можеше+да+е+и+по+зле
И всъщност, не е ли по-добре да не ядеш нищо, от колкото каквото и да е... и не е ли по-добре да си сам, отколкото просто... зле придружен?
Някои хора като ги видя във Фейса и се радвам, че са тука. Можеше да е много по- лошо... да са навън и да се размножават.
Планове по години:
3-годишен. Да порасна голям и да цапардосам Гошко от моята група. Защо лъже, че неговият татко е по-силен от моя?
4-годишен. Да намеря пет лева на улицата и да си купя сладолед, LEGO и кола с педали като на Ангел. Ще си я карам цял ден пред блока, та всички да ми завиждат.
5-годишен. До порасна голям, по-голям от татко. Да си пусна мустаци, да се науча да пуша и да стрелям на стрелбището, да се оженя за мама.
6-годишен. Да не ходя повече на детска градина. Искам да ходя на училище. Там няма да ме карат да спя следобяд и да ям мляко с грис на закуска.
7-годишен. Да не ходя повече на училище. Да не са луди, 10 години да търпя този ужас? Та 10 години са повече от целия ми живот до този момент!
8-годишен. Да стана войник. Със сабя, кон, пистолет и всичко, дето си трябва.
9-годишен. Да се преместя да живея във Варна или Бургас. На морето. Много по-добре е отколкото всяка година за по десетина дни да ходим там. Е, може и в София да отида, там също не е зле. Ако искам в ЦУМ ще отида, ако искам — в НДК. Може и на ескалатора в метрото да се повозя.
10-годишен. Да стана мускетар. “Един за всички..” и така натататък. Пробвах сламената шапка на баба, маминия шал вместо мускетарски плащ и пръчка с предпазител от капачка за буркан вместо шпага. Добре е.
11-годишен. Да стана най-силния в училище или в класа. Първото, което ще направя, е да цападорсам Гошо, защото ми хвърли раницата в локвата и ми наплю новото яке. Майка ще ме убие.
12-годишен. Да стана пират. Реи и брамсели, луидори и пиастри, дървени крака и папагали. Жалко, че не мога да плувам.
13-годишен. Да стана известен, много известен. Стихотворението, дето казах на тържеството, разплака класната и майка ми.
14-годишен. Да стана каратист. Разбрах, че взимали всички, независимо от ръста им.
15-годишен. Да порасна. По физическо съм трети в редицата отзад напред. Даже след момичетата.
16-годишен. Да започна да се бръсна. Ники има ей така брада, Сашо почти от година вече се бръсне, а аз.. нито косъм.
17-годишен. Да вляза висше някъде. Където и да е. Иначе ще ме вземат в казармата, ще се върна като десантчик-герой и ще изпопребия всички, на които съм им набрал. Гошо, чу ли? Ти си първи в списъка.
18-годишен. Да спя с някоя. С която и да е. Ако вярвам на състудентите — те вече са спали с половината град. Единствената ми надежда е разпивката по случай края на първи курс. Ако не ми провърви… как ще се покажа пред очите на приятелите ми?
19-годишен. Добре би било да стана рокаджия. Шантава прическа, в светлината на прожекторите, в ръка държа бас китара, възбудени момичета крещят пред сцената… Спокойно, девойки, с всяка ще се видя. За да ми направите свирка — запишете се в списъка на чакащите, дето го води мениджърът ми.
20-годишен. Да стана някой. Започнах третото си десетилетие, а още не съм написал романа на века, нито съм командвал армия, нито с Мис Вселена съм спал.
21-годишен. Само да не се стигне до сватба! Сама си е виновна, само говореше “сметнала съм дните, спокойно”. А сега реве и не знае какво да прави. И въобще не ме занимавайте с разни държавни изпити и дипломи, моля!
22-годишен. Да спечеля сто милиона лева, да си изплатя дълговете, да купя нормално детско креватче за сина, на жената ново кожено яке да подаря, да си взема най-накрая трите томчета Борхес, нов компютър и джинси.
23-годишен. Да си купя къща. Или гарсониера. Каквото и да е, ама да е мое. Да избягам от тези квартири под наем с неизмиваеми бани, капещи тавани, разкъсани тапети.
24-годишен. Да отвоювам шефското място в отдела. какъв шеф може да ми е Иван, бе? Този некадърник компютъра си не може да включи без мен. На миналото новогодишно парти на компанията така се напи, че счупи с главата си мивката в тоалетната.
25-годишен. Да отида на море. Или на планина. Или в тундрата. Където и да е, само да я няма работата, жената, родителите.
26-годишен. Да сваля новата в офиса. 23-годишна, разведена, боядисана блондинка, с крака и гърди като за световно. Бих си дал годишната премия и три пръста от лявата ръка, само да се озова насаме с нея в заседнал асансьор.
27-годишен. Да завърша най-накрая второ висше — мениджмънт или право. И този път ще уча сериозно, ще се явявам подготвен на изпитите, ще чета в библиотеката, ще познавам всичките си преподаватели по име и по физиономия.
28-годишен. Да спечеля, да нарисувам, да намеря на улицата или да открадна отнякъде 432 хиляди евро. Две хиляди за жената — да си купи там каквото си иска и да ме остави за малко на мира, 20 хиляди да си взема една малка гарсониерка с мебелите направо, 10 хиляди да ремонтирам къщата на село за майка ми и баща ми. А останалите ще си ги ползвам за ежедневни разходи.
29-годишен. Да убия всички в офиса и да не ме осъдят. Най-много глоба да ми тръшнат, но да не е много голяма. Гадове! Не мога да ви понасям, нищожества такива!
30-годишен. Да посадя дърво, например вишна или круша. Или пък да сложа малко фонтанче пред вилата? Беседка? Да си седим вечерно време и да се любуваме на залеза. По дяволите, колко е буренясало тука.
31-годишен. Да започна да пиша отново. При пренасянето намерих черновата на романа, дето го почнах преди 6-7 години. Уфф, нима това аз съм го писал? Свежо, ярко, наивно и като цяло не е добро. Роман от този материал няма да се получи, по-скоро 3-4 разказа мога да обособя. Ще ги почна скоро, може би по време на отпуската…
32-годишен. Да порасна. Да се науча да слизам стъпало по стъпало, а не да подскачам по стълбището. Да отговарям само когато се обръщат по фамилия към мен. Да си си поръчам визитка с “Началник отдел”. Какво като имам само един подчинен, че и той е стажант по разпределение за лятна практика? Да си купя нормален телефон, а не да се червя с тази евтина ‘слушалка’, дето за нищо не става. Да взема мерки по отношение на фигурата си. От края на април си взимам карта за фитнес. Хем да сваля излишните кила, хем девойките да погледам.
33-годишен. Бързо да направя равосметка на живота си, да внеса необходимите корекции и да заживея пълноценно и творчески. Да стана уверен в себе си и да преуспея. От утре започвам…
Холивуд в космоса:
1. Космическият кораб е място, където мястото не е проблем.
2. Всяка кабина на космически кораб е хол с удобни кресла, плюс един-два пулта за правостоящи.
3. Коланите са излишни, тъй като е създадена изкуствана гравитация (но не са необходими ротиращи части за тази цел).
4. Извънземните членове на екипажа нямат нищо против g=9.80667 m/s^2, тъй като това е ускорението на повърхността на всяка планета във Вселената (все пак g е универсална константа).
5. Корабът не изпитва никакви претоварвания при криволинейно движение или при надлъжно ускорение. Например ускорение от 0 до Warp 8 за части от секундата не разлепват екипажа по безкрайно здравите стени на кораба.
6. Във връзка с т. 5 - завой на 90 градуса при Warp 8 не предизвиква дори разливане на кафето на капитан Пикард.
7. Капитан Пикард никога не спи.
8. Основната модна линия на бъдещето е анцунгът.
9. За да се телепортирате дори под стотици метри скална маса е достатъчно да сте си купили анцунг и да се барате по значката.
10. Навигаторът е винаги жена, обикновено пичка, винаги лейтенант, винаги стои права и винаги констатира попаденията върху корпуса.
11. При попадение върху корпуса винаги пада (до шест пъти в епизод) сноп кабели сред фонтан от искри зад навигатора.
12. Кабелите във всеки кораб са зле закрепени.
13. Освен падане на кабели други поражения обикновено няма.
14. За да завие космически кораб, той обезателно трябва да се наклони. Без вираж не става.
15. Двигателите, изстрелите и космическият екшън са толкова шумни неща, че дори вакуума не е преграда за звуковите вълни (това важи за всички филми - трябва да се чува, понеже народа или ще заспи, или ще почне да задава тъпи въпроси).
16. Не е необходимо да се чака, за да се поеме какъвто и да е курс от орбитата на някоя планета. Всеки момент за старт е подходящ.
17. Движението на телата в космоса е праволинейно. Привличането на обекти като планети и звезди може да се пренебрегне.
18. Не е необходимо да се притеснявате, че летите със свръхсветлинна скорост през астероиден облак. Щитовете издържат на сблъсъци с всякакъв импулс.
19. Това, че разни звездици профучават към вас не трябва да ви притеснява. Компютърът прави маневри за вашата безопасност. Което също не е проблем, предвид т. 6.
20. Компютърът отговаря на обръщението компютър с пийукане "пиу1.wav". Когато му зададете команда гласово, отговаря с пийукане "пиу2.wav".
21. Компютърът е свръхсложна електронна машина, на която обаче са забравили да сложат звукова карта, способна да каже нещо повече от "пиу". Във връзка с това не очаквайте гласов отговор.
22. Научният офицер е гениален и или е miss PlayMate, или и без да е т`ва си е супер пичка.
23. Във екипажа винаги има гениален негър. (често роботизиран).
24. Всички планети във нашата вселена имат подходящи за живот условия. Еднаква със земната гравитация, кислород, размери, температура. Въпреки всичко не са заселени.
25. Всички извънземни са хуманоиди.
26. Извънземна раса от съседна галактика, живееща в съвсем различни условия от земните, има 1-2 различия от нормалния човек - например збръчкано чело или липса на чувство за хумор.
27. Вулканите се намръщени, гадни копелета. Има съмнения, че са комунисти и наследници на мръсните руснаци.
28. Официалният език в цялата Вселена е английският. (Тук се оправдаваме със съвършен транслатор, който дори модифицира движението на устните на извънземния, така че да съответства на английския текст.)
29. Транслаторът превежда без проблем, дори езици, за чието съществуване не се е предполагало по-рано.
30. Единствено американците могат да строят космически кораби. Всъщност, на Земята никога не са съществували други държави. Най-много да се появи някой англичанин.
31. Негърът в екипажа прилича повече на извънземен, отколкото срещаните пришълци.
32. Докторът на борда лекува трипер само с фенерче.
33. Шефът на охраната винаги забива научния офицер.
34. Шефът на охраната обикновено е от Тексас и има бушовски акцент.
35. Необходимости като храна, вода и кислород се синтезират от околния вакуум.
36. Лазерните лъчи летят със стотина километра в час, за да може да бъде проследено попадението от зрителя.
38. Попадението предизвиква само напречно клатене (и падане на кабели).
39. Достатъчно е капитана да се обади по видеофона и пришълците прекратяват огъня.
40. Повредите се изразяват в проценти - Deflector shields condition - 25% (and dropping), Hull damage - 81%. Освен това се повреждат разни сложни работи като "quantum generator", "fluctuating actuators", "laser capacitors".
41. Квантовият генератор е нещо по двигателите, което при попадение предупреждава компютъра, че иска да избухне. Лейтенантът докладва в хола на капитана, който нарежда изхвърлянето му. За целта всеки квантов генератор конструкционно е построен върху релси, така че това да стане лесно.
42. Капитанът винаги има лична драма...
По златните зъби на Мимето можеше да се разбере, че мъжът и е богат и ревнив.
- Докторе, зле съм! Инфаркт ли, инсулт ли - не знам какво ме чака!
- Разкажете спокойно и ще преценим!
- Преди месец - прибирам се и кво да видя - жената с друг! Вадя пищова и викам:
- Е сега те застрелях жено!
Оня скочи и както си бе гол по патка - вика:
- Недей бе, човек! Ще я убиеш, хубаво! А аз, ще си намеря друга! Ти ще идеш в затвора! Я ела да пием по кафенце, ще поговорим...
- И прав е докторе. Ама, след седмица, пак се прибирам и онзи пак чука жената!
- Ооо, сега теб ще застрелям тарикат такъв!
- Недей бе, човек! Ще ме убиеш, ти ще идеш в затвора, а тя ще си намери някой друг! Я ела, ще пийнем по кафенце ще поговорим...
- И пак беше прав докторе. Ама, след седмица, като се прибирам, онзи пак чука жената!
- Ооо, не издържам! Ще гръмна себе си! Това вече не се изтрайва!
Вадя пищова, а оня пак вика:
- Недей бе човек! Лесно ще се гръмнеш! А ние ще продължим да се чукаме! Я, ела да пийнем по кафенце и остави тоя пищов...
- И е прав човекът докторе! Ама аз от толкова кафе дигнах кръвното!
Мъж се прибира от командировка по-раничко. Отключва тихо вратата на апартамента и още в антрето чува сладострастни стонове, носещи се откъм спалнята. Поглежда крадешком през вратата, после на пръсти отива в кухнята. Заравя пръсти в косата си и започва да се самоанализира:
– Гаден, подъл егоист съм аз! Иначе защо ще ми е толкова зле, когато на другите им е толкова хубаво...
Следващите 20 бисера са от жалби, подадени в съда:
1. Верно е, че съм ходила с много и най-различни мъже и че те ми плащаха дето ги обслужвам любовно, но никога не съм била прос*итутка, а си бях най-обикновена сервитьорка.
2. Стана една галимация и не можеше да се види кой къде е… Когато се набихме, сами си предотвратихме боя.
3. Мъжът ми ми нанесе страшен побой, от който всички в махалата бяха трогнати.
4. Георги ми каза в мое присъствие, че нямам място за един юмрук да ми удари, а тя, онази, любовницата му, му каза, че ако е на негово място, не само ще те ударя, но направо така ще те ударя, че ще те пребия и на място ще те оставя, да не мръднеш повече… А аз мръднах към нея и я захлупих на земята… - саморъчни показания.
5. Господин прокурор, госпожи и господа, братя и сестри на Република България, обръщам се към вас за всестранна помощ. Три семейства сме под един покрив. Синове и снахи. Буря и гръмотевици. Камъни и дърве… Ще хвърчат трупове като на Шипка. Чакам ви като Радецки! - oткъс от молба.
6. Не се признавам за виновен. Не съм искал да убия едър рогат дивеч. Както си стоях, нещо в храстите шавна, помислих си, че е таралеж и стрелях. Пък то се оказало елен!
7. Приятелят ми си караше в дясната половина на пътя, а прасето на ищеца изведнъж, в нарушение на правилника, излезе напреко.
8. Осъдиха ме за дребно хулиганство, че съм пикаел пред градския съвет. От къде да знам, че е градски съвет. Помислих, че е някоя друга обществена сграда.
9. Надявам се, че тъжбата ми ще бъде уважена, съжалена и удовлетворена.
10. Мъжът ми пие и иска да си използува апартамента за лични нужди, младежки.
11. Моля да ми се даде още една стая, защото имам четири члена.
12. Господин прокурор, помествам в молбата си личните мои дърва, които съм ги насякъл от гората, около пет кубика и които на девети август тази година ми се откраднаха от гората.
13. Аз имам пълно право да си потърся правото.
14. Целите ми дрехи бяха скъсани в рани.
15. Възмущавам се как може той ерген, а да вземе жена с пет деца на трети етаж.
16. Жена ми с нервите не е добре, а той използва момента, отива и се оженва за нея.
17. Имах две деца - син и дъщеря, по семейни недоразумения.
18. Господин съдия, не съм извършил никаква измама и моля да ме оправдаете, защото адвокатът на противната страна се оказа по-голям лъжец от мен.
19. Познавам го отдавна и нищо лошо не мога да кажа за него, само това, че е депутат.
20. - Към колко часа ви изнасилиха?
- Мен обикновено ме изнасилват към осем вечерта.
В градската градина стои мъж, облечен с дълъг шлифер, а пред него е поставена кутия с надпис:
- Ако някой иска да види 28 сантиметров, да пусне 5 лв. Минават жени, пускат пет лева, мъжът разтваря шлифера и те цъкат с език и ахкат впечатлени от размера. Една от жените се задържа по-дълго и накрая пита.
- Чудя се, колко ще струва да го видя как работи?
Човекът се засмял и тъжно казал.
- Ех, госпожо. Той ако можеше да работи, нямаше да проси!
Един върви по улицата и спира минаващо такси. Качва се и шофьорът казва:
– В идеалния момент ме спряхте! Точно като Пешо!
Пътникът:
– Кой?
Таксиметровият шофьор:
– Петър Петров. Това е един човек, който може всичко, по всяко време, при всякакви обстоятелства. Например – точно минавам и на него му трябва такси. С него все така става.
Пътникът:
– Възможно е, но все пак няма идеални хора.
Шофьорът:
– О, не! Този Пешо беше невероятен спортист! Можеше на тенис да бие всеки! Ски караше, като Алберто Томба! А как пееше! Да не говорим пък, как танцуваше. Невероятен човек с две думи!
Пътникът:
– Звучи невероятно направо!
Шофьорът:
– Има и още. Паметта му е като компютър. Помнеше на всеки рождените дни. Знаеше всичко за виното, кое как да се сготви правилно. Как свиреше на китара само! А колко песни помнеше. Невероятен!
Пътникът:
– Да, звучи невероятно. Как се запознахте с него?
Шофьорът:
– Всъщност, аз никога не съм го виждал, той е умрял и аз се ожених за шибаната му жена...
- Пено, включи новините да се зарадваме малко и ние!
- На някой му е още по-зле, отколкото на нас!
Бисери от любовни романи:
- Ах, тази негова загоряла кожа! Ах, това тяло с бицепси, трицепси и други мъжки мускули!
- Само глупачка можеше да повярва на това, че той я целуваше благодарение на устните и!
- Какво искаше тя? Просто с*кс или нещо по-дълбоко?
- Без да се обръща, той се огледа.
- Бен я искаше. По всички известни му начини. А още няколко могат да си измислят и сами.
- Когато близнаците се върнаха от училище, обгърнаха Еми с вниманието си. Те я завлякоха със себе си в басейна, където Еми порази всички: плуваше като риба. Явно осемнайсете месеца живот в пустинята и бяха създали някои навици за оцеляване.
- В неговият блестящ мозък винаги нещо кипеше.
- В неговите целувки нямаше никаква неувереност. Той знаеше точно как да намери устните и.
- Вътре в нея се събуди жената, която дотогава спеше в нея, и отвори очи.
- Грейс почувства, че зърната и набъбнаха. Това беше нова стъпка в техните отношения.
- Джейк застана на колене, смъквайки джинсите и и откри пред нея гледка към залива.
- За мен няма по-голяма наслада от тази да бъда първият във вас! - прошепна той в ухото и и мравките затанцуваха по цялото тяло на Еми..
- Неговият език, нахлул в устата и, неистово правеше това, към което се стремеше друга част от тялото му.
- Плътта и се разтвори в неговото тяло. Той упорито се плъзгаше със своя език по устните и като повтаряше формата им.
- Искаше и се да умре, но вместо това заспа.
- Желанието го стресе чак до петите.
- И нейната усмивка показа, че тя е напуснала този свят и се е отправила на небесата от щастие.
- Тяхното удоволствие беше доста взаимно.
- Коул с цялото си тяло се опъна върху нея като я покри цялата, даже повече.
- Мъжките пръсти гладеха голата и кожа. Като го хвана за кръста, Еми откъсна ръцете му.
- Нервни мравки полазиха нагоре по гръбнака. Тя се превърна в една огромна мравка и каза: - Да!
- Той мачкаше гърдите и с длан, изпитвайки пълно мъжко наслаждение.
- Той започна да се качва по стълбата, притиснал устни към нея.
- Тя въздъхна и потри меката си буза по острите косми на неговия пубис.
- Тя тихо извика, когато техните тела стигнаха толкова близко едно до друго, та чак се докоснаха.
- От мъжкия му мирис на Линда и се изправиха пръстите на краката.
- Приложил главата и към своите гърди, Коул я прегърна. От него миришеше на мъж. Той започна да я целува. А имаше много за целуване – тя цялата!
- С*ксуална усмивка опъна страните му чак до ушите.
- Селина стенеше, без да си напряга мозъка.
- Сълзите струяха по страните и, а очите и горяха от гняв. Лаура решително ги изтръска от лицето си.
- Сега тя вече нямаше да бъде най-добрия му приятел. Той щеше да бъде мъж на Лиза, за чието съществуване самата тя почти не знаеше.
- Би трябвало да си уморен от пътя, Травис. Защо не се порaзходиш?
- Усмивката на устата и ставаше все по-широка с всяка секунда на приближаване на оргазма.
- Хали леко задиша на косматата му къдрава гръд..
- Чейз я хвана за ръцете. Нещо топло заструи между тях.
- Еми можеше да се закълне, че той виждаше през тънката тъкан на банския и втвърдяващите се крайчета на гърдите и и освен това той чувстваше спазмите дълбоко вътре в нея, в горещите и тъмни места.
- Еми премина към изследване на пулсиращата топка мускули между краката му.
- Аз вече не съм глупачка, бързо се уча... - промълви тя като зае седяща поза.
- Аз те обичам! – прошепна Хали. Бен издаде нисък, протяжен стон и бавно влезе в нея. И замря от изблика на нахлулите чувства. Наслаждение. Топлина. Хали. Най-накрая си е вкъщи!
Идва краят на работния ден. И се сещате, че винаги може да е и по-зле. Например, да работите навън, в студа, и под проливен дъжд. Или да сте тестери на анални термометри.
АКО ИМАШ BMW E36:
1. Знаеш точно какви части ще поръчаш със следващата заплата.
2. М43 — това не е мотор, а резба.
3. Всичко до 1.6 е велосипед.
4. 1.6 малолитражка. Трябва 3.0 л.
5. Антифриза все някъде изчезва.
6. Чакаш кога най-накрая ще издъхне твоя М43, за да сложиш М50.
7. Дърпаш се на светофара с всички и ги демотивираш с надпис от 316.
8. Из цялата ти къща са разхвърляни части от БМВ и от тях най-вероятно може да се сглоби още едно БМВ.
9. Да се поръчват части по VIN номер няма никакъв смисъл.
10. Можеше вече да си си купил е90, но на кой му е притрябвала тая е90-ка.
11. Литър масло на 1000км - в нормата.
12. Купуваш части втора ръка с големи отстъпки за количество.
13. Изпреварваш потока от външната страна. С вратите напред.
14. Трета скорост = автомат. Първа скорост въобще не ти трябва.
15. Като видиш друго е36 на пътя, забравяш всичко и се втурваш да го догонваш.
16. Имаш ключ 32.
17. Приятелката ти може да различи Е36 от Е34.
18. Сваляш километража за по-малко от минута.
19. Когато те питат къде работиш, много се изненадват, че не е в сервиз.
20. Всъщност ти си майстор по ходова част, елтехник, ключар, диагностик, заварчик, бояджия и то по-добър от тия които работят по сервизите.
21. Парното или не работи или прави на сауна.
22. Приятелите ти повтарят - изхвърли го тоя варел.
23. А ти след такива изказвания наливаш още кинти в колата.
24. Когато нещо спре да тропа, ти нервно търсиш какво е изпаднало от колата.
25. В разговорите ти често се повтарят думите "менте" и "ОЕМ."
26. Пускаш теми във форума "не върви след 180."
27. Купуваш оригинални, болтове, гайки, бутала.
28. Чакаш части с месеци.
29. Безпогрешно определяш на око размера на гайките.
30. За теб снегът е = веселба.
31. Разходите за ремонти по колата е превишил стойността и над 3 пъти.
32. В магазина за части те знаят по физиономия, знаят името и фамилията ти. Ако не се появиш повечето от седмица се притесняват.
33. В колата нищо не се чупи, всичко се е счупило преди 15 години.
34. Всеки малък ремонт преминава в разглобяване на половината кола, понеже "така и така съм разглобил, дай да сменя и останалото."
35. Постоянно караш полуразглобена кола - виж 34.
36. Скорост и мощност никога не стигат.
37. За теб няма нито един детайл, който не можеш да поправиш сам или да кажеш "това е прекалено сложно."
38. Твоята приятелка знае, че трябва да дърпа ръчката НАГОРЕ, за да регулира облегалката на седалката, понеже няколко пъти е пропадала заедно със седалката надолу.
След дълга раздяла се срещат на кафе син и баща. Бащата бил свещеник, божи човек, а синът - млад и амбициозен адвокат. Както си седели и си говорели кой какво е преживял, на съседната маса започнала кавга между двама бая пияни мъже, която бързо прераснала в батална схватка. В кулминацията на битката участниците в нея извадили по един нож и вече аха да си налетят отново. В този момент синът, виждайки, че работите отиват на зле, предложил на баща си:
- Татко, дай да се намесим и да ги спрем! Тия ще се избият!
А бащата спокойно отговорил:
- Спокойно, сине, изчакай и не се меси. След малко ще има един за мен и един за теб...