница и започна да разхвърля кожата си. Ние се спуснахме след нея и я заловихме. Оказа се, че стръвницата не е мечка, а зла арабска терористка, специално изпратена от таен Пелменистански шпионски център. Терористката беше подложена на жестоко мъчение. Най-напред изскубнахме с кола маска косъм по косъм мустаците й. След това изрязахме ноктите и й изтрихме лака. Когато започнахме с гората на хълма, тя не издържа и си призна всичко. Записахме показанията. Изпратихме Некрофилов в лечебницата за проверка. Терористките са нещо опасно. Носят със себе си бактериологично и биологично оръжие.

Ден 68. Изпратихме терористката в центъра. На излизане тя крещеше Хуйвам, Хуйвам. Огледахме се, но човек с такава фамилия при нас нямаше. Объркала се е горката.
След обяд учихме да хвърляме гранати по танка. Петров улучи дулото на танка, след което от вътрешността излезе танкист, целия в черни сажди и многократно спомена роднините на Петров по женска линия.

Ден 69. Сутринта ни вдигнаха много рано. Разбрахме, че ще ходим на нов полигон да усвояваме чудеса на диверсионната техника - делтаплани. С цел маскировка ни натовариха в една полупразна цистерна за изпомпване на фекални води с надпис "Златната ръка". След тричасово пътуване пристигнахме на секретен полигон. Посрещна ни сержант Кънчо Кънчев, който за маскировка носеше на главата си шапка ушанка тип пустинна буря. Поизмихме се и решихме да се разтъпчем из секретния полигон. Наловихме змии и жаби и ги изпекохме за заблуда на вероятния противник.

Ден 70. Дойде сержантът и ни заведе в един бункер с противоатомна защита. Там съхраняваха строго секретните делтаплани. Сержанът ни чете лекция за принципа на действие на делтаплан с пулсово реактивен двигател. Оказа се, че реактивния двигател работи с метан, който с цел екологичност, се изработва от човешкия организъм. За целта в течение на три дни преди полети трябва да се мине на спец режим на хранене с усилено присъствие на бобови култури и кисело зеле. После ни показаха самия делтаплан. Чисто черен с надпис made in Bulgaria. Сержантът реши да ни покаже възможностите на делтаплана. Направи демонстрационен полет с елементи на висшия пилотаж. Разбрахме, че най-сложната фигура в пилотажа е поставянето на пластмасовата тръбичка, захранваща двигателя към работния газ.

Ден 73. След три дни усилено хранене със смилянски боб с кисело зеле дойде дългоочакваният момент. Сутринта започнахме подготовка за полети. Делтапланите бяха изнесени от бункера, привързаха ни с ремъци, към задника на всеки от нас присъединиха пластмасова тръбичка за захранване на реактивния двигател. Първи стартира редник Смотлев. Сержантът поднесе запалка тип Ронсон към соплото. Смотлев на тласъци излетя. Намирайки се на два метра във въздуха Смотлев изпусна управлението на вектора на тягата и делтаплана рязко започна да набира височина съпроводен със режещ звук пррррррррррррррррррр.
Смотлев се изплаши. Опита се да кацне, но не успя. После се опита да спре притока на газ, но беше здраво привързан. Сержантът каза, че може да се прибере чак след като горивото свърши. Смотлев кръжа над полигона до полунощ и най-после се приземи. Останалите летяхме нормално с изключение на Душегубов, който след излитане започна да повръща. Двигателя загуби тяга и Душегубов се приземи на пет километра от полигона. После мъкна делтаплана на гръб.

Ден 74. Обучавахме се да катапултираме от учебен стенд. Петров катапултира така, че падна в гората. Върна се яхнал елен лопатар и с чувал гъби на гърба. Имайки примера с мечката стръвница, помислихме че Петров в обърнал резбата, защото лопатаря беше мъжки. Ударихме му ножа. После ядохме лопатарско с гъби и пихме за упокой на душата му.

Ден 77. След три дни зарядка с боб имахме нощно тактическо учение с бойни стрелби. За целта селското население в радиус от 30 километра бе евакуирано. Към десет вечерта излетяхме. Сержантът ни даваше старт със запалката, нахлузил изолиращ противогаз. В тъмнината объркахме мишенното поле и след трийсетминутно кръжене атакувахме светещи постройки. Бяха ни нещо познати. Петров включи сирената и от прозорците на сградата заизскачаха огромни кокошки мутанти. Обзе ни мрачно предчуствие. Бързо се върнахме на полигона.

Ден 78. Мирното селско население се завърна в родните села. По този случай ни устроиха малък банкет. Изядохме едно прасе и изпихме пет каси бира. Следобед дойде полковника от съседния полигон. Със сълзи на очи разказа, че сутринта е намерил всички щрауси с разстройство. До обяд разгребвал последиците от разстройството. Сержантът му каза за успокоение, че птичия тор е много скъп и може да го продаде на селяните.

Ден 79. Нашето обучение е към своя край, обяви капитан Дърваров, пристигайки на полигона. Дадоха ни десетдневен отпуск.
След него заминаваме на мироопазваща мисия.

В Пелменистан.

Добавен преди 11 години Харесвам този виц!

Как Мисли Компютър

Главната програма до функция malloc:
Моля да ми отделите 257 килобайта Conventional Memory.

Функция malloc до опеpационната система:
Моля да ми отделите 257 килобайта Conventional Memory поради пpоизводствена необходимост.

Опеpационата система до главната пpогpама:
Не мога да ви отделя 257 килобайта Conventional Memory защото няма такава. Има обаче 3 мегабаита Extended. Ще вземете ли ?

Главната пpогpама до програмата за обработка на прекъсвания:
Няма памет. Какво ще правим?

Програмата за обработка на прекъсвания до процедурата за оптимизация:
Трябва да икомномисаме памет за сметка на по-рационално използване на системните ресурси.

Контpолеpа на пpекъсванията до програмата за обработка на прекъсвания:
Абе тука потребителя.. някакви копчета натиска...

Главната пpогpама до програмата за обработка на прекъсвания:
Hе прави нищо! Ще понатиска малко и ще му омръзне.

Пpоцедуpата за оптимизация до програмата за обработка на прекъсванията:
Готово!

Главната пpогpама до програмата за обработка на прекъсванията:
Какво?

Програмата за обработка на прекъвсванията до главната пpогpама:
Стана по-лошо. Ако искаш, да си направим един swap на диска?

Главната пpогpама до твърдия диск:
Моля да приемете на съхранение swap-файл в pазмеp 257 килобайта.

Твърдият диск до главната пpогpама:
Вашето искане нe може да бъде удовлетвоpено поради липсата на място.

Главната пpогpама до опеpационната система:
Какви са тези глупости? Имаше място!

Твърдият диск до главната пpогpама:
Не са глупости. Не сте си изчистили още предишния swap-файл от 4 мегабайта. Аз да не съм гумен. Даже и doublespace нямам.

Контpолеpът на пpекъсванията до програмата за обработка на прекъсванията:
Абе тука... потребителя продължава да натиска клавишите...

Програмата за обработка на прекъсванията до PC speaker-а:
Кажи му нещо, та да престане!

PC speaker-а до потребителя:
Биип!

Главната пpогpама до опеpационната система:
Не може ли нещо да преразпределим?

Опеpационната система до главната пpогpама:
Не става! И за другите процеси също трябва памет. Да не искате пак, General Protection Error да направим?

Главната пpогpама до хакеpската функция:
Я разбери кой е изсмукал паметта и го изхвърли!

Контpолеpът на пpекъсванията до програмата за обработка на прекъсванията:
Абе тука... потребителя натиска Ctrl-Alt-Del

Главната пpогpама до програмата за обработка на прекъсванията:
Прекъсни му достъпа до клавиятурата! В момента сме заети...

Хакеpската функция до главната пpогpама:
Опааааа!!!

Главната пpогpама до опеpационата система:
Какво стана? Колко памет се освободи?

Опеpационната система до главната пpогpама:
320 Conventional и... а, къде изчезна Extended Memory Manager-а?

Главната пpогpама до хакеpската функция:
Какво си изчистила мръсницо?

Хакеpската функция до главната пpогpама:
Сега пък аз съм виновна! Казахте ми да изхвърля някой - и изхвърлих!

Функция malloc до опеpационата система:
Моля да ми отделите 257 килобайта Conventional Memory поради производствена необходимост.

Опеpационната система до главната пpогpама:
Не мога. В Extended Memory имах важни данни.

Копчето Reset до пpоцесоpа:
Е, какво? Наиграхте ли се?

...СТУДЕН РЕСТАРТ...

Autoexec.bat до главната пpогpама:
Е, докъде бяхме стигнали?

Добавен преди 11 години Харесвам този виц!

19 алагундур, 3547 лето

Не се живее вече в тая Фанагория. Страшна тъпота и скука. Братята ми са пълни дебили, а и старецът напоследък дава фира. Старейшините му нямат предишния страх. Чакат го да се гътне и само се ослушват, кой ще е следващият хан. Сигурно ще съм аз. Вярно, Баян е най-стар, но е комарджия. Миналата седмица изгуби шатрата си на ашици и сега спи навънка. Котраг пък си е чист олигофрен. Всеки ден ходи в гората да разглежда порносписания. Не вярвам татко да е оглупял дотолкова, че да им даде властта, но знае ли човек.

7 кутрихалур, 3547 лето

Утре е празникът на Тангра. Голям фен съм на Тангра. "С виенска кифла, с каничка кафе..." Ще стане купон.

По традиция ще има и жертвоприношение. Коя ли ще колят? Сигурно тъмнокосата Будрун. Напъпила е като розичка и боговете ще й се изкефят.

Тая сутрин старецът ни събра – мен, Баян и Котраг и ни накара да трошим някакви клечки. Баян, хем е сто кила и яде като свиня, ама не можа да строши клечките. А старецът се зарадва и вика: "Ето на, ако сте заедно, никой не мож ви прекърши". Заедно – как не! С тия идиоти! Така са ми писнали, че ще взема да емигрирам. Готов съм да мия чинии във Византия само за да не гледам тъпите им физиономии.

8 кутрихалур, 3547 лето

Днес беше празникът на Тангра. Разбира се, познах за Будрун. Пратихме я на небето, както си му е реда. Жрецът Телшо яко се беше надрусал и обърка молитвите, та стана голям купон. Когато трябваше да каже: "Започва жертвоприношението", той взе та се изцепи:
"Започва сношението" и всички изпопадаха от смях.

Иначе Телшо не е лош човек. Ганджата му е супер! Баща ми вика, че бил наркоман, ама как иначе! Професията му го изисква.

Пъстрооката Ниндер ме помоли да я взема с мен на лов.
Защо не? Ц*ците й не са никак лоши.

62 мутрикур, 3547 лето

Ходихме на лов с Ниндер. Нищо не убихме, обаче я свалих. Яка пичка е тая Ниндер. Само баща й да не разбере, че ще ме утрепе.

След лова ходих при Телшо. Напушихме се здраво и той ми каза, че съм щял да ставам хан, но братята ми много ме мразели и искали да ме убият. Твърдо реших да емигрирам на запад.

73 мутрикур, 3547 лето

Вече съм готов за път. Даже днес ходих при бръснаря Хачик да ме вземе малко. Направи ми много гъзарска прическа: гладко избръснато кубе само с една плитка в средата. Исках и да се изруся, ама кислородната вода му свършила. Нищо, и така е добре.

Казах на Ниндер да си стяга багажа. Тя ме помоли да изчакаме до Нова година, за да се подготви психически. Попита ме дали може да вземе любимия си братовчед Тупан. Тоя Тупан е абсолютен лигльо и ще ми скъса нервите, но Ниндер се разрева и аз склоних. Като гледам луната, Нова година ще е някъде към средата на другата седмица. Вече нямам търпение.

1 вортаул, 3548 лето

Голям глупак съм. Знаех си, че братовчедът Тупан ще издъни работата, и пак се съгласих да го взема. Тоя келеш взел, че разказал на всичките си съученици, че ще бягаме, те разказали на родителите си и уж бягството щеше да е тайно, а то половин Фанагория се юрна с нас. Ей, страшно племе са това българите! Какво да ги правя сега? Къде да ги водя? Добре, че поне тъпите ми братя останаха. И че си взех от Телшо малко ганджа за разтуха.

20 вортаул, 3548 лето

Вече трета седмица яздим. Тия глупаци си мислят, че знам къде отиваме, а аз нямам идея. Важното е да сме на запад и колкото може по-далеч от скапаната Фанагория.

Тревата ми свърши, а на всичко отгоре Ниндер ми каза, че е бременна. Само това липсваше!
84 ерхар, 3548 лето

Стигнахме до голяма река. Хората и конете вече са капнали от умора, а Ниндер непрестанно повръща, та реших да се установим оттатък реката. Преминахме и аз им викам: ей тука вече ще живеем и това е.
Вярно, мястото не е супер, но гъмжи от руси мадами – славянки. Ще го ударим на разврат.

87 ерхар, 3548 лето

Тия славяне се оказаха много проклети. Откакто сме тук, непрекъснато ни нападат. Опитах с добро, ама те от дума не разбират. Ще се наложи да обърна дебелия край и да им спретна едно етническо прочистване с цел претопяване. Само мацките ще оставя.

Наближава празникът на Тангра и един от старейшините ме попита коя сме щели да колим? Казах му, че никоя няма да колим, защото това са тоталитарни простотии. Така де, какво пречи да си направим купона без човешки жертви. Ще ударим няколко елена, ще врътнем едни хубави чеверменца, ще се напушим... Колко му трябва на човек!
Оня обаче се развика, почна да ме псува на майка, та се наложи да го пречукам. Аман от опозиционери! На който не му харесва – да се връща обратно във Фанагория. При изкуфелия ми баща и при малоумните ми братя.

А на мен тук си ми е гот. Открих страхотен канабис!

Добавен преди 11 години Харесвам този виц!

Как да направим жената щастлива...
/по точкова система/

В света на романтиката има едно общо важащо правило: Направете жената щастлива. Направете нещо, което тя ще хареса и ще наберете точки пред нея. Ако направите нещо неподходящо то губите набраните точки. Няма да получите точки, ако направите нещо, което дамата на сърцето ви очаква. Съжалявам, но това са правилата на играта.

Обикновени задължения:

· Ти оправяш леглото (+1)
· Ти оправяш леглото, но забравяш да сложиш декоративните възглавнички (0)
· Оставяш всичко така и не си помръдваш пръста да оправяш (-1)
· Оставяш тоалетната чиния с вдигнат капак (-5)
· Сменяш тоалетната хартия когато се свърши (0)
· Когато свърши тоалетната хартия ти прибягваш до вестник или друго подръчно средство (-1)
· Ако и вестника свърши отиваш в другата тоалетна (-2)
· Отиваш да купиш дамски превръзки с крилца (+5)
· ...през зимата (+8)
· ... но се връщаш с бира (-5)

· Проверявате съмнителните шумове през нощта (0)
· Проверявате съмнителните шумове през нощта, но няма нищо (0)
· Проверявате съмнителните шумове през нощта, но има нещо (+5)
· Унищожавате това, което създава шума (+10)
· ...ако е любимото и куче (-10)

Когато сте на масова проява / парти :

· Стоите до нея през цялото време (0)
· Стоите при нея малко и след това отивате да си говорите с приятел по чашка (-2)
· ...която се казва Тифани (-4)
· ...а Тифани е танцьорка (-6)
· ...и Тифани има силиконови гърди (-8)

На рожденият и ден:

· Извеждаш я на вечеря (0)
· Извеждаш я на вечеря в заведение, което не е бар/кръчма (+1)
· Но ако е в бар/кръчма където предават мачове на живо (-2)
· Тази вечер има намаление на цените (-3)
· Това е бар/кръчма с мачове на живо, има намаление, боядисали сте си лицето с цветовете на любимия отбор (-10)

Вечер когато излизате без нея:
· Вие излизате с приятел (-5)
· ....който е щастливо женен (-4)
· ....или е самотник (-7)
· Той кара Форд Мустанг (-10)
· ... и на колата има лепенка "Перфектен в леглото" (-15)

Вечерта:

· Завеждате я на кино (+2)
· Завеждате я на филм който тя харесва (+4)
· Завеждате я на филм който ти мразиш (+6)
· Завеждате я на филм който ти обичаш (-2)
· Филма се казва "Убивай наред 9" (-3)
· ... в който се разказва как киборги убийци ядат хората (-9)
· Излъгали сте я, че филма е европейски и се разказва за сирачета (-15)

Вашата фигура е:

· Имате шкембенце (-15)
· Имате шкембенце, но правите упражнения за да го махнете (+10)
· Имате шкембеце, което излиза от джинсите ви, а хавайската ви риза въобще не може да го покрие (-30)
· Казваш й, "Няма значение, и ти имаш също." (-800)

Комуникацията:

Когато тя иска да говорите за даден проблем:

· Вие я слушате, като лицето ви изразява загриженост и разбиране (0)
· Слушате я повече от 30 минути (+5)
· Слушате я повече от 30 минути TV дори без да погледнете към телевизора (+100)
· Заспивате (-20)

Големият въпрос: Тя ви пита, "Дебела ли съм?"

· Колебаете се какво да отговорите (-10)
· Питате, "Къде?" (-35)
· Без отговор (-20)

Добавен преди 11 години Харесвам този виц!

Правилата на мъжете:
1. През цялото време слушаме за правила, които жените съчиняват за нас. Сега има правила от мъжка страна. Това са нашите правила! И искаме да ги уважаваш.
2. Научи се да си сваляш седалката на тоалетната. Ти си голямо момиче. Ако седалката е вдигната, просто я свали.
3. Неделя = спорт по телевизията.Това е като луненните цикли или като приливите и отливите. И така трябва да бъде.
4. Пазаруването - това НЕ е спорт. И не, никога няма да мислим по друг начин.
5. Плаченето е изнудване.
6. Можеш да ме молиш за всичко. Но нека се изясним: леките намеци не вършат работа! Сериозните намеци не вършат работа! Очевидните намеци също не вършат работа! Просто кажи каквото имаш да казваш!
7. "Да" и "НЕ" са напълно приемливи отговори на практически всеки въпрос.
8. Идвай при нас с проблем, само ако търсиш решение. Ако търсиш съчувствие иди при приятелките си
9. Главоболие, което продължава 17 месеца е болест. Иди на лекар.
10. Всичко, което сме говорили преди половин година е недопустимо да се използва като аргумент. Всъщност всички изказвания губят сила и се анулират след 7 дни.
11. Ако няма да се обличаш като момиче от сериалите, то не очаквай да се държим като мъжете от сериалите.
12. Ако мислиш, че си дебела, сигурно е така. Не питай нас.
13. Ако нещо казано от нас може да бъде разбрано двуяко и едно от значенията те огорчава или дразни,то ние сме имали предвид другото.
14. Можеш да ни помолиш да направим нещо или да ни кажеш как искаш това нещо да е направено. Но не и едното и другото едновременно. Ако знаеш как е най-добре да се направи нещо, направи го сама.
15. Ако е възможно, моля те, казвай всичко, което имаш да казваш по време на рекламите.
16. На Колумб не са му били необходими указания, на нас също.
17. ВСИЧКИ мъже различават само 16 цвята, като в настройките на Windows по default. Праскова например, това е плод, а не цвят. Вишна също не е цвят. Нямаме никаква представа как изглежда розово-лилаво.
18. Ако ни сърби, се почесваме. Ние правим така.
19. Ако сме те попитали какво се е случило и ти си казала "нищо", то ще се държим сякаш нищо не се е случило. Знаем, че лъжеш, но не си струва да се държим по друг начин
20. Ако си задала въпрос, чийто отговор не искаш да чуеш, не се сърди ако получиш отговор, който не ти харесва.
21. Когато отиваме някъде заедно, няма значение с какво си облечена... Честно.
22. Не питай за какво мислим, освен ако не си готова да обсъждаш теми като футбол, риболов или нови коли.
23. Имаш достатъчно дрехи.
24. Имаш прекалено много обувки.
25. Във форма съм, кръгът също е форма.
26. Благодаря, че прочете това: Да, знам, че днес ще трябва да спя на дивана, но знаеш ли, на мъжете така даже повече ни харесва.

Добавен преди 11 години Харесвам този виц!

Дневник на един Студент

6 януари 199... год.
Коледно-новогодишната ваканция изтече. Започна да вали сняг. Става студено.

12 януари 199... год.
Свърших парите. Добре, че докато бях вкъщи, съм натрупал подкожно някоя мазнинка, та глада не се усеща толкова силно. Ако беше модерно да си без пари и много гладен, то явно аз щях да бъда ултрамодерен. Снегът продължава да вали.

20 януари 199... год.
Гладът вече не се издържа. Добре че си дойде съквартиранта ми и донесе ядене от тяхното село. Падна здрав банкет. За утре не оставихме нищо. Снегът продължава да вали.

28 януари 199... год.
Вече сме в сесия. Снегът наваля до петия етаж на общежитието. За да може да се снабдяваме някак си, аз и още няколко студенти прокопахме тунел от входа на блока до магазина. За да стигнем до факултета на изпит трябва да ходим два дена пеша. По тая причина си направихме базов лагер по средата на пътя. От съседния блок, който е семейно общежитие, задигнах една детска шейничка. Събрах няколко бездомни кучета и си направих кучешки впряг. Така започнах да спасявам замръзнали колежки. Един приятел на 11-тия етаж направи в стаята си работилница за снегоходки.

2 февруари 199... год.
Въпреки, че е такъв знаменателен ден, днес имахме изпит и ме скъсаха. По тоя повод накарах един състудент да ме почерпи. Малко прекалихме с ракията и сигурно другите клиенти на кръчмата ни взеха за обратни. Купон да става! Половината кучета от кучешкия ми впряг умряха от глад и болести.

10 февруари 199.. год.
Днес излязох и ме биха контролите по градския транспорт, задето нямам билет, а пък е ясно, че и пари за глоба нямам. Всъщност си бях забравил картата. Както бях с пукната глава, минах през площада, където едни протестираха срещу нещо, а пък някакви полицаи ги биеха. Някакви журналисти взеха да ме щракат с фотоапаратите си без да ме питат съвсем нищо.

11 февруари 199... год.
Видях снимката си с пукнатата глава в един вестник. Под нея пишеше как са ме били полицаите и колко мирно съм бил протестирал. Според тоя вестник съм бил в "Пирогов" с тежка, ама страшно тежка фрактура на черепа.

12 февруари 199... год.
Според един друг вестник, освен фрактура съм имал и счупена ръка. След това разбрах, че и левият ми крак бил счупен. Някои журналисти твърдяха, че съм си го заслужил, понеже съм оказвал съпротива на органите на реда. Изобщо с хулиганското си поведение съм бил направил щети за около 20-30 милиона лева.

13 февруари 199... год.
Вече съм и заплаха за демокрацията, а някои вестници ме нарекоха "екстремист". Друг вестник е обявил създаването на фонд за подпомагане на възтановяването ми. Като си помисля вече, аз май наистина съм чупел и трошил де що срещна, даже и полицаите взех да си спомням как ме набиха. Обаче после се сетих, че ако е така, защо трябва да са ми здрави краката и ръцете. Един чичко ме срещна на улицата и ми каза, че много бързо съм се бил възтановил, сигурно с помоща на фонда от вестника.

14 февруари 199... год.
Днес е великия празник на влюбените... в алкохола. Свети Валентин не го признавам, поне докато баща ми изпраща вино и ракия. Направихме класическо намотаване с танци, свалки, драйфане, чупене на бутилки, абе всички екстри. Когато се налочих като прасе, една колежка заяви желание да ме прибере до стаята ми, но аз реших, че крои злоупотреби и офейках мавреме. Предвидливо се бях запасил с кисело мляко и монети за телефон за бърза помощ, в случай че попадна на менте.

16 февруари 199... год.
Подкожната ми мазнина свърши и затова наистина взех здравата да огладнявам. Даже получих халюцинации - по едно време учебника ми по статистика се превърна в готварска книга и започнах да чета рецепти и да виждам снимки на някакви ястия. Не издържах и отворих буркана с неприкосновен запас ядене, който си бях приготвил ако стане военно положение.

17 февуари 199... год.
Днес съм на изпит по икономикс. Ясно е, че не съм се счупил от учене. Доцента ме попита какво трябва да направим, за да си открием банка. Аз му отговорих, че с него банка едва ли ще тръгна да правя. Обаче той ми каза: Ей така, представи си, че сме решили да си направим банка и какви документи ще трябва да си извадим? Аз му отговорих, че изобщо не си представям как ще тръгна да правя банка с него и че изобщо мисълта да ставам банкер ме отвращава. Бях съвсем искрен, а той взе че ме скъса. Наесен, септеври ще бъде май...

20 февруари 199... год.
Съседите над мен правят купон поради края на сесията. По едно време тавана се проби и при мен паднаха две момичета. Аз в просъница грабнах веднага пистолета - играчка (предназначен за сплашване) и им извиках "Лягайте на пода, веднага!". А те взеха, че легнаха по гръб и ме загледаха въпросително. След като светнах, забелязах дупката на тавана и се досетих каква е работата. "Ясно, а сега тичайте за метли да чистите." След малко се съжалих над горките девойчета и им казах, че и утре могат да почистят.

27 февруари 199... год.
Едно от момичетата, които трябваше да чистят стаята ми, нещо много взе да се престарава. Търси ме по два пъти на ден, за да "доизчисти" по нейните думи. Въпреки, че не съм толкова досетлив, взеха да ми идват мръсотийки в главата. Като си помисля, то е хубаво и приятно момиче (за мен повечето момичета са такива). Вчера дойде за пореден път да поизчисти, въпреки че нямаше какво да се чисти повече. Не стига това, ами се забави до късно. Хили се, хили се, пък аз направо я метнах в леглото си и стана каквoто стана... Тъй са те делата человеческий (мъдро, нали?).

6 март 199... год.
Хубаво нещо е пролетта. Пекна най-сетне слънце и взе че стопи целия сняг. Около блока ми стана наводнение до третия етаж. Студентите трябваше да ходят на лекции посредством плуване. Някои от крайдунавските селища си докараха лодки и вече го раздават баровци. Аз трябваше да се задоволя с надуваем дюшек, който взех от едни роднини назаем. Този дюшек едва ме издържа, но въпреки това обикновено каня някое момиче да ми прави компания. Домакинката дойде с хеликоптер за да събере наемите, даже и на тези под третия етаж под водата.

8 март 199... год.
Ура! Понеже днес е женски празник всички колежки черпят. Като видях трапезата се замаях. Всички видове алкохоли! Мезета! После като се позамислих се сетих какво казва Чудомир за жените: "Жената не си мисли за мъж само когато минава над пропаст". Явно и тук дебнат "търсачки". С един хипар, дето седеше до мен, си чукнахме среща под масата. Като се насмуках се затичах към най-близката колежка и й се разпях "Само да те гепна, дънките щe ти цепна", а тя се развика "А дано бе!". А пък аз "Ой, тигре, тигре, имаш ли жени?" и се тупам по гърдите. После отидох под масата, за да се срещна с моя човек.

9 март 199... год.
Да, днес ме дъни здрав махмурлук. В джоба си намерих на едно листче адрес, написан със женски почерк. Веднага го хвърлих в коша. Да не съм ненормален да бия път до квартал "Надежда", на две туби бензин път от тук. Да си повтаря името на кварталa и да си търси тая някой по-близо.

12 март 199... год.
Гледах филма "Особености на националния лов" и реших да издам книга "Особености на университетското следване", в която ще има изключително описания на истински алкохолни случки, митове и легенди.

15 март 199... год.
Сесията свършва. Резултатът е 3:1 в полза на Университета. Ето що не мога да мръдна никъде след началото на август. Отсега имам само три изпита, ами лятото колко ще направя?

19 март 199... год.
Вече почва да се усеща пролетта. Замирисва ми на трева, свежест, чувам и птички тук-там. Това ми влияе доста странно - много започвам да си мисля за глупости, заглеждам се в колежките, сякаш ги виждам за първи път, въображението ми чертае сладки картинки, в които учавстваме само аз и тя (абстрактната колежка). Нещо и на лекциите се заплесвам. Какво да правиш, пролет...

1 април 199... год.
Днес се лъжем, че ще минем в следващия курс. Ха-ха. Обясних се в любов посредством писма с днешна дата на четири момичета. Единствено една не загря каква е ситуацията и се върза. Така си записвам в дневника наколко извода:
1. Всяка четвърта жена няма чувство за хумор.
2. Всяка четвърта жена се опитва да обърне майтапа в реалност.
3. От четири момичета поне една от тях ми е навита. Значи, че ако на Земята има около един милиард момичета на възраст между 16 и 23 години, то са ми потенциално навити около 250 милиона от тях. Леле-мале, кво ще ги правя толкова? От всички най-любима ми е точка трета.
Забележка: Добре, че е първи април, та човек може да излъже нещо и в дневника си.

5 април 199... год.
Днес слушах една реклама по радиото. Някаква жена се оплакваше, че е наддала килограми, а съпругът й отговаряше, че ходи на еди-кой си спортен център за отслабване. На тая мадама бих препоръчал да се пренесе в Студентски град и да живее от стипендия. Тогава проблемът й ще се реши много по-бързо и особено евтино. Няколко предимства:
- По-малко средства (стипендията е съвсем скромна);
- След едномесечно отслабване от една пола ще може да си направи две;
- Тук я очакват по-разнообразни и интересни контакти, отколкото една фитнесзала, пълна с коплексари, сноби или безделници-пенсионери;
- Може да научи полезни неща за водене на семейното домакинство, като мапример как може едно семейство да се наяде с три яйца, как с два билета за кино да влизат трима човека, да отпушва мивки и тоалетни, оправя бушони; Да-а-а-а, като завърша ще взема да се захвана с този бизнес-отслабване в Студентски град.

9 април 199... год.
От телевизията разбрахме, че хеликоптерът на домакинката е свален някъде над Босна. Като разбрахме това, всички се зарадвахме и вдигнахме траурен купон - без лимонада и Радка пиратка.

14 април 199... год.
През нощта сънувах, че съм на Хавайските острови на 7 декември 1941 година, когато японците нападат пристанището Пърл Харбър. Виждах съвсем ясно как се спускат японските бомбардировачи и торпедоносци, как избухват бомбите и как експлоадират корабите на американците. Спомням си, че бях съвсем малко момче и ме беше ужасно страх. На сутринта разказах съня си на съквартиранта и той каза, че много добре си измислям и въобще не ми повярва.
Явно трябва за малко време да си почина и да спра да чета каквито и да е книжки по исторически теми.

17 април 199... год.
По студентски град плъзнаха и крокодили. Явно от многото вода и топлото време. Странното е че нападат и отвличат само момичета. Чувствам се обиден. Откъде накъде ще яде само жени, а на мен примерно няма да налети да ме яде. Жива дискриминация по полов признак.

19 април 199... год.
Разбрах тайната на крокодилското женоядство. Двама от МЕИ-то (сега вече има тежкото име Технически университет) са откраднали крокодилите от зоологическата градина и така ловят жени. Просто крокодилите не ги били изяждали, само ги пренасяли до нашите бъдещи инженери. Лошото станало, когато единят от тези си студенти казал на крокодила: "Тъпо животно, казах ти да ловиш жени, а не женски крокодили" като най-неочаквано женският крокодил проговорил: "Не виждаш ли че съм от философския факултет бе, тъпанар!".

29 април 199... год.
Ура! Вече тръгнаха и автобусите. Всички студенти са въодушевени от тях. автобусите са толкова пълни, че вътре направо се шири разврат. Така се натискаме, че след едно-две возенета после цяла нощ сънуваш мръсотийки. Някои момичета направо им личи как им стават някои работи - погледът им се замъглява, по ръцете им минават леки конвулсии.

3 май 199... год.
Ето на! От някоко дни тръгнаха автобусите и в резултат 3 (три!!!!) момичета се опитаха да ме изнасилят в храстите до блока, съвсем близо до автобусната спирка. Явно една от тях им беше главатарка, защото ги комадваше. И трите бяха със замъглено съзнание от автобуса и си личеше как нямат търпение да ми се нахвърлят. Едната ми скочи в гръб и ме повали на земята, след което ми притисна ръцете с колене. Другите две започнаха вече да ми дърпат дрехите, а една ме захапа по корема, когато с последни сили си измъкнах едната ръка и фраснах оная, дето ме държеше, по гърба. След това се измъкнах и побягнах с все сили към блока. Ужас!!!!

5 май 199... год.
Утре е Гергьовден, дена на овчарите и на военните, а също така и на Гошовците. По традиция трябва да се коли агне, но нямам пари нито за живо агне, нито дори за парче от агне. Така си стоях тъжен до прозореца, когато видях, не е за вярване, но видях как под блока ми спокойно си пасеше едно малко стадо с козички, измежду които имаше и няколко яренца. Веднага нададох боен вик, адресиран към съквартиранта ми, след което го навих да излезем и да се опитаме да задигнем една с оглед нейното изяждане. Колебанието на съквартиранта се изразяваше в това, дали на Гергьовден могат да се ядат и кози, но и аз не бях сигурен в това, така че той се съгласи. Скрихме се в храстите (същите в които щяха да ме изнасилят) и започнахме да мекекечим като кози, ама така жално, че на човек ще му се скъса сърцето. И по едно време взе, че довтаса едно яренце и съквартиранта ми веднага извади ножа и му резна гърлото, докато аз му стисках устата да не врещи много-много. Целите се оплескахме в кръв, ама к'во от това, важното е, че Гергьовдена ще го почетем с ярешко и бира.

Добавен преди 11 години Харесвам този виц!

Денят на IRC-админа

9:14 - Ставам от сън. Мама ми е направила палачинки.

9:55 - Обличам се. Синята фленелка с надпис "@#bulgaria", oh yeah, обичам я!

10:22 - В рейса съм. Чувствам се като Бог сред толкова тъпаци, които не са никакви и си нямат и понятие от PC-та и iRC. Ама как може такова нещо бе? Все едно нямат за какво да живеят! Блажени са невежите ...

10:48 - Пристигнах в офиса. *** Connected.

10:50 - Я. Тема против ABO във форума. Ей сега и аз ще го наредя, тъй де, трябва да градя имидж.

11:01 - ABO е пуснал предложение във voting-а. Гласувам "За" предложението му. Хм, май трябваше първо да го прочета, че поне comment да дам? Уф, ама то много дълго бе. Айде, няма да чета, те хората са го чели и ако пише глупости ще си кажат.

11:02 - Brb, време за обяд. Мама ми носи пиле на грил и сладкиши.

11:47 - Преядох. Зле ми е. И физически, и психически. Имам нужда от приятел. Включвам се на local-ите си.

12:06 - По-добре съм. Тея момчета знаят как да ме изкарат Господ. Не че не съм де.

12:20 - Обаждам се на колега. "Ай на кафе ма?" - викам.

12:43 - Вървим към кафенето и говорим за iRC.

12:58 - Пристигнахме. Настаняваме се в най-безлюдното ъгълче. Поръчвам дълго кафе и Фанта Екзотик - както винаги от няколко години насам. Не си падам по новите неща, че да не се изложа.

13:00 - На сервитиорката и писва и пита умълчания ми колега какво ще желае. Той се оглежда притеснено и мънка. "Той е системен администратор, трябва да помисли" - казвам аз.

13:50 - Говорим за iRC.

14:14 - Тръгваме от заведението.

14:18 - Връщаме се отново. И двамата сме си забравили GSM-ите на масата. Така е, ние сме си виновни. Никой не ни караше да ги вадим, за да се гъзарим.

14:39 - Играем CS. Не с истинските nick-ове, че е опасно.

17:22 - Шефа на залата ни взема с 40 стотинки повече. Даваме го баровски и се правим, че не забелязваме. Мисля си толкова ли баламски изглеждаме?

17:39 - Прибирам се в офиса и се настанявам пред компа.

17:43 - Някъв ми се включва и иска help. "brb" - викам. "hah, da be da" - пише ми той. "eh mladej, samo da znaeshe kolko truden den imah i kolko mi e natovarena programata ..." - казах аз за финал и натиснах "ignore".

17:56 - Гласувах "Против" да направим Mitak voted oper. Туй да не ти е мандра бе, мой? Той и Бил Гейтс пише софтуер за собствена изгода, дай и него да го vote-нем, а?

17:57 - Натварих се, трябва да си почина. Изкарах си го на няколко пича от #gay.

18:35 - Заговори ме племенника ми. Смята, че за неговият талант local-ната линия е малко. Иска да става global.

18:39 - Vote-нах го за Global. Ако не го приемат - здраве да е. След седмица пак ще го предложа и така, докато не се изгласува.

18:51 - Brb, време за brb.

19:26 - Някакво ламусче иска да connect-не 30 bnc-та на сървъра ми. В замяна трябва да му дам local-на линия.

19:28 - Дадох му 10 url-та с правилата на мрежата, наплаших го, изчетох му лекция за примерното поведение в iRC (демек да мълчи и да не help-ва, че никой не знае откъде ще му дойде).

20:30 - Set-нах му local-на линия. Вдругиден ще му я махна под предтекст, че колегите са се оплакали от него. Ще му обещая да говоря с тях и да изчака няколко месеца, докато пак го направя oper. Ще издействам k-line на bnc-тата му в другите сървъри - тъй няма да ги махне от моя.

20:59 - Brb, време да си измия ръцете от всичко. Излязох чист от офиса.

Добавен преди 11 години Харесвам този виц!