Военни вицове
Вицове за войници, старшини, казармени бисери, и всякакви войнишки шеги и вицове, свързани с армията и войната.
В тази категория има 2312 вица, разпределени в 155 под-страници.
Пуснали един взвод войници, в отпуск. Дошло време да се връщат, но закъснели, старшината излязъл на КПП то да ги чака. Появил се първият.
- Защо закъсняваш войниче?
- Г-н Старшина, на баща ми от ТКЗС то му се падна един кон с каруца, и тръгнахме с него. По пътя той взе че умря, и така закъснях.
- Марш в спалното.
Появил се вторият, обаче и той разказал същата история, и следващия така. Накрая се явил ефрейтора.
- Значи и ти ако кажеш, че идваш с кон ще ви разкатая всичките.
- Не бе старши, на баща ми от ТКЗТ то се падна една Волга, и тръгнахме с нея.
- И кво, развали ли се?
- Не бе старши, върви си колата, но пътя беше пълен с умрели коне.
24
11 часа преди обед. Бай Милчо слуша новините по радиото в кръчмата и пие ракия. Малка ракия, щото има принципи, и е преди 12. Прави му компания една муха, която се е размразила и жужи между прозореца и календар с Преслава, която рекламира това, което пие нашия главен герой. Влиза Гогата и поздравява. Леля Мара без да пита му сипва една голяма. Гогата също си има принципи.
- А, бе… Как ще се пазим от вируса? Ония китайския? – пита бай Милчо.
Леля Мара отива да меси каймата за кюфтетата, защото не ѝ се води геополитически спор с епидемиологичен оттенък.
- Че кво има да се пазим? Знаеш ли къде е Китай? – приема предизвикателството Гогата.
– Къде е Китай? На другия край на свето? Докато долази до нас тая гад, че умрем от… от…
Гогата се мъчи да измисли от какво ще умрат, но усеща, че темата е неподходяща и казва „наздраве“.
- Да ама сега е в Италия! – не го оставя бай Милчо.
– А от Италия ни дели една Сърбия и е у нас.
- Е така де. В Италия има какво да прави, а при нас чий ще го дири? – успокоява го Гогата.
- Ние сме дърти, младите да му мислят.
- Млади, дърти, вируса не подбира. – мърмори Милчо.
- Плюс това сме в пълна безопасност. Помисли малко? Ветъра върти пушеко от пернишкио ТЕЦ и у село, знаем си… Нали нема да се лъжем?
Милчо клати глава в знак на съгласие, че знае и нема да се лъжат.
- При нас нема никакъв въздух. Само пушеци. Как ще се разпространява като нема среда къде да се пръка, деа и вируса?
Милчо се кръсти против уроки – на обратно, щото преди десети е бил партиец, и после така и не се беше научил точно как се прави. Плюе на пода и продължава:
- Така е. Ама по новините казаха, че се предава и с немити ръце.
- Е сега какво?
Гогата отпива широка глътка и си гледа ръцете.
- То не можеш пък съвсем нищо да не пипаш. Имам един противогаз от военните, ама му няма клапата. В казармата ни учеха, че срещу радиацията трябва да се пазим с противогази. А къде е радиацията, къде е някакъв вирус? А? А оная казарма беше от социалистическата. Немаше лабаво. А клапата като я затуля с памук и готово.
- А памукът преди това трябва да го натопиш в ракия, щото ракията, казаха по новините, най-добре трепе вирусите. Двамата мълчат и пият.
- Ма требе да се пазим от тези с компютрите – подхваща Милчо – Хакерите.
- Кои? Кои? – не разбира Гогата.
- Тези, бе. С интернета. Жичкаджиите…
- Е те какво?
- По жиците, казват, се разпространявал. Вируса, бе. Нали за това говорим?
- У къщи влиза само жицата за ток, ама по нея тече 220 волта. Само да ми се качи вируса и че се опържи като хлебарка.
- Да, ама не е 220 щото ония от енергото пускат по-малко. Язе съм го мерил с мултицета и знам.
Двамата мълчат. Наближава 12. Дано по новините кажат нещо ново, че темата започна да се поизчерпва, а има да се пие още цял ден.
16
ПИСМО ОТ КАЗАРМАТА
- Скъпи мамо и тате,
най-накрая получих достъп до компютър и реших да ви напиша този имейл. Аз съм добре. Първите два месеца минаха много бързо. Ще ви разкажа с няколко думи с какво се занимаваме тук. Събуждането е в 5:30 сутринта. Първият ден си станах както на село в 4, обаче старшината ме накара да се върна в леглото и да пазя тишина. Така, че в началото на деня мързелувам – не се занимавам вече нито нито с кокошки, нито с прасета. Скука...
Сутрин ни слагат по една раница на гърба и ни карат да бягаме. Старшината ме пита защо не се потя, аз му отвърнах, че разстоянието е по-късо отколкото бягах всяка заран с раницата до училище. Момчетата от града са много зле на края на това упражнение, ако старшината не гледа нося по някой на гръб, тъкмо да ми заякнат краката.
Редовно ни карат да гърмим, обаче явно съм в курса за начинаещи. Тук се стреля легнал по неподвижни мишени!!! Много по-лесно от стрелбата по косери или пъдпъдъци! Пък и никой не гърми по теб, както правят ония тъпаци от съседното село! Така, че медалите тук са за мен.
Редовно ни карат да се боричкаме, както правим в къщи с батковците ми. Много са чупливи градските момчета, малко да стиснеш и нещо изпуква. Тук за срам на цялото село изгубих... Веднъж. Един младеж, към сто и тридесет килограмов, се спъна и падна отгоре ми. Аз, както знаете, съм 65 килограма, точно наполовина. Не успях да се измъкна изпод него и му дадоха победата. Втория път вече имах готовност – като се засили се мръднах една крачка встрани, и после му се хвърлих на гърба. Стана много по-лесно, отколкото със селския бик. Стиснах му вра̀та и той изпука. Няма страшно, старшината каза, че това е тренировъчен инцидент и родителите му няма да ни съдят!
Топла вода има всеки ден, още не мога да разбера защо...
Старшината не ни бие, мисля че му има нещо. Може да е вегетарианец, или сектант...
Храната тук е на корем. Или по-скоро беше на корем. Първия път като казаха, че можем да ядем колкото си искаме, аз набързо глътнах двадесет и пет кюфтенца. Не бяха лоши, обаче на мама са по-хубави. Оттогава старшината ми дава да изяждам не повече от двадесет. Това не е проблем, сядам до някое градско момче на обяд, гледам го втренчено, и той ми дава половината си порция. И изкарвам до вечерта. Сменям ги, да не се оплаче някой.
Първата седмица три момчета ме дръпнаха зад спалните помещения, искаха май да ме ступат. Понеже се чувствали засегнати от моите успехи, не можело то така, новобранци да ги излагат. Няма страшно! Родителите им няма да ни съдят! Даже двама ще се върнат в строя, съвсем скоро, до два месеца. Като има зараснат костите. Третият май ще си полежи заедно с оня, големия. Понеже малко се спъна, и съвсем леко го бутнах срещу стената на бараката, и главата му мъничко влезе вътре. И пак се чу пук. Докторите казаха, че скоро и двамата ще излязат от кома. Така че, няма грижи!
Моля ви, кажете на батковците ми Тошо и Гошо да дойдат веднага! Да се запишат, след толкова ядене и игри, даже дават и пари! Бързо, преди онези тъпаци от съседното село да се усетят и местата да свършат!
Мамо и тате, обичам ви и ми липсвате! Тук е хубаво, дано ме харесат.
Ваша дъщеря:
Стойка
36
Отива циганин в казармата. След 9 месеца баща му се обажда:
- Честито, сине, жена ти роди!
- Какво ми роди?
- Брат.
28
Началник щаб се връща от среща и вика старата опитна машинописка:
- Верче, трябва спешно да подготвим "Заповед за състоянието на дисциплината в армията". Готова ли си?
- Готова съм.
- Отлично, диктувам!!!
- ДЕ*БА ВАШТА Мама!!!
Машинописката записва:
- Господа офицери!
- НИКОЙ НИЩО НЕ Е*ава!
М:
- Дисциплината в армията е спаднала!
- ВСИЧКИ ЛЕЖАТ И СЕ БАРАТ!
М:
- Командирите се отклоняват от изпълнението на служебните си задължения.
- ТИЯ КРЕТЕНСКИ ПЕД*ЛИ ПЪЛЗЯТ КАТО БРЕМЕННИ ВЪШКИ, КЪРКАТ ВОДКА,
НАРУШАВАТ БЕЗПОРЯДЪКА И Е*АТ СИЧКО, ДЕТО МЪРДА!
М:
- Никой не се занимава с възпитание и обучение, строевата подготовка е спаднала, увеличили са се случаите на пиянски изстъпления и безчинства спрямо местното население.
- ДА ГО НАВРА НА ВСИЧКИ!
М:
- Заповядвам!!!
- НА ТОЯ НОВ К*ПУТ ДЕТО СЕ ПРАВИ НА БАЛОН. КЛИЗМА С ГРАМОФОННИ ИГЛИЧКИ
МУ ТРЯБВА, НЕ ЛАМПАЗИ!!!
М:
- Командирът на дивизия - полковник Иванов, да се предупреди за непълното служебно съответствие.
- ОСТАНАЛОТО СТАДО ДА СИ ГО Е*А ТОй!
М:
- Командирът на дивизията да накаже останалите виновни.
- ТЯХНАТА Мама!!!
М:
- Командващ окръг генерал-полковник Петров!
23
В гарнизонно градче капитанът слага сина си да спи.
- Не ми се спи, татко - капризничи синчето - искам слончетата да потичат!
- Късно е вече, синко, лягай да спиш.
- Не, не е късно, искам слончетата да потичат, искааам!
- Ох, какво да правя с теб! - въздиша капитанът.
Скача, излиза от блока, пресича казармения двор и влиза в спалното помещение:
- Рота, стани! Тревога! Въздушно нападение! Сложи противогазите!
12
Затвор. Надзирателят минава на нощна обиколка. От една килия се чува как някой плаче.
- Кой реве там, бе?
Услужлив дебел глас.
- Иванов, г-н старшина…
- Защо реве?
- Ми, иска му се коняк…
- Ха, коняк иска… А, х*й не ще ли…?!
- Пробвахме, но продължава да реве…
19
В руски секретен завод за... шевни машини... се пенсионира чистачката. На тържеството и подарили шевна машина. Със сълзи на очите жената благодарила:
- Колеги, да шия ми е хоби от дете. 30 години си прибирам по някоя част от тук, на три пъти ги сглобявам у дома, а то... все автомат Калашников се получава накрая!
27
Центъра на Перник. Кафе на две нива. На долното седят двама на по кафенце и скучаят… на бара седи мъж и чете сутрешния вестник.
Първият се обръща към втория:
– А бе…
– Оу…
– А на бас, че не можеш са да идеш и да му плеснеш на тоя един зад врата…
– …на к’во?
– Ми, петарка!
– Готооо…
Отива тоя и пляааас:
– Ей, Пешо, къде одиш, бе? К’во стаа… не съм те виждал 100 години, загуби се…
Човека само дето не си пробил дупка във вестника:
– Господине, аз не съм Пешо, имате грешка! Припознали сте се!
– Аууу, човек, верно ли? Извинявай… ма приличаш… извиняаай!
Сяда си и авера вади петарка.
Минало малко време и втория пак:
– А бе…
– Ммм…
– Десет, ако идеш да му отвъртиш още един…
– Нема яд…
Отива до бара и пак - пляааас…
– Пешо! Глей ся! Прайш се, че не ме познаваш, ма те гледам, ти си, бе!
– Господине, бъркате се нещо, не съм Пешо! Ето ви личната карта и спрете с тия грубиянщини!
– Еее, чоек, много съжалявам, ма само, ако знаеш колко приличаш, одрал си му кожата... А не сме се виждали от мноо време. У казармата бе ме заедно.
На човека му писнало да го пердашат и се качил на второто ниво.
Долу тоя си сяда, ония вади десет кинта и му вика:
– Слушай! Двайска веднага ти меткам, ако идеш пак да го положиш тоя!
– Ма немаш грижа…
Качва се горе и пляааас.
– А бе Пеше! Бе те къде си бил, бе, а аз доле един го утепах от бой заради тебе…
34
Арабски шейх решил да си прибави към колекцията и боен самолет. След много чудене решил да си купи Миг-29. И така пристигнал в Русия, купил самолета и го подкарал за вкъщи. Както си летял пича, по едно време излязъл надпис "Внимание три Ф-16 ви атакуват!" Почудил се какво да прави, огледал се в кабината и видял един наръчник. Разлистил го и гледа:
- Ако светне надпис "Внимание три Ф-16 ви атакуват" - натиснете синьото копче.
Натиснал го и "БАМ" всичките Ф-16-ски гръмнали. Доволен шейха продължил да си лети, но по едно време друг надпис за десет Ф-16. Отворил наръчника, натиснал зеленото копче, разхфърчали се ракети "БАМ" и десетте Ф-16-ски били взривени. Шейхът още по-доволен от покупката продължил да си лети, но по едно време, гледа надпис "Внимание 20 Ф-16 ви атакуват!" Ошашкан, бързо взел наръчника и гледа за 20 Ф-16, натиснете червеното копче. Натиснал го той и зад седалката изкочил един руснак и казал:
- Отступай место!
25
Като отворят пак казармите, до войнишката лавка ще има козметично студио - 'щото, как да идеш на стрелби с неоформени вежди...
21
Като видя съобщение в някой сайт "Вашият ad blocker пречи на нормалната работа на нашия сайт", си представям плакат над окопите през Втората Световна война - "Вашият камуфлаж пречи на нашите снайперисти!”
54
Група военни, пожарникари и полицай отишли на пикник в гората. По едно време военните казали:
- Ние отиваме на лов за заек.
Тръгнали. Връщат се след 1 час с един петкилограмов заек. Пожарникарите и полицаите били обзети от завист. По някое и пожарникарите казали:
- И ние отиваме за заек.
Речено-сторенто. Тръгнали и след 2 часа се прибират щастливи със 7-килограмов заек. Всички се зарадвали, но полицаите ги обхванала още по-голяма завист. За това не след дълго решили и те да отидат в гората за заек. Тръгнали бавили се час, два, три. Военните и пожарникарите се притеснили за тях и решили да тръгна да ги търсят. Търсили, търсили, накрая достигнали до едно дере в гората, от което се чували дивашки викове. Приближили се и що да видят – полицаите проснали едно диво прасе на дъното на дерето, налагали го със сопи и шутове и му крещели:
- Признай си че си заек! Признай си че си заек!
22
Каракачанов отвръща на удара:
- 3 години задължителна казарма за владеещите фотошоп!
21
Едва ли сте предполагали, какво може да се напишете разказ само с буквата "П"
Четете:
"Пешо Петров, плешив понапълнял петдесетгодишен поет, пиеше предобеден пунш по памучна пижама, псувайки прокопсията. Пешо погъделичка похотливо по пъпа полуразголената Пепа. Полусънената Пешова половинка Пепа промърмори проклятие. Пешо похапна парфе, пийна пак пунш, полегна при Пепа, пална пура, поръси пепел по паркета, пусна първа програма. "Пак предават парламента. Пак прения, пак патърдии. Педали, паплач, пасмина!" Пешо плюна потресен. После превключи програмата. Показваха политическо предаване. Празноглави политици, пишман-патриоти, побъркани пацифисти провеждаха пленум, подготвяха платформа, пишеха постановления, проектираха постери, подписваха поредната петиция, перифразирайки папата. Политически противници псуваха продажното правителство, предсказваха пълен провал, подвикваха “паразити!” Проницателни професионални програмисти прогнозираха предизборна победа по пладне.
- "Пак политика" - простена Пешо, - "пак пропагандни простотии, пичкавимайчина!" Пешо пореден път превключи. По педагогическата програма посивял професор поясняваше понятието "псевдопотенциал". По пета програма привършваше потискащ психотрилър, после почна "Пим Пам Пумелхен". Поредно превключване. Пожарникари потушаваха пожар, пеленачета пищяха пронизително. Педантичен полковник, препасал пистолет, придирчиво проверяваше подозрителна паянтова постройка. Преоблечени полицаи-провокатори предлагаха подкуп. Полуусмихнат патоанатом показваше парче панкреас под плексигласов похлупак.
Пешо погнусен повдигна пердетата, погледна през прозореца. Пазарен площад. Петък. Под прозореца поливач по потник пръскаше прашния паваж. Подскачаха палави пойни птички, прелитаха пчели, пърхаха пеперуди, под перваза паяк прилежно плетеше паяжина. През пазара пъплеха престарели прегърбени пенсионери, писател-пътешественик продаваше поредица пътеписи, пенсиониран преподавател по политикономия предлагаше поовехтели пособия по планиметрия. Пред параклиса поруменял поп пиеше пелин, похапваше пандишпан, прелистваше "Плейбой", пееше патетично псалми, проповядваше помирение, прибираше парсата. Пехливани по перки подбъзикваха попа по повод "Плейбоя", пускайки плоски пинизи. Плувци по плувки правеха пететажна пирамида.
По-надолу пърлеха прасе, продаваха пасмантерия, пискюли, поплин, пластелин, помада, пластмасови паници, порцеланови прибори, павурчета, панделки, пафти, папки, панти, пергели, пирони, поялници. Парижки пажове пудреха перфектно перуки, поправяха пенснета, пълнеха парфюми, продаваха перлени пояси, пурпурни плащове, позлатени подноси. Побелял пазвантин пазеше порутен паметник, пускаше посетители по пропуск. Първокласни производители правеха промоция пред подбрана публика по понятни причини. Пъпчиви пуберчета предлагаха презервативи, п*рнография. Посред пазара папуаси по пещимали плетяха палмови панери, поръбваха поли, продаваха парцали. Полуголи прошляци просеха пари, после пропиваха полученото. Пред пивницата пируваха петима порториканци, пиеха пърцуца, плюскаха пуканки, попържаха Пентагона. Пред пъстра палатка палестинци предлагаха пикантен пилаф, петмез, пълнени пиперки, понички. Понамигайки потайнишки, пробутваха пушки-помпи, пищови, патрони, пироксилин, платина, плутоний. Пъргави помаци печаха пилета по панагюрски, правеха потури по поръчка. През площада преминаха пед*расти, прокламирайки противоестествени полови потребности. Притеснени пасажери припряно пренасяха партакеши по пиацата, проклинайки пътуването по посока "Подуене - Претория."
39