Вицове за умни
В тази категория има 1413 вица, разпределени в 95 под-страници.
На изпит професор пита неподготвен студент:
- Какво е това изпит?
- Това е беседа между двама умни хора.
- А, ако единият от тях е идиот?
- То, тогава вторият няма да получи стипендия.
Професора:
- Доказано е, че глупакът може да зададе такъв въпрос, на който и най-умния не може да отговори.
Глас отзад:
- А аз се чудя защо не мога да си взема изпита!
Решили блондинките да развенчаят мита за тяхната глупост, събрали се на конгрес, избрали най-умната от тях и я изпратили на изпит.
Явила се тя и изпитващият я пита:
- Колко е 2+2?
- 6.
От залата се чува хор: "Дайте й още един шанс, дайте й още един шанс."
- Добре де, колко е 2+2?
- 5.
От залата се чува хор: "Дайте й още един шанс, дайте й още един шанс."
- Този обаче е последен. Колко е 2+2?
- 4.
От залата се чува хор: "Дайте й още един шанс, дайте й още един шанс."
Две борчета решили да си играят на магазинер и купувач. Единият бил малко по-умен от другия. По-умният бил магазинера…
- Може ли 3 литра сирене?
Умният ядосано отвръща.
- Не 3 литра а 3 килограма! Хайде да се разменим.
Разменили се. Умният:
- Добър ден, може ли 3 кг сирене?
- Може, даа. Шишенца носите ли си?
“... очи красиви, умни, замислени... и едното липсва...”
Двама борци делят парите от поредния рекет и единия като по-умен се захваща със сложната задача:
- Едно на теб, едно на мен, едно на теб, едно на мен, едно на теб, едно на мен, едно на мен, едно на мен, едно на мен…
- Чакай бе, а на теб няма ли?
- Каква е разликата между умния и глупавия мъж?
- Разликата е, че докато глупавия мъж разказва вицове за блондинки, умния ги ч*ка.
След разпадането на СССР в Америка рязко се понижило количеството на враговете. Във връзка с това Пентагонът взел решение да направи съкращения. Най-трудно било, да определят, каква пенсия да дадат на хората. След дълги обсъждания взели решение: всеки да укаже някакво разстояние между части от тялото (във футове) и според него да се определя пенсията.
Влиза първият генерал:
- Премерете ме от главата до петите!
Мерят го - 6 фута. Дали му 60 хиляди долара пенсия.
Влиза вторият генерал (малко по-умен):
- Мерете ме от върха на пръстите на краката до върха на пръстите на ръцете!
Мерят го - 8 фута. Дали му пенсия 80 хиляди долара.
Влиза третият генерал:
- Мерете ме от оная работа до топките!
Всички започват да се смеят, но все пак законът си е закон. Идва доктора с рулетката, сваля панталона на генерала, тръгва да мери и изведнъж пита:
- А, ама къде са топките?!
- Във Виетнам! - невъзмутимо отговаря генералът.
Бисери от Военната академия:
1. И не ми правете такива умни физиономии - не забравяйте че сте бъдещи офицери!
2. Тук не е Англия - копайте по-дълбоко!
3. Командата "Ходом - марш" се изпълнява на бегом!
4. Взимате устава и го преписвате наизуст!
5. Що за свиня е минавала оттук, крава ли що ли?
Капитан се обръща към подчинения му войник:
- Гледам, редник, че Вие сте прекалено умен.
- Кой? Аз ли? - пита войничето.
- Ти ами! Няма да съм аз я!
Между влюбени:
- Скъпа, мъжете често се чудят дали да се оженят за красива или умна жена. Аз, обаче, нямам претенции нито към едното, нито към другото. Искам да се оженя за теб…
Чукча вече втори ден стои пред дупка в леда и чака появата на някой отегчен от живота морж. Изведнъж пред него се появява, първо наблюдателната тръба на подводна лодка, след това и самата тя. Показва се американец, крещейки "Америка! Америка!".
Чукчата само леко се обърнал и посочил една от посоките на земното кълбо, при което зарадваният моряк веднага шумно доложил координатите на своя капитан - "28 градуса северна ширина и 39 западна дължина!", след което подводницата се скрила под водата. Не минали и 20 часа и пред чукчата произтича същото събитие, но с руска атомна подводница.
Руснакът пита - "Да си виждал голям метален морж, говорещ на странен език?"
- Да! - казал ловецът.
- А накъде отидоха, видя ли?
- 28 градуса северна ширина и 39 западна дължина! - гордо отвърнал чукчата.
- Я не ми се прави на умен, а ми покажи с пръст! - ядосано показал зъби руснакът.
- Знаете ли каква е разликата между вратаря и останалите футболисти?
- Докато останалите гонят топката вратарят като по-умен чака тя сама да дойде при него.
Отишъл Умник Гюро с другарите си на лов за мечки в планината. Намерили мечата дупка, Гюро се препасал с едно въже и казал на другарите си:
- Аз влизам в дупката да хвана мечката. Ако много се забавя - хващате се за въжето и ме вадите.
Влязъл Умник Гюро вътре, чакали го приятелите му, чакали го - той не излиза. Накрая хванали въжето, издърпали го и какво да видят - той без глава.
Седнали те да се чудят - имаше ли Гюро глава или нямаше? Накрая най-умният от тях се сетил:
- Нямаше! Ако имаше глава, изобщо нямаше да влиза в дупката при мечката.
1 февруари
Ура! Получи се. Вече имам BLOG! Ще пиша тук всякакви умни мисли и ще качвам красиви фотографии. (100 коментара за час, най-вече „привет сладурче”, „как се казваш хубавице” и тук-таме „здравей, как си”)
2 февруари.
Ура! Взех си шофьорска книжка! Отивам да си избирам кола. Мисля да е розов “Hammer”. (230 коментара за час, най-вече „още един убиец на пътя”, „купи си танк”, тук-таме „поздравления”.)
3 февруари.
Моят котаран не поиска да ми купи розов “Hammer”. Е, добре, ще карам черен „Land Cruiser”. На огледалото ще закача розовото плюшено слонче, което си купих специално вчера. И тапицерията искам да е розова. (270 коментара за час, най-вече „бу ха,ха”, „ега ти и колата” и тук-таме „колата трябва да се харесва на собственика си”)
4 февруари.
Сломена съм. Счупих си нокът. Моят суперски красив нокът, който вчера ми залепиха и изрисуваха в студиото! Какво да правя? (312 коментара за час, най-вече „счупи си останалите”, „отрежи си пръста”, „изрежи си нов нокът от капачка на буркан” и тук-таме „съчувствам ти. И аз знам колко е неприятно”)
5 февруари.
Черен ден ми е! Днес си купих страшно красива чантичка от Balenciaga за 300 евро. Но цветът и малко се различава от тапицерията на колата! Ужас! (340 коментара за час, най-вече „ходи пеш с тази чантичка”, „купи си раница” и тук-таме „имам същият проблем. Искаш ли да си разменим чантичките?”)
6 февруари.
Вчера с приятелките ходихме по клубовете. Обиколихме всички и накрая завършихме в „Escape”. Странно – не видях много коли по пътя. Ето ви и малко снимки. (456 коментара за 10 минути, най-вече „не можа ли да намалиш ц*ците малко с фотошопа”, „на джипа гумите му са колкото трабантче” и тук-таме „колко весело сте си изкарали! Ще вземете ли и мен другият път?”)
10 февруари.
Котаранчо ми обеща ново кожено палто. Старото ми е вече на три месеца! От радост му направих празничен…. не, не това, което си мислите, а обяд. (560 коментара за 10 минути, най-вече „по добре да му беше направила това, за което си помислихме” и тук-таме „колко си готина! Можеш и да готвиш! Завиждам ти”)
11 февруари.
Умните мисли често ме преследват, но аз бягам по-бързо от тях. (530 коментара за 5 минути, най-вече „вижда се”, „и на снимките е така” и тук-таме „красивата жена не е задължително да е като Питагор”)
13 февруари.
Днес се счупи колата ми. Извиках механик. Дълго се рови в двигателя, после ме погледна странно и отиде нанякъде. След малко се върна с туба и наля нещо в колата и тя запали. Откъде да знам аз, че бензинът можел да свършва?! (720 коментара за час, основно „всички в офиса плачем”, „сложи си слънчеви батерии” и тук-таме „я опиши къде точно се налива, че може и моята за това да не пали”)
14 февруари.
Денят на влюбените. Много съм щастлива, защото имам ново палто. Опитах се да направя на котаранчо празничен… това, което миналият път си помислихте, но той бързаше за съвещание. (960 коментара за час, основно „постарай се повече вечерта” „дай на мъжа удоволствие” „опиши как го правиш” и тук-таме „честито ти ново палто”)
15 февруари.
Вчера вечерта направих торта. С ягоди и парфе. Как може да се ядат токова калории?! А вие вчера и миналият път какво си помислихте, че ще му правя? (1012 коментара за час. Всички са заменени с „************”)
ПС: Защо сте толкова груби?
20 февруари.
С котаранчо отиваме в Швейцария на зимна почивка и да пием глинтвайн. Целувки на всички и довиждане! (1800 коментара за час, основно „да уцелиш по-хлъзгави ски” „оглеждай добре борчетата преди да спреш в тях” „в офиса пак плачем” и тук-таме „щастлива почивка приятелко”)