Вицове за Уиски
В тази категория има 767 вица, разпределени в 52 под-страници.
СОЦА... Един мъж бил в командировка в чужд град, вечерял в ресторанта на хотела, после слязъл долу във бара, пил уиски с фъстъци, хванал си една мръсница за ушите, дето висяла сама на бара и се качили горе в стаята му. На сутринта се събужда, вижда я до него и казва:
- Коя си ти ма, как се казваш, на колко си години?
А тя:
- Е, ми на колкото изглеждам!
А той:
- Ама, тва не е възможно, ма! Ти да не си орел, че да живееш 300 години?!
6
Парите трябва да се харчат за любимия човек, затова ще си купя уиски.
10
- Каква е разликата между медицинския спирт и ирландското уиски?
- Медицинският спирт може да се пие, а ирландското уиски трябва да се пие.
8
Бай Пешо бил личен чистач на директора на един завод някъде в провинцията. Били стари познайници, така че не си взимал много работата присърце. Един ден директора видимо притеснен се помолил на бай Пешо:
- Бай Пешо, утре ще трябва да изчистиш защото очаквам голяма проверка!
- Кой ще дойде?
- Председателя на борда на директорите и още двама от акционерите.
- Няма проблем ще изчистя.
На другия ден дошла делегацията, разходили се из завода, гледали какво гледали и влезнали в офиса на директора да обсъдят видяното. А вътре царял пълен безпорядък, не било чистено бог знай от кога.
- Хм. Тук не работеше ли бай Пешо? - попитал големия шеф.
- Да, тук е. Ето там е неговата стая.
- Я го извикай!
Дошъл бай Пешо, а председателя така му се зарадвал, че скочил да го прегръща, да го целува, пили по една ракия, поговорили си и доволен от видяното, шефа поел обратно към София. Вече успокоен директора се обърнал към бай Пешо:
- Ти, ти откъде го познаваш тоя? Въобще знаеш ли кой е той?
- Как да не го знам, директоре, навремето на един чин заедно сме седели.
И така чрез бай Пешо директора станал най-големият връзкар в целия консорциум. Един ден пак притеснен господина почнал да се моли на бай Пешо, да изчисти защото такава проверка щяла да дойде, че ако не е изчистено и председателят на борда на директорите няма да му помогне.
- Защо така бе, г-н директоре, кой ще дойде? - попитал бай Пешо.
- Бойко Борисов ще дойде, така че мисли му!
Дошъл на другия ден Бат Бойко, разходил се нагоре-надолу из завода, влезнал в канцеларията на директора, а вътре боклуци, не било чистено бог знай от кога. Пребледнял директора, ни жив - ни умрял, а Бойко Борисов съвсем спокойно го попитал:
- А бе тук при тебе не работеше ли бай Пешо?
- Да, тук е.
- Я го извикай!
Дошъл бай Пешо.
- О, бай Пешо какво става с теб, жив ли си, здрав ли си? - зарадвал се Бойко Борисов, прегръщал го, целувал го, пили по едно уиски и си тръгнал. А директора не вярващ на очите си промълвил:
- Тоя пък от къде го познаваш. С ония на един чин си седял заедно, а това е министър - председателя на България.
- А, Бойко ли? На него му бях преподавател в пожарникарското училище.
И така чрез бай Пешо директора станал най-големия връзкар в държавата. Не минало много време и директора пак взел да се шашка:
- Сега вече, бай Пешо, наистина трябва да изчистиш защото чакам голяма делегация от Русия начело с Владимир Путин. Искам да бъде перфектно изчистено и подредено!
- ОК, директоре, както кажеш.
Пристигнал Путин, обиколил завода, разгледал това-онова и ни в клин, ни в ръкав попитал директора:
- Где находится бай Пешо?
Извикали бай Пешо. Путин като го видял подскочил от радост:
- Здравствуй бай Пешо. Братушка мой. Как тъй. Что тъй делаеш?
Прегръщали се, целували се, пили по една водка и Путин си заминал. Директора онемял, ни говор, ни картина. Когато се осъзнал попитал:
- Бай Пешо, не знам какво става тук. Някак си приех, че с един на един чин заедно си седял, на друг си му преподавал в училище, ама това не мога да го приема. Този от къде го познаваш, та той не е от България?
- А, Путин ли. На него му бях инструктор по бойни изкуства в школата на К.Г.Б.
Чрез бай Пешо директора се превърнал в най-големия връзкар в Европа. Но един ден в завода дошло писмо, директора и още един инженер - млад и надежден - да отидат на обмена на опит в сходно предприятие в Италия. Чудил се директора кой да вземе и накрая си рекъл - "Ще взема бай Пешо, толкова народ познава, че няма начин и в Италия да не познае някой."
Отишли в Италия, обменили опит, останал им един свободен ден и решили да разгледат Рим. Тръгнали по един булевард, но изведнъж отнякъде се появили много хора. Многобройната тълпа повлякла със себе си и нашите хора. По едно време директора се огледал и се оказало, че бай Пешо го няма. Тук бай Пешо, там бай Пешо, бай Пешо го няма никъде. Вървял така с навалицата докато не излезли на един голям площад. В края на площада сцена, а на сцената бай Пешо и папата прегърнати говорят нещо на хората. В същото време от сцената пък бай Пешо постоянно се взирал в тълпата за да открие директора. Тъкмо го фиксирал и видял как директора припада. На бегом се изнесъл при него, започнал да му бие шамари, да го ръси с вода не може да го свести. След десетина минути отворил очи.
- Директоре, директоре какво стана? - запитал бай Пешо.
- Ох, бай Пешо, това аз няма да го преживея.
- Защо бе директоре, какво стана?
- Заради това, че с един на един чин си седял заедно, на друг си бил преподавател, на трети си бил инструктор по бойни изкуства приех за нещо нормално да се прегръщаш с папата там на сцената, но следващото няма да го преживея.
- Кое е това следващото?
- Стоите си вие там на сцената, а мене по едно време ме чука някой по рамото. Обръщам се гледам един китаец и тоя китаец ме пита - "А бе кой е тоя с бай Пешо на сцената?"
50
След осмомартенски банкет, Кире се прибира посред нощ гушнал подмишница едрогърдата Цецка - секретарката.
- Що е т'ва бре, хайванино! – пени се на вратата Кина.
- Ша прайм тройка, ма! Едвам я навих! Ти ако нечеш - мое и да не участваш!
Минал месец. Петък вечер. Кире се прибира капнал от умора и що да види - у хола, на неговия фотьойл се разположил един абесински арапин, дибидюс гол, с едната ръка държи чаша и пие от 12-годишното уиски, дето Кире си го пази само за специални нужди, а у другата – забележително мъжко достойнство.
- Кино, кой туй ма?
- Малий Кире, ша прайм тройка. Едва го навих човека. Ама я па нема да участвам!
16
В заведение влиза мъж с пуделът си и сядат на бара. Мъжът поръчва две уискита, пие едното, а другото го пие кучето. Барманът учуден:
- Какво е това куче?
- Много си е добро. - отвърнал мъжа.
- Какво друго може да прави освен да пие уиски? - попитал бармана.
- Ако почерпиш по още едно, ще отидем отзад в твоята стая и ще ти направи св*рка. - отвърнал мъжа.
Бармана сипал още две уискита, едното го изпил мъжа, а другото кучето и отишли отзад в стаята.
Мъжът погледнал кучето и му казал:
- Бльоки направи на чичкото една св*рка!
Бльоки се намръщил и започнал да ръмжи.
Мъжът повторил:
- Бльоки направи на чичкото една св*рка!
Бльоки пак се намръщва и ръмжи. Мъжът му рекъл:
- Бльоки за последен път ти показвам как се прави св*рка!
14
Три причини да обичам есента:
1. Носиш си дрехите без да се налага да си гълташ корема.
2. Оправдаваш се с есенна депресия, когато не си на кеф.
3. Винаги можеш да скриеш под шлифера бутилка уиски.
7
Една катерица случайно опитала уиски и веднага разбрала защо цял живот събира лешници.
9
На средна възраст съм. Живея си скромно и достойно на село до чешмата. Мъж не съм имала, щото тука са останали само дъртаци и страхливци. Имам три сестри, все омъжени, и живи родители. Обичам домашния уют, природата, виното и ракията. На бала пих уиски и много ми хареса квадратното шише. Мога да карам комбайн и трактор, както да ги бутам и дърпам, ако закъсат. Ама само по асфалта, щото иначе затъвам до коленете в кал. Имам мотор „Иже“ с кош. Когато валя големият дъжд и отнесе моста сама пренесох на гръб 73 овце, 14 кози и 4 пръча + каракачанките и бай Митьо с магарето. Най ме озориха пръчовете, щото трябваше да ги свалям от сливите. Помня, че бай Митьо се кръстеше и мърмореше:
- Ох, леле, божкеее, на кое ли добро момче ще му почерни живота този дзвер?
Хакнах му един шамар, да са сафиряса. И сега ме заобикаля, като ме види. И все ходи на реката да си търси златния мост. Мен в село много ма почитат и уважават – и мъжете, и жените. Но си търся мъж, че не се търпи вече. Заран все се събуждам изпотена и ми е едно криво и пусто на сърцето и душата. Мога да готвя, но по ми харесва да мачкам някой мъж с голи крака, когато е настинал. Той стене, пъшка и се гърчи, а аз мачкам ли, мачкам… Търся си мъж, да не е много учен, че да има за какво да си говорим. А пък и те, учените, все са едни кекави и с очила и ризи. Да си седи вкъщи и да се занимава с каквото ще. Да има жива душа покрай старците, че аз като тръгна на лов, по два три дена се пилея по пущинаците. Ама празна не се връщам. На барове и доктор не ходя. Искам само да ме обича и да си правим деца. Няма да го бия или да го товаря с много работа, да не се повреди.
21
Един човек всеки път ходел в един бар и си поръчвал уиски. Но имал дефект - не можел да казва "Уиски", а казвал "Х*й на ски". Кажел ли "Х*й на ски", от бара се научили, че това е "Уиски" и му носели уиски. Един ден той отишъл в друг бар. Там казал:
- Х*й на ски.
Барманът го изгледал като треснат. Човека повторил:
- Х*й на ски.
Барманът този път запазил самообладание и му отвърнал:
- А пички на шейнички не искаш ли?
4
Разговор между гаджета:
- Ще пиеш ли едно уиски?
- Да, но само два пръста.
- А не искаш ли първо уиски?
8
Нощ. Затворен бар. От дупка в стената се подава френската мишка, оглежда се дали някъде наблизо няма котка, притичва бързо до бара, пие една чаша с вино и тича обратно в дупката. След малко се показва немската мишка, оглежда се за котка, тича до бара, пие една бира и обратно в дупката. Ситуацията се повтаря с ирландската мишка – оглеждане, бар, уиски, дупка, с мексиканската – оглеждане, бар, текила, дупка и с американската – оглеждане, бар, бърбън, дупка. Накрая се показва българската мишка, оглежда се, изтичва до бара и изпива една ракия. Оглежда се пак, котката я няма, пие втора, след това оглеждане – няма котка, пие трета, четвърта и след петата сяда на бара изпуква си кокалчетата на пръстите и си мърмори:
– Еми, че го чакаме щом трябва…
19
На касата в магазина съм. В кошницата - шоколади, уиски, ядки и презервативи... Давам 100 лв., а касиерката:
- Г-не, може ли вместо ресто да дойда с вас?
17
Актуално...
Плаж... Пингвин влиза във бар на плажа...
- Едно уиски с лед, моля! Какво сте ме зяпнали?!
- Ми, за първи път виждаме пингвин на плажа, във бар, да пие уиски...
- При тия цени... и за последен!
13
Особености на българския алкохолик.
1. АЛКОХОЛИКЪТ ПАТРИОТ.
Пие от любов към майка България. Смята, че българите превъзхождат всички други народи и най-силното доказателство за това е, че най-много носим на пиене. Патриотът пие всеки ден по 300-400 грама твърд алкохол, а на национални празници утроява дозата. Обожава Динко от Ямбол и смята, че той е последният истински българин.
Любими питиета: домашна ракия, с разредител бира.
2. АЛКОХОЛИКЪТ ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ.
Пие, защото е неразбран. Несправедливата съдба му е отредила да живее сред простаци, които не могат да оценят богатата му душевност и отказват да му построят паметник приживе. Не работи нищо, защото е убеден, че обществото е длъжно да го изхранва. Постоянно мрънка, че държавата не дава достатъчно пари за култура, което всъщност означава, че не му дава достатъчно пари за пиене.
Любими питиета: каквото го почерпят.
3. АЛКОХОЛИКЪТ РЕВОЛЮЦИОНЕР.
Пие в знак на протест срещу скапаната държава и некадърните политици, които постоянно се опитват да го прецакат. Дори се опитват да посегнат на най-милото му – домашните казани за ракия. За алкохолика революционер повод за напиване е всяко действие на правителството, което удря по бюджета му за алкохол – поскъпването на винетките, увеличаването на цената на билетчето за градски транспорт и т. н. Под влияние на алкохола пише гръмки призиви във фейсбук: “DOKOGA 6TE TARPIM!!!”, “WREME E DA GI I3METEM!!!!” След което, възхитен от гражданската си смелост, алкохоликът революционер пръдва, ляга и заспива.
Любими питиета: евтините.
4. СВЕТСКИЯТ АЛКОХОЛИК.
Напивал се е поне три пъти с Батето и поне пет пъти с Веждичката и с радост разказва спомени за тия прочути пияници. Пуши пури, за да прилича на кумирите си в алкохолизма. Цял живот е бил на някаква безсмислена държавна служба и е обикалял от софра на софра.
Любими питиета: уиски, коняк.
5. АЛКОХОЛИКЪТ РУСОФИЛ.
Пие, защото в Русия правят така. Обича Путин повече от майка си. Слуша само група “Любе” и смята, че най-добре за България ще е да стане част от руската държава. Твърди, че Крим е руски, но не знае защо.
Любими питиета: руска водка.
6. АЛКОХОЛИКЪТ НАРОДНЯК.
Пие, защото цени традициите и българския фолклор. А почти всеки ден е някакъв празник – Игнажден, Еньовден, Свети Харалампи, Преподобна Миндилия и т. н. Убеден е, че ако няма хора като него, които да почитат с препиване тия празници, ще изчезнем като нация.
Любими питиета: домашно вино.
7. АЛКОХОЛИКЪТ РОКАДЖИЯ.
Пие, защото неговите рок-идоли пият. Фен е на Цонко от Каварна и има автограф от Джон Лоутън. Слуша само музика от 70-те и смята, че най-великият български музикант е Наско от БТР.
Любими питиета: 20-30 бири.
20