Вицове » София

Вицове за София и софиянци

В тази категория има 738 вица, разпределени в 50 под-страници.

Оценка: 10 от възможни 10 - общо: 11667

Двама тийнейджъри правят безопасен с*кс в купето на експреса София-Варна. Свършват и момчето изхвърля използваният презерватив през прозореца. Кондомът тупва в краката на Гацо Овчарят, който пасе овце до линията. Гацо го взема, джвака, смуче, джвака, смуче съдържанието и отбелязва:
- Бах, тия софиянци. Най-хубавото от салама изхърлят...

Добавен преди 2 дни 5 Преглед

Когато Гришо бие, в София никой не споменава първия сняг...

Добавен преди 5 дни 9 Преглед

- По какво се познава кой е истински софиянец?
- По това, че си затиска киселото зеле в мазето с жълто паве.

Добавен преди 1 седмица 9 Преглед

На баба Мика, внучка и Марая, 23-год. секси блондинка, отиде от Каспичан в София да учи педагогика и да става учителка. И лято, като си дойде и отиде при нея, на село, хем на гости, хем да ѝ помогне. Ама баба и, като видя, как издои кравата за има-няма 5 минути и нещо се усъмни в педагогиката.

Добавен преди 2 седмици 12 Преглед

Баща му беше в положение човек, имотен беше и гледаше съответно на живота, а то какво прави, какво струва, не зная, ама замина момче младо и хубаво, като цъфнал гюл, наука да учи в София, стоя колкото стоя, току се върна един ден смачкано, рошаво, мършаво, гаче ли като свети Ивана се е хранило със скакалци и див мед само. Заряза и наука, и всичко и започна със земята да се бори като нас. Питам го веднъж:
— Стефко бе, че какво, такова, си отпаднал в телосложението и бузите ти залесени тук-там на участъци?
— Аз — кай, — бай Димо, тъй си живея, такова ми е — кай — убеждението. По природата се водя — кай.
— Ама не се ли храниш — думам, — не похапнуваш ли си повечко, та си се източил като бобена вейка?
— Храня се, похапвам си, ама месо не ям и каквото взема — сурово го вземам. С плодове — кай, — със зеленчуци, с ядки и сокове поддържам живота. Орехи ям — казва — много, защото те са четири пъти по-хранителни от месото, четири пъти — от яйцата и повече от десет пъти — от млякото. Имат си — кай — и тлъстините, и захарите, и белтъците.
Ха сега де! Орех с белтък!
— Е, хубаво — казвам, — сурови ги ядеш, ама боб суров може ли да се яде? Картофи ядат ли се? Сурови тикви, да речем, само прасетата, да прощаваш, такова…
— Тъй — казва, — сурови си ги ям, защото огънят — кай — ги разваля. Променя им — кай — химическия и енергическия състав и ги прави — кай — по-мъчно смилаеми.
И това не бях чувал, и това научих! Бря, пуста наука, бря! Побърка ни хубавите момчета и вер селям!
Питам после поп Еня вярно ли е, дето го разправя.
— Вярно е — кай. — Не му знам — кай — каква вяра изповядва, съботник ли е, от жълтото братство ли е, ама и хляб не яде, а кълве житото като мисирек. Леля му Райна разправяла на попадията. Сурово го кълвял, или пък го топял в студена вода и го джвакал като дъвка, песоглавецът му с песоглавец! Сохрани боже!
Кръсти се попът и разправя, а аз се пуля насреща му и се чудя и мая.
— А бе какво се чудиш — обажда се Лъжлив Съби, — и бъзуняк яде момъкът, и млечък, и капикоса, и каквото му попадне. На моята нива — кай, — до гробищата, синора го е опасал като магаре до дъно. Ами! И тръне имаше тук-там, и тях ги няма.
Един ден — кай, — като гледал как сладко пасат конете люцерната в хаджи Дончовата ливада, да вземе да се намъкне и той, че да нагъва люцерна, да нагъва, додето му се издул коремът като на малко циганче, кога яде варени тикви. Щял да се пукне момъкът и да експлодира без малко.
Разтривали го, церили го, хеле му преминало.
— А бре, майка — думала му кака Деля, — ами че може ли тъй като добитъка?… Ами че хайде, да речем, прияло ти се е люцерна, ами че посоли си я малко, полей си я с оцет отгоре, че тогава! А то тъй на какво прилича?
Оттогава — кай — не е хапвал вече люцерна. Кощрава почна да нагъва и по-добре му е на момчето, заглади му се косъмът и брадата му по-честа стана.
— Ех, Събко — думам му, — смеем се ние и се подиграваме, ама знам ли? Както ми е тръгнало и на мене толкова време без работа, дали няма да се пиша и аз в неговата партия, че да тръгнем кооперативно да пасем по синорите. А?!

Добавен преди 2 седмици 2 Преглед

На времето зебрата дошла у нас на официално посещение. Както сега, така и тогава веднага спретнали на африканската гостенка обиколка на страната за да се запознае с интересните неща и да види докъде сме втасали. През Северна България стигнали до Варна, оттам до Бургас и след това през Южна България се запътили към София. Каквото и да покажели на зебрата по време на обиколката тя все казвала - "Такова съм виждала" или пък "И ние си имаме такова". Образована била, не била загубена. Когато наближили софийско равно поле, тя пожелала да походят пеша, за да се разтъпчат. Не щеш ли по това време покрай пътя кротко, кротко пасло едно магаре. Видяла го зебрата и се ококорила:
- Какво е това?
- А, това е нашенско софийско магаре.
Мернал Марко шарената гостенка, натопорчил се и започнал да си тупа по корема с баданарката.
- А за какво му е това? - пита любопитната гостенка.
- А бе ти си съблечи пижамата и ще видиш за какво ми е това! - осведомил я Марко.

Добавен преди 2 седмици 4 Преглед

В Бояна вече имало сняг. А в по-евтините квартали и извън София, КОГА???

Добавен преди 3 седмици 7 Преглед

Когато японците чули, че от София до Бургас пътят с влак е 9 часа, си помислили, че България е по-голяма от Китай.

Добавен преди 3 седмици 14 Преглед

Тираджия тръгнал от София за Бургас с ремарке пълно с пилета. На Пазарджик жена маха на стоп. Той спира и тя пита:
– Добър ден, ако може за Бургас?
– Няма проблем, но вие ще ми пуснете ли? – попитал тираджията.
– Ееее не мога, господине!
– Щом не можете, ще вървите пеш!
И тираджията продължил по магистралата. Пловдив. Жена маха на стоп.
– Добър ден, ако може за Бургас?
– Няма проблем, мадам, но вие ще ми пуснете ли?
– Ееее, не мога да правя такива неща!
– Щом не можете, ще вървите пеш!
На 100 км, преди Бургас пак жена маха на стоп, но с папагалче на рамото.
– Добър ден, ако може за Бургас?
– Вие пък днес всички сте за Бургас. Може, но вие ще ми пуснете ли?
– Е, щом е до това, ще ви пусна! Но нося и папагалчето си с мен.
– Няма проблем, дайте го на мен. – казал тираджията и хвърлил папагала при пилетата.
Стигнали Бургас, тираджията оставил дамата, но забравили за папагала. Отива нашият човек да разтоварва пилетата, отваря ремаркето и гледа вътре – нито едно пиле, само папагала седи и го гледа умно.
– Къде са ми пилетата бе, папагал проскубан?
– Е как къде, като не пускат ще вървят пеш!

Добавен преди 3 седмици 5 Преглед

Градският транспорт в София. Внезапно отнякъде се чува блеене на коза. Народът започва да се оглежда. Звукът се повтаря. След това отново. Един мъж вади от джоба си мобилния и отговаря:
- Да, зайче!

Добавен преди 1 месец 9 Преглед

От автофорум...
Въпрос:
- Здравейте! Имам Honda Accord 85год., двигател В18А, купе СА2. Та от няколко дена карбуратора взе да се е*ава. Въпроса ми е - Има ли някой схема (чертеж) на този карбуратор, или нещо подобно. Предварително Ви благодаря!
Отговор:
- През 85-а на априлският пленум на ЦК на КПСС бе избран М. Г... Започна перестройката. Тука наще също поеха курса. 89-та падна Берлинската стена, бай Тошо също падна. После Лукановата зима, дефицит, купони... СДС, митинзи, избори, Ж. Желев, борците. 96-та, Жан, хиперинфлация, митинги, Костов, реформи, валутен борд. Почина майка ми... Реформи, деноминация, нови банкноти. СИК, ВИС-2.. 98-ма синът ми тръгна на училище. 99-та войната в Югославия,разведох се, приватизация, пирамиди-фараони. Настъпи 21-ви век! Падат кулите-близнаци в Ню-Йорк. После идва Царя, пак реформи, затварят енергоблокове, България в НАТО, Първанов, Станишев... Умира татко... България в ЕС. Тройната коалиция, женя се за втори път. 2008-ма световна криза. Борисов-1. Обама е първият чернокож Президент на САЩ. Симеон Дянков с постната му пица, и пак реформи. Магистрали, интернет. Войната в Ирак. После в Либия. Тероризъм по цял свят. AC/DC в София! И Мадона също. Орешарски. Пеевски. Пак протести и митинги. Оставка! Кой? Борисов-2Реформи. Магистрали, саниране и т. н. Аварията във Фукушима. Войната в Сирия, Путин, Украйна, Крим. Цената на нефта на Барел пада драматично. Атентати в Европа. Брекзит, Тръмп, а руски хакери хакват всичко. Бежанци и имигранти... Чупя крак. Москов. Пръстови отпечатъци. Шарли Ебдо. Цунами... Ражда ми се дъщеря! Избори. Ген. Радев - Президент. Пак оставка. Нов служебен кабинет. Реформи... Корнелия Нинова и Нова Република. Да, България! Нов Световен Ред и нов бардак със стари к*рви,... мда. Прощавайте, ако съм пропуснал нещо.
А на тази Honda, чак сега почнал да и се е*аванещо карбуратора! Ай стига бе!

Добавен преди 1 месец 14 Преглед

Някъде из крайните квартали на София, в панелен блок се нанася средно известен чуждестранен барабанист. Още на първата вечер вади барабаните и почва да свири като бесен по нощите. Съседът му от долния етаж не издържал, когато вече минавало полунощ и отишъл да го помоли да спре:
- Съседе, моля ти се, виж кое време е, спри да думкаш!
- I'm sorry - today repetition, tomorrow - concert! - отвърнал чужденецът и затворил вратата.
На следващия ден, вечерта свиренето започва с пълна сила отново. Качва се пак нашенецът да го помоли да спре:
- Съседе, нали днеска концерт уж...
- I'm sorry - today repetition, tomorrow - concert!
- "Утре ще си отспя тогава", казва си българинът и се прибира вкъщи. На другия ден, тъкмо докато крои най-сладките планове да си навакса 2 дни сън, думкането започва отново. Този път нашенецът истински се ядосал, качил се горе, звъннал на звънеца, извадил си оная работа и започнал яростно да мастурбира. Чужденецът отворил вратата, заварва тази гледка, погледнал въпросително, а българинът, без да спира ръченицата, му крещи:
- Today repetition, tomorrow - щ'и е*а майката!

Добавен преди 1 месец 9 Преглед

Бай Пешо бил личен чистач на директора на един завод някъде в провинцията. Били стари познайници, така че не си взимал много работата присърце. Един ден директора видимо притеснен се помолил на бай Пешо:
- Бай Пешо, утре ще трябва да изчистиш защото очаквам голяма проверка!
- Кой ще дойде?
- Председателя на борда на директорите и още двама от акционерите.
- Няма проблем ще изчистя.
На другия ден дошла делегацията, разходили се из завода, гледали какво гледали и влезнали в офиса на директора да обсъдят видяното. А вътре царял пълен безпорядък, не било чистено бог знай от кога.
- Хм. Тук не работеше ли бай Пешо? - попитал големия шеф.
- Да, тук е. Ето там е неговата стая.
- Я го извикай!
Дошъл бай Пешо, а председателя така му се зарадвал, че скочил да го прегръща, да го целува, пили по една ракия, поговорили си и доволен от видяното, шефа поел обратно към София. Вече успокоен директора се обърнал към бай Пешо:
- Ти, ти откъде го познаваш тоя? Въобще знаеш ли кой е той?
- Как да не го знам, директоре, навремето на един чин заедно сме седели.
И така чрез бай Пешо директора станал най-големият връзкар в целия консорциум. Един ден пак притеснен господина почнал да се моли на бай Пешо, да изчисти защото такава проверка щяла да дойде, че ако не е изчистено и председателят на борда на директорите няма да му помогне.
- Защо така бе, г-н директоре, кой ще дойде? - попитал бай Пешо.
- Бойко Борисов ще дойде, така че мисли му!
Дошъл на другия ден Бат Бойко, разходил се нагоре-надолу из завода, влезнал в канцеларията на директора, а вътре боклуци, не било чистено бог знай от кога. Пребледнял директора, ни жив - ни умрял, а Бойко Борисов съвсем спокойно го попитал:
- А бе тук при тебе не работеше ли бай Пешо?
- Да, тук е.
- Я го извикай!
Дошъл бай Пешо.
- О, бай Пешо какво става с теб, жив ли си, здрав ли си? - зарадвал се Бойко Борисов, прегръщал го, целувал го, пили по едно уиски и си тръгнал. А директора не вярващ на очите си промълвил:
- Тоя пък от къде го познаваш. С ония на един чин си седял заедно, а това е министър - председателя на България.
- А, Бойко ли? На него му бях преподавател в пожарникарското училище.
И така чрез бай Пешо директора станал най-големия връзкар в държавата. Не минало много време и директора пак взел да се шашка:
- Сега вече, бай Пешо, наистина трябва да изчистиш защото чакам голяма делегация от Русия начело с Владимир Путин. Искам да бъде перфектно изчистено и подредено!
- ОК, директоре, както кажеш.
Пристигнал Путин, обиколил завода, разгледал това-онова и ни в клин, ни в ръкав попитал директора:
- Где находится бай Пешо?
Извикали бай Пешо. Путин като го видял подскочил от радост:
- Здравствуй бай Пешо. Братушка мой. Как тъй. Что тъй делаеш?
Прегръщали се, целували се, пили по една водка и Путин си заминал. Директора онемял, ни говор, ни картина. Когато се осъзнал попитал:
- Бай Пешо, не знам какво става тук. Някак си приех, че с един на един чин заедно си седял, на друг си му преподавал в училище, ама това не мога да го приема. Този от къде го познаваш, та той не е от България?
- А, Путин ли. На него му бях инструктор по бойни изкуства в школата на К.Г.Б.
Чрез бай Пешо директора се превърнал в най-големия връзкар в Европа. Но един ден в завода дошло писмо, директора и още един инженер - млад и надежден - да отидат на обмена на опит в сходно предприятие в Италия. Чудил се директора кой да вземе и накрая си рекъл - "Ще взема бай Пешо, толкова народ познава, че няма начин и в Италия да не познае някой."
Отишли в Италия, обменили опит, останал им един свободен ден и решили да разгледат Рим. Тръгнали по един булевард, но изведнъж отнякъде се появили много хора. Многобройната тълпа повлякла със себе си и нашите хора. По едно време директора се огледал и се оказало, че бай Пешо го няма. Тук бай Пешо, там бай Пешо, бай Пешо го няма никъде. Вървял така с навалицата докато не излезли на един голям площад. В края на площада сцена, а на сцената бай Пешо и папата прегърнати говорят нещо на хората. В същото време от сцената пък бай Пешо постоянно се взирал в тълпата за да открие директора. Тъкмо го фиксирал и видял как директора припада. На бегом се изнесъл при него, започнал да му бие шамари, да го ръси с вода не може да го свести. След десетина минути отворил очи.
- Директоре, директоре какво стана? - запитал бай Пешо.
- Ох, бай Пешо, това аз няма да го преживея.
- Защо бе директоре, какво стана?
- Заради това, че с един на един чин си седял заедно, на друг си бил преподавател, на трети си бил инструктор по бойни изкуства приех за нещо нормално да се прегръщаш с папата там на сцената, но следващото няма да го преживея.
- Кое е това следващото?
- Стоите си вие там на сцената, а мене по едно време ме чука някой по рамото. Обръщам се гледам един китаец и тоя китаец ме пита - "А бе кой е тоя с бай Пешо на сцената?"

Добавен преди 2 месеца 10 Преглед

Един софиянец решил да се жени, но искал момичето да е скромно и непорочно. Решил, че трябва да е от село, да не е ходила по барове и дискотеки. Подпалил колата и тръгнал на оглед. В едно село харесал момиче което работело на полето. Тази ще е, казал си и я качил в колата. Минали покрай няколко стада. Момичето се показала през прозореца и извикала.
- Чао чобани, свърши хубавото е*ане, отивам в София к*рва да ставам.

Добавен преди 2 месеца 9 Преглед

Пристига японец в София.
Посрещачите го питат:
- Трябва ли ви преводач?
- Не, не трябва! Аз има приятели българи и те мене научил над десет хиляди българска дума! - гоpдо отвръща гостът. - Всичко е тук... (почуква с показалец по челото си) - в г*за!

Добавен преди 2 месеца 19 Преглед
Вижте още...