Вицове за заплати
В тази категория има 1552 вица, разпределени в 104 под-страници.
Собственик на верига магазини решил да направи посещение на един магазин за да види как се справят продавачите. Влязъл той в един от неговите магазини отишъл до един ловно-рибарски щанд и чул следния разговор между клиент и продавач:
- Ще ви предложа ето тези кукички, шаранджийски орловки, с тях рибата не може да избяга.
- Ами добре ще взема една кутийка. - съгласил се клиента.
- Обаче само с куки нищо няма да хванеш, на теб ти трябва влакно, ще ти предложа едно италианско, с него 50 килограмов сом можеш да извадиш.
- Ами добре ще взема една ролка. - съгласил се клиента.
- Обаче без пръчка си за никъде, тука имаме една спинингова въдица със все макара невероятна, с нея бе спечелен последния шампионат по риболов.
- Ами добре ще я взема. - съгласил се пак клиента.
- Но на теб ти трябва рибарска чанта, къде ще си слагаш принадлежностите.
- Ами добре ще взема една рибарска чанта.
- Обаче ти сигурно искаш да ловиш големи риби, затова без лодка си за никъде, от брега само дребосък ще хванеш.
- Тогава ще взема и една лодка.
- Ако ти се наложи да отидеш до някой високопланински язовир как ще стигнеш до там бе ми ти без високопроходим джип 4x4 въобще по добре да не ставаш рибар бе.
- Добре ще взема и един джип, щом трябва.
Тогава собственикът умилен от тази проява на своя продавач отишъл при него и започнал да му говори:
- Браво бе момче ти си най-добрия ми продавач, който съм виждал някога, ще ти увелича заплатата двойно, как успяда го убедиш да си купи цяло рибарско оборудване, лодка и джип, та човека беше дошъл само за една кукичка?
- А, а, а за кукичка, той питаше за щанда със дамски превръзки да купи на жена си, и аз му викам така и така няма да правиш с*кс поне върви за риба.
Върви си Гарабед по улицата и намира едно топче. Мисли си - абе аз защо да не направя малко чейнч така с това топче. Отива при Киркор:
- Абе Киркор, искаш ли да ти продам това топче за 50 лв?
- Ми добре.
Купил го Киркор, а Гарабед се прибира и не може да заспи. Бре! - мисли си. Щом Киркор даде 50 лв за топчето, то сигурно е нещо ценно. Отива сутринта:
- Абе ще ме извиняваш Киркор, ама може ли да си купя топчето обратно за 100 лв?
- Ми добре.
Купува го, а Киркор се прибира и не може да заспи. Леле! - вика си той. Гарабед първо ми продаде топчето за 50, а сега си го откупи за 100! Това ще е нещо ценно. Отива на другия ден и го откупува обратно за 200 лв...
И така нашите герои карат още малко. Една сутрин Гарабед отива с ясното намерение да купи топчето от Киркор за 2000 лв, но е жестоко разочарован - Киркор преди малко го е продал за 3000 лв.
- Как може бе Киркор, как може, какъв приятел си ти бе! - огорчено тропнал с крак Гарабед. - Два месеца си изкарваме заплатите двамата с тебе с туй топче, а ти сега намеси в играта трети човек...
Веднъж в ресторанта поручик Ржевски силно запивал с полковника. Случайно полковникът казал:
- Поручик, забелязвам, че Вие често ходите по заведения - едва ли не всеки ден. А виждате ли, на мен за такива неща парите не стигат.
- Господин полковник, кажете, а Вие какво правите със заплатата си? - попитал поручикът.
- Всичко давам на съпругата си, каквото ми даде - толкова.
- Ммм... Явно с жените не умеете да общувате, господин полковник! - замислено казал поручикът - Приближете се до нея, целунете я нежно по шията, погалете й рамото, помолете хрисимо и със сигурност ще ви се отпуснат още няколко излишни рубли.
Връщайки се в къщи, полковникът се приближил тихо към жена си откъм гърба и целувайки я по шията, я чува да казва:
- Е, какво, поручик? Пак ли свършихте парите?
Дени, получих това по мейл-а. Момичето иска да работи в офис, ако сметнеш че е подходяща мога да ти дам координатите й.
Вечи ич ни ми са копа!
Искам ф офис да работа!
Хем ши одя нагласена,
ду ушити начервена.
На бюроту кат са тура
с вапцан`ти си маникюри,
на кумпютъра ши щракам
и краката ши си клата.
И на шефа ши са слагам,
в рабута дан ма натяга.
Ич ни ща да съм работна,
туй присъда й дуживотна.
Той ни ша ма затурмози,
сал в колата ши ма вози,
фирмата да придставлявам,
хем и да я разкрасявам.
В службата кат са издигна,
море кък носа шси вирна -
ши са фукам, шса надувам,
на граждАнка шса приструвам.
Сал ни знам с каква заплата
шефа ши ма удурдиса,
да ни бъди да ма смята,
чи съм проста кат мутика.
Тоз кумпютър, тез изици
язе къкту съм умница
мисла бързу ши ги сфана,
раснах в убщиство утбрану.
Ни ми мяза тъз мутика.
Гачи най ши мий прилика,
ку ду офис са дукопам!
Нъл сми вечи уш в Европа!?
Чи кандисах най-подире.
Рабута ф града ши дира.
КОнкурси и интервюта -
някак тряа са набутам.
Аку чуйти нейде нещу,
мола ви са най-гурещу
да са сетити за мене,
чи за копан иди времи.
- Какво става в една нормална държава ако шеф на следствие забатачи стотици дела?
- Ако въобще стане, ще получи двадесет години.
- А у нас?
- А у нас шефът на следствието във Варна Румен Радев ще получи двадесет заплати.
За рождения ден майка подаря на детето хубава играчка.
- Какво трябва да се каже? - казва тя. - Какво казвам на тати, когато носи вкъщи заплатата си?
- Това ли е всичко?
Слугата:
- Извинете, господин графе, но вече шест месеца не съм получавал заплата!
Графът:
- Извинен сте!
- Шефе, с такава малка заплата няма да мога никога да се оженя.
- Може и да е така, но един ден ще ми бъдете безкрайно благодарен за това.
Резултати от проведена анкета сред учителите с въпрос:
"За какво мечтаете?"
Над 85 процента са отговорили:
"За заплата на ватман в София".
Поручик Ржевски се обръща към полковника:
- Полковник, аз постоянно нямам пари, а у вас все се намират. По какъв начин го постигате?
- А къде си дявате заплатата?
- Давам я на жената!
- Е, вие и минете отзад, целунете я по шията, и всички проблеми ще се решат веднага!
Поручикът така и направил. Една вечер се прокраднал към жена си откъм гърба, целунал я по шията и чул сладкия и глас:
- Какво, полковник, да не сте пак свършили парите?
Бай Иван бил портиер в едно предприятие. Един ден идва при него директора и му казва:
- Бай Иване, утре ще идва Петър Стоянов на посещение при нас. Вземи тука поизчисти, замажи тук там където трябва, за да не се изложим пред призидента.
Оправил всичко Бай Иван и на другият ден пред предприятието спрял една лимузина. От нея излязъл Петър Стоянов и виждайки Бай Иван се изненадал:
- Ооо, Бай Иване, къде си бе, не съм те виждал от доста време. Как си, какво правиш?
Директора също изненадан си замълчал.
След време на посещение дошъл и Бил Клинтън. Излизайки от Ролса американския президент видял Бай Иван:
- Бай Иване, къде си бе човек. Ела да те водя на банкет да да ми кажеш как си, що си.
Директора вече много изненадан решил да повиши заплатата на бай Иван.
През лятото от предприятието се организирала екскурзия до Италия и Бай Иван от новата си заплата заделил пари за нея.
Като отишли във Ватикана, папата изнасял реч на хората. Видял той Бай Иван и веднага го извикал на трибуната при него. Почнали двамата да изнасят речи, да пеят, да си говорят и по едно време Бай Иван гледа директора припаднал. Веднага отишъл при него и започнал да го свестява. Като го свестили го попитали какво е станало, а директора отговорил:
- Абе Петър Стянов познава Бай Иван - хубаво, Американският президент също го познава - още по хубаво, ама да дойде при мен един японски журналист и да ме пита кой е тоя на трибуната с Бай Иван!?
-= Германия и България – толкова ли сме различни? =-
В Германия "да, да" означава пълно съгласие и уверение в нещо.
В България "да, да" означава точно обратното – съвсем не.
Германецът си купува всичко необходимо и си плаща сметките, като влага половината си заплата в спестявания.
Българинът си плаща сметките и купува всичко необходимо, като влага половината си заплата в аванс.
В Германия кошчетата по улицата са с цел да се хвърлят отпадъците в тях.
В България кошчетата по служат, за да се хвърлят отпадъците около тях.
В Германия градинките служат за отдих и наслада сред природата.
В България градинките служат като разширение на кошчетата след наслада от закуската.
В Германия бързината на интернет-връзката е до 100 ms (милисекунди) до съседната държава.
В България бързината на връзката е 100 ms до съседния квартал.
В Германия учениците стават в 5 сутринта.
В България учениците си лягат в 5 сутринта.
И накрая, не се сърдете на общината, че няма достатъчно кошчета в града ви. Напротив, те са по-нагъсто отколкото във всяка друга държава – само се огледайте и ще видите кошче на всеки квадратен сантиметър.
Не губете надежда, скъпи сънародници! България е досущ същата като Германия – та тя е неин негатив!
Питат радои Ереван:
- Какво ще стане ако Земята се върти 7 пъти по-бързо?
- Хараби!!! Събота, неделя, събота, неделя ...
- Какво ще стане ако Земята се върти 14 пъти по-бързо?
- Хараби!!! Аванс, заплата, аванс, заплата...
- Какво ще стане ако Земята се върти 28 пъти по-бързо?
- Кофти!!! мензис, мензис, мензис...
20 Признака, че сте от Провинцията
1. За вас “МакДоналдс” е скъп ресторант с вкусна храна и изискано обслужване.
2. Считате 100 долара на месец за висока заплата.
3. Повече от всичко на света мразите софиянците. Най-често се обръщате към тях със “селяни”.
4. “Москвич” – това е добър автомобил, а “Жигули” – истинска лимузина!
5. Ходите на вилата не за да почивате, а за да работите.
6. Купувате си битова техника от световно известните марки “Sonie”, “Panasonix” и “Pieonnear”, както и дрехи на най-добрите световни производители “Badidas”, “Naik” и “Ribok”.
7. Симпатизирате едновременно и на царя, и на комунистите.
8. 300 грама ракия на ден – за вас това не е алкохолизъм, а просто в реда на нещата.
9. Вместо “Извинете”, казвате “Опааа!”.
10. Любимият ви хипер-маркет е “Илиянци”, а ЦУМ – нещо като къща-музей.
11. Качвате се с подскок на ескалатора.
12. Настръхвате от вълнение в метрото.
13. Където и да отивате – минавате през гарата, защото ви е страх да използвате непроверени маршрути.
14. “Интернет клуб” ви звучи като публичен дом.
15. Когато ви кажат “кликни” – клякате.
16. Бързо се сближавате с шофьорите от “Градския транспорт”, тъй като само те слушат вашата музика.
17. 20 лева за такси до Центъра ви звучи нормално.
18. Отнасяте се връждебно към банкомати и врати с фото-клетка.
19. Дънки, комбинирани с хавайка е последния писък на модата.
20. Докато пиете кафе във Виенската сладкарница – тайно набирате собствения си мобилен телефон. Вдигате след края на мелодията и провеждате кратък, но шумен разговор.
В един влак, в един вагон, в едно купе пътували професор, доцент, асистент и студент. Посредата на пътуването в купето влезла една много красива дама, при което всеки един от изброените започнал да я ухажва. На дамата и писнало и казала:
- Не се хабете аз отивам в другото купе който иска може да дойде тарифата е на вкарване 1 лев на изкарване пак 1.
След което дамата се отеглила в другото купе. Пръв отишал професора след половин час се върнал и казал:
- Язък за 5 лева не ми стигна да сварша.
След това отишъл доцента той се върнал след 20 минути и казал:
- По дяволите не ми стигнаха 100 лева да свърша.
След това отишал асистента той се върнал след 15 минути и казал:
- Мамка му не ми стигна половин заплата за да свърша.
След това отишал и студента при което започнали злобни подмятания от страна на професора, доцента и асистента по адрес на студента. Всички се бъзикали как ще се върне след 5 минути, обаче минали тези 5 минути, после 10 след това час, 2, 3, та чак до последната спирка. Професора, доцента и асистента решили да видят какво става, защо се е забавя толкова. Отишли те и видяли студента как го е вкарал, а той им казал:
- Дайте 1 лев, че ми стигнаха само да го вкарам.
