Вицове за програмисти
В тази категория има 679 вица, разпределени в 46 под-страници.
Една котка влиза в кафене, поръчва си кафе и сладкиш. Сервитьорът стои и я гледа с паднало чене. Котката пита:
- Какво?
- Ъъъъ... ама Вие сте котка!
- Да.
- И говорите!
- Сензационна новина. Ще ми донесете ли поръчката или не?
- О, извинете, ще Ви я донеса, разбира се. Просто никога преди не съм виждал...
- Нормално, за пръв път идвам тук. Търся си работа, бях на интервю и реших да пия едно кафе.
Сервитьорът се връща с поръчката и вижда котката как трака бързо на клавиатурата на лаптопа.
- Ето го кафето ви. Ъъъъ... помислих си, че... Виe нали търсите работа? Просто познавам един директор на цирк и той с удоволствие би Ви взел на работа с много висока заплата.
- Цирк? - пита котката.
- Онова нещо с арена, купол, оркестър?
- Да!
- Клоуни, акробати, слонове?
- Да!
- Захарен памук, пуканки, захарни петлета?
- Да, да, да!
- Добре звучи... А за какво им е програмист?!
15
ОБЯВА:
- Търси се млад специалист с 20 г. трудов опит. Да говори 17+ езика (единият да е суахили). Да владее C, C+, C++, C+++, Apache, Python, Boa, Java, Mysql, CSS, Mydhasjkaa и други подобни. Да има дипломи по: психология, философия, металолеене, грънчарство, всички инженерни специалности, ръчна бродерия и да може да лекува рак. Да притежава шофьорска книжка категории A, B, C, D, E, F, K, L, M, N, както и собствени автомобил, бус, камион, делтапланер, самолет и подводница, които да е готов да се ползват за нуждите на фирмата. Да умее да прави торти, банички и баклава и редовно да черпи с тях на работа. Да владее изкуството да свири на флейта, цигулка, гайда и тромбон, докато жонглира, карайки велосипед по горящо въже. Да дресира мечки, да говори с котки. Да не пуши, пие, спи, яде и сере, както и никога да не се разболява. Да издържа 14 мин. под вода и да умее да надплува акула. Да живее в същия блок, в който е офиса на фирмата и винаги да си вдига телефона преди да е звъннал. Да не е женен, да няма болни възрастни роднини или деца, както и да не иска такива. Да има две села, от които редовно да носи суджук, домашни вино и ракия. Да умее да работи в екип под напрежение с 11 мениджъра, PR, HR, JR, RR и т.н.
Ние предлагаме:
- минимално заплащане – аванс на дъжд, заплата на вятър
- някакви осигуровки
- ежечасно овикване от шефа, жена му, баща му, етърва му и прасвакото на етървата
- вчерашно кафе трета варка, почти всяка сутрин
- собствени: стол (с един куц крак), бюро (с два куци крака), химикал (леко сдъвкан, наполовина изписан), чифт разноцветни гети (бабата на шефа само плете и плете...)
- ръката на тетката на шефа (позапазена жена на 67, трикратна вдовица, със собствен чифт чене и 6 деца от различни бащи, не можем да намерим кой да я издържа)...
Моля, само за сериозни кандидатури!!!
12
Ако лекарите бяха като програмистите:
- Имам проблем с десния крак.
- Аз също имам десен крак и нямам проблеми с него.
11
Програмист гледа кода и си мрънка:
- Баси, защо стана така?!
Негов колега се обажда:
- Така е било писано...
18
- Тате, ти бил ли си програмист?
- Бил съм, тате. И QA съм бил, но най-много бих сисадмина...
8
Биология за програмисти:
- "Жълъд - това е архивиран дъб."
9
- Вчера се опитах да обясня на баба, че работя като програмист.
- Успя ли?
- Миии... накрая се разбрахме, че поправям телевизори и развъждам мишки...
25
- Защо програмист не може да се качи на 14-тия етаж с асансьор?
- Натиска 1 после 4 и търси Ентер.
15
Програмист съм. Отивам на гости. Няма значение къде, Всички казват:
- Виж там, в компютъра имам такъв и такъв проблем, оправи ми го, моля те! Ами ако бях гинеколог, или проктолог?
15
Питат програмист:
- Какво друго обичаш, освен жени и компютри?
- Момичета и калкулатори!
11
Инженер от Microsoft, инженер от Intel и програмист - Linux се намират в тоалетната на Мол-а. Първи излиза от кабинката инженера от Microsoft и докато си мие ръцете, с обилно количество сапун, облива ги с огромно количество вода и най-накрая използва огромно количество хартиени кърпички, за да подсуши ръцете си и... на висок глас прави обобщение:
- Ние от Майкрософт, всичко което правим - го правим добре!
Инженерът от Intel, също мие ръцете си, но използва много малко количество вода, няколко капки сапун и само ъгълчето на подсушаващата хартия. Когато завършва процедурата, обобщава:
- Ние от Интел, също вършим всичко добре, но го оптимизираме до максимум.
Програмистът на Linux, без изобщо да си мие ръцете, поглежда двамата и казва самодоволно:
- А, ние от Linux, никога не си напикаваме ръцете...
12
Форум за програмисти:
- Как да сканирам документ, в къщи съм, нямам скенер, и не ми се излиза?
- Сложи документа на прозореца, влез в Google Earth, приближи до прозореца и направи скрийншот...
18
Вървял си един програмист и гледа - жаба! Взел я той, а тя му проговорила:
- Виж какво, аз не съм обикновена жаба, аз съм принцеса. Само ме целуни и ще видиш в каква хубава девойка ще се превърна.
Погледал я програмистът и я сложил обратно в джоба си. Повървял, повървял, пък я извадил. Пак почнала тя:
- Само ме целуни...
И така няколко пъти. Разплакала се жабата, ядосала се:
- Няма ли да ме целунеш най-после!!!?
- Виж сега - на мен принцеса не ми трябва, говореща жаба по ме кефи!
10
Ако програмист стане лекар, и му кажеш:
- Боли ме ръката.
Отговорът ще бъде:
- Странно, имам същата ръка и не ме боли.
8
КОМПЮТЪРЪТ – ЧИНОВНИК
Много автори твърдят, че компютърът е устройство, което преобразува информация. Всъщност такава дефиниция заблуждава, защото с подобна дейност се занимават множество различни системи и устройства, а някои философи отбелязват, че и камъните преобразуват информация. Поради това следното определение е значително по-точно: компютърът е бюрократизирано устройство за преобразуване на умствен труд във физически. Твърди се (тезата принадлежи на апологетите на компютризацията), че той помага да се поевтини и подобри умствения труд. Това твърдение е съмнително, защото компютърът нито ни подсказва, нито ни учи да мислим правилно. Той просто премества трудностите от единия джоб в другия /вместо "джоб" може "крачол"/. Има един твърде научен подход към изследването на нови и непознати обекти и явления. Това е методът на черната кутия. Съгласно теорията тя е нещо, за което нищо не е известно, и това много улеснява изследването ѝ. При изучаването на черна кутия изследователят прави различни "заклинания" на входа, доколкото там, където прави това, има вход, а в кутията нещо става, понеже навсякъде нещо става и от време на време нещо се появява на изхода, стига там, където е заложен капанът, да има изход. При такова изследване компютърът се превръща в система от входно - изходни устройства и нещо подозрително черно, което върши цялата работа. Подобен тип разглеждане не прави разлика между радост и тъга, но показва връзката между някои теории и практики. А в нашия случай практиката е следната:
Необходимо ни е устройство, което да задоволява следните изисквания:
1. Да разбира какво искаме от него, дори и когато на нас не ни е ясно какво искаме, и да не разбира самоволно неща, които не ни трябват, дори и когато формално сме ги поискали.
2. Да го разбираме не по-лошо, отколкото то нас.
3. Да не струва скъпо, т.е.:
а) изправени пред алтернативата: увеличаване на щата или закупуване на компютър, постигайки компромиса: (компютър) + (щат за обслужването му), да имаме положителен баланс в счетоводните книги;
б) да дава възможност за странични доходи.
4. Да развеселява персонала.
5. И не на последно място: да не отнема на Човека добитото с толкова труд място във Вселената. По-конкретно нещата стоят така: нещото, което искаме да се направи, сметне, нарисува и пр., не е толкова просто, че да го извършим спокойно в "кратки срокове". Следователно това нещо трябва да се надроби заедно с отговорността на повече участници и операции. Ако всичко беше достатъчно просто и не се налагаше да бързаме, компютър не би бил необходим. Така например никому не е потребна машина за закопчаване на копчета - затова и такава няма, ако не се смятат възраженията на някои специалисти по системи и на някои кибернетици, че всеки цип е такова устройство. Във връзка с горното към класическия компютър (този на фон Нойман) са разработени следните главни устройства:
- програмист;
- перфораторка;
- четец;
- процесор;
- печат;
- оператор.
ПРОГРАМИСТЪТ е биоустройство, което се захранва със суровини от полуестествен вид - заповеди, печати, договори и прочие продукти от бюрократичен произход. Изисква по-специален режим на работа, но не винаги го получава; често прави грешки; може, но не винаги иска да възприема устна информация. Преработва всичко това в нестандартни знаци върху оразмерена хартия.
ПЕРФОРАТОРКАТА е биомеханично устройство, което се храни с биопродукти и мода. Преработва отпечатаните върху хартия знаци в нанесени щети (дупки) върху картон. Не прави грешки, но упорствува в направените.
ЧЕТЕЦЪТ е механично устройство, което се храни с картон, ток и човешки нерви. Преработва щети върху картон в щети на картон и токови удари, които с широко сърце раздава, комуто падне.
ПРОЦЕСОРЪТ е устройство, което се храни с електричество и време, а произвежда различни токови удари. Докато работи, мига до зачервяване. Всички други устройства чакат неговите препоръки, за да ги изпълнят по своему.
ПЕЧАТЪТ е устройство, което се храни предимно с токови удари, които преработва в механични и в крайна сметка в нанесени стандартни знаци на нестандартни места върху хартия.
ОПЕРАТОРЪТ е биоустройство, което реализира значителна част от физическия труд на компютъра. Храни се с биопродукти, различни "носители на информация" и шум. Произвежда разместване на носителите на информация, ентропия и връзки. Основният слуга на всички други устройства на компютъра.
Повечето устройства на компютъра освен с оператор са обвързани с телове, наричани кабели. Кабелите са основните устройства за преливане на информацията от пусто в празно. Те са тихи, кротки и злопаметни. Всеки ударен или настъпан кабел в подходящ момент превръща резултата от действието на компютъра в модерен ребус.
Всички тези устройства, обвързани с телове и печати, представляват една от формите на компютъра. За да се ориентираме как действува, трябва да му дадем Задача. Задача е всичко, което ни кара да се чешем по главата, когато тя не ни сърби. Притежавайки нещо подобно, ние се стараем да го прехвърлим на програмиста заедно с неприятния сърбеж. Ако сме извършили това достатъчно ловко, поставили сме значи задача на компютъра (и същевременно сме се уверили, че програмистът е хипотетичният вход на компютъра). Програмистът се включва в действие, приема известно количество кафе, което ускорява процеса на освобождаване от сърбежа, и след неопределено време произвежда известно количество знаци върху хартия. Те се преработват от перфораторката в съответните щети върху картончета, които чрез четеца стават на токови ударчета, наричани понякога импулси. Те започват да се разхождат по кабелите насам - натам, докато стигнат до процесора. Тук произвеждат цяла лавина от себеподобни, което в крайна сметка стига и до печата, и произведеният ребус се връща на програмиста. Полученият обект е отново задача, отново се появява съответния сърбеж... и така процесът се повтаря, докато на програмиста не му омръзне и той не започне да убеждава другите, че е получен резултат. Всяко едно от тези действия се съпровожда с кратки умствени усилия и многократно преместване на носители на информация. Така компютърът съумява да изпълни и второто си главно предназначение - да бюрократизира своята дейност. Въпросът за бюрократичните свойства на компютъра е изследван в редица други теоретични и бюрократични разработки.
1