какво+да+направим+ако+в+църквата+е+заду
Въпрос:
- Какво да направим, ако в църквата е задушно?
Отговор:
- намираме подходяща икона, кликваме два пъти и ще се отвори прозорец.
0
Въпрос:
- Какво да направим ако в църквата е задушно?
Отговор:
- Намираме подходящата икона, кликваме на нея 2 пъти и ще се отвори прозорец.
0
Въпрос:
- Какво да направим, ако в църквата е задушно?
Отговор:
- Намираме подходяща икона, кликваме два пъти и ще се отвори прозорец.
1
- Докторе, какво може да направим за моята болест?
- Опасявам се, че вече е твърде късно... Сама знаете, че е неизличимо...
- Но докторе не може да не е възможно да се направи...
- Хмм, добре ще ви дам свещи, трябва всеки ден да ги поставяте - ако има нещо което да помогте - това ще е...
- Докторе, къде трябва да ги поставям?
- Че как къде пред иконата в църквата...
0
Въпрос:
- Какво да направим, ако в църквата е задушно?
Отговор:
- Намираме подходяща икона, кликваме два пъти и ще се отвори прозорец.
3
Въпрос:
- Какво да направим, ако в църквата е задушно?
Отговор:
- Намираме подходяща икона, кликваме два пъти и ще се отвори прозорец.
17
Правилата на мъжете:
1. През цялото време слушаме за правила, които жените съчиняват за нас. Сега има правила от мъжка страна. Това са нашите правила! И искаме да ги уважаваш.
2. Научи се да си сваляш седалката на тоалетната. Ти си голямо момиче. Ако седалката е вдигната, просто я свали.
3. Неделя = спорт по телевизията.Това е като луненните цикли или като приливите и отливите. И така трябва да бъде.
4. Пазаруването - това НЕ е спорт. И не, никога няма да мислим по друг начин.
5. Плаченето е изнудване.
6. Можеш да ме молиш за всичко. Но нека се изясним: леките намеци не вършат работа! Сериозните намеци не вършат работа! Очевидните намеци също не вършат работа! Просто кажи каквото имаш да казваш!
7. "Да" и "НЕ" са напълно приемливи отговори на практически всеки въпрос.
8. Идвай при нас с проблем, само ако търсиш решение. Ако търсиш съчувствие иди при приятелките си
9. Главоболие, което продължава 17 месеца е болест. Иди на лекар.
10. Всичко, което сме говорили преди половин година е недопустимо да се използва като аргумент. Всъщност всички изказвания губят сила и се анулират след 7 дни.
11. Ако няма да се обличаш като момиче от сериалите, то не очаквай да се държим като мъжете от сериалите.
12. Ако мислиш, че си дебела, сигурно е така. Не питай нас.
13. Ако нещо казано от нас може да бъде разбрано двуяко и едно от значенията те огорчава или дразни,то ние сме имали предвид другото.
14. Можеш да ни помолиш да направим нещо или да ни кажеш как искаш това нещо да е направено. Но не и едното и другото едновременно. Ако знаеш как е най-добре да се направи нещо, направи го сама.
15. Ако е възможно, моля те, казвай всичко, което имаш да казваш по време на рекламите.
16. На Колумб не са му били необходими указания, на нас също.
17. ВСИЧКИ мъже различават само 16 цвята, като в настройките на Windows по default. Праскова например, това е плод, а не цвят. Вишна също не е цвят. Нямаме никаква представа как изглежда розово-лилаво.
18. Ако ни сърби, се почесваме. Ние правим така.
19. Ако сме те попитали какво се е случило и ти си казала "нищо", то ще се държим сякаш нищо не се е случило. Знаем, че лъжеш, но не си струва да се държим по друг начин
20. Ако си задала въпрос, чийто отговор не искаш да чуеш, не се сърди ако получиш отговор, който не ти харесва.
21. Когато отиваме някъде заедно, няма значение с какво си облечена... Честно.
22. Не питай за какво мислим, освен ако не си готова да обсъждаш теми като футбол, риболов или нови коли.
23. Имаш достатъчно дрехи.
24. Имаш прекалено много обувки.
25. Във форма съм, кръгът също е форма.
26. Благодаря, че прочете това: Да, знам, че днес ще трябва да спя на дивана, но знаеш ли, на мъжете така даже повече ни харесва.
2
Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня,когато трябвало да пристигне бащата донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал:
"Аз изчезвам скъпа, Човека ще дойде скоро".
Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба.
"Добро утро Мадам, аз бих искал да ...."
"Оо, няма нужда да обяснявате, аз Ви очаквах." прекъснала го малко
нервно г-жа Иванова.
"Наистина !?!" озадачил се фотографа.
"Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета."
"Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте." ...
След минута госпожата попитала изчервявайки се:
"Ъмм, откъде ще започнем?"
"Оставете всичко на мен госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно
можем да се поразхвърляме."
"Ваната!? Пода на хола!? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо"
"Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит.
Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем
различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата."
"Боже мой! Това е многоо ...." ахнала г-жа Иванова.
"Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да Ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована."
"Зная това." тъжно отвърнала г-жата.
"Позволете да Ви покажа някои от моите произведения" казал фотографа, изваждайки албум със снимки на бебета. "Ето това го направих в рейс на градския транспорт."
"Боже господи!" възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната
си кърпичка......
"А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им." продължил фотографа.
"Било е трудно ?!?" "Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха."
"Борисовата градина !?!" разширили се очите на г-жа Иванова от изумление......
"Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката!"
Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала "Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашият ъъъ .... , апарат!!!???"
"Точно така. Е госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа."
"Триножник !?!?!?"
"Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров,
професионален. Без да го подпра на триножник не мога да
работя с него."
"!?!?!?! ....."
"Мадам?! Мадам?! Боже какво и стана, тя припадна!"
2
Главната програма до функция malloc:
Моля да ми отделите 257 килобайта Conventional Memory.
Функция malloc до опеpационната система:
Моля да ми отделите 257 килобайта Conventional Memory поради пpоизводствена необходимост
Опеpационата система до главната пpогpама:
Не мога да ви отделя 257 килобайта Conventional Memory защото няма такава. Има обаче 3 мегабаита Extended. Ще вземете ли ?
Главната пpогpама до програмата за обработка на прекъсвания:
Няма памет. Какво ще правим?
Програмата за обработка на прекъсвания до процедурата за оптимизация:
Трябва да икомномисаме памет за сметка на по-рационално използване на системните ресурси.
Контpолеpа на пpекъсванията до програмата за обработка на прекъсвания:
Абе тука потребителя.. някакви копчета натиска...
Главната пpогpама до програмата за обработка на прекъсвания:
Hе прави нищо! Ще понатиска малко и ще му омръзне.
Пpоцедуpата за оптимизация до програмата за обработка на прекъсванията:
Готово!
Главната пpогpама до програмата за обработка на прекъсванията:
Какво ?
Програмата за обработка на прекъвсванията до главната пpогpама:
Стана по-лошо. Ако искаш, да си направим един swap на диска?
Главната пpогpама до твърдия диск:
Моля да приемете на съхранение swap-файл в pазмеp 257 килобайта.
Твърдият диск до главната пpогpама:
Вашето искане на може да бъде удовлетвоpено поради липсата на място.
Главната пpогpама до опеpационната система:
Какви са тези глупости? Имаше място !
Твърдият диск до главната пpогpама:
Не са глупости. Не сте си изчистили още предишния swap-файл от 4 мегабайта. Аз да не съм гумен. Даже и doublespace нямам.
Контpолеpът на пpекъсванията до програмата за обработка на прекъсванията:
Абе тука....потребителя продължава да натиска клавишите...
Програмата за обработка на прекъсванията до PC speaker-а:
Кажи му нещо, та да престане!
PC speaker-а до потребителя:
Биип!
Главната пpогpама до опеpационната система:
Не може ли нещо да преразпределим?
Опеpационната система до главната пpогpама:
Не става !И за другите процеси също трябва памет. Да не искате пак, General Protection Error да направим?
Главната пpогpама до хакеpската функция:
Я разбери кой е изсмукал паметта и го изхвърли !
Контpолеpът на пpекъсванията до програмата за обработка на прекъсванията:
Абе тука...потребителя натиска Ctrl-Alt-Del
Главната пpогpама до програмата за обработка на прекъсванията:
Прекъсни му достъпа до клавиятурата! В момента сме заети...
Хакеpската функция до главната пpогpама:
Опааааа!!!
Главната пpогpама до опеpационата система:
Какво стана? Колко памет се освободи?
Опеpационната система до главната пpогpама:
320 Conventional и... а, къде изчезна Extended Memory Manager-а?
Главната пpогpама до хакеpската функция:
Какво си изчистила мръсницо?
Хакеpската функция до главната пpогpама:
Сега пък аз съм виновна!Казахте ми да изхвърля някой - и аз изхвърлих !
Функция malloc до опеpационата система:
Моля да ми отделите 257 килобайта Conventional Memory поради производствена необходимост.
Опеpационната система до главната пpогpама:
Не мога. В Extended Memory имах важни данни.
Копчето Reset до пpоцесоpа:
Е, какво? Наиграхте ли се ?
... СТУДЕН РЕСТАРТ...
Autoexec.bat до главната пpогpама:
Е, докъде бяхме стигнали?
0
БАБИ ХАКЕРКИ 2
(продължение на популярния виц)
БАБА НЕТКА: Чатке, как си ма? Какво правят децата? А… какво ти е, Чатке? Защо си говориш сама?
БАБА ЧАТКА: Не си говоря сама, а си говоря на стената. В днешно време това е модерно. Всички хора си говорят на стената… във Facebook.
БАБА НЕТКА: Говорят си, ама ако има ток! Ей го на, снощи спря тамън докато си разглеждах профила. Пускат го пак, отварям си експлорера и той ме пита: "Искаш ли да си продължиш сесията". Искам и още как! Продължавам и си мисля: "Ех, да можеше и внука така да си продължи сесията, а не да му се налага да повтаря 4 клас за трети път".
БАБА ЧАТКА: А… неприятна работа. Пък моят внук, Петърчо, да вземе да хакне акаунта на баща си и да му изтрие всичките приятели. Сега наново се сприятелява.
БАБА НЕТКА: Това ми напомня, че и ние нещо си бяхме развалили приятелството.
БАБА ЧАТКА: Така си е! Ние се бяхме скарали и не мислих да правя с теб ни аудио, ни видео връзка, но това беше преди да видя как се карат синовете.
БАБА НЕТКА: Че как няма да се карат. Като са различни версии.
БАБА ЧАТКА: И не само това. Единият го инсталира дядото ми, а другия… нали помниш?
БАБА НЕТКА: Какво да си спомням? Нали ти казах, че рамът ми недостига. Вчера търсих в My Documents снимките от сватбата ни с дядото, а се оказа, че съм ги прехвърлила с пикасата. И като са се изтрили логовете, не мога да ги намеря. Вече не знам у нас кой се логва, кой се логаутва?
БАБА ЧАТКА: Да, ама поне не знаеш ли колко души сте вкъщи?
БАБА НЕТКА: Как да не знам? Нали си попълних анкетната карта за преброяването. Дори на въпроса: "Ползвате ли интернет" съм отговорила… по интернет.
БАБА ЧАТКА: А при нас имаше проблеми с пустото преброяване. Иванчо се удари много лошо и закъснях за регистрацията. Детето беше с две счупени ребра и едно пукнато. Сега е в болницата.
БАБА НЕТКА: Че не се ли оправи вече?
БАБА ЧАТКА: А-а-а... по-добре е, просто безжичния интернет в болницата се оказа по-бърз от домашния му и не иска да се прибира. Вече цял месец тегли торенти в отделението по ортопедия и травматология. Ама не той, а компютърът му! Ако знаеш докъде е достигнала техниката. Неговият компютър сам си влиза в интернета на болницата, сам си намира торентите с филмите, сам си ги тегли и сам си ги гледа.
БАБА НЕТКА: Като каза болница, та биосът ми се размърда. Преди няколко дни се сенднах при доктора, че както знаеш не виждам добре.
БАБА ЧАТКА: Как да виждаш добре, като очевидно драйверите на очите ти са остарели. Може скоро и кодеци за цветовете да нямаш и да почнеш черно-бяло, черно-бяло, черно-бяло...
БАБА НЕТКА: Възможно е. Постоянно си слагам плъгините, демек очилата, но пак не помагат… Та дава ми той една таблица и вика: Бабо Нетке – гледай! Гледам, гледам, настреща пише: АДФИЕ АДЦВС. Как иска да го прочета това?
БАБА ЧАТКА: Абе Нетке, не разбираш ли, че доктора е объркал подредбата и ти е пуснал таблица на БДС, а не на фонетична подредба.
БАБА НЕТКА: Не знам каква беше подредбата, но у нас вече няма нито една книга. Изгорих ги!
БАБА ЧАТКА: Ама защо?
БАБА НЕТКА: Как защо? Боря се с пиратството. Не намерих касовите бележки, че съм ги купила.
БАБА ЧАТКА: Заради такива като теб всичко се ъпдейтва. Вчера питам внука да каже азбуката подред, а той почва: Я, В, Е, Р, Т, Ъ…
БАБА НЕТКА: Ами така е, като вече учат азбуката от клавиатурата, а не от буквара.
БАБА ЧАТКА: Ама има какво да се научи. Ето - вчера прочетох по разни форуми, че не трябвало да си слагаме за парола името на котката?
БАБА НЕТКА: Че какво й е лошо на паролата: Батман-мацко?
БАБА ЧАТКА: А, нищо… добре си е! Явно модераторът нещо се е объркал. (Баба Нетка почва да гледа настрани) Ама то лошо няма. Затова са сложили звук на клавишите при натискане. Като натиснеш повечко да почне да пищи и да се събудиш, а не да пишеш като сомнамбул из форумите.
БАБА НЕТКА: Абе… Чатке. Виж ги тия отсреща. Червя се, червя се, ама от половин час ги гледам.
БАБА ЧАТКА: А-а… този път съм подготвена! (вади от джоба си хартиени очила за 3D и си ги слага) Дори триизмерни ги виждам… (със съжаление) но пак недовиждам. (опулва се и сваля очилата, леко засрамена) Ау… Боже, Боже, какво правят?!
БАБА НЕТКА: Като каза Боже и си върнах хистърито. Вчера в църквата стана прекалено задушно. Ама задушно, че не се трай! Добре, че се сетих та натиснах два пъти иконата пред параклиса, за да се отвори прозореца, че иначе щяхме да се издушим. И направо умирахме от жажда.
БАБА ЧАТКА: Жажда ама каква? Ето вчера взехме пенсиите с дядото и той поиска да купя едно кило ракия. Каква ракия да му купувам, като още интернета не сме платили?!
БАБА НЕТКА: А пък аз завчера имах рожден ден! Чакам от дядото да донесе някой подарък, да го сложи на масата, а той взел един от сайтовете за честитки и го сложил на десктопа. Затова цяла седмица ще се програмира у нас само хляб и сол.
БАБА ЧАТКА: А пък моя дядо преди седмица имаше юбилей!
БАБА НЕТКА: Иииии… Честито! На колко стана?
БАБА ЧАТКА: На 64.
БАБА НЕТКА: Че какъв юбилей е това?
БАБА ЧАТКА: Ами компютърен! Вече имаше юбилей на 2, на 4, на 8, на 16 и на 32 години. Дай боже да отпразнуваме и 128 годишнината му.
БАБА НЕТКА: А, много му е! Съвсем ще му се набръчка десктопа.
БАБА ЧАТКА: Ама ти за моя дядо тъй ли ще говориш? И това му било приятелка… такава приятелка си, че като получа някой вирус-червей, ще ти го пратя на мейла.
БАБА НЕТКА: А-а-а, така ли? А аз ще ти го препратя, че с тоя червей от компютъра ти риба да ловиш и вечер гладна да са форматираш!
БАБА ЧАТКА: А-а-а… виж я ти нея! (повишава тон) СЕГА ЩЕ ТЕ ДЕЛИЙТНА!
БАБА НЕТКА: Ама ти на кого повишаваш шрифт?! На мене ли? Веднага да го промениш!
БАБА ЧАТКА: (с пренебрежение) Аз да не съм ти банер да се променям на всеки 30 секунди?
БАБА НЕТКА: Ти може да не си, ама дядото ти дано си промени профила във Facebook-а на "Необвързан".
БАБА ЧАТКА: Уууу… Фотошопа да ти се срине и да ти състари всичките снимки!
БАБА НЕТКА: Да ти са свърши тонера и да ти посивее косата!
БАБА ЧАТКА: Да ти резетне фърмуера и да си забравиш паролата на безжичния интернет.
БАБА НЕТКА: Да преинсталираш Windows от дискети и два дена да не можеш да го направиш!
БАБА ЧАТКА: Да ти се скапе флашката и да ти пусне компромати във вестниците.
БАБА НЕТКА: Да ти се бъгне СиДи-то и само "Радка пиратка" да свири.
БАБА ЧАТКА: Лъжиците ти до една да са минимизират!
БАБА НЕТКА: От спам да са не отърваш!
БАБА ЧАТКА: А ти от хакери, които да ти крадват интернета.
БАБА НЕТКА: Където отидеш да те игнорират като опция по подразбиране!
БАБА ЧАТКА: (остава с отворена уста)
БАБА НЕТКА: Какво мълчиш? Клавиатурата ли си глътна?
БАБА ЧАТКА: (Поглежда злобно и вади GSM и пише нещо)
БАБА НЕТКА: Какво пишеш?
БАБА ЧАТКА: Току-що публикувах в профила си на Facebook-а, че дядото ти си е хванал млада юзерка.
БАБА НЕТКА: Ауууу... Пепел ти на ю ес би входа ма!
БАБА ЧАТКА: (злорадо) И вече 250 приятели написаха, че "харесват" това!
БАБА НЕТКА: Хакерка с хакерка!
Излизат
(скеча е от концерт на СОУ "Св. Климент Охридски" - Троян)
2
На поп Ставри му откраднали колелото и отива нашия при селския кмет и казва
-Кмете да знаеш в село има крадец откраднаха ми колелпто. Кмета се почесал по темето умувайки и му казал.
-В Неделя на службата като почнеш да четеш десетте божи заповеди и като стигнеш до Не кради, се огледай из църквата дали някой ще си наведе главата и ще се засрами ако има такъв да знаеш той ще е крадеца. Минала службата и след няколко дена попа и кмета се срещат.
-Какво стана дядо попе разбра ли кой е откраднал колелото?
-Не ама като стигнах до Не пожелавай жената на ближния, се сетих къде съм го оставил.
0
Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня, когато трябвало да пристигне бащата донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал:
- Аз изчезвам скъпа, Човека ще дойде скоро.
Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба.
- Добро утро Мадам, аз бих искал да ....
- Оо, няма нужда да обяснявате, аз Ви очаквах. - прекъснала го малко нервно г-жа Иванова.
- Наистина !?! - озадачил се фотографа. - Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета.
- Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте...
След минута госпожата попитала изчервявайки се:
- Ъмм, откъде ще започнем?
- Оставете всичко на мен госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме.
- Ваната!? Пода на хола!? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо.
- Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата.
- Боже мой! Това е много .... - ахнала г-жа Иванова.
- Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да Ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована.
- Зная това. - тъжно отвърнала г-жата.
- Позволете да Ви покажа някои от моите произведения - казал фотографа, изваждайки албум със снимки на бебета. - Ето това го направих в рейс на градския транспорт.
- Боже господи! - възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната си кърпичка.
- А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им. - продължил фотографа.
- Било е трудно ?!?
- Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина, за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха.
- Борисовата градина !?! - разширили се очите на г-жа Иванова от изумление.
- Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката!
Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала:
- Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашият ъъъ .... , апарат!!!???
- Точно така. Е госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа.
- Триножник !?!?!?
- Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него.
- !?!?!?! .....
- Мадам?! Мадам?! Боже какво и стана, тя припадна!
2
Един католически свещеник трябвало да събере пари за основен ремонт на църквата си, но така и не успявал даже за 2-3 керемиди да събере от алчните италианци...
"Ще отида при Дон Корлеоне!"- казал си той- "Той ще ми даде пари да оправя църквата."
Речено-сторено! Застанал пред Дон Корлеоне свещеникът и замолил:
- Кръстник, ти баща, ти майка, трябват пари за ремонт на катедралата, никой не дава, рекох си, само ти ще помогнеш!
- Няма проблеми!- казал Дон Корлеоне. - Обаче ще трябва да ми гарантираш по някакъв начин, че ще върнеш парите.
- Добре, кръстник. Ако не ги върна, вземи църквата! Аз друго нямам!
- Ааа, не! Тука при нас, в мафията, приемаме само лична гаранция! Затова ще направим следното: Ще те снимаме как правиш с*кс с младо момиче и ако не върнеш парите, аз лично ще прожектирам порно филма пред Ватикана!
- Добре!- казал свещеника - Ама имам 3 условия!
- Да ги чуем!
- Първо, искам момичето да е сляпо, за да не вижда как един католически свещеник се скверни с това дяволско дело!
- Готово, нама проблеми. Казвай второто условие!
- Второ, искам момичето да е глухо, че да не чува ония гнусни звуци, съпровождашки онези дяволски движения напред-назад!
- Готово, бе, няма проблем. Казвай и последното условие и да действаме!
- Иии...ако може да е с по-големи ц*ци!
2
Трима навлезли в една градина случайно. Пазача ги пресрещнал и ги извикал при себе си.
- Сега ще ви кажа какво ще направим. Влизате в градината и вземате по един плод по ваш избор. Идвате пак тук.
Първия взел ягода и се върнал.
- Сега, ако си я пъхнеш в задника, без да гъкнеш, ще те пусна.
Опитал той, ама ягодата мека, разкъсала се и си бръкнал с пръст, подкскочил, изохкал изненадано и ... бил прострелян на място.
Вторият идва с капина.
- Сега, ако си я пъхнеш в задника, без да гъкнеш, ще те пусна.
Опитал пича, но по едно време започнал да се кикоти истерично ... паднал прострелян.
След 2 минути в рая се срещат първите двама и си разкават.
- Ами тя ягодата стана на пихтия и си бръкнах и ... такова. Ами ти?
- Аз с една капина, ама ми стана смешно и оня ме застреля.
- Че какво й е смешното на капината - тя боде, има тръни?
- Ами видях третия ни приятел да идва с един пъпеш и не се сдържах.
0
КАЗАРМА
Шест години по-късно: Завърших гимназия и се дипломирах, родителите ми не ме ипуснаха от поглед през този период...много са загрижени Smile Само дето всеки ден ме водеха по психиатри и тая година човека ми каза, че имам напредък и съм щял да се оправя... от какво обаче аз така и не знам?!?. Тая година влязох в казармата, майка ми, баща ми и сестра ми са се панирали. "Спокойно де хора само в казармата влизам, нищо няма да ми стане".
ден 1: Строиха ни на плаца. Командира говори, говори, говори, говори та се задиня. Половината от нещата които каза не ги разбрах другата половина нямаха смисъл. Но човека реши да завършим първия ден съм един "малък" крос... 20 км той нарича малък!!!! Вчерта бях плувнал в пот от горе до долу, а краката ми бяха заврели в тея кубинки, а чорапите ми бяха мокри. Успях само тях да смъкна и автомата след което съм заспал.
ден 2: БОЛИИИИ МЕ ВИЧКО!!! Опитах се да кажа на командира, а оня ми отпери един шамар и ме накара да пробягам 10км при това в най-голямата жега. Цял следобдед лежах като заклан на глеглото, не можех да мръдна. Един от войниците ме съжали и ми помогна да си смъкна поне кубинките. Оня направи физиономия все едно са му топнали главата в бидон с осем месечно зеле... горкия сигурно е видял колко са ми подути краката и му е станало лошо.
ден 3: Едвам се движа, а командира ме е натоварил със зимната екипировка и само мен при това в най-голяма жега. От мене струи пот като водопад и все едно джапам в гьол. Късно следобеда като си събух кубикните от тях изтече поне 300 мил. "вода". Момчетата около мен отвориха прозорците като мърмореха нещо.
ден 4: Не знам къде съм, но при всеки опит да мръдна усещам пронизваща болка през цялото тяло. Към 9:00 дойде командира и се развика нещо, но аз не чувам щото ми бръмчи главата. След 5 мин дойдоха 2 яки момчета и ме понесоха на някъде. Зарадвах се най-сетне ще ме заведат в лекарското оделение... Лекарско ли?!? ТОВА Е КАРЦЕРА.
ден 5: Нищо особенно навънка е поне 30 градуса, а тука към 40 и не мога да се съблека даже, че е тясно. Тоя дето ми донесе храната каза, че съм изпуснал голямата баня... да му и *** в банята аз не мога да дишам, а той за баня ми говори.
ден 6-10: Умирам от жега и се потя като пор.
ден 11: Пуснаха ме от карцера и едвам ходя. Пак съм изпуснал голамата баня - дявол го взел. Командира ме прати да мия тоалетните...то не се диша там. По едно време щях да загубя съзнание и се препънах в една от кофите с мръсна вода която заля краката ми, добре че кубунките не пропускат.
ден 12: Сутринта в 5 всички бяха станали и се оплакваха от някаква миризма. Да им имам проблемите аз ще поспя още малко.
ден 13: Мина инспекция в стаята. Ония ми ти командири се разкрещяха, че стаята воняла и ни пратиха всички от тука да направим по 100 лицеви опори след което да потичаме 20тина км, някой от войниците ме гледат на кръв... какво съм им направил?!?
ден 14: Ще ходим на полево обучение, а навън вали да се къса. Цял ден марширувахме из едно кално поле. Кубинките от черни станаха глинесто-кафяви. Утре е ден за баня.
ден 15: Баняяяяя... влязох вътре доволен, че най-сетне ще си взема душ. Тамън си събух кубинките и всички които бяха в стаята изпопадаха по земята в безсъзнание. Е дявол ги взел и командирите, ся ли намериха да правят учение с газ. Фанах дрехите и кубинките и изхвърчах от банята. Няма да се натровя заради единия душ я.
ден 16: Стаята е на 1/3 празна. Всички са мед сектора. Еми така е като командира върши глупости, ей ся само да дойде ще му кажа аз какво мисля.
ден 17: Е казах му и пак съм в карцера и вънка пак 30 градуса пот, пот, пот. Пак ще изтърва банята Sad
ден 18-22: Скука, пот и броене на мухи които чудно, защо като влетят умират моментално. Ще си ги събера за риба.
ден 23: Пуснаха ме от карцера. Отидох до стаята да се излегна малко, че съм се схванал... Я леглото ми е преместено единия край на стаята. Това пък защо... никой нищо не казва.
ден 24: Абе тия хора не са в ред. Цяла нощ кашляха и хрипаха ми като не са добре да идат в медицинското. Ето и аз съм с хрема и ми за запушен носът ама си капя капки и не преча.
ден 25: Странно в банята няма никой, е още по-добре за мен... Абе къде са ми чистите чорапи, на кой са му притрябвали дявол го взел. Нищо ще си нося тия... малко понамирисват като ги доближа до носа ама стават.
ден 26: Ще ни показват как се кара танк, че поне да знаем. Едвам се набутах аз и още един, и шофьора в танка. На излизане си заклещих кракът и ми се изхлузи кубинката с чорапа. Като излязох викнах да ми я хвърлят, че навън е кално... не получих отговор. Командира на ротата надникна вътре и май нещо се изпусна и падна вътре. Надникнах гледам командира хрипа, замери ме с кубинката... добре де какво съм му направил сега?
ден 27: Имаме заместващ командир. Командира ни си взел седмица в санаториум.
ден 28: Свободен ден... вечерта избягахме от подлението и отидохме на дискотека. Танци, танци... мен ме заболяха краката и реших да си махна кубинките, че да се охладят. Тамън започнах да се отпускам, когато се включи противопожарната аларма. Огледах се хората около мен изпопадали на земята, а другите се щурат като ненормални. Хванах кубинките в двете ръце и бегом към поделението. Минах напряко през градинката на с цветята на командира.
ден 29: Замесника ни смъмри, че ни нямало и ни прати да тичаме 15 км. Като минах покрай градинката на командира видях, че е повяхнала цялата. Е как може такова отношение с цветята.
ден 30: С друго поделение ще разиграем военен конфликт. По едно време плениха част от нас и почнаха да ни рапзитват и заплашваха, че ще ни измъчват ако не кажем къде е "щаба" ни. Почнаха един по един да гъделичкат краката с перо, но тия от мойта рота много издръжливи се оказаха. Дойде и моя ред. Събуха ми кубинките след което всичко утихна... погледнах гледам всички изпопадали по земята. Така ни намери замесник командира.
ден 31: Мда тоя карцер почна да ми става уютен.
ден 32: Преместиха ни от карцера в килия, че им трябвал за нещо. Много тясно тука 5 души в килия метър на два. Краката ме заболяха да стоя прав, а тия кубинки убиват - свалям ги. Тия около мен започнаха да агонизират... явно не им понася затворените пространства.
ден 33: Всички са в медицинския сектор. В спалното помещение съм аз и още 5 момчета. През нощта усетих някакво раздвижване, но не се обърнах, че ме се спеше много.
ден 34: Ей какво по дяволите ми прави леглото в коридора. Командира се върна и ме завари така. Развика се и ме прати да беля картофи в кухнята. Към обяд готвачите почнаха да душат наоколо. Някой каза, че май има умрял плъх. Вечерта на всички им се виеше свят и се задушаваха. Аз нищо не усещам, явно са опитали от собствената си манджа. Пада им се.
ден 35: Днеска ще ни учат да използваме противогаз. Заведоха ни на майната си насред някакво поле. Влязохме в някаква барака сложихме си противогазите и почнахме да чакаме. Чакахме, чакахме... някой си свалиха противогазите щото им омръзна. Мен ме боляха краката от ходене и помолих един да ми помогне да си събуя кубинките. Всички изтръпнаха и набързо си сложиха противогазите. Все пак човека ми помогна да ги махна. Точно тогава двама припаднаха. Еее явно са пуснали най-сетне газа. Като излязахме, командира каза, че не е наред газовата система и учението се отлага. Всички се спогледаха.
ден 36: Ще спим на палатки, че да не се връщаме в поделението, че е дълче. Баси никой не ме иска в палатката си. Е ще си къртя отвънка. Подложих си на кубинките и заслах с чорапите.
ден 37 сутринта: Лошо ми е и повръщам. Командира изпрати адютанта си да ме види как съм. Той отвори спалния чувал и припадна. Боже толкова ли съм зле?
ден 38: .......
ден 39: .......
ден 40: Събудих се сам в бяла стая. Тоя път не бях завързан, но на столя седяха ония в бялото пак с противогази. Местят ме в отдел за изследване на бойни газове.
To be continued...
ден 41: Карат ме с военен конвой до новото поделение. В камиона с мен се качиха двама. Казаха, че са ми охрана. Докато пътувахме видях, че по стената лази една огромна черна хлебарка и понеже ме е гнус да я мачкам с ръка си свалих кубинката и я размазах. Ония двамата се опитаха да ми кажат нещо обаче в следващия момент припаднаха... баси гнусливите хора.
ден 42: Ехааа много хубава стаичка са ми дали даже има цветенца във вазата. Не може да се сравни това легло с пружината в старото поделение. Събувам се и лягам да спя.
ден 43: Събуди ме някакъв трясък. Огледах се и първото което видях е, че цветята бяха се смарангясали до неузнаваемост. Погледнах към вратата и видях камериерката (ехаа имам и такава) на пода... горката сигурно не и е понесло от гледка на повехнали цветя. Около нея разсипана закуската... язък *яко псуване*.
ден 44: Вратата е заключена и не мога да изляза, а прозорците са запечатани - абе къде съм попаднал? Ритах вратата докато не ми се разпаднаха кубинките... българско качество. Най-сетне някой отвори вратата. По пагоните видях, че е полковник. Пристъпи...
5