Вицове за София и софиянци
В тази категория има 1081 вица, разпределени в 73 под-страници.
Габровец се разхожда с гаджето си /севлиевка/ по центъра на София. Минават покрай някакъв ресторант...:
- Ау-у-у, как хубаво мирише... - казало момичето.
Габровецът:
- Нали? А искаш ли на връщане пак да минем покрай ресторанта?
София. Мъгла. Мъж шофира плътно зад едно Опелче с ярки стопове. В един момент шофьора на опела набива рязко спирачки. Шофьора, който кара плътно зад него отваря вратата и вика ядосано:
- Що спираш така рязко бе, льохман!? За малко да те блъсна!
- Ми влязох си в гаража...
София, лято, площад. Осем етажна сграда, по средата и скеле и на скелето работят двама мазачи. На единия му се пикае та две не вижда, обаче го мързи да слиза.
Вторият пита:
- Кво има, бе?
- Пика ми се, ама ме мързи да слизам...
- Е какъв ти е проблема? Ето долу има фонтан, застани на края на скелето, аз ще те държа и пикай във фонтана. Никой няма да разбере...
Речено сторено. Застанал първият на края на скелето, вторият го държи и...
По едно време, обаче, духнал вятър и някаква прашинка влязла в носа на този който държал. Той кихнал и изпуснал пикаещият...
Две години по-късно. На плаж три девойки си говорят.
Първата:
- Най-големите любовници са в източните страни. Когато бях в Кайро и вървях по улицата, всички ме разсъбличаха с поглед...
Втората:
- Хич не ми ги и говори тия. Французите са най-големите любовници. Когато бях в Париж, щом се запознаех с някой мъж и веднага ме вкарваше в леглото!
Третата:
- Момичета, дълбоко се заблуждавате. Българите са най-големите любовници. Когато бях в София, се разхождам по един площад. Гледам шадраван и присядам на края му. Изведнъж вдигам глава нагоре и виждам към мен лети мъж с изваден х*й и крещи: "ша та е*а в гъза-а-а-а-а-а!!!"
Как се женят хората по градове:
София - женят се на 40-45, да улегнат малко. Там са хай-лайф и са над нещата. До тогава са ларж, наркотици, рокендрол и третото не помня какво беше.
Пловдив - женят се в пубертета, обикновено единия е от село другия е от града и така остават до края. Изневери, скандали, циркове, по 4-5 любовника, но не се развеждат, защото хората говорят все пак.
Бургас - в периода май-септември е "имам отворена връзка със жената и тя не се сърди, защото сега е момента да се опита от всичко". От Полша, Чехия, Дубай...
От септември до април живеят на семейни начала, защото иначе как сам да си плащаш отоплението в тази люта зима от плюс 28 градуса навън през зимните месеци?
Варна - същото като в Бургас, но там септември се женят, за да имат на януари 50 процента отстъпка на данъка на апартамента понеже са скръндзи. Март като мине данъчния период се развеждат.
Велико Търново - там въздишат пред телевизора до 35 после се женят за софиянци като се представят, че са на 40 и "колко много са видели от живота и е време да се задомят". То за кой да се оженят иначе? Все пак Търново е малката столица на България. Другите им са под нивото.
Габрово - там не се женят, защото севлиевци отказват да платят чужда сватба.
Ловеч - не се женят, защото там всички са роднини.
Плевен - там се раждат на 30 вече оженени и на толкова си остават. Няма млади, няма стари. Има поверие, че може би са вампири там...
Русе - женят се, за да могат да участват в риалити шоу "смени жената по русенски" с румънски семейства.
Враца, Мездра, Видин - там е бермудския триъгълник на България. Няма статистка за женени и разведени, защото който е отишъл там не се е върнал да разкаже.
- Господин аптекар, искам да купя нещо от тук, но се притеснявам дали притежавате нужната квалификация! Имате ли висше образование?
- Да, госпожо! Аз съм магистър-фармацевт!
- Ама, скоро ли сте завършили?
- О, преди десетина години. И оттогава нон-стоп работя по специалността!
- Хубаво, ама кой знае с какъв успех сте се дипломирали?
- Госпожо, аз съм пълен отличник!
- Да, де, ама в София ли сте следвал или в провинцията?
- Във Франция, госпожо! Няколко години учих в Сорбоната!
- Ох... Добре, добре! Вече съм малко по-спокойна! Дайте ми един пакет памук!
- От къде си?
- От София.
- А къде ще караш празниците?
- При нашите, на село.
От Централата на Агенцията по вероизповеданията в София изпратили одитор в синагогата във Варна.
Рови нашият из документите, из залите... няма за какво да се захване.
Пита равина:
- Като изгорят свещите, какво правите с останалия восък?
- Събираме го и го изпращаме в София и ни връщат нови. Ето разписките
- Хм... ами трохите от обредните хлябове?
- Събираме ги и ги изпращаме в София и но връщат нов хляб. Ето разписките
- Хм... ааа, кожичките след обрязването... с тях какво се случва?
- Събираме ги и ги изпращаме в София...
- И какво Ви връщат???
- Вас...
Влиза притеснен човек при психиатър и разказва:
- Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам - тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чукаш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" - ми вика и се съблича...
- Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, - Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате - "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи".
- Вие ме спасихте! - казва пациентът и си отива.
Влиза следващият и започва:
- Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!" И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни.
- Спокойно! - казва докторът - Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор?
- Е, ми, някъде към Горна Оряховица.
- Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз - другите пет!"
- Докторе, вие сте гений!
- Работим, работим - казва скромно докторът, - между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица?
- Към един и половина...
- Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста...
Никога не питай:
жена за годините, мъж за заплатата, софиянец - откъде е "по принцип".
Погледнеш към Витоша и ти иде да цитираш Яворов! Погледнеш към София и ти иде да цитираш Стоичков.
Блондинка звъни на бюро "Справки":
- Бихте ли ми казали колко е часовата разлика между София и Калифорния?
- Една секунда...
- Много ви благодаря!
Бабата започна да подозира, че внучката в София надали работи като учителка, след като издои кравата за минута и половина.
Лято. Жега. Влакът София - Варна. Няма никакви места, всичко е претъпкано. На двама тарикати обаче не им се стои прави. Влизат в едно купе и почват да гледат под седалките, излизат... Влизат в следващото купе, пак гледат под седалките...
Пътниците ги питат:
- Какво правите, бе?
- А бе, изпуснахме си змията и я търсим...
Лека полека пътниците се изнизали от купето. Нашите се настанили вътре, заключили вратата, пуснали пердетата и легнали да спят. След няколко часа се събуждат. Единият поглежда през прозореца. Вижда чичката, дето почуква колелата на влака...
- Еййй, чичеее, във Варна ли сме вече?
- Абе, к’ва Варна, бе... Вие не разбрахте ли... Някви идиоти си изпуснали змията и трябваше да откачим вагона...
Първи училищен ден в едно средно училище в САЩ.
Учителката представя нов ученик
- Такиро Сузуки от Япония.
Часът почва и тя казва:
- Сега ще видим дали познавате историята. Кой е казал "свобода или смърт"? Никой не знае, но Сузуки вдига ръка:
- Патрик Хенри, Филаделфия, 1775 г.
- Много добре, Сузуки. А кой е казал "Държавата е народът и като такъв никога не може да умре"?
Сузуки става:
- Ейбръхам Линкълн, Вашингтон, 1863 г. Учителката поглежда другите деца и им казва:
- Засрамете се, деца! Сузуки е японец, а знае по-добре от вас американската история. Тих глас от последните чинове:
- Да им го натаковаме на японците!
- Кой каза това?
- изкрещява учителката.
Сузуки вдига ръка:
- Генерал Макартър, Пърл Харбър, 1941 г. и Ли Якока на събранието на акционерите в Крайслер, Детройт, 1982 г.
Учениците стоят в пълна тишина, когато пак някой се обажда:
- Да до духаш!
Учителката, извън кожата си:
- Стига вече! Кой беше това?
Сузуки:
- Бил Клинтон на Моника Люински, Белия дом, 1997 г. Някой друг извиква:
- Сузуки е лайно!
Сузуки веднага отвръща:
- Валентино Роси, мото-състезанието Гран-При в Рио де Жанейро, Бразилия, 2002 г.
Всички изпадат в истерия, учителката припада, а на вратата се появява разсилният:
- Да го е*а! Никога не съм виждал такъв хаос.
Сузуки е готов:
- Българският премиер към министъра на финансите, за разпределението на бюджетния излишък, София, 2004 г.
Дядо Гошо от село Мало Конаре, Пловдивско, станал ударник по млеконадой на ТКЗС-то и получил награда - екскурзия до Токио. Цяло село тръгнало да го изпраща. Отишъл той на автогарата в Мало Конаре:
- Един билет за Токио.
- Не може дядо Гошо от тук. Ще идеш в Пловдив и от там ще се оправяш.
Отишъл бай Георги в Пловдив на Централна гара:
- Един билет за Токио.
- А, не може от тука, дядо, ще идеш в София и от там.
Отишъл на централна гара в София, но оттам го пратили на летището.
- Един билет за Токио.- пак помоли бай Иван.
- Не може, дядо, от тука ще летиш за Москва и от там, че директно не става.
От Москва го пратили в Санкт Петербург, от Санкт Петербург - на Чукотка, от Чукотка - на Камчатка и от там най-накрая кацнал в Токио. Стоял една седмица, разгледал всичко, харесало му, но дошло време да се връща. Отишъл на летището в Токио и:
- Един билет за Конарето!
А любезната японка на гишето го попитала:
- Мало, Голямо, Ръжево или Куртово???