Вицове за ядене
В тази категория има 556 вица, разпределени в 38 под-страници.
МОЙТЕ 50 ПРИЧИНИ ДА ОСТАНА В БЪЛГАРИЯ
1. Защото много ми харесва да живея в кочина.
2. Защото обичам да дишам мръсен въздух.
3. Държа да умра от рак на 40 години.
4. Страшно си падам да плащам външния дълг, дето не съм го направил аз.
5. Приятно ми е да работя по един месец за 120 лева
6. Много ме радват сметките от по 150 лева за парно.
7. Държа съседите да са олигофрени.
8. Страшно си падам да ме унижават новобогаташи.
9. Панелните гарсониери ме кефят.
10. Обичам депутатите, дето съм ги избрал, да гласуват тъпи закони.
11. Държа да се осигурявам здравно и след това като се разболея никой да не ми обръща внимание.
12. Кефят ме данъците от по 40%.
13. Хубаво ми е да събирам пари за кола от 10 години.
14. Още по-хубаво ми е когато я купя и я откраднат.
15. Харесват ми подкупните ченгета.
16. Харесват ми подкупните митничари.
17. Харесва ми, че абсолютно всички дето не трябва, са подкупни.
18. Чувствам се щастлив, когато мутрите изнасилят гаджето ми.
19. Чувствам се щастлив, когато мутрите изнасилят и мен.
20. Обичам поп-фолка.
21. Падам си да ми обират апартамента по 2 пъти в годината.
22. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на 15 годишни деца, умрели от дрога.
23. Приятно ми е да ме хапят бездомните помияри, който живеят в градината до нас.
25. След това ми е хубаво когато в болницата ми кажат, че са свършили противобясната ваксина.
26. Харесва ми да ме ръгат в обществения транспорт.
27. Също ми харесва да ме настъпват и да ми кашлят в лицето.
28. Обичам да ме лъжат на пазара.
29. Обичам да ме лъжат навсякъде.
30. Харесва ми, че в България думата "пед*раст" звучи гордо.
31. Приятно ми е, че от чешмата в кухнята текат лайна.
32. Обичам да гледам тъпа телевизия
33. Обичам да слушам тъпо радио.
34. Много обичам да ми спират кабелната телевизия, когато има хубав филм.
35. Падам си да пия метилов алкохол в бутилка от "Whisky".
36. Весело ми е да гледам как баба ми живее с 50 лв. пенсия.
37. Доставя ми удоволствие да гледам кака контролите в градския транспорт бият хората.
38. Доставя ми удоволствие и мен да ме бият.
39. Страшно обичам тъпите театрални постановки.
40. Радват ме бездомните деца, който дишат лепило по улиците.
41. Още повече ме радват бездомните деца, когато са и гладни.
42. Обичам да виждам пудели с прически за по 100$.
43. Става ми хубаво, когато си купувам лекарства с изтекъл срок на годност.
44. Весело ми е, когато освобождават убийци от затвора, за да си правят пломби по зъбите.
45. Радвам се, когато на улицата срещна случайно бивши финансови фараони .
46. Радвам се, когато на пешеходната пътека някой шофьор се опита да ме премаже.
47. Обичам да си купувам фалшиви шампоани, от които да ме избиват обриви и да ми окапва косата.
48. Харесва ми, когато някой се закачи на моя телефон и говори половин час с Нова Зеландия.
49. Приятно ми е, когато някой психопат спечели изборите.
50. Радвам се, когато разни тъпаци с костюми за по 1000 лв, наскоро купили по един мезонет на трите си любовници, с извън нормено тегло от прекомерно ядене на езици от пъдпъдъци, прекарващи уикендите си на островите Тонга, возещи се в служебни коли, струващи колкото половин поликлиника, децата на които ходят с по 6 бодигарда, жените на които се занимават с това да си купуват гащи от Париж всеки втори петък на месеца, да се опитват да ме убедят, че нещата "някога" ще се оправят.
3
Рецепта за омлет по селски
(за жени)
0. Като за начало изпийте едно кафе и си измийте лицето със студена вода, поне да не спите толкова дълбоко докато го приготвяте и също така продуктите не са съответно Хитлер, Мусолини и компания затова няма нужда да ги третирате с обичайната си омраза.
1. Вземете салам и глава лук от хладилника. /ЗАТВОРЕТЕ ХЛАДИЛНИКА/. Ако няма там можете да купите /освен магазини за дрехи има и за храна/.
2. Нарежете салама на филийки. Да сега едно такова филиище го разделете на филии и после на филийки и ще имаме подходящата дебелина.
3. Задушете тези филийки заедно с главата лук в олио. Няма нужда при рязането на лука да обяснявате на мъжа си, че плачете заради него. Също така той не е виновен, че излиза пара при задушаване. Това че олиото е малко хлъзгаво не изглежда разумна причина за изпадане в нервна криза.
4. Добавят се 6 варени картофа. ААА! Видях ВИ! Сега ги извадете обратно, обелете ги и ги нарежете - все пак и вие може да си хапнете от това ядене, а не постоянно да минавате метър "много ми се яде ама не мога - на диета съм". Така сега добавете нарязаните на кубчета и обелени варени картофи и ги запържете.
5. Разбийте 3 яйца с 3 супени лъжици мляко и НАРЯЗАН магданоз /нищо няма да ви стане ако измиете една лъжица повече, вместо да ползвате мръсната/. Не, не без яйца няма да е "се тая". ТРИ КАЗАХ. Все пак не правете икономии като не сте ги купували вие. Прибавете ги и изпъжете "ястието".
6. Отстранете космите от косата си от омлета, като внимавате да не добавяте нови.
7. Ако сте сигурна, че преди да почнете да правите яденето сте си направила страхотен лак на ноктите, а сега незнаете къде е отишъл, може би това обяснява леко странния цвят на ястието. Не се тревожете селския омлет се сервира полят с една супена лъжица доматен сос /поне я преплакнете/. За да сте сигурна, че мъжът ви няма да забележи направо залейте омлета.
8. Имайки предвид, че не сте си яли собствените ястия близките няколко години оставете мъжа ви сам да си го овкуси.
9. Не наричайте мъжа си идиот, който вечно се подиграва с това което направите, когато се оплаква, че яденето хрупка. За да не хрупка следващия път разбийте само съдържанието на яйцата макар, че ви мързи да се занимавате. Засега му кажете, че това хрупкане се дължи на скъпа тропическа подправка и вземете пари от мъжа си да купите още от нея.
10. Ако още нещо не е наред - не се бойте! Мъжът ви е виновен!
8
Цигански Биг Брадър! Реалити ШоУ!
Първи ден: Голям купон по случай, че сите роми заедно са събрали 12 души, които не са роднини помежду си. Освен това са сами в цялапартамент 300 квадрата. Йедене и пиене на корем, докато е още чистичко.
Втори ден: Оказва се, че съквартирантите не са 12, ами 36 човека, защото всеки е донесъл в куфара си по двама свои роднини.
Трети ден: Водата в джакузито е газирана, ама става за пиене. Съквартирантите са недоволни, защото в изповедалнята няма тоалетна хартия, а пликовете от мисиите много драскат.
Четвърти ден: Нонстоп с*кс понеже няма друго за правене.
Първа елиминация: Сериозен проблем, понеже са номинирани Манго, Хасан и Айше, а така се казват 28 души от всичките 36. В крайна сметка доброволно си тръгват по трима от всяка група. След тяхното заминаване къщата мистериозно остава без одеала, батерии за чешмите, мокет, помпа на джакузито и дръжки на вратите.
Втори месец: Досега няма успешно завършена мисия, понеже още на първите елиминации са изхвърлили оня Хасан, дето е учил първи клас и след това няма кой да чете условията. В крайна сметка съквартирантите са с около 200% на минус от бюджета. Няма за ядене, изпушили са храстите, в боклука също няма нищо, бубите също са изядени, а в крайна сметка спира токът, защото някой е прибрал жиците. Пак е време за нонстоп с*кс.
Три месеца след края на шоуто: Телевизията е фалирала, програмата е закрита, но никой не се е сетил да изведе съквартирантите.(Кофти а?)
5
Чапай и Петка попаднали на безлюден остров. Нямало вода, храна, жени, коли, стриптиз барове и т.н. Чапай започнал да си води дневник!
Ден 1 (първи) На този остров е мнооооого скучно!
Ден 2 (втори) На този остров няма храна вода жени...
Ден 3 (трети) Намерихме един извор от там се сдобиваме с вода. Петка направи копие и се мъчим да уловим риба но не знам дали е годна за ядене никъде не пише срок на годност!
Ден 4 (четвърти) Без жени наникъде! Много ме сърби. Днеска тъкмо си направихме една Колиба от палми и листа! Петка откри също така, че кокосовите орехи вътре имат сок, който става за пиене. Каза, че го е гледал по Дискавьри Чанел (Discovery Chanell).
Ден 5 (пети) Петка има страхотен тен и много хубаво дупе! О боже, дали ставам пед*раст?
Ден 6 (шести) Някак си необичайно се чувствам. Снощи заспах с пръст в дупето и ми е адски дискомфортно!
Ден 7 (седми) Рибата явно не става за ядене. Подуха ми се очите и ме хвана растройство.
Ден 8 (осми) А бе наистина Петка е супер ЕРОТИЧЕН!
Ден 9 (девети) Утре ще му разкрия своите чувства към него. Може пък да стане нещо!
Ден 10 (десети) Мамка му ПЕТКА МЕ ИЗПРЕВАРИ!
1
Казват, че главните признаци на стреса са:
- много ядене
- много пиене
- много пушене
- бързо шофиране
- да се правят неочаквани покупки
Хм... не знам, как е при другите, но това за мен представлява идеалния ден...
1
Законите на Мърфи за медицината
1. Ако лекарят открие в паметта си някаква латинска дума, това далеч не означава, че той знае реалното и състояние.
2. Колкото са по-скучни и остарели списанията в чакалнята, толкова по-дълго ще чакате пред лекарския кабинет.
3. В последния ден от лечението хапчетата обикновено свършват.
4. Хапчетата преди ядене са най-гадни.
5. Дори водата придобива лош вкус, щом се взема по рецепта.
6. Ако вашето положение се подобрява, вероятно вашият лекар се е разболял.
7. Лекарството е вещество, което инжектирано в плъх, се превръща в научна статия; а ако превишите дозата - в научна степен.
8. Алкохоликът е лице, което пие повече от лекуващия го лекар
0
Дневникът на младия Мичурин
10 юли 1863
Днес ашладисах дървената дръжка на метлата със стрък див джоджен. Засега няма резултат, освен че баба ме наби. За да й отмъстя, отрових петела. Така й се пада.
23 юли 1863
Вече две седмици поливам метлоджоджена. Метлата почна да гние, но не се отчайвам. Всяко начало е трудно. Моят съсед Ванка Павлов вчера ми каза, че заключил кучето си и му светкал с червена лампа преди да го нахрани. Попитах го защо, а той каза, че не знае, но било много забавно. Голям чешит е тоя Ванка! И много обича животните. Ходихме с него за риба, а той през цялото време държеше червеите в устата си.
1 август 1863
Магарицата ни, дето я оноди конят на Тимофей Петрович, роди женско. Много е сладичко – на вид е като конче, но е с магарешки уши.
Сега се питам: ако конят оноди овца, какво ще се роди?
Сигурно ще е нещо, дето хем дава мляко и вълна, хем тегли каруцата... Попитах баба какво мисли по въпроса, а тя ме наби.
13 август 1863
Ванка Павлов ми се похвали, че вече имало резултат от експеримента му – козината на кучето окапала.
Питах Тимофей Петрович за кръстоската между кон и овца. Той така се разсмя, че изкуственото му око изхвръкна и кокошката го глътна. Пак ядох бой.
14 август 1863
Баба закла кокошката и върна окото на Тимофей Петрович. Тайно заведох една овца при коня му. Глупавият кон обаче се дърпа и не ще да я оножда. Ванка Павлов твърди, че съм избързал. Трябвало в продължение на няколко седмици всеки ден да осветявам коня и овцата с червена лампа и чак тогава да седна да ги кръстосвам. Боядисах газената лампа на баба и пак ядох бой.
11 септември 1863
Саша Лодигин е в болница. Изгорил си ръцете ахмакът му с ахмак. Хем му казвах да не пъха жици в аквариума! Открил обаче, че от електричеството рибките светят. Сега събира пари за нови рибки.
Ашладисах сливата с калем от мушкато. Баба още не знае.
20 септември 1863
Ванка Павлов ми се похвали, че усилията му дали плод. Щом видело червената лампа, кучето почвало яростно да ръмжи. По същия начин обаче реагирало и на зелена лампа, което било сигурно доказателство, че кучетата са далтонисти.
Саша излезе от болницата и си купи нови рибки.
26 септември 1863
Тимофей Петрович оноди баба. Ако от кръстоската се роди дете със стъклено око, значи съм на прав път.
14 октомври 1863
Плевнята на Лодигини изгоря. Саша пак е в болница. Изследвал влиянието на електричеството върху балираното сено.
1 декември 1863
Кучето на Ванка умря и той е отчаян. Щял да зареже науката и да се отдаде на бубарство. Безхарактерен тип.
Саша ми показа страхотен номер. Пие вода и я излива през ушите си. Цял ден тренирах, но нищо не постигнах. Предполагам, че цаката е да имаш клепнали уши като Саша.
2 януари 1864
Лодигин успя! Вчера пъхнал електрожена в празен буркан и бурканът засветил. От радост Саша целунал електрода и сега пак е в болница.
4 януари 1864
Сливата, дето я ашладисах с мушкато, цъфна! Това е много странно, като се има предвид, че навън е минус 35 градуса. Цветовете й обаче не миришат на мушкато, а на ламарина. Къде съм сбъркал?
23 януари 1864
Тимофей Петрович умря от цироза. Баба много плака, а за утеха взе окото му и го сложи под кандилото вкъщи. “Сега, като се моля, все едно Тимофей ме гледа”, въздъхна тя. Горката жена! Толкова е тъжна, че дори забрави да ме набие.
8 февруари 1864
Саша е съсипан. Някакъв глупак Едисон откраднал идеята му за светещия буркан и я патентовал. Опитах се да го успокоя, но Саша е безутешен. Едри сълзи капят от клепналите му уши.
11 юли 1864
Еврика! Аз съм гений! Сливата роди бадеми. Е, не стават за ядене, но очевидно съм на прав път. Маря Петровна забременя от Саша Лодигин. Тя иска да се женят, но Саша е непреклонен. Твърди, че детето е от Едисон.
А ако кръстосам свиня и петел, дали хибридът ще снася яйца?
5
Eдин дeн в гoрaтa лъвът събрaл всички животни и им каэал:
- Oт днес нататък всеки ден всеки един от вас ще ми носи по нещо эа ядене, ама да внимава какво ми носи, че ако не ми хареса ще го бия с оная си работа!!!!!!
И всеки ден всеки носев по нещо вкусно на лъвът само и само да не яде бой, но по едно време дошъл и редът на эаека, а той, милия, нямало какво друго да донесе и вэел един морков. Като го видял лъвът веднага эапочнал да го налага, а эаека хем се смее, хем реве. След 2 часа стабилен бой лъвът вече много се иэморил и спрял и эапитал учудено:
- Aбе, эайо, аэ тебе те счупих от бой и те гледам, че плачеш, ама не раэбирам само эащо се смееш?!
- Aми,эащото таралежа чака эад мен с едха круша....
0
- Разликата между мъжката и женската студентска стая?
- В женската студентска стая мият чиниите след ядене, а мъжката преди.
1
Исус Христос закъснял за тайната вечеря. Влиза той с един час закъснение и какво да види... ядене, пиене, жени... всички се веселят, страшен купон се вихри. Пита той какво става, но никой не му обръща внимание... всички пият, ядат, задяват девойките... Седнал по едно време до Петър и го побутнал:
- Абе Петре, отде толкоз пари за такъв купон?
Петър:
- Абе Юда продал нещо си...!!!
0
Тъщата се опитва да научи кучето да стои на задните си крака. Зетът забелязва:
- Така нищо няма да стане. Трябва с нещо за ядене...
- Не е необходимо - отговаря тъщата. - В началото и с тебе не ставаше... Главното е търпение и постоянство.
2
Умрял един студент и отишъл в ада. Дяволът го попитал:
- Е, студентче. В кой ад искаш - в студентския или в обикновения?
- По-добре в обикновения...
Отишъл студентът в обикновения ад и общо взето останал доволен - ядене, пиене, цигари, жени. Само всяка вечер в 21 часа идвал дяволът и му забивал по един гвоздей в задника. Търпял студентът две-три седмици и поискал да го преместят в студентския ад. Там се оказало същото-ядене, пиене, цигари, жени. Само дяволът вече не идвал вечер да му забива пирони. Минали така няколко месеца. Една вечер изведнъж при студента дошъл дявола с кофа пълна с пирони и казал:
- Е, студентче! Дойде сесията!
2
- Знаете ли защо на една циганска сватба има толкова много ядене?
- За да не кацат мухи по булката!
2
Дневник на един Студент
6 януари 199... год.
Коледно-новогодишната ваканция изтече. Започна да вали сняг. Става студено.
12 януари 199... год.
Свърших парите. Добре, че докато бях вкъщи, съм натрупал подкожно някоя мазнинка, та глада не се усеща толкова силно. Ако беше модерно да си без пари и много гладен, то явно аз щях да бъда ултрамодерен. Снегът продължава да вали.
20 януари 199... год.
Гладът вече не се издържа. Добре че си дойде съквартиранта ми и донесе ядене от тяхното село. Падна здрав банкет. За утре не оставихме нищо. Снегът продължава да вали.
28 януари 199... год.
Вече сме в сесия. Снегът наваля до петия етаж на общежитието. За да може да се снабдяваме някак си, аз и още няколко студенти прокопахме тунел от входа на блока до магазина. За да стигнем до факултета на изпит трябва да ходим два дена пеша. По тая причина си направихме базов лагер по средата на пътя. От съседния блок, който е семейно общежитие, задигнах една детска шейничка. Събрах няколко бездомни кучета и си направих кучешки впряг. Така започнах да спасявам замръзнали колежки. Един приятел на 11-тия етаж направи в стаята си работилница за снегоходки.
2 февруари 199... год.
Въпреки, че е такъв знаменателен ден, днес имахме изпит и ме скъсаха. По тоя повод накарах един състудент да ме почерпи. Малко прекалихме с ракията и сигурно другите клиенти на кръчмата ни взеха за обратни. Купон да става! Половината кучета от кучешкия ми впряг умряха от глад и болести.
10 февруари 199.. год.
Днес излязох и ме биха контролите по градския транспорт, задето нямам билет, а пък е ясно, че и пари за глоба нямам. Всъщност си бях забравил картата. Както бях с пукната глава, минах през площада, където едни протестираха срещу нещо, а пък някакви полицаи ги биеха. Някакви журналисти взеха да ме щракат с фотоапаратите си без да ме питат съвсем нищо.
11 февруари 199... год.
Видях снимката си с пукнатата глава в един вестник. Под нея пишеше как са ме били полицаите и колко мирно съм бил протестирал. Според тоя вестник съм бил в "Пирогов" с тежка, ама страшно тежка фрактура на черепа.
12 февруари 199... год.
Според един друг вестник, освен фрактура съм имал и счупена ръка. След това разбрах, че и левият ми крак бил счупен. Някои журналисти твърдяха, че съм си го заслужил, понеже съм оказвал съпротива на органите на реда. Изобщо с хулиганското си поведение съм бил направил щети за около 20-30 милиона лева.
13 февруари 199... год.
Вече съм и заплаха за демокрацията, а някои вестници ме нарекоха "екстремист". Друг вестник е обявил създаването на фонд за подпомагане на възтановяването ми. Като си помисля вече, аз май наистина съм чупел и трошил де що срещна, даже и полицаите взех да си спомням как ме набиха. Обаче после се сетих, че ако е така, защо трябва да са ми здрави краката и ръцете. Един чичко ме срещна на улицата и ми каза, че много бързо съм се бил възтановил, сигурно с помоща на фонда от вестника.
14 февруари 199... год.
Днес е великия празник на влюбените... в алкохола. Свети Валентин не го признавам, поне докато баща ми изпраща вино и ракия. Направихме класическо намотаване с танци, свалки, драйфане, чупене на бутилки, абе всички екстри. Когато се налочих като прасе, една колежка заяви желание да ме прибере до стаята ми, но аз реших, че крои злоупотреби и офейках мавреме. Предвидливо се бях запасил с кисело мляко и монети за телефон за бърза помощ, в случай че попадна на менте.
16 февруари 199... год.
Подкожната ми мазнина свърши и затова наистина взех здравата да огладнявам. Даже получих халюцинации - по едно време учебника ми по статистика се превърна в готварска книга и започнах да чета рецепти и да виждам снимки на някакви ястия. Не издържах и отворих буркана с неприкосновен запас ядене, който си бях приготвил ако стане военно положение.
17 февуари 199... год.
Днес съм на изпит по икономикс. Ясно е, че не съм се счупил от учене. Доцента ме попита какво трябва да направим, за да си открием банка. Аз му отговорих, че с него банка едва ли ще тръгна да правя. Обаче той ми каза: Ей така, представи си, че сме решили да си направим банка и какви документи ще трябва да си извадим? Аз му отговорих, че изобщо не си представям как ще тръгна да правя банка с него и че изобщо мисълта да ставам банкер ме отвращава. Бях съвсем искрен, а той взе че ме скъса. Наесен, септеври ще бъде май...
20 февруари 199... год.
Съседите над мен правят купон поради края на сесията. По едно време тавана се проби и при мен паднаха две момичета. Аз в просъница грабнах веднага пистолета - играчка (предназначен за сплашване) и им извиках "Лягайте на пода, веднага!". А те взеха, че легнаха по гръб и ме загледаха въпросително. След като светнах, забелязах дупката на тавана и се досетих каква е работата. "Ясно, а сега тичайте за метли да чистите." След малко се съжалих над горките девойчета и им казах, че и утре могат да почистят.
27 февруари 199... год.
Едно от момичетата, които трябваше да чистят стаята ми, нещо много взе да се престарава. Търси ме по два пъти на ден, за да "доизчисти" по нейните думи. Въпреки, че не съм толкова досетлив, взеха да ми идват мръсотийки в главата. Като си помисля, то е хубаво и приятно момиче (за мен повечето момичета са такива). Вчера дойде за пореден път да поизчисти, въпреки че нямаше какво да се чисти повече. Не стига това, ами се забави до късно. Хили се, хили се, пък аз направо я метнах в леглото си и стана каквoто стана... Тъй са те делата человеческий (мъдро, нали?).
6 март 199... год.
Хубаво нещо е пролетта. Пекна най-сетне слънце и взе че стопи целия сняг. Около блока ми стана наводнение до третия етаж. Студентите трябваше да ходят на лекции посредством плуване. Някои от крайдунавските селища си докараха лодки и вече го раздават баровци. Аз трябваше да се задоволя с надуваем дюшек, който взех от едни роднини назаем. Този дюшек едва ме издържа, но въпреки това обикновено каня някое момиче да ми прави компания. Домакинката дойде с хеликоптер за да събере наемите, даже и на тези под третия етаж под водата.
8 март 199... год.
Ура! Понеже днес е женски празник всички колежки черпят. Като видях трапезата се замаях. Всички видове алкохоли! Мезета! После като се позамислих се сетих какво казва Чудомир за жените: "Жената не си мисли за мъж само когато минава над пропаст". Явно и тук дебнат "търсачки". С един хипар, дето седеше до мен, си чукнахме среща под масата. Като се насмуках се затичах към най-близката колежка и й се разпях "Само да те гепна, дънките щe ти цепна", а тя се развика "А дано бе!". А пък аз "Ой, тигре, тигре, имаш ли жени?" и се тупам по гърдите. После отидох под масата, за да се срещна с моя човек.
9 март 199... год.
Да, днес ме дъни здрав махмурлук. В джоба си намерих на едно листче адрес, написан със женски почерк. Веднага го хвърлих в коша. Да не съм ненормален да бия път до квартал "Надежда", на две туби бензин път от тук. Да си повтаря името на кварталa и да си търси тая някой по-близо.
12 март 199... год.
Гледах филма "Особености на националния лов" и реших да издам книга "Особености на университетското следване", в която ще има изключително описания на истински алкохолни случки, митове и легенди.
15 март 199... год.
Сесията свършва. Резултатът е 3:1 в полза на Университета. Ето що не мога да мръдна никъде след началото на август. Отсега имам само три изпита, ами лятото колко ще направя?
19 март 199... год.
Вече почва да се усеща пролетта. Замирисва ми на трева, свежест, чувам и птички тук-там. Това ми влияе доста странно - много започвам да си мисля за глупости, заглеждам се в колежките, сякаш ги виждам за първи път, въображението ми чертае сладки картинки, в които учавстваме само аз и тя (абстрактната колежка). Нещо и на лекциите се заплесвам. Какво да правиш, пролет...
1 април 199... год.
Днес се лъжем, че ще минем в следващия курс. Ха-ха. Обясних се в любов посредством писма с днешна дата на четири момичета. Единствено една не загря каква е ситуацията и се върза. Така си записвам в дневника наколко извода:
1. Всяка четвърта жена няма чувство за хумор.
2. Всяка четвърта жена се опитва да обърне майтапа в реалност.
3. От четири момичета поне една от тях ми е навита. Значи, че ако на Земята има около един милиард момичета на възраст между 16 и 23 години, то са ми потенциално навити около 250 милиона от тях. Леле-мале, кво ще ги правя толкова? От всички най-любима ми е точка трета.
Забележка: Добре, че е първи април, та човек може да излъже нещо и в дневника си.
5 април 199... год.
Днес слушах една реклама по радиото. Някаква жена се оплакваше, че е наддала килограми, а съпругът й отговаряше, че ходи на еди-кой си спортен център за отслабване. На тая мадама бих препоръчал да се пренесе в Студентски град и да живее от стипендия. Тогава проблемът й ще се реши много по-бързо и особено евтино. Няколко предимства:
- По-малко средства (стипендията е съвсем скромна);
- След едномесечно отслабване от една пола ще може да си направи две;
- Тук я очакват по-разнообразни и интересни контакти, отколкото една фитнесзала, пълна с коплексари, сноби или безделници-пенсионери;
- Може да научи полезни неща за водене на семейното домакинство, като мапример как може едно семейство да се наяде с три яйца, как с два билета за кино да влизат трима човека, да отпушва мивки и тоалетни, оправя бушони; Да-а-а-а, като завърша ще взема да се захвана с този бизнес-отслабване в Студентски град.
9 април 199... год.
От телевизията разбрахме, че хеликоптерът на домакинката е свален някъде над Босна. Като разбрахме това, всички се зарадвахме и вдигнахме траурен купон - без лимонада и Радка пиратка.
14 април 199... год.
През нощта сънувах, че съм на Хавайските острови на 7 декември 1941 година, когато японците нападат пристанището Пърл Харбър. Виждах съвсем ясно как се спускат японските бомбардировачи и торпедоносци, как избухват бомбите и как експлоадират корабите на американците. Спомням си, че бях съвсем малко момче и ме беше ужасно страх. На сутринта разказах съня си на съквартиранта и той каза, че много добре си измислям и въобще не ми повярва.
Явно трябва за малко време да си почина и да спра да чета каквито и да е книжки по исторически теми.
17 април 199... год.
По студентски град плъзнаха и крокодили. Явно от многото вода и топлото време. Странното е че нападат и отвличат само момичета. Чувствам се обиден. Откъде накъде ще яде само жени, а на мен примерно няма да налети да ме яде. Жива дискриминация по полов признак.
19 април 199... год.
Разбрах тайната на крокодилското женоядство. Двама от МЕИ-то (сега вече има тежкото име Технически университет) са откраднали крокодилите от зоологическата градина и така ловят жени. Просто крокодилите не ги били изяждали, само ги пренасяли до нашите бъдещи инженери. Лошото станало, когато единят от тези си студенти казал на крокодила: "Тъпо животно, казах ти да ловиш жени, а не женски крокодили" като най-неочаквано женският крокодил проговорил: "Не виждаш ли че съм от философския факултет бе, тъпанар!".
29 април 199... год.
Ура! Вече тръгнаха и автобусите. Всички студенти са въодушевени от тях. автобусите са толкова пълни, че вътре направо се шири разврат. Така се натискаме, че след едно-две возенета после цяла нощ сънуваш мръсотийки. Някои момичета направо им личи как им стават някои работи - погледът им се замъглява, по ръцете им минават леки конвулсии.
3 май 199... год.
Ето на! От някоко дни тръгнаха автобусите и в резултат 3 (три!!!!) момичета се опитаха да ме изнасилят в храстите до блока, съвсем близо до автобусната спирка. Явно една от тях им беше главатарка, защото ги комадваше. И трите бяха със замъглено съзнание от автобуса и си личеше как нямат търпение да ми се нахвърлят. Едната ми скочи в гръб и ме повали на земята, след което ми притисна ръцете с колене. Другите две започнаха вече да ми дърпат дрехите, а една ме захапа по корема, когато с последни сили си измъкнах едната ръка и фраснах оная, дето ме държеше, по гърба. След това се измъкнах и побягнах с все сили към блока. Ужас!!!!
5 май 199... год.
Утре е Гергьовден, дена на овчарите и на военните, а също така и на Гошовците. По традиция трябва да се коли агне, но нямам пари нито за живо агне, нито дори за парче от агне. Така си стоях тъжен до прозореца, когато видях, не е за вярване, но видях как под блока ми спокойно си пасеше едно малко стадо с козички, измежду които имаше и няколко яренца. Веднага нададох боен вик, адресиран към съквартиранта ми, след което го навих да излезем и да се опитаме да задигнем една с оглед нейното изяждане. Колебанието на съквартиранта се изразяваше в това, дали на Гергьовден могат да се ядат и кози, но и аз не бях сигурен в това, така че той се съгласи. Скрихме се в храстите (същите в които щяха да ме изнасилят) и започнахме да мекекечим като кози, ама така жално, че на човек ще му се скъса сърцето. И по едно време взе, че довтаса едно яренце и съквартиранта ми веднага извади ножа и му резна гърлото, докато аз му стисках устата да не врещи много-много. Целите се оплескахме в кръв, ама к'во от това, важното е, че Гергьовдена ще го почетем с ярешко и бира.
4
- Добре сте си вие, женените! - въздъхна ергенът, - Домашен уют, сготвено ядене на масата, любимата жена те чака да се прибереш... Я виж, а у вас още даже свети!
- По дяволите... Хайде да се върнем за още малко в кръчмата.
2