Вицове за Жоро
В тази категория има 144 вица, разпределени в 10 под-страници.
- Жоро, аз в неделя ще се женя! И като мой най-добър приятел те каня на сватбата!
- Много се радвам, Ванка! Айде, честито!
- Честито, ама - за малко да се развали работата!
- А, стига, бе? Защо така?
- Виж сега... Моята годеница има по-млада сестра. Деветнайсет годишна палавница! И когато отида у тях, все се фръцка с някакви къси полички и рязани потничета!
- Ох, котьо...
- Не стига това, ами все уж случайно изпусне нещо. И се наведе бавно пред мене да го вземе. И ми показва цялото съдържание на деколтето си!
- Тая била опасна, бе!
- Та, вчера, значи ми се обади...
- Кой? Оная, по-младата?
- А, не, бе! Баба Яга! По-младата, много ясно! Та, обади ми се и ме помоли да ида у тях. Да сме разгледали заедно поканите за сватбата! Била съвсем сама, ама аз да не съм се притеснявал!
- Опа! Имам някакво предчувствие!
- Нали, нали? Та, отидох аз там. А тя ми отваря... дръж си шапката!... само по една къса, хлабаво завързана хавлия!
- Леле, майко!
- Едвам влязох в антрето и оная ми се хвърли на врата! И като започна - харесвала ме, обичала ме, ах, защо не ме била срещнала преди кака си! И т.н., и т.н...
- И ти какво и отговори?
- Аз смотолевих: "Просто - не знам какво да кажа..." А тя ми вика: "Не е нужно да казваш нищо! Просто ела с мен в стаята и ще ме имаш!"
- Боже Господи! И какво стана по-нататък!
- По-нататък ли? Изхвърчах от апартамента като куршум! Тя се развика след мене: "Хей! Къде хукна?" Но аз даже не се обърнах. Не си направих даже труда да викна асансьора, а слязох на бегом до стълбите. Излязох пред блока. И тъкмо стигнах до колата... ИЗНЕНАДААА!!! Там стоеше бащата на моята годеница и на палавата и сестричка! Просълзи се, потупа ме по рамото и каза: "Браво, моето момче! Подложихме те на тоя малък тест за вярност! И ти геройски устоя на изкушението! Добре дошъл в моето семейство!"
- Е, браво, наистина...
- Какво "браво", бе? Ако не си бях забравил пр*зервативите в колата - щеше да видиш едно "браво"!
- Жоро, дай ми 100 лева назаем.
- Нямам, имам 70.
- Нищо, ще имаш да ми даваш още трийсе!
Срещат се баба и дядо в парка.
- Жоро, ти помниш ли как преди 50 години ма замъкна в леглото?
- Тъй ли, и защо?
- Не, не и не! С*кс само след сватбата!
- Дааа ама с Пешо, Жоро и Киро си правила!
- Ами да, аз за тях няма да се женя...
Двама служители си вземат обедната почивка, първият казва:
- Познаваш ли Виктор Юго?
- Не
- Трябва да ходиш на вечерни курсове!
На следващия ден пак:
- Познаваш ли Алберт Айнщайн?
- Не
- Трябва да ходиш на вечерни курсове!
Два дни по-късно отново:
- Познаваш ли Карл Маркс?
- Не
- Трябва да ходиш на вечерни курсове!
- Другият, много ядосан:
А ти, познаваш ли Жоро от Световрачене?
- Не...
- Той е при жена ти, докато ти ходиш вечер на курсове!
- Как се казваш?
- Вечер-женкар и пияница, на сутринта "Слънчо", а през деня - Жоро...
Неделя следобед, семейство Петрови се прибираха от вилата към града.
Караше Жоро, 32-годишният им син. Вишист, неосъждан, неженен, запален по Гейм ъф Тронс и други фентъзита.
Фроска Петрова дуднеше от задната седалка:
- И какво не му харесваш на момичето? Две висши, не пуши, не се мъкне по клубове, чистница, помага на майка си, а?
- Добре, де, мамче, успокой се, не съм казал, че не я харесвам...
- Ми ти, бе - обърна се тя към баща му - кво мълчиш кат пукал, кажи му! Иначе няма да се ожени!
- Кво да му кажа, Фросче... и аз ц*ци не видях!
Трима непукисти си разправят на кого какво му се е случило предната вечер.
Първият вика:
- Прибирам се снощи и гледам - къщата гори. Ама на мен не ми пука. Пари имам - ще построя нова.
Вторият разправя:
- Прибирам се снощи и гледам - жената си поканила двама любовници и правят тройка на спалната. Ама на мен не ми пука - влязох в кухнята, направих си салатка, сипах си ракийка и ги изчаках да свършат.
Третият казва:
- А пък аз се прибирам снощи и в тъмното един огромен мъжага ми вика "Ей, Жоре, от кога си мечтая да ти го отпера".
- И к’во стана, бе? - питат го ония двамата.
- А, отпра ми го, ама на мен не ми пука. Аз не съм Жоро...
- Бат Жоро, кога ще си намериш съпруга?
- Не знам, много ме търсят, много ме пробват, ама късмет нямам нещо с жените...
В Родилния дом:
- Какво име ще дадете на сина си?
- Жоро, на баща си...
- Ама скъпа, аз съм Мишо...
- Или пък Михаил... на съпруга ми...
В дом за слабоумни възпитателката пита:
- Жоре, колко прави две по две?
- Пет иляди.
- Грешиш. Пепи, колко прави две по две?
- Вторник.
- И ти грешиш. Ваньо, колко е две по две?
- Четири.
- Браво! Обясни сега на Жоро и Пепи как го изчисли.
- Вадите от пет иляди вторник и получавате четири, бе!
- Как е името ти, чадо?
- Алберт Айнщайн, свети Петре!
- Преди да те пусна в рая, ще ми покажеш ли документ за самоличност?
- Ама защо? Мен всички ме познават!
- Такова е правилото! Трябва да ми докажеш, че това наистина си ти!
- Ето, заповядай!
- Хайде, влизай!
- Как е името ти, чадо?
- Пабло Пикасо, свети Петре!
- Преди да те пусна в рая, ще ми покажеш ли документ за самоличност?
- Ама, защо? Мен всички ме познават!
- Такова е правилото! Трябва да ми докажеш, че това наистина си ти!
- Ето, заповядай!
- Хайде, влизай!
- Как е името ти, чадо?
- Жоро Кючека, свети Петре! Най-големият чалга певец на всички времена!
- Преди да те пусна в рая, трябва да ми покажеш документ за самоличност!
- Ама, защо! Мен всички ме познават!
- Такова е правилото! Трябва да ми докажеш, че това наистина си ти!
- Ами, не си нося личната карта!
Не може ли да направим изключение?
- Съжалявам, Айнщайн и Пикасо също ми се легитимираха!
- К'во, к'во? Кои са тия?
- Яснооо! Хайде, влизай!
Двама си говорят:
- Жоро, помниш ли, кога ти е било най-обидно в живота?
- Най-обидно, Пешо, ми беше, когато един ден бях на работа и получих СМС от съседа да правя по-тихо с*кс...
Когато бяха деца Влади мечтаеше да стане космонавт, Жоро - пожарникар, а Иванчо - алкохолик. В крайна сметка първите двама се пропиха, а третият постигна своето...
- Жоро, не издържам повече! Три часа изкачваме тази стръмна планинска пътека! А пък раницата - направо ще ми откъсне рамото!
- Не падай духом, Лизи! Ти си моето мъжко момиче!
- Жоро, вие ме си свят от умора! Как пък не ми даде минутка почивка!
- Още мъничко, Лизи! Ти си моята амазонка!
- Жоро, краката ми вече се подгъват! Тая раница сякаш тежи цял тон! Всеки момент- ще се строполя на земята!
- Недей, така, мила! Хижата вече е съвсем наблизо! Хайде, ти си моята Жана д'Арк!
- Жоро, вместо да ръсиш евтини комплименти - би ли ми помогнал поне мъничко?
- Но как по-точно, мила? Недоумявам... Какво бих могъл да сторя за теб?...
- Ами, не е лоша идея най-после да излезеш от раницата!