Вицове за Иванчо
Вицовете за Иванчо и Марийка, и Иванчо и учителката, илюстрират малкия Иванчо с неговото мръсно подсъзнание и поведение. Подобни са историите за Иванчо и баща му, Иванчо и майка му, Иванчо и баба му, както и всички около него.
В тази категория има 4691 вица, разпределени в 313 под-страници.
Иванчо моли майка си:
- Мамо роди ми братче.
- Не може, баща ти го няма.
Пак:
- Мамо роди ми братче!
- Не може, баща ти още не се върнал.
- Ами тогава роди ми кученце.
- Ех, Марийке... как си могла да се родиш толкова хубава и толкова глупава? - кърши ръце Иванчо.
- Хубава - за да се влюбиш в мен, а глупава - за да се влюбя аз в теб!
Иванчо се прибира от училище.
- Мамо, пишка ми се.
- Ела в тоалетната да те изпишкам.
- Искам с баба!
- Защо пък с баба?
- Защото и треперят ръцете.
Учителка:
- Деца, какви ще станете, като пораснете?
Гошко:
- Аз ще стана лекар.
Петърчо:
- Аз ще стана пожарникар.
Марийка:
- Аз ще стана майка.
Иванчо:
- Аз ще помогна на Марийка да стане майка.
Иванчо казва на баща си:
- Днес автобусът беше препълнен и аз без да искам настъпих една дама по крака. Извиних и се и тя ми даде един банан.
- А ти благодари ли и?
- Не. Веднага настъпих и другия и крак...
Учителката:
- Деца, измислете изречение, обединяващо биология и математика.
Марийка:
- През лятото около нас летят хиляди насекоми.
Иванчо:
- Както зная таблицата за умножение, така зная и всички пози за размножение!
Майката на Марийка влиза в стаята и гледа, че Иванчо натиска Марийка:
- Кво правите вие бе?!
И двамата в един глас отговорили:
- Ами... еб*м се.
- Ааа, добре, аз рекох да не пушите...
Иванчо и Марийка разглеждат картинна галерия.
Марийка:
- Гениален е този художник! С един замах на четката може да превърне смеещото се лице в плачещо!
Иванчо:
- И баща ми прави същото с един замах на ръката...
- Иванчо, какво научи днес в училище?
- Научих, че едно бебе, хранено със слонско мляко в продължение на един месец, е наддало с около 40 килограма.
- Това са пълни глупости! Невъзможно е! И чие е това бебе?
- Е, на слон.
Става тъмно. Майка се провиква от балкона:
- Иванчо, мислиш ли да се прибираш?
- Мисля, мамо! - крещи в отговор сина.
- Е, и?
- Тате, дай ми още един час да помисля!
Учителката пита:
- Деца, от кой зеленчук ни текат сълзи?
Иванчо вдига ръка:
- От картофите, госпожо!
- Как така от картофите, бе Иванчо? Не е ли от лука!
- Госпожо, вас никога ли не са ви уцелвали с картоф по главата?
Иванчо към Марийка:
- Марийке, много те обичам! Ще се омъжиш ли за мен?
- Разговаря ли с мама?
- Разговарях и въпреки това продължавам да те обичам.
Иванчо:
- Мамо, от къде идват децата?
- Ми, щъркелът ги носи...
- Ми мамо, кой чука щъркела?
Иванчо:
- Марийке, слез от черешата!
Марийка:
- Да бе, да ме чукаш ли?
Иванчо:
- Не бой се, няма да те чукам!
Марийка:
- Че тогава за какво да слизам!
- По-добре си мълчи, Иванчо.
- Защо, татко?
- Защото е по-добре да мълчиш и да те мислят за идиот, отколкото да говориш и да разсееш всички съмнения.
