Вицове » Японци

Вицове за Япония и японци

В тази категория има 551 вица, разпределени в 37 под-страници.

Оценка: 3 от възможни 10 - общо: 9431

минижуп" на няколко езика!
Бг - гъзовейка
англ - скийв дъ слийв
руски - путевидение
италиански - панорама де ля пичора
френски - ревю де ла путе
немски - майне путкен зее
японски - на путака му се сака
гръцки - киризис путакис

Добавен преди 11 години 1 Преглед

ИКОНОМИКА НА КРАВИТЕ

1. Традиционен капитализъм
Имате две крави. Продавате едната и купувате бик. Стадото ви се умножава и отбелязвате икономически растеж. Продавате ги и се пенсионирате с дохода.

2. Американска корпорация
Имате две крави. Продавате едната и насилвате другата да дава мляко за четири крави. Изненадани сте, когато кравата пада мъртва.

3. Френска корпорация
Имате две крави. Стачкувате, защото искате три крави.

4. Японска корпорация
Имате две крави. Променяте дизайна им, така че да са с една десета от размера на обикновена крава и да дават двадесет пъти повече мляко. Тогава създавате сполучлив анимационен филм с крави, наречени Каукимон и ги пласирате по целия свят.

5. Германска корпорация
Имате две крави. Реконструирате ги, така че те живеят по 100 години, ядат веднъж на месец и се доят сами.

6. Английска корпорация
Имате две крави. И двете са луди.

7. Италианска корпорация
Имате две крави, но не знаете къде са. Правите кратка почивка, за да обядвате.

8. Руска корпорация
Имате две крави. Броите ги и научавате, че имате пет крави. Броите ги отново и научавате, че имате 42 крави. Пак ги броите и разбирате, че имате 12 крави. Спирате да броите крави и отваряте друга бутилка водка.

9. Швейцарска корпорация
Имате 5000 крави, но нито една от тях не е ваша. Взимате други, за да ги държите на склад.

10. Индуска корпорация
Имате две крави. Обожавате ги.

11. Китайска корпорация
Имате две крави. Имате 300 човека, които ги доят. Претендирате за пълна заетост, висока волска производителност и арестувате репортерите, които са съобщили числата.

12. Израелска корпорация
Е, ето ги тези две еврейски крави, нали така? Те отварят млечна фабрика и магазин за сладолед, и тогава продават филмовите права.
Изпращат телетата си в Харвард, за да станат доктори. Така че, за какво са им хора?

13. Българска корпорация
Нямате никакви крави, но твърдите, че сте експерт в гледането им. Наемате консултант, който да ви напише проект, с който кандидатствате да получите две безплатни крави по ФАР и едно теле по САПАРД. След три годишни мъки получавате само двете крави, които веднага давате на консултанта като разплащане за услугите му. Консултантът твърди, че му дължите още две крави и едно теле и ви съди в Брюксел.

Добавен преди 11 години 3 Преглед

Ремонт...

На всеки четиридесет годишен блок му идва време да му се сменят тръбите за фекални води, които са от керамика и протичат. Тръбите, не водите. Това време настъпи и за нашия блок. Посред зима. Се ла жизнь, майна!

Ден първи.
Майсторите идват с препоръка. Двама – Пламен и Вичо. Ламбо е баша, Вичо е японското багерче. Първия ден потрошиха всичко. Зейнаха дупки по подовете и таваните а ла “Топло” /филма, сещаш се../

Ден втори
Строшиха тоалетната чиния докато слагаха новите ПВЦ тръби. Време й беше. Прежалихме я. Купуваме нова и им възлагаме монтажа й. Връщам се от работа и ги засичам на входа на блока. Те си тръгват. На въпроса дали са я монтирали – “Естествено, след 2 часа може да ползваш. Само да дръпне цимента”. Качвам се в апартамента. Чинията циментирана, винтовете й още седят в найлончето, а замаската е с формата на прическата на Първанов. Побеснях. Изхождането запрещено до втора заповед.

Ден трети
- Абе вие наред ли сте? Защо не се монтирали както трябва чинията? Защо не сте сложили винтовете?
- Ами щото ние не ги слагаме по принцип, то цимента държи. На целия блок не сме ги слагали...
- Вие на целия блок ли натрошихте чиниите???
- Ами те бяха стари и....
- Не ме интересува! Има ли винтове? Има! Да сте ги сложили докато се върна!
Привечер пак ги засичам на входа на блока. Питам дали всичко е наред? Да, монтирали винтовете. Можело съм да ползвам тоалетната. Качвам се. Пускам пробно водата. При условие, че е със задно оттичане тези архимедовци са постигнали долно наводняване. Чинията тече на по-силни приливи от тези във Варненския залив. Спрях водата и тъкмо да изпсувам, някой отгоре пусна водата в кухнята си. Силна струя се изсипа върху мен от тавана и замина през зейналата дупка на отходната тръба към долния етаж. Изтупурках се към коридора с финеса на новобранец пуснат на червена писта.
- Гредоредови?! – съседката от долу крещи нашата фамилия – Не пускайте водата!!! Наводнявате ме!!!
- Не сме ние, Жлебова! – викам и аз – От горе! Делиорманови я пускат! Делиормановаааааа, стига ми чинии, бе жена. Мий ги в банята...!!
Междувременно блока мирише вече на пикоч. Всеки ползва банята за това. За огромната нужда само мога да гадая къде. Вчера видях Жлебов насред зима да мъкне празни буркани от мазата, знам ли...

Ден четвърти.
- Ламбо! Да се мятате и да оправяте всичко, че не се търпи. Чинията тече. Делиорманови ни наводняват. Свържете им мивката както трябва. И като се върна... всичко да е наред!
Като ремонтирали тръбите в кухнята на комшиите отгоре решили да оправят и нашите. Съответно рафтовете под мивката натрошени. Ами стари били. Но на мен главния дерт ми е тоалетната чиния, не може онова изконно човешко право – изхождането, да е доведено до онази лелеяна представа за килограм банани по коледа по живково време. Не може да си подчиниш деня на корема си. Да го следиш дали няма да се обади припродата по време на важна среща или да прекъсваш събеседника си с шумни колики от въздържание.

Връщам се от работа.
Светльо, както вече галено почнах да викам на Ламбо, ми показва тоалетната, все едно е пазач в Лувъра, а аз съм азиатски посетител с наръч оптики на врата.
- Само изчакай да стегне силикона, дето сме уплътнявали тръбите и е готова.
- Абе ти така ми казваш всеки ден. Разбери, че е крайно време да СТАНЕ!

Взеха си чукалата (наистина имаха чукала) и си тръгнаха. Пускам пробно водата. Е, вече не шурти, но подлизва обилно. Нервите ми се отделиха от тялото ми и се подпряха на безопасно място. Мамата, прасето... абе я... Глобул ще предаде...

Ден пети.
От тук нататък ще ви спестя безумните разговори защото за всеки дефект имаше обективна причина или много скъпо решение, ама те нали да ни спестят пари и т.н.
Само ще кажа, че детето получи разстройство.
И му казвам:
- Светльо, детето е с разстройство. Спешно оправяйте тоалетната и да ви няма!
- Разстройство? Ей сега! Ще отида до нас.
- Чакай бе... къде?
Връща се след половин час с... два буркана компот от дренки
ухилен, като че ли за това му плащаха, заявява:
- Компота от дренки спира разстройството. Аз съм го правил.
- Много мило, ама ти вместо тоалетни да си беше останал на компотите, а?
- А... не, не....днес ще стане!

Ден шести и ден седми. Уикенд. Като едни богоподобни моите гъзолики майстори си почиват от свършената работа

Ден осми
Тоалетната пак тече. Този път от казанчето. Реших да го ремонтирам сам. Отварям и... поплавъка си плава като един голям бял кораб. Кретените са го счупили. Първо не разбрах какво са имали вземане даване с него и после защо и как са го счупили...
Ако не чувах жалните вопли на Жлебова щях да си мисля, че сме дамгосани за грехове в предния живот.

Ден девети
Казанчето е ремонтирано. От там поне спря да тече. Светльо смени връзките от него до чинията. И за всеки случай пак силиконира дебелите тръбни връзки от чинията към новите ПВЦ отходни тръби...

Ден десети
Отгоре се чуват крясъци. Явно и там е напрегнато. Докато се облекчавах в мивката чух да казват “развод” и тръснах глава тъжно. Тръснах пак. Измих.

Ден единадесети
Почнах да се замислям дали някога сме имали тоалетна.
Почти не си говорим с майсторите. Почнах да си пускам бойни маршове.
Можело да я ползвам вече.

Ден дванадесети
Изчаках да се изпразни къщата. Изкъпах се. Парфюмирах се. Избръснат. Огледах си зъбите в огледалото и изчатках доволен с тях. Взех си вестник. Запалих цигара.
ТРИУМФАЛНОТО ПЪРВО ХОДЕНЕ по голяма нужда започва.
Няма да изпадам в подробности относно същината на процеса.
Дойде време да пусна водата.
Пускам и...
Ужас!
Изсипа се такава струя, че всичките нечистотии се изстреляха обратно в посока от където са дошли.
С патешко ходене се озовах в банята и се мих. Върнах се с кофа вода и почистих.
Пускам пак и гледам. Струята се показва на една педя от тоалетната чиния. Ако не си ходил по нужда може да се ползва за биде.

Глобул щял да предаде...

Ден тринадесети.
Светльо каза, че връзката била много директна и трябвало да се донадят още тръби за да се забави водата, да не идва толкова много и толкова бързо. Нашляка цял набор по-малки тръбички, сламки, шлаухи и какво ли не. На кадастрон мащаб 1:100 ми нарисува и схемата.
Пусна да демонстрира. Да, сега определено е намаляла струята.

При нужда седнах да пробвам. Сега производната ми си прави дълги круизи по тангентата на чинията и през ум не й минава да си поеме пътя към отходното. Гледах двадесет минути как се върти. Само 5 от тях ми беше интересно. После ми се зави свят и се отказах.

Ден четиринадесети.
Обадих се на произволен телефон от в-к Позвънете. ВиК услуги. Дойде едно младо и скромно момче. Един час работа. Почти за без пари. Тоалетната е готова.

Всичко горе описано е истински случай. Само фамилиите са сменени. Е, вече и тоалетните чинии.

Вече навсякъде където ходя до тоалетната оглеждам, застраховам се и така.
Е, после хвърлям едно око на връзките. Идентични няма.

Добавен преди 11 години 3 Преглед

В Япония изобретили робот, който лови крадци.
- В Япония за 5 минути хванали 100 крадци.
- В САЩ за 5 минути хванали 200 крадци.
- В България някой за 5 минути откраднал робота.

Добавен преди 11 години 6 Преглед

Мечо Пух в различните държави:

Ирландия - Меч О’Пух

Шотландия - Мечо МакПух

Англия - Мечо Пуух

Дания - Мечо Пухсен

Швеция - Мечик Пухсон

Норвегия - Мечо Гунар Пухяер

Русия - Мечо Пухин

Грузия - Мечорат Пухашвили

Армения - Мечан Пуханян

Китай - Ме Чо Пух

Япония - Мечоши Пуханага

Италия - Мечо дел Пухини

Испания - дон Мечо-Мария Пухалес

Бразилия - Лиуш Назарио Соуса и Лима Франсиско да Мечо - Пухиньо

Германия - Хер Мечо фон Пухен

Франция - Мечоас дьо Пухле

Саудитска Арабия - Мечо ибн ал Насър ел Сахиб ес Пухар

Камерун - Кхмечо Мбпух

Иран - Мечолях Пухейни

Израел - Мечосей Пухберг

Ирак - Меччам Пухеин

Индонезия - Мечолар Пухарто

Индия - Мечира Пуханди

ЮАР - Мечсън Пухела

Нигерия - Мечубу Пухегбени

Холандия - Мечри ван Пухкелен

Белгия - Мечил де Пухилде

Ливан - Мечнин Пухнан

Според Лукас - Мечарт Пухейдър или Мечюк Пухайуокър (според избора на страна)

Според Спилбърг - Професор, доктор, доцент, асистент, кандидат на какви ли не науки Мечиана Пухоунс

Според Сервантес - Дон Пухот и Санчо Праса

Добавен преди 11 години 8 Преглед

Американците изобретили много тънка пръчка. Ама толкова тънка била, че се виждала само под микроскоп. За да се изфукат с технологучното си превъзходство я пратили в Япония. След седмица, обаче, си я получили от японците, и като я погледнали под микроскопа, видяли, че японците са успяли да пробият дупка в нея (демек направили я куха!).
После я пратили в България, и след 2 дена си я получили обратно, и като я поглeднали под микроскопа, видяли надпис - MADE IN BULGARIA.

Добавен преди 11 години 1 Преглед

Надпис на самурайски меч:
"Министерството на здравеопазването на Япония предупреждава, че харакирито е вредно за Вашето здраве."

Добавен преди 11 години 1 Преглед

Японец подарил един часовник на Бай Ганьо. А той в отплата му подарил един супер модерен часовник, който показвал абсолютно всичко, дори колко косъма има на задника. Обаче, за беда часовника се прецакал. Японецът ходил на какви ли не майстори, но те не могли да го оправят. И той решил да му го върне. Върнал му той часовника и му казал, че не бачка. Бай Ганьо погледнал с една лупа и извадил с една пинсета нещо черничко и сложил друго, като му казал:
- Абе, то нищо му нямаше, само мравката, дето слага въглища беше умряла.

Добавен преди 11 години 14 Преглед

Колко души трябват, за да се смени изгоряла крушка?

- АВТОМОНТЬОРИ – шест. Единият ще млати крушката с чук, а пет ще тичат за резервни части.
- АДВОКАТИ – зависи на колко ще можете да платите.
- ПОЛИЦАИ – десет. Един – стъпил на масата и държи крушката, четирима – въртят масата, други четирима се въртят в обратната посока, за да не се завие свят на първите четирима, а десетият стои до вратата и пази да не дойде токът.
- БИЗНЕСМЕНИ – десет. Един ще сменя крушката, а девет ще започнат дискусия на тема: “Защо няма потребителско търсене на изгорели крушки”.
- БРИТАНСКИ ЛОРДОВЕ – нито един. Според тях, самите те са светлост.
- ЕНЕРГЕТИЦИ – трима. Един – ръководител на работата, един – отговорен изпълнител и един – електротехник.
- МАФИОТИ – трима. Първият ще свие крушката, вторият ще го застреля и ще му я вземе, а след това ще ликвидира и третия, за да няма свидетели.
- ЯПОНСКИ БИЗНЕСМЕНИ – шест. Един ще завинти новата крушка, останалите ще кроят как да пробутат изгорялата на американците.
- ИСТИНСКИ МЪЖЕ – нито един. Истинският мъж не се страхува от тъмното!
- ПРОГРАМИСТИ – нито един. Това е хардуерен проблем.
- ПСИХИАТРИ – само един. Но на крушката много трябва да й се иска да я сменят.
- СВЕЩЕНИЦИ – също един. Той ще вдигне очи нагоре и ще се моли усърдно лампата да светне.
- СЕКСОЛОЗИ – двама. Единият ще завинтва, а вторият ще му казва, че не трябва да завинтва там.
- СЪТРУДНИЦИ НА ФИРМАТА “ЕПЪЛ” – един. Той се държи за крушката, а светът се върти около него.

Добавен преди 11 години 4 Преглед

Дневник на един Студент

6 януари 199... год.
Коледно-новогодишната ваканция изтече. Започна да вали сняг. Става студено.

12 януари 199... год.
Свърших парите. Добре, че докато бях вкъщи, съм натрупал подкожно някоя мазнинка, та глада не се усеща толкова силно. Ако беше модерно да си без пари и много гладен, то явно аз щях да бъда ултрамодерен. Снегът продължава да вали.

20 януари 199... год.
Гладът вече не се издържа. Добре че си дойде съквартиранта ми и донесе ядене от тяхното село. Падна здрав банкет. За утре не оставихме нищо. Снегът продължава да вали.

28 януари 199... год.
Вече сме в сесия. Снегът наваля до петия етаж на общежитието. За да може да се снабдяваме някак си, аз и още няколко студенти прокопахме тунел от входа на блока до магазина. За да стигнем до факултета на изпит трябва да ходим два дена пеша. По тая причина си направихме базов лагер по средата на пътя. От съседния блок, който е семейно общежитие, задигнах една детска шейничка. Събрах няколко бездомни кучета и си направих кучешки впряг. Така започнах да спасявам замръзнали колежки. Един приятел на 11-тия етаж направи в стаята си работилница за снегоходки.

2 февруари 199... год.
Въпреки, че е такъв знаменателен ден, днес имахме изпит и ме скъсаха. По тоя повод накарах един състудент да ме почерпи. Малко прекалихме с ракията и сигурно другите клиенти на кръчмата ни взеха за обратни. Купон да става! Половината кучета от кучешкия ми впряг умряха от глад и болести.

10 февруари 199.. год.
Днес излязох и ме биха контролите по градския транспорт, задето нямам билет, а пък е ясно, че и пари за глоба нямам. Всъщност си бях забравил картата. Както бях с пукната глава, минах през площада, където едни протестираха срещу нещо, а пък някакви полицаи ги биеха. Някакви журналисти взеха да ме щракат с фотоапаратите си без да ме питат съвсем нищо.

11 февруари 199... год.
Видях снимката си с пукнатата глава в един вестник. Под нея пишеше как са ме били полицаите и колко мирно съм бил протестирал. Според тоя вестник съм бил в "Пирогов" с тежка, ама страшно тежка фрактура на черепа.

12 февруари 199... год.
Според един друг вестник, освен фрактура съм имал и счупена ръка. След това разбрах, че и левият ми крак бил счупен. Някои журналисти твърдяха, че съм си го заслужил, понеже съм оказвал съпротива на органите на реда. Изобщо с хулиганското си поведение съм бил направил щети за около 20-30 милиона лева.

13 февруари 199... год.
Вече съм и заплаха за демокрацията, а някои вестници ме нарекоха "екстремист". Друг вестник е обявил създаването на фонд за подпомагане на възтановяването ми. Като си помисля вече, аз май наистина съм чупел и трошил де що срещна, даже и полицаите взех да си спомням как ме набиха. Обаче после се сетих, че ако е така, защо трябва да са ми здрави краката и ръцете. Един чичко ме срещна на улицата и ми каза, че много бързо съм се бил възтановил, сигурно с помоща на фонда от вестника.

14 февруари 199... год.
Днес е великия празник на влюбените... в алкохола. Свети Валентин не го признавам, поне докато баща ми изпраща вино и ракия. Направихме класическо намотаване с танци, свалки, драйфане, чупене на бутилки, абе всички екстри. Когато се налочих като прасе, една колежка заяви желание да ме прибере до стаята ми, но аз реших, че крои злоупотреби и офейках мавреме. Предвидливо се бях запасил с кисело мляко и монети за телефон за бърза помощ, в случай че попадна на менте.

16 февруари 199... год.
Подкожната ми мазнина свърши и затова наистина взех здравата да огладнявам. Даже получих халюцинации - по едно време учебника ми по статистика се превърна в готварска книга и започнах да чета рецепти и да виждам снимки на някакви ястия. Не издържах и отворих буркана с неприкосновен запас ядене, който си бях приготвил ако стане военно положение.

17 февуари 199... год.
Днес съм на изпит по икономикс. Ясно е, че не съм се счупил от учене. Доцента ме попита какво трябва да направим, за да си открием банка. Аз му отговорих, че с него банка едва ли ще тръгна да правя. Обаче той ми каза: Ей така, представи си, че сме решили да си направим банка и какви документи ще трябва да си извадим? Аз му отговорих, че изобщо не си представям как ще тръгна да правя банка с него и че изобщо мисълта да ставам банкер ме отвращава. Бях съвсем искрен, а той взе че ме скъса. Наесен, септеври ще бъде май...

20 февруари 199... год.
Съседите над мен правят купон поради края на сесията. По едно време тавана се проби и при мен паднаха две момичета. Аз в просъница грабнах веднага пистолета - играчка (предназначен за сплашване) и им извиках "Лягайте на пода, веднага!". А те взеха, че легнаха по гръб и ме загледаха въпросително. След като светнах, забелязах дупката на тавана и се досетих каква е работата. "Ясно, а сега тичайте за метли да чистите." След малко се съжалих над горките девойчета и им казах, че и утре могат да почистят.

27 февруари 199... год.
Едно от момичетата, които трябваше да чистят стаята ми, нещо много взе да се престарава. Търси ме по два пъти на ден, за да "доизчисти" по нейните думи. Въпреки, че не съм толкова досетлив, взеха да ми идват мръсотийки в главата. Като си помисля, то е хубаво и приятно момиче (за мен повечето момичета са такива). Вчера дойде за пореден път да поизчисти, въпреки че нямаше какво да се чисти повече. Не стига това, ами се забави до късно. Хили се, хили се, пък аз направо я метнах в леглото си и стана каквoто стана... Тъй са те делата человеческий (мъдро, нали?).

6 март 199... год.
Хубаво нещо е пролетта. Пекна най-сетне слънце и взе че стопи целия сняг. Около блока ми стана наводнение до третия етаж. Студентите трябваше да ходят на лекции посредством плуване. Някои от крайдунавските селища си докараха лодки и вече го раздават баровци. Аз трябваше да се задоволя с надуваем дюшек, който взех от едни роднини назаем. Този дюшек едва ме издържа, но въпреки това обикновено каня някое момиче да ми прави компания. Домакинката дойде с хеликоптер за да събере наемите, даже и на тези под третия етаж под водата.

8 март 199... год.
Ура! Понеже днес е женски празник всички колежки черпят. Като видях трапезата се замаях. Всички видове алкохоли! Мезета! После като се позамислих се сетих какво казва Чудомир за жените: "Жената не си мисли за мъж само когато минава над пропаст". Явно и тук дебнат "търсачки". С един хипар, дето седеше до мен, си чукнахме среща под масата. Като се насмуках се затичах към най-близката колежка и й се разпях "Само да те гепна, дънките щe ти цепна", а тя се развика "А дано бе!". А пък аз "Ой, тигре, тигре, имаш ли жени?" и се тупам по гърдите. После отидох под масата, за да се срещна с моя човек.

9 март 199... год.
Да, днес ме дъни здрав махмурлук. В джоба си намерих на едно листче адрес, написан със женски почерк. Веднага го хвърлих в коша. Да не съм ненормален да бия път до квартал "Надежда", на две туби бензин път от тук. Да си повтаря името на кварталa и да си търси тая някой по-близо.

12 март 199... год.
Гледах филма "Особености на националния лов" и реших да издам книга "Особености на университетското следване", в която ще има изключително описания на истински алкохолни случки, митове и легенди.

15 март 199... год.
Сесията свършва. Резултатът е 3:1 в полза на Университета. Ето що не мога да мръдна никъде след началото на август. Отсега имам само три изпита, ами лятото колко ще направя?

19 март 199... год.
Вече почва да се усеща пролетта. Замирисва ми на трева, свежест, чувам и птички тук-там. Това ми влияе доста странно - много започвам да си мисля за глупости, заглеждам се в колежките, сякаш ги виждам за първи път, въображението ми чертае сладки картинки, в които учавстваме само аз и тя (абстрактната колежка). Нещо и на лекциите се заплесвам. Какво да правиш, пролет...

1 април 199... год.
Днес се лъжем, че ще минем в следващия курс. Ха-ха. Обясних се в любов посредством писма с днешна дата на четири момичета. Единствено една не загря каква е ситуацията и се върза. Така си записвам в дневника наколко извода:
1. Всяка четвърта жена няма чувство за хумор.
2. Всяка четвърта жена се опитва да обърне майтапа в реалност.
3. От четири момичета поне една от тях ми е навита. Значи, че ако на Земята има около един милиард момичета на възраст между 16 и 23 години, то са ми потенциално навити около 250 милиона от тях. Леле-мале, кво ще ги правя толкова? От всички най-любима ми е точка трета.
Забележка: Добре, че е първи април, та човек може да излъже нещо и в дневника си.

5 април 199... год.
Днес слушах една реклама по радиото. Някаква жена се оплакваше, че е наддала килограми, а съпругът й отговаряше, че ходи на еди-кой си спортен център за отслабване. На тая мадама бих препоръчал да се пренесе в Студентски град и да живее от стипендия. Тогава проблемът й ще се реши много по-бързо и особено евтино. Няколко предимства:
- По-малко средства (стипендията е съвсем скромна);
- След едномесечно отслабване от една пола ще може да си направи две;
- Тук я очакват по-разнообразни и интересни контакти, отколкото една фитнесзала, пълна с коплексари, сноби или безделници-пенсионери;
- Може да научи полезни неща за водене на семейното домакинство, като мапример как може едно семейство да се наяде с три яйца, как с два билета за кино да влизат трима човека, да отпушва мивки и тоалетни, оправя бушони; Да-а-а-а, като завърша ще взема да се захвана с този бизнес-отслабване в Студентски град.

9 април 199... год.
От телевизията разбрахме, че хеликоптерът на домакинката е свален някъде над Босна. Като разбрахме това, всички се зарадвахме и вдигнахме траурен купон - без лимонада и Радка пиратка.

14 април 199... год.
През нощта сънувах, че съм на Хавайските острови на 7 декември 1941 година, когато японците нападат пристанището Пърл Харбър. Виждах съвсем ясно как се спускат японските бомбардировачи и торпедоносци, как избухват бомбите и как експлоадират корабите на американците. Спомням си, че бях съвсем малко момче и ме беше ужасно страх. На сутринта разказах съня си на съквартиранта и той каза, че много добре си измислям и въобще не ми повярва.
Явно трябва за малко време да си почина и да спра да чета каквито и да е книжки по исторически теми.

17 април 199... год.
По студентски град плъзнаха и крокодили. Явно от многото вода и топлото време. Странното е че нападат и отвличат само момичета. Чувствам се обиден. Откъде накъде ще яде само жени, а на мен примерно няма да налети да ме яде. Жива дискриминация по полов признак.

19 април 199... год.
Разбрах тайната на крокодилското женоядство. Двама от МЕИ-то (сега вече има тежкото име Технически университет) са откраднали крокодилите от зоологическата градина и така ловят жени. Просто крокодилите не ги били изяждали, само ги пренасяли до нашите бъдещи инженери. Лошото станало, когато единят от тези си студенти казал на крокодила: "Тъпо животно, казах ти да ловиш жени, а не женски крокодили" като най-неочаквано женският крокодил проговорил: "Не виждаш ли че съм от философския факултет бе, тъпанар!".

29 април 199... год.
Ура! Вече тръгнаха и автобусите. Всички студенти са въодушевени от тях. автобусите са толкова пълни, че вътре направо се шири разврат. Така се натискаме, че след едно-две возенета после цяла нощ сънуваш мръсотийки. Някои момичета направо им личи как им стават някои работи - погледът им се замъглява, по ръцете им минават леки конвулсии.

3 май 199... год.
Ето на! От някоко дни тръгнаха автобусите и в резултат 3 (три!!!!) момичета се опитаха да ме изнасилят в храстите до блока, съвсем близо до автобусната спирка. Явно една от тях им беше главатарка, защото ги комадваше. И трите бяха със замъглено съзнание от автобуса и си личеше как нямат търпение да ми се нахвърлят. Едната ми скочи в гръб и ме повали на земята, след което ми притисна ръцете с колене. Другите две започнаха вече да ми дърпат дрехите, а една ме захапа по корема, когато с последни сили си измъкнах едната ръка и фраснах оная, дето ме държеше, по гърба. След това се измъкнах и побягнах с все сили към блока. Ужас!!!!

5 май 199... год.
Утре е Гергьовден, дена на овчарите и на военните, а също така и на Гошовците. По традиция трябва да се коли агне, но нямам пари нито за живо агне, нито дори за парче от агне. Така си стоях тъжен до прозореца, когато видях, не е за вярване, но видях как под блока ми спокойно си пасеше едно малко стадо с козички, измежду които имаше и няколко яренца. Веднага нададох боен вик, адресиран към съквартиранта ми, след което го навих да излезем и да се опитаме да задигнем една с оглед нейното изяждане. Колебанието на съквартиранта се изразяваше в това, дали на Гергьовден могат да се ядат и кози, но и аз не бях сигурен в това, така че той се съгласи. Скрихме се в храстите (същите в които щяха да ме изнасилят) и започнахме да мекекечим като кози, ама така жално, че на човек ще му се скъса сърцето. И по едно време взе, че довтаса едно яренце и съквартиранта ми веднага извади ножа и му резна гърлото, докато аз му стисках устата да не врещи много-много. Целите се оплескахме в кръв, ама к'во от това, важното е, че Гергьовдена ще го почетем с ярешко и бира.

Добавен преди 11 години 4 Преглед

Видовете капитализъм :

Традиционен капитализъм - Имате две крави. Продавате едната и купувате бик. Стадото ви се умножава и отбелязвате икономически растеж. Продавате ги и се пенсионирате с дохода.

Американска корпорация - Имате две крави. Продавате едната и насилвате другата да дава мляко за четири крави. Изненадани сте, когато кравата пада мъртва.

Френска корпорация - Имате две крави. Стачкувате, защото искате три крави.

Японска корпорация - Имате две крави. Променяте дизайна им, така че да са с една десета от размера на обикновена крава и да дават двадесет пъти повече мляко. Тогава създавате сполучлив анимационен филм с крави, наречени Каукимон и ги пласирате по целия свят.

Германска корпорация - Имате две крави. Реконструирате ги, така че те живеят по 100 години, ядат веднъж на месец и се доят сами.

Английска корпорация - Имате две крави. И двете са луди.

Италианска корпорация - Имате две крави, но не знаете къде са. Правите кратка почивка, за да обядватe.

Руска корпорация - Имате две крави. Броите ги и научавате, че имате пет крави. Броите ги отново и научавате, че имате 42 крави. Пак ги броите и разбирате, че имате 12 крави. Спирате да броите крави и отваряте друга бутилка водка.

Швейцарска корпорация - Имате 5000 крави, но нито една от тях не е ваша. Взимате други, за да ги държите на склад.

Индуска корпорация - Имате две крави.Обожавате ги.

Китайска корпорация - Имате две крави. Имате 300 човека, които ги доят. Претендирате за пълна заетост, висока волска производителност и арестувате репортерите, които са съобщили числата.

Израелска корпорация - Е, ето ги тези две еврейски крави, нали така? Те отварят млечна фабрика и магазин за сладолед, и тогава продават филмовите права. Изпращат телетата си в Харвард, за да станат доктори. Така че, за какво са им хора?

Добавен преди 11 години 0 Преглед

Как се променят жените с възрастта:

МЕЖДУ 18 и 20 ГОДИНИ
Жената е като Африка или Австралия.Все още е наполовина открита, наполовина дива и естествено красива, с буйна разстителност около плодородната делта.

МЕЖДУ 21 и 30 ГОДИНИ
Тя е като Америка или Япония. Изцяло открита, много добре развита. Отворена е към търговия и преговори, по специално към страни с много пари или скъпи автомобили.

МЕЖДУ 31-35 ГОДИНИ
Като Индия или Испания. Много гореща, отпусната и убедена в своята собствена красота.

МЕЖДУ 35-40 ГОДИНИ
Жената е като Франция или Аржентина. Може да е наполовина разрушена от войната, но вероятно все още топло и желано място за посещения.

МЕЖДУ 40-50 ГОДИНИ
Тя е като Югославия или Афганистан. Загубила е войната и освен това постоянно я преследват предишни грешки. Наложително е да й се направи цялостна реконструкция.

МЕЖДУ 50-60 ГОДИНИ
Тогава жената е като Русия или Канада. Много обширна и тиха. Границите й на практика не са контролирани, но хладния климат прогонва евентуални посетители.

МЕЖДУ 60-70 ГОДИНИ
Жената е като Англия или Монголия. Гордее се със славно и завладяващо минало, но уви, няма особено бъдеще.

СЛЕД 70 ГОДИНИ
Жената е като Албания. Почти всеки знае къде се намира, но никой не иска да ходи там.

Добавен преди 11 години 7 Преглед

Инструкции и реклами:

В японски хотел:
"Умоляваме ви да се възползвате от прислужницата!"

В австрийски хотел:
"В случай на пожар направете всичко възможно да уведомите портиера!"

В парижки хотел:
"Оставете си ценностите на рецепцията!"

Върху хотелска шапка за баня:
"Побира само една глава!"

В атински хотел:
"Очакваме посетителите да се оплакват на рецепцията ежедневно между 9 и 11 ч.!"

В стая на московски хотел:
"Ако това е първото ви посещение в Русия, добре дошли!"

В коридора на друг руски хотел:
"Всички пожарогасители трябва да се проверяват най-малко 10 дни преди пожар!"

На строителна площадка:
"Нощният пазач патрулира района 24 часа на ден!"

В бръснарница:
"Днес подстрижки на половин цена. По една на клиент!"

Отвътре на вратата на асансьор:
"Моля, не използвайте асансьора при повреда!"

На железопътен прелез:
"Пазете се от влакове, преминаващи едновременно в двете посоки!"

В римска пералня:
"Госпожи, оставете си дрехите тук и прекарайте приятно следобеда!"

В гише за билети на авиокомпания в Копенхаген:
"Ние вземаме вашия багаж и го изпращаме във всички посоки на света!"

В родилно отделение във Флорида:
"Забранено за деца!"

На док в Аляска:
"Спасителна стълба, качването е на ваша отговорност!"

На ограда:
"Минаването забранено. Нарушителите ще бъдат преследвани с цялата сила на закона - Сестри на милосърдието."

В църковен двор:
"Поради нарастващите проблеми с вандалите молим всички, които имат роднини, погребани тук, да положат максимални усилия да ги поддържат в ред!"

В гробище:
"Забранено е да се берат цветя освен от собствените гробове!"

В бижутерски магазин:
"Нашите изделия не траят дълго при тези цени!"

В двора на американско училище:
"Преминаването без разрешение е забранено!"

Върху сапун с марка "Дайъл":
"Използвайте като обикновен сапун!"

На опаковката на пудинг, продаван във веригата "Марк & Спенсър": "Следзагряване продуктът става горещ!"

На кутията на ютия "Ровента":
"Не гладете дрехите върху себе си!"

На приспивателното нитол:
"Може да причини сънливост!"

На сешоар "Сиърс":
"Не употребявайте по време на сън!"

Върху опаковката на детски сироп за кашлица "Буут":
"Да не се използва от шофьори или машинни оператори!"

Върху корейски кухненски нож:
"Съхранявайте извън децата!"

Върху опаковката на китайски коледни свещи:
"Само за употреба на закрито или на открито!"

Върху кутията на миксер:
"Да не се употребява за други цели!"

На опаковката на лешници с английската марка "Сейнсбъри":
"Внимание: съдържа лешници!"

На опаковката на пакет лешници, предлагани от авиокомпанията "Америкън еърлайнз":
"Инструкция - отвори пакета, изяж лешниците!"

Върху кутията на шведска дърворезачка:
"Не се опитвайте да спрете машината с ръце!"

На опаковката на детски костюм "Супермен":
"Обличането на този костюм не ви помага да полетите!"

Върху кутията на маша за къдрене:
"Не я завирайте в очите си!"

На опаковката на лимонов сок "Кнудсен":
"Съдържа естествени есенции и други естествени есенции!"

Върху кутия пудра марка "Мистър Бъбъл Бат":
"Да се съхранява суха за най-добър ефект!"

На препарат "Палмолив" за миене на съдове:
"Да не се използва върху храна!"

Върху тубичка паста за зъби "Крест":
"При поглъщане обърнете се към органите за лекуване на отравяния!"

Върху бутилка препарат за пране "Ол":
"Отворете бутилката, преди да я изсипете в пералнята!"

Върху кутия на прахосмукачка:
"Не се препоръчва за отпушване на тоалетни!"

Върху опаковката на луксозна запалка:
"Загасете пламъка, преди да я приберете в джоба си!"

В американска тоалетна:
"Откъснете тоалетната хартия от ролката преди употреба!"

На количка за пазаруване в супермаркет:
"Тази количка не е снабдена с ABS спирачки!"

В сушилня за дрехи:
"Не се препоръчва за сушене на домашни любимци!"

Върху промишлен хладилник:
"Тази врата не е изход!"

Върху домашен хладилник:
"Този продукт започва да функционира след включването му в електрическата мрежа!"

Върху тостер:
"Подарък, който всеки член на семейството цени! Автоматично изгаря филийките!"

Върху сешоар за ръце в тоалетните:
"Само за ръце! Неправилната употреба може да причини нараняване или смърт!"

Върху дръжката на градински маркуч:
"Да не се насочва срещу електрически контакти!"

На електрическа косачка за трева:
"Внимание! Когато моторът е включен, острието се върти!"

На спрей с боя:
"Не пръскай в лицето! Съдържа отрова!"

На крем за ръце:
"Внимание! При контакт започва да лекува кожата!"

На сенник за автомобил:
"Внимание! Не шофирайте със сенника на предното стъкло!"

На количките за голф:
"Не са предназначени за шосета!"

Отзад на пилотската седалка на самолетите АУАКС:
"Седалката да бъде обърната напред при излитане и кацане!"

Добавен преди 11 години 3 Преглед

Свестен грък, щедър евреин, миролюбив арабин, отворен японец, сам китаец, работен негър, честен циганин, трезвен руснак, скромен американец, виетнамец вегетарианец, лоялен българин - това са най-естествените неща.

Добавен преди 11 години 6 Преглед

На бизнес вечеря се срещат японец и българин, директори на конкурентни заводи, с еднакво оборудване, капацитет и производство. Японецът казва:
- При мен работят 9 човека.
В българския завод работят 500, но директорът защитава честа си:
- А в нашия работят 10.
На другата сутрин японецът, видимо недоспал, с тъмни кръгове под очите пита:
- Колега, цяла нощ мислих, но не успях да разбера, какво работи десетия?

Добавен преди 11 години 2 Преглед
Вижте още...