Вицове за Иванчо
Вицовете за Иванчо и Марийка, и Иванчо и учителката, илюстрират малкия Иванчо с неговото мръсно подсъзнание и поведение. Подобни са историите за Иванчо и баща му, Иванчо и майка му, Иванчо и баба му, както и всички около него.
В тази категория има 4635 вица, разпределени в 309 под-страници.
- Иванчо, кажи 3 съгласни букви.
- Ш, Т и Б госпожо.
- Простак, мръсник! Кажи други 3...
- В, Г и З госпожо!
Урок в училище. Учителката пита децата:
- Деца, кой знае как се нарича човек, който прави мебели? Кажи, Миме.
- Мебелист, госпожо.
- Браво, Миме! А сега, някой знае ли как се нарича човек, който произвежда стомана? Кажи, Светле.
- Стоманолеяр, госпожо.
- Браво, Светле! А сега, някой знае ли как се нарича човек, който произвежда електричество?
Всички мълчат. Накрая Иванчо вдига ръка. Учителката се приготвя за най-лошото и казва:
- Кажи, Иванчо.
- Педал, госпожо.
- И защо точно педал, Иванчо?
- Защото, госпожо, когато спрат тока, тате постоянно повтаря "И кога най-сетне ще пуснат тока тия педали?!"
Госпожата пита Иванчо:
- Колко е 2х3?
- 6, госпожо!
- А 3х2?
- 5, госпожо!
- Как така бе Иванчо, то е едно и също?
Абе, госпожо, едно и също ли е "да мина да ви взема" и "да взема да ви мина"?
- Иванчо, прочети си домашното!
- На вън е зима...
- До тук добре!
- Езерото е замръзнало...
- До тук добре!
- Вълците се еб*т...
- Ааа, тук не е добре Иванчо!!!
- Ами как да е добре като се хлъзгат!
Учителката по математика вдигнала Иванчо на дъската:
- Я, кажи, момче - на колко години беше на миналия си рожден ден?
Оня отговорил:
- На седем, госпожо!
Даскалицата кимнала:
- Значи, на следващия си рожден ден ще бъдеш на... колко?
Ученикът се усмихнал:
- На девет години, госпожо!
Математичката се троснала:
- Седни си! Двойка!
Докато се отправял към мястото си, Иванчо промърморил под носа си:
- Тая, пък, толкова ли не разбра, че днес имам рожден ден?...
Из писмо на Иванчо:
"Мила Марийке, в едната ръка държа снимката ти, а с другата... мисля за теб! И колкото повече мисля - установявам, че ти си ненаситна ма..."
Час по физика:
- Иванчо, кой материал е по-твърд дървото или желязото?
- Дървото, госпожо. Никой не казва, пипни да видиш как съм го нажелязил.
Малкият Иванчо стои и плаче:
Мамо болен съм, не мога да отида на училище!
- Защо, какво ти е?
- Пишката ми се поду - и реве та се къса!
- Нищо ти няма моето момче, айде да тръгваме!
- Питай тате бе мамо, той е мъж и на него му се подува!
- Той баща ти само два пъти в годината бе маме, за по 5 минути. Отдавна не боледува!
Иванчо попитал баба си защо му се променя гласът.
- Е как защо - казала баба му - ми нали пишката ти расте и гласните струни се натягат!!!
- Мамо, мина месец от с*кса с Иванчо и още не ми идва.
- Генади, стига глупости. Отивай, да си пишеш домашните
Иванчо като малък:
- Мамо роди ми братче.
- Не може, баща ти го няма.
Пак:
- Мамо роди ми братче!
- Не може, баща ти още не се върнал.
- Ами тогава роди ми кученце.
- Госпожо, не ми пишете двойка, че у нас знаете ли какво ще стане!? Ужас!??
- Какво ще стане, бе Иванчо? Баща ти толкова ли е лош?
- Да, госпожо, много е лош! Като се ядоса на мама, ляга върху нея и така я натиска..., а тя горката - пъшка, охка...
- Ще ти изтряскам аз двойката, пък ти му кажи, че аз съм виновна! Нека дойде с мен да се разправя...
Малкият Иванчо донася в училище презе*ватив. Учителката го вижда и пита:
- Знаеш ли какво е това и за какво се ползва?
- Това е една лоша дума, която се слага на друга лоша дума.
- Ванчо, къде се изцапа така бе, баба?
- Бабо, престани да ме триеш, това ми е татуировката.
По време на соца, бащата на Иванчо станал член на БКП. Решил, че новата му длъжност предполага ходене по културни мероприятия. И завел семейството си на изложба. Там били изложени много пейзажи, натюрморти, портрети...
По някое време посетителите се спрели пред картина на красива гола жена с хармонично тяло. Иванчо се провикнал възхитено:
- Боже, Боже! Каква готина п*чка!
Тогава, майка му го плеснала зад врата и казала строго:
- Ей, калпазанин! Как не те е срам, бе! Баща ти - комунист! А ти:" Боже, Боже..."