можеше+да+е+и+по+зле
Една съседка разказва:
Бях за няколко дни на вилата с децата, а мъжът ми остана в София, понеже не можеше да си вземе почивни дни. Един път решил да свари супа. В инструкцията пишело: кипнете един литър вода. Всичко ясно, ама как да измери литър? Помогнала му логиката на програмист. Отишъл до магазина и купил две Загорки от 0.5л. А после ги погледнал и казал: Абе за какво ми е супа?
2
На празничния гуляй ми идват най-добрите идеи за убийство.
Алфред Хичкок
Коледа би бил много по-спокоен празник, ако човек можеше да е сигурен, че гостите няма да дойдат никога повече.
Елизабет Джордж
Каквото и да подариш, все ще ти се разсърдят.
Ото фон Бисмарк
Ако още веднъж чуя “Тиха нощ”, не мога да гарантирам нищо.
Марк Твен
Добре е брадвата, с която е отсечена елхата, да ти е подръка и на тържеството.
Готфрид Келер
Както се чува от добре информирани източници, в ада цари вечна Коледа.
Хелмут Кватлингер
Ах, как са за завиждане народите, които не познават коледния празник!
Фридрих Ницше
Отново идва Коледа. Боже, помогни ми да я изтърпя!
Теодор Щорм
Човек не остарява през годината, а по време на коледните дни.
Грета Гарбо
Видът на украсено коледно дръвче може да докара унило настроение и на най-веселия мъж.
Жан Тати
0
- Дядо, защо на тази снимка ти си седнал на стола а баба се подпира на рамото ти? Не си кавалер! Трябваше да е обратно!
- Кавалер съм, но снимката е правена на другият ден след сватбата ни. Аз нямах сили да стоя на краката си, а баба ти, не можеше да седне на задника си.
13
Бай Иван, дългогодишен продавач на дини, само с едно почукване по главата на сина си, можеше да познае дали той си е научил уроците…
27
Така я огледа, че можеше да й ушие тоалет без да й взема мерки.
1
- Иванчо, защо вчера не беше на училище?
- Водих кравата на бик.
- Е не можеше ли баща ти?
- Можеше, но по-добре е на бик.
0
30-те години. Сурова съветска действителност. В тясно дворче банда дечурулиги ритат футбол. Хряссс! Топката се врязва в мръсен прозорец. От къщата изскача небръснато мъжище; дочените панталони се държат на протрито въженце, жилави черни косми пронизват кирливия потник, кървясалите очи святкат злобно, в ръката размахва отчупен крак от маса. Той хуква напосоки след първото попаднало момче. Момчето, бледен юноша с интелигенти меланхолични очи под високото чело, бяга колкото му крака държат и си мисли. "Ех, защо ли ми трябваше да ритам топка тука, можеше да си седя вкъщи и да чета любимия Хемингуей."
В това време в Куба, в разкошна вила с изглед към океана се е разположил Хемингуей. Той пие отлежал ром, пуши хавански пури, беседва със знойна мулатка и си мисли. "За кой дявол си губя времето с тая тъпоумница, можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Мороа."
В това време в Париж, в треторазрядно капанче, скрит зад гъста мъгла от лютив дим, се е разплул Андре Мороа. Пиян от гадно кисело вино, той пуши поредната безфилтърна цигара. На коленете му хърка прос*итутка грозна като смъртта, а той си мисли. "Защо са ми тия запои, сега можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Набоков."
В това време в Москва Набоков се носи по улицата, стиснал крака от маса като бейзболна бухалка, и си мисли. "Ей, хулиганче такова! Само да те гепя и мамицата ш'ти разкатая!"
4
Ако не бяха бомбите и стрелбите из София, можеше спокойно да се чуе поредния доклад на МВР за намаляващата престъпност...
0
Фалшив подпис на Бойко Борисов!?
Как Цветелина Бориславова не се е сетила за това - можеше така да се "омъжи".
0
Беден български студент в чужбина хванал местна някаква бамбина, на*бал я, казано накратко, но след месец - "Май ще ставаш татко", рекла му бамбината свенливо, а пък той... усмихнал се накриво.
Но помислил: що да губя шанса,
вместо да се върна у прованса,
да не си живуркам тука сладко,
пък макар и по неволя татко.
Пичката е готина, модерна,
а баща й... май че имал ферма...
Та с две думи, двамцата на влака,
а в дома й - пир голям ги чака,
че на мама слънцето ебливо
зет довело - тоя път наживо.
Срещнали го със усмивки мили,
за два дена - сватба нагласили.
Всичко шест: земя, добитък, къща.
Но не щеш ли, бъдещата тъща
женско любопитство проявила
към на зетя родината мила:
бит, народ, поминък и роднини
(мама, татко, лели, баби, стрини)
Пратил наший момък телеграма
„Най-любими мои татко, мама,
моля фото цветно направете,
с поща бърза тук ми го пратете,
че любимата ми тъща Лиди,
дава зор на кадро да ви види”
След три дена точно, по експреса,
стига бърза поща на адреса,
в нея – по заръка наредена –
цветна снимка в рамка позлатена:
в плетен стол, на грейнала морава,
седнал мъж, до него дама (права).
Горд юнакът снимката показва,
за баща си, майка си разказва,
ала гледа: тъщата, смутена,
в снимката се взира ужасена.
„Дама права – що за маниери!”,
гневно хока го и се чумери,
„Сигурно сте някакви диваци?!
Тук при нас, макар да сме селяци,
в омнибус, на църква, на забава,
дама права нивгаж не остава!”
Неподготвен за такова нещо,
момъкът му станало горещо.
Гневен праща нова телеграма:
„Най-любими мои татко, мама,
бързо свойта грешка поправете,
ново фото цветно изпратете,
по маниер на светската идея:
мама седнала, ти – прав – до нея.”
След неделя отговор пристига,
момъкът чете го и премига:
„Синко,
снимката във рамка позлатена,
е от месеца ни меден във Виена.
Край двореца, на зелената морава,
изтощен от еб*н бях тогава,
а пък майка ти – невеста млада -
на дупето си не можеше да сяда.”
1
Лекар казва на пациент:
- Джо, добрата новина е, че имам лек за главоболието ти. Лошата новина е, че ще е необходима кастрация. Имаш много рядко заболяване, което кара тестисите ти да притискат гръбначния ти стълб и това причинява адско главоболие. Единственият начин главоболието да спре, е да премахнем тестисите.
Джо беше изненадан и депресиран. Чудеше се дали има за какво да живее. Нямаше друг избор освен да отиде под ножа. Когато напусна болницата, главоболието спря за първи път от 20 години, но Джо имаше чувството, че му липсва нещо много важно. Както си вървеше изведнъж осъзна, че сега той е друг човек. Можеше да сложи ново начало и да заживее нов живот.
Той видя магазин за мъжко облекло и си помисли: "Ето какво ми трябва - нов костюм." Той влезе в магазина и каза на продавача: "Искам нов костюм."
Продавачът, който бил по-възрастен, го измерил с поглед и казал:
- Да видим... 44-ти размер."
Джо се засмя:
- Точно така! Как познахте?
- В бизнеса съм от 60 години! - отговорил продавачът.
Джо премерил костюмът, паснал му идеално.
Докато Джо се възхищавал на себе си в огледалото, продавачът попитал:
- А какво ще кажете за нова риза?
Джо помислил за малко и казал:
- Добре.
Продавачът го измерил с поглед още веднъж и казал:
- Да видим, ръкав 34 и врат 16-1/2.
Джо бил изненадан:
- Точно тоака! Как познахте?
- В бизнеса съм от 60 години.
Джо пробвал ризата, стояла му перфектно.
Тогава продавачът го попитал:
- А какво ще кажете за ново бельо?
Джо помислил за малко и казал:
- Добре.
Продавачът казал:
- Да видим, размер 36.
Джо:
- Ха! Ето че сбъркахте, аз нося 34 от 18 годишен!
Продавачът поклати глава и каза:
- Не можете да носите белъо размер 34. То ще притисне тестисите ви към гръбначния стълб и ще ви причини адско главоболие.
0
Той не можеше да откъсне поглед от нощното шкафче, на което лежаха: нокти, мигли, перука, чене. Плачеше и се молеше:
- Господи, спаси ме от това, което сега ще излезе от банята!
9
Жалко, че нашият президент не пие. Можеше поне за нещо да го харесвам.
0
Преди няколко вечери си легнахме с жена ми и се приготвихме за сън. Имах голямо желание да правим с*кс и започнахме да се докосваме под завивките. Искам да отбележа, че любовната игра не беше едностранна, а взаимна. Скоро вече бях много възбуден и тъкмо да пристъпя към действие, жена ми ми каза: „Скъпи, не ми се прави с*кс! Искам просто да ме гушкаш!„ , на което аз успях само да я погледна въпросително в очите с много учудено и неразбиращо изражение на лицето. „Вие, мъжете, не може да разберете с*ксуалните потребности на жените! Имам желание само да се сгуша в теб!„ . Тази нощ не правихме с*кс.
На следващия ден излязохме с жена ми на пазар в един огромен търговски център. В един елегантен и скъп бутик тя премери дузина прекрасни рокли и всички и стояха превъзходно. Милата ми съпруга не можеше да избере измежду три от тях. Тогава неочаквано, дори и за мен, й предложих да вземе и трите. Трябваше да видите погледа й. В него се четеше почуда, щастие и вече се забелязваха малки искрици с*ксуална страст. Радостна тя ми каза, че за новите и рокли трябва да премери и няколко чифта подходящи обувки, които струваха около 500 лева. И тук отговорът, които последва от моя страна беше „Разбира се, скъпа!„ . Настроението и вече беше много добро. Искрите от преди половин час бяха прераснали в пламъци. Почти бях успял да разруша образа на тези безчувствени същества – мъжете! До бутика се намираше и едно бижутерско ателие. Жена ми се втурна в него и след минута излезна с прекрасна гривна с диаманти като от прави страстен поглед към мен и умолително зачака отговорът ми. Чу се още едно „да„! В очите на съпругата ми се четеше вече животинска страст и образът на мъжете беше тотално променен. С всичките рокли, обувки и бижута тя се отправи към касата.
„Скъпа, знаеш ли, нещо нямам желание да купувам каквото и да е. Не ми се правят покупки. „Жена ми застина на мястото си и ме погледна учудено. Какво ли й минаваше през главата. На лицето и се четеше изненада, объркване и ярост. „Вие, жените, не може да разберете потребностите от покупки на мъжете! Искам просто да ме гушкаш!„
Последваха няколко много тежки дни. Вече отново спим в едно легло, но май няма да правя с*кс дълги години. Но чувството в онзи момент в търговския център е незаменимо...
1
В управлението на голяма банка постъпил сигнал, че в едно от отделенията
на банката работите вървят на зле. Операции почти не се извършват, активността е близка до нулата. Тръгнал ревизор да провери ситуацията.
Появява се ревизорът в това отделение в разгара на работния ден. Влиза вътре - няма никой. От съседния кабинет на директора се чуват силни
викове:
- Но спокойно можеше да играе купа!
- Но нали, ако играеше, няма да му остане метър.
Поглежда ревизорът в кабинета и онемява. Директорът на отделението с трима дилъра играят карти. Хм, казва си ревизора, сега ще ги прецакам.
Връща се в операционната зала и натиска копчето за тревога. Започва да вие сирената.
Ревизорът отпуска копчето и сирената спира да вие, от кабинета се чува:
- Трябваше да теглиш първо трефите.
- А сега кой раздава?
Ревизорът отново натиска копчето. И отново вие сирената.
- А сега защо подигра купа?
- Нямам нито една пика.
- Не, побеснява ревизора, сега вече няма да спра. И натиска
продължително копчето. В тоя момент от входната врата влиза сервитьорът от кръчмата отсреща и носи 4 бири:
- Чувам, чувам и ги нося вече!
0