можеше+да+е+и+по+зле
Оптимист и песимист седят в парка. Песимистът вика:
- Абе дай да идем някъде на закрито, тука ще вземе да ни се изсере някоя птица на главите.
Оптимистът:
- Ей, ама все за такива неща се сещаш! Гледай по-весело на живота де!
След малко наистина минала една птица и им се изсрала на главите. Песимистът:
- Казах ли ти аз, че така ще стане!
- Ама гледай по-оптимистично на нещата де, можеше и по-зле да е!
- Какво например?
- Ами само си представи, ако и слоновете можеха да летят!
0
Оптимист и песимист седят в парка. Песимистът вика:
- Абе дай да идем някъде на закрито, тука ще вземе да ни се изсере някоя птица на главите.
Оптимистът:
- Ей, ама все за такива неща се сещаш! Гледай по-весело на живота де!
След малко наистина минала една птица и им се изсрала на главите. Песимистът:
- Казах ли ти аз, че така ще стане!
- Ама гледай по-оптимистично на нещата де, можеше и по-зле да е!
- Какво например?
- Ами само си представи, ако и слоновете можеха да летят!
1
Ако сте се отчаяли от живота, просто не забравяйте, че винаги може да е по-зле. Можеше да сте дърво, расло столетия, красиво, величествено, произведение на майката Природа... докато не се появи някой кретен да ви отсече и хоп... превръщате се в тетрадка с фолк певица на корицата!
17
И да знаете:
- Можеше и да е по-зле... Например да се дебелее и от с*кс...
11
Приятелите на Моше много му се дразнели, защото на всяка трагична и сърцераздирателна история, която му разказвали, той отговарял "Лошо, но можеше да бъде и по-зле". Един ден един събрал групата.
- Този път го хванахме. Идвайте при Моше.
Намерили го в парка на една пейка.
- Здрасти Моше, голяма трагедия. Нали познаваш Цимерман? Прибрал се към 17:30 от работа и заварил жена си с любовник. Извадил пушката и ги застрелял. И по-лошо, после застрелял и себе си.
- Мдаааа, лошо - промърморил Моше и замълчал.
"Аха, хванахме го - помислили си приятелите му."
- Обаче можеше да бъде и по зле - допълнил след малко.
- Е как по зле бе - възкликнали всички.
- Ами ако се беше прибрал два часа по-рано, щеше да хване мен...
30
- Брат, това е снимка на новото ми гадже! Какво ти е мнението за нея?
- Как да ти го кажа... Можеше да бъде и по-зле...
- КАКВООО?! Ти, чуваш ли се какви ги дрънкаш, бе? Веднага ми се извини! И си вземи думите назад!
- Добре, де - извинявай! По-зле от ТОВА - просто няма накъде да бъде!
14
- Това е снимка на новата ми приятелка! Какво ти е мнението за външността й, а? Бъди искрен!
- Какво да ти кажа, брат... Можеше да бъде и по-зле...
- Моля?! Как смееш да говориш така за моята избраница?! Извини ми се веднага! И си върни думите назад!
- Добре, де - извинявай! По-зле от ТОВА - просто няма накъде да бъде!
11
Един оптимист казал на приятеля си:
- Усмихни се, зарадвай се! Можеше и да е по-лошо. Онзи се усмихнал, зарадвал се, и наистина: Станало по-лошо.
2
19 неща, които не трябва да казваш, когато се разделяш с жена:
1. Между другото, тази седмица се женя. Поканена си.
2. Когато си тръгваш се постарай да не тряскаш вратата.
3. Спя с майка ти.
4. Тук мирише сякаш някой е умрял.
5. Време ти е да се занимаеш малко с образованието ти.
6. Не изключвам да почнем пак да се виждаме. Но само ако си направиш пластична операция.
7. Забравих да ти кажа: изследването ми за СПИН е положително.
8. По-добър от мен никога няма да имаш.
9. Скъпа, имаш уникалната възможност да ми направиш обяд за последен път.
10. Проблемът е, че обичаме един и същ човек. И този човек съм аз.
11. Прекалено си съвършена за мен. Аз обичам развалените жени.
12. На света няма толкова банкноти, че да ти стигнат.
13. Време е да си ходиш, скоро ще почне "Шампионска лига".
14. Докато си още тук, дай ми телефона на приятелката ти.
15. Не реви - ще изглеждаш още по-зле.
16. Виаграта можеш да вземеш. Повече няма да ми потрябва.
17. Мама моли да и върна пръстена, който ти подарих.
18. Всички оргазми симулирах.
19. Тази трагедия трябваше отдавна да се прекрати.
2
Отива един при шефа на цирка:
- Мога да правя един супер номер. Качвам се най-горе по купола и от там скачам надолу с главата без никакви предпазни
средстава. Ставам и се покланям на публиката. Ще ме вземете ли?
- А колко ще искате за това?
- Триста долара за всеки скок.
- Трябва да се види.
Отиват в цирка, качва се онзи и скача, както казал - страшен удар долу на земята, едвам става на крака.
Директора:
- Не е зле. Значи триста долара.
- Три хиляди.
- Как три хиляди? Нали казахте първо триста.
- Тогава още не бях пробвал...
0
На празничния гуляй ми идват най-добрите идеи за убийство.
Алфред Хичкок
Коледа би бил много по-спокоен празник, ако човек можеше да е сигурен, че гостите няма да дойдат никога повече.
Елизабет Джордж
Каквото и да подариш, все ще ти се разсърдят.
Ото фон Бисмарк
Ако още веднъж чуя “Тиха нощ”, не мога да гарантирам нищо.
Марк Твен
Добре е брадвата, с която е отсечена елхата, да ти е подръка и на тържеството.
Готфрид Келер
Както се чува от добре информирани източници, в ада цари вечна Коледа.
Хелмут Кватлингер
Ах, как са за завиждане народите, които не познават коледния празник!
Фридрих Ницше
Отново идва Коледа. Боже, помогни ми да я изтърпя!
Теодор Щорм
Човек не остарява през годината, а по време на коледните дни.
Грета Гарбо
Видът на украсено коледно дръвче може да докара унило настроение и на най-веселия мъж.
Жан Тати
0
Беден български студент в чужбина хванал местна някаква бамбина, на*бал я, казано накратко, но след месец - "Май ще ставаш татко", рекла му бамбината свенливо, а пък той... усмихнал се накриво.
Но помислил: що да губя шанса,
вместо да се върна у прованса,
да не си живуркам тука сладко,
пък макар и по неволя татко.
Пичката е готина, модерна,
а баща й... май че имал ферма...
Та с две думи, двамцата на влака,
а в дома й - пир голям ги чака,
че на мама слънцето ебливо
зет довело - тоя път наживо.
Срещнали го със усмивки мили,
за два дена - сватба нагласили.
Всичко шест: земя, добитък, къща.
Но не щеш ли, бъдещата тъща
женско любопитство проявила
към на зетя родината мила:
бит, народ, поминък и роднини
(мама, татко, лели, баби, стрини)
Пратил наший момък телеграма
„Най-любими мои татко, мама,
моля фото цветно направете,
с поща бърза тук ми го пратете,
че любимата ми тъща Лиди,
дава зор на кадро да ви види”
След три дена точно, по експреса,
стига бърза поща на адреса,
в нея – по заръка наредена –
цветна снимка в рамка позлатена:
в плетен стол, на грейнала морава,
седнал мъж, до него дама (права).
Горд юнакът снимката показва,
за баща си, майка си разказва,
ала гледа: тъщата, смутена,
в снимката се взира ужасена.
„Дама права – що за маниери!”,
гневно хока го и се чумери,
„Сигурно сте някакви диваци?!
Тук при нас, макар да сме селяци,
в омнибус, на църква, на забава,
дама права нивгаж не остава!”
Неподготвен за такова нещо,
момъкът му станало горещо.
Гневен праща нова телеграма:
„Най-любими мои татко, мама,
бързо свойта грешка поправете,
ново фото цветно изпратете,
по маниер на светската идея:
мама седнала, ти – прав – до нея.”
След неделя отговор пристига,
момъкът чете го и премига:
„Синко,
снимката във рамка позлатена,
е от месеца ни меден във Виена.
Край двореца, на зелената морава,
изтощен от еб*н бях тогава,
а пък майка ти – невеста млада -
на дупето си не можеше да сяда.”
1
Планове според възрастта:
3-годишен. Да порасна голям и да цапардосам Гошко от моята група. Защото лъже, че неговият татко е по-силен от моя?
4-годишен. Да намеря пет лева на улицата и да си купя сладолед, LEGO и кола с педали като на Ангел. Ще си я карам цял ден пред блока, та всички да ми завиждат.
5-годишен. До порасна голям, по-голям от татко. Да си пусна мустаци, да се науча да пуша и да стрелям на стрелбището, да се оженя за мама.
6-годишен. Да не ходя повече на детска градина. Искам да ходя на училище. Там няма да ме карат да спя следобяд и да ям мляко с грис на закуска.
7-годишен. Да не ходя повече на училище. Да не са луди, 10 години да търпя този ужас? Та 10 години са повече от целия ми живот до този момент!
8-годишен. Да стана войник. Със сабя, кон, пистолет и всичко, дето си трябва.
9-годишен. Да се преместя да живея във Варна или Бургас. На морето. Много по-добре е отколкото всяка година за по десетина дни да ходим там. Е, може и в София да отида, там също не е зле. Ако искам в ЦУМ ще отида, ако искам - в НДК. Може и на ескалатора в метрото да се повозя.
10-годишен. Да стана мускетар. "Един за всички.." и така натататък. Пробвах сламената шапка на баба, маминия шал вместо мускетарски плащ и пръчка с предпазител от капачка за буркан вместо шпага. Добре е.
11-годишен. Да стана най-силния в училище или в класа. Първото, което ще направя, е да цапардорсам Гошо, защото ми хвърли раницата в локвата и ми наплю новото яке. Майка ще ме убие.
12-годишен. Да стана пират. Реи и брамсели, луидори и пиастри, дървени крака и папагали. Жалко, че не мога да плувам.
13-годишен. Да стана известен, много известен. Стихотворението, дето казах на тържеството, разплака класната и майка ми.
14-годишен. Да стана каратист. Разбрах, че взимали всички, независимо от ръста им.
15-годишен. Да порасна. По физическо съм трети в редицата отзад напред. Даже след момичетата.
16-годишен. Да започна да се бръсна. Ники има ей такава брада, Сашо почти от година вече се бръсне, а аз.. нито косъм.
17-годишен. Да вляза висше някъде. Където и да е. Иначе ще ме вземат в казармата, ще се върна като десантчик-герой и ще изпопребия всички, на които съм им набрал. Гошо, чу ли? Ти си първи в списъка.
18-годишен. Да спя с някоя. С която и да е. Ако вярвам на състудентите - те вече са спали с половината град. Единствената ми надежда е разпивката по случай края на първи курс. Ако не ми провърви: как ще се покажа пред очите на приятелите ми?
19-годишен. Добре би било да стана рокаджия. Шантава прическа, в светлината на прожекторите, в ръка държа бас китара, възбудени момичета крещят пред сцената: Спокойно, девойки, с всяка ще се видя. За да ми направите свирка -
запишете се в списъка на чакащите, дето го води мениджърът ми.
20-годишен. Да стана някой. Започнах третото си десетилетие, а още не съм написал романа на века, нито съм командвал армия, нито с Мис Вселена съм спал.
21-годишен. Само да не се стигне до сватба! Сама си е виновна, само говореше "сметнала съм дните, спокойно". А сега реве и не знае какво да прави. И въобще не ме занимавайте с разни държавни изпити и дипломи, моля!
22-годишен. Да спечеля сто милиона лева, да си изплатя дълговете, да купя нормално детско креватче за сина, на жената ново кожено яке да подаря, да си взема най-накрая трите томчета Борхес, нов компютър и джинси.
23-годишен. Да си купя къща. Или гарсониера. Каквото и да е, ама да е мое. Да избягам от тези квартири под наем с неизмиваеми бани, капещи тавани, разкъсани тапети.
24-годишен. Да отвоювам шефското място в отдела. Какъв шеф може да ми е Иван, бе? Този некадърник компютъра си не може да включи без мен. На миналото новогодишно парти на компанията така се напи, че счупи с главата си мивката в тоалетната.
25-годишен. Да отида на море. Или на планина. Или в тундрата. Където и да е, само да я няма работата, жената, родителите.
26-годишен. Да сваля новата в офиса. 23-годишна,разведена, боядисана блондинка, с крака и гърди като за световно. Бих си дал годишната премия и три пръста от лявата ръка, само да се озова насаме с нея в заседнал асансьор.
27-годишен. Да завърша най-накрая второ висше - мениджмънт или право. И този път ще уча сериозно, ще се явявам подготвен на изпитите, ще чета в библиотеката, ще познавам всичките си преподаватели по име и по физиономия.
28-годишен. Да спечеля, да нарисувам, да намеря на улицата или да открадна отнякъде 432 хиляди евро. Две хиляди за жената, да си купи там каквото си иска и да ме остави за малко на мира, 20 хиляди да си взема една малка гарсониерка с мебелите направо, 10 хиляди да ремонтирам къщата на село за майка ми и баща ми. А останалите ще си ги ползвам за ежедневни разходи.
29-годишен. Да убия всички в офиса и да не ме осъдят. Най-много глоба да ми тръшнат, но да не е много голяма. Гадове! Не мога да ви понасям, нищожества такива!
30-годишен. Да посадя дърво, например вишна или круша. Или пък да сложа малко фонтанче пред вилата? Беседка? Да си седим вечерно време и да се любуваме на залеза. По дяволите, колко е буренясало тука.
31-годишен. Да започна да пиша отново. При пренасянето намерих черновата на романа, дето го почнах преди 6-7 години. Уфф, нима това аз съм го писал? Свежо, ярко, наивно и като цяло не е добро. Роман от този материал няма да се получи, по-скоро 3-4 разказа мога да обособя. Ще ги почна скоро, може би по време на отпуската:
32-годишен. Да порасна. Да се науча да слизам стъпало по стъпало, а не да подскачам по стълбището. Да отговарям само когато се обръщат по фамилия към мен. Да си си поръчам визитка с "Началник отдел". Какво като имам само един подчинен, че и той е стажант по разпределение за лятна практика? Да си купя нормален телефон, а не да се червя с тази евтина 'слушалка', дето за нищо не става. Да взема мерки по отношение на фигурата си. От края на април си взимам карта за фитнес. Хем да сваля излишните кила, хем девойките да погледам.
33-годишен. Бързо да направя равносметка на живота си, да внеса необходимите корекции и да заживея пълноценно и творчески. Да стана уверен в себе си и да преуспея. От утре започвам!
8
Руснак и американец разговарят за автомобили.
- Когато съм в добро настроение,- казва американецът,- предпочитам да карам коли в светли цветове. Ако съм претоварен или имам много проблеми, избирам тъмна кола. А когато съм на почивка в чужбина - избирам кола в ярки, празнични цветове!
- При нас всичко е по-просто,- отвръща му руснакът,- ако настроението ми е прекалено добро, се возя в кола със синя лампа. Ако се чувствам зле - предпочитам светла кола с червен кръст. А в чужбина също съм ходил, но само с танк.
2
Един пита приятел:
- Какво ти е? Защо си такъв омърлушен?
- Жена ми е разбрала за предишните ми с*ксуални подвизи.
- И имаше скандал?
- По-зле. Тя иска да ги повторя с нея.
1