Военни вицове
Вицове за войници, старшини, казармени бисери, и всякакви войнишки шеги и вицове, свързани с армията и войната.
В тази категория има 2347 вица, разпределени в 157 под-страници.
Чапай на разбор към Анка картечарката:
- И Анка, стига си се ш*бала с офицерите на Белите!!!
- Ех Чапай, ех Командире мой, Вие пък какво разбирате от модерна Биологична война, вместо да ме наградите, вие само критикувате!!!
Влак, а в купето пътуват девойка с младата си майка, и войник със старшина. Влакът влиза в тунел. Силна плесница огласява купето.
Майката си мисли и се усмихва на ум: "Прекрасно съм възпитала дъщерята:)."
Дъщерята си мисли: "Ама и майка ми не си поплюва много."
Старшинката си мисли: "Несправедлив свят! Войника пипа, а мен ме бият."
Войника, си мисли: "Само да дойде другия тунел и какъв шамар ще му забия пак..."
Иванчо пораснал. Дошло време да влиза в казарма, но, както на всеки, така и на него въобще не му се ходело. Решил да хитрува пред комисията, като се престори, че недовижда. Отишъл при доктора, съблякъл се гол, както си му е реда и казъл:
- Докторе, не мисля, че съм годен за военна служба. Не съм добре с очите, нищичко не виждам.
Почесъл се по главата докторът, протегнал ръка към него и попитал:
- Колко пръста виждаш?
Иванчо започнал да се взира, ту да жми, ту да ококорва очи...
- Нищичко не виждам, докторе.
Докторът взел едно фенерче и започнал да светка в очите на Иванчо.
- Виждаш ли нещо, усещаш ли нещо?
Той продължавал твърдо да отрича:
- Не, нищо не виждам.
Излязъл за малко докторът. В коридора срещнал медицинската сестра. Казъл и да се съблече и я изпратил при пациента. Сестрата изпълнила всичко. След малко и доктора се върнал при Иванчо:
- Иванеее... сега виждаш ли нещо?
Иванчо стискал зъби и продължавал:
- Не, нищичко не виждам.
- Не виждаш, не виждаш - усмихнал се доктора - ама оная ти работа сочи право към казармата
Един армейски старшина излязъл с красиво момиче на среща. Седнали на една пейка и той я попитал:
- Мими, може ли да те целуна?
Мацката почнала да кокетничи:
- Хи-хи-хи! Такова нещо трябва първо да се заслужи! Ще ти задам една гатанка! И ако познаеш верния отговор - наградата е целувка от мен! Слушай сега... Що е то - червено, с бодли и ухае приятно!
Военният отговорил:
- Автомат Калашников!
Хубавицата поклатила глава:
- Неее... Това е роза! Е, добре - втори шанс! Що е то - беличко с жълтичко в средата. И като му късаш листенцата - казваш:
"Обича ме, не ме обича?"
Старшината отговорил:
- Автомат Калашников!
Момичето въздъхнало:
- Неее... това е маргаритка! Хайде, сега последна възможност! Що е то? Зелено, квака и живее в блато!
Униформеният мислил, мислил, пък - накрая признал:
- Не знам!
Сладураната обяснила:
- Ех, глупчо! Това е жаба!
Старшината се плеснал по челото:
- Вярно, бе! Тъкмо се чудех... Какво пък ще прави автомат Калашников в блатото?...
Едно време есенната депресия се лекуваше с повиквателна за казармата.
Някакъв донаборник отишъл на военна комисия.
Един майор му казал:
- Съблечете се!
Онзи се съблякъл.
- Обърнете се с гръб към мен!
Младежът изпълнил нареждането
- Наведете се!
Пичът се навел.
- Разтворете задните бузи!
Нашият герой направил и това.
Майорът огледал внимателно и отсъдил:
- Годен за военна служба!
Донаборникът се учудил:
- Е, толкова ли не можахте да ми го кажете в лицето?!
Влиза притеснен човек при психиатър и разказва:
- Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам - тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чукаш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" - ми вика и се съблича...
- Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, - Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате - "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи".
- Вие ме спасихте! - казва пациентът и си отива.
Влиза следващият и започва:
- Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!" И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни.
- Спокойно! - казва докторът - Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор?
- Е, ми, някъде към Горна Оряховица.
- Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз - другите пет!"
- Докторе, вие сте гений!
- Работим, работим - казва скромно докторът, - между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица?
- Към един и половина...
- Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста...
Американска военна база в пустинята. Полковник от Вашингтон извършва ревизия на имуществото. Намира в гаража вързана камила.
- Сержант, каква е таз камила?
- Ами, полковник - като ни се прииска с*кс...
- Веднага да я махате! Как не Ви е срам! И това ми било американски офицери! На съд ще ви дам...!
Минал месец, а ревизията продъпжава. Полковника вече не издържал и попитал сержанта:
- Абе сержант, какво стана с оназ камила?
- Вързал съм я зад гаража.
- И ще ми кажеш ли как го правите?
- Ами, целуваш я по муцуната, тя кляка и е готова!
Отишъл полковникът и целунал с отвращение камилата, а тя с готовност клекнала. Минал той отзад, но тя станала. Наложило се пак да я целува и целува, но щом минел зад нея - тя ставала. Отишъл при сержанта:
- Аз ли нещо бъркам, ама не се получава!
- Какво толкова сложно има? Целуваш я, тя кляка, качваш се и на три мили от тук - има бар с мадами.
На един самотен остров кацнал хеликоптер. От него слезли няколко военни и започнали да се оглеждат бдително. Не след дълго, отнякъде се появил много пълен мъж и се приближил към тях. Един офицер започнал:
- Господине, тук наблизо се е разбила яхта със седем души на борда! Дошли сме тук да търсим оцелели!
Шишкото отговорил:
- Само аз останах жив!
Униформеният попитал:
- А къде са телата на загиналите?
Оцелелият свил рамене:
- Изядох ги!
Военният се вцепенил:
- Моля?!
Оцелелият обяснил:
- Разберете ме правилно! Бях поставен в екстремна ситуация! На този остров няма нищо за ядене. Така, че бях принуден да прибегна до канибализъм! И изядох телата на шестимата си спътници. Не ме съдете прекалено строго! Макар, че това е шокиращо!
Офицерът промълвил:
- Мен ме шокира нещо друго! Изяли сте шест човека! А яхтата катастрофира ВЧЕРА!
Излита изтребител и докладва на диспечерската кула:
- Първи, тук осми. Насочвам се за излитане.
- Разбрано, записвам.
- Първи, тук осми. Излетях.
- Разбрано, записвам.
- Първи, тук осми. Вече съм на вражеска територия.
- Разбрано, записвам.
- Първи, тук осми. Срещу мен лети противников самолет.
- Разбрано. Отписвам те.
Навремето, милицията заловила някакъв тип по подозрение в кражба. Не могли да докажат нищо срещу него. Обаче, за всеки случай му взели отпечатъци от пръсти. След което му казали, че може да си ходи. Престъпникът си помислил:
" Тоя път извадих късмет, че бях с ръкавици! Ами, ако някой път се разсея и не ги сложа? Чакай да помисля... Тия отпечатъци сигурно се пазят в някаква тетрадка! Ако я отмъкна - и да намерят отпечатъци - няма да имат архив, за да ги сравнят!"
И така, посреднощ, нашият човек се промъкнал в районното. Влязъл незабелязано в канцеларията и почнал да тършува. Не след дълго, открил една тетрадка голям формат. Когато я разлистил, видял, че листата и са плътно обсипани с отпечатъци от пръсти. Апашът решил, че е намерил това, което му трябва и я отнесъл със себе си.
Когато на сутринта пристигнал шефът на районното, той попитал един милиционер, който бил нощна смяна:
- Как мина дежурството, Иванов? Някакви произшествия?
Оня отговорил гузно:
- За съжаление има, другарю полковник! Изчезнала е присъствената книга!
- Слушай, как да изклинча от армията?
- Завърти главата на дъщерята на началника на военното окръжие.
- Но той има син!
- Като си толкова придирчив отивай да служиш!
Санитарна инспекция в армията.
- Какви мерки взимате за дезинфекция на водата?
- Преваряваме я.
- Друго?
- След това я филтрираме.
- А след това?
- За да намалим риска не пием вода, а бира.
Чукчата го вземат войник. Понеже е по-дребен, го пращат в танкови войски като водач на танк. Една сутрин започва учение.
Нареждат всички танкове в редица и командира заповядва:
- Първи танк - напред!
Първият танк тръгва в атака.
- Втори танк - напред! - казва пак командира. Вторият танк тръгва в атака.
- Трети танк - напред! - казва отново командира. Третият танк стои и не мърда.
- Трети танк - напред! - извиква командира. Третият танк стои и не мърда.
- Трети танк - напред! - извън нерви крещи командира. Третият танк стои и не мърда. От него изскача чукчата и вика:
- Момчета, чудо! Няма да повярвате! Шапката ми говори!
- Рота равнис! Рота мирно! Свободно! Ох... голяма жега! Редник Иванов, имаш ли вода в манерката?
- Хи-хи-хи! Ами, има, бе, шефче! Как да няма? За точни пичове - всичко има!
- КАКВООО?! Ти, как се обръщаш към по-старши, бе, момченце?
Аз, тука - майор ли съм или лукова глава? Искаш ли да те пратя в карцера, а? Сега внимавай! Ще те попитам пак и този път - искам да ми отговориш по устав! Редник Иванов, имаш ли вода в манерката?
- Съвсем не, господин майор! Разрешете да доложа - водата свърши!