Вицове за тираджии
Шегите за шофьорите на камиони и тирове вървят ръка за ръка, с хумора за магистралните момичета, полицаите и катаджиите. Посмейте се и с още други вицове и лафове за тираджии.
В тази категория има 155 вица, разпределени в 11 под-страници.
Двама полицаи се зачели в табло пред кожно-венерологическия диспансер. Там съобщавали рисковите групи за заболяване от сифилис.
На първо място – тираджии.
На второ място – артисти.
На трето място – полицаи и т.н.
Единият полицай попитал другия:
- Какво е това сифилис?
Другият отговорил:
- Ей заради такива тъпаци като тебе сме на трето място.
Сподели
Магистралка спира тираджия:
- За духане вземам 20 лева.
- Ето ти 50 лева. Всички гуми да са по 8 атм.
Прост*тутката Пена изкара 15 години на едно и също място на път Е79 - всички тираджии ѝ викаха Хачико.
Тираджия станал катаджия. Сложили го в смяна с опитен служител, да се учи. Изпращат ги на смяна с радара. По някое време минава шефа и пита опитния служител:
- Как е? Всичко наред ли е?
- Как ще е наред?! Аз стоя с радара, а той седи в колата и мига на дълги светлини!
Тираджия качил стопаджийка. По пътя спрял в една горичка, натиснал я и тя му дала. Само че била неразположена и тираджията се съгласил отзад.
Спрели в следващия град. Стопаджийката слязла и тираджията се провикнал след нея:
- Ей, туй тираджиите сме голяма работа!
На което тя му отвърнала:
- Пък, ние пед*растите още по...
Тираджия тръгнал от София за Бургас с ремарке пълно с пилци. Около Пазарджик жена маха на стоп. Той спира и тя пита:
- Добър ден, ако може за Бургас?
- Няма проблем, казал тираджията, но вие ще ми пуснете ли?
- Ееее не мога, господине!
- Щом не можете, ще вървите пеш!
И тираджията продължил по магистралата. Пловдив. Жена маха на стоп.
- Добър ден, ако може за Бургас?
- Няма проблем, мадам, но вие ще ми пуснете ли?
- Ееее, не мога да правя такива неща!
- Щом не можете, ще вървите пеш!
На 100 км, преди Бургас пак жена маха на стоп, но с папагалче на рамото.
- Добър ден, ако може за Бургас?
- Вие пък днес всички сте за Бургас. Може, но вие ще ми пуснете ли?
- Е, щом е до това, ще ви пусна! Но нося и папагалчето си с мен.
- Няма проблем дайте го на мен. - казал тираджията и хвърлил папагала при пилците.
Стигнали Бургас, тираджията оставил дамата, но забравили за папагала. Отива нашият човек да разтоварва пилците, отваря ремаркето и гледа вътре - нито едно пиле, само папагала седи и го гледа умно.
- Къде са ми пилетата бе, папагал проскубан?
- Е как къде, като не пускат ще вървят пеш!
Един джендър пътува на автостоп. Спира някакъв тираджия, мустакат, як, потен...
- А бе, ти къв си бе? Мъж или жена?
- Защо? Да не би да ме е*еш?
- А бе, аз така или иначе ще те е*а, ама ми кажи, да знам колко да те наведа...
Французин, американец и българин тираджии си говорят. Американецът се хвали:
– Къщата ми е в едно равно поле, като се прибирам надувам клаксона и като се прибера – камината запалена, яденето във фурната, а жената и децата ме чакат на верандата.
– А моята къща е на един висок баир! – казал французинът.
– Като се прибирам, пускам дългите светлини и като вляза вкъщи, шампанското е отворено и жената ме чака гола на леглото.
– Аз пък – казал българинът – живея в една долчинка. Като се прибирам, спирам двигателя и пускам надолу по инерция. Като стигна, излизам тихичко от камиона, изключвам бушоните, вземам бухалката и отивам да чакам пред прозореца на спалнята – досега само един ми избяга…
Тираджия, металист и програмист решили да се надпиват с бира. Пили каквото пили, тираджията се отказал. Програмиста и металиста продължили, ама в един момента се оказало, че и двамата не могат повече, но са изпили по равно. Металиста се напънал и изревал "МЕТАЛ ФОРЕВЪР" и гаврътнал още една халба. Той погледнал към програмиста с усмивка, доволен от победата си, и казал:
- Ами сега?
Програмиста отговорил:
- Сега включвам виртуалния стомах. Барман, дай още една каса!
Тираджия се прибира загорял след яка и дълга кирия и от вратата награбва булката, а тя се дърпа и не му пуска.
- Ко стаа ма, кви са тез пинизи?
- Глей сега Йовчо, на Мимето мъж и е пилот, кога се върне я съблече, па я дигне у въздуха и фию насам, фию на там, па пикират у ниското и скачат шланга да заредят гориво! На Пепа мъж и е моряк, кога си дойде пълнят джакузито, туря той 1 кило сол и тя вече готова да налапа шнорхела! А ти, ти кво? - и ааа да ревне.
Гледа я Йовчо 1 минута, мисли после усмивка озарява лицето му:
- Ей, що не речеш, че искаш да е РОМАНТИЧНО!!! Събличай се, дииибидюс те искам. Паркирай се сега на четири гуми, тъй, сега дръж тия две огледала! Дръпнал се Йовчо метър и половина назад, изул гащи, и и вика:
- Такаааа, гледай сега у огледалата и давай назад, требва да се скачиш с прицепа!!!
Не и върви на Марчето и това е. Мъжът и моряк в Океански риболов, любовникът и - тираджия, а комшията стар...
Шофьорите тираджии получили заповед, да си съберат всички деца от местата дето са били командировка. Иван запалил тира и цяла седмица събирал деца. Накрая ги събрал и се прибира.
- Скъпа, изведи нашите деца за да ги запозная с...
- Още вчера ги взеха, скъпи...
Последни думи на:
Съпруга:
- А тази супа защо има такъв вкус?
Тъщата:
- А перилата на балкона нали са поправени?
Учителката по биология:
- Не се плашете деца, тази змия не е отровна.
Танкиста:
- Няма начин да уцели!
Склеротика:
- Колко приспивателни взех – 4 или 5?
Героя:
- Отивам първи!
Тираджията:
- Вече 20 часа карам без спиране, а даже не усещам умора!
Бензинджията:
- Тук не се пуши!
Джон Кенеди:
- Скъпа, хайде днес да вземем кабриолета?
Алпиниста:
- Какво като е евтин този карабинер? Надежден е!
Електротехника:
- А този кабел пък какъв е?
Шефа:
- Какъв оригинален подарък – запалка във формата на пистолет!
Сапьора:
- Червената или синята?
Месаря:
- Хвърли ми ей онзи нож!
Автоинструктора:
- А сега опитайте сами…
Пощальона:
- Какво сладко кученце!
Охранител на заведение:
- Само през трупа ми!
Вампира:
- Разкошен изгрев!
Детектива:
- Всичко е ясно! Вие сте убиеца!
Пилота:
- Как така си забравил да поправиш?!
Борсовия играч:
- Купувайте всичко!
Автомеханика:
- Спусни малко!
Съпругата:
- Мъжът ми ще се прибере най-рано след два часа!
Велосипедиста:
- Виж, без ръце!
Заложника:
- Няма да посмееш да стреляш, глупако!
Ловджията:
- Странно, съвсем скоро тук е било…
Работника в зоопарка:
- Нали е нахранен лъва?
Нощната охрана:
- Кой е там?
Неандерталеца:
- Интересно, какво ли има в пещерата?
Актьор на снимки за филм на ужасите:
- Страшен грим, като истинска акула е!
…студента: “В столовата съм”
Мъките на един празнувал човек
- 01.01.2017 година. Нещо грапаво ми ближе клепача... Заспивам... Повтаря се... Сигурно е котката. Опитвам да отворя очи, но е невъзможно – сигналът, който мозъкът ми изпраща до тях, отива на грешно място в петата. Лошо ми е – умирам. Никога повече алкохол! След третото усилие успявам да се надигна от дивана – прегърбен съм Г-образно на буквата „Щ”. Някак стигам до банята. Поглеждам се в огледалото. Имам гурел от лявото око до ухото, а на другото оче залепени няколко резена суджук (явно съм се правил на пират). Косата ми прилича на четка за нужник... използвана... от тираджия... Лоча вода в шепа – изпивам половината чешма. Сухотата не изчезва – в сравнение с устата ми, Сахара е блато. Лошо ми е – ще пукна. Лягам обратно в поза умрял пингвин от мъка. Котката Ивелина се тръшва на задния ми гръб да ме топли. Дъхът ми е с вкус на потна жлеза от анус на скункс. Задавям се – едновременно хлъцвам, кихам и се оригвам. От гърлото ми изпада квадратна бучка – явно снощи съм дишал сирене. Някак пускам телевизора – Бог ми е изпратил мач от английското (Арсенал – Кристъл Палас). Благодарен съм му. С едното око спя, с другото неуспешно се опитвам да асимилирам картината. От цигарите белият ми дроб свири като бракувана хармоника, черният е в кома. Бъбреците ми са изтръпнали, стомахът ме реже, червата са се увили около гръкляна в опит да емигрират от мен. Ръцете треперят потни, ушите ми пищят със свой глас, очите сълзят – пак ще образувам гурел. Сърцето ми трака като развален миксер, пуснат в центрофугираща пералня. Много ми е зле. Никога повече алкохол. О... ето любимата Нора се явява. Спасението. Опитвам се да кажа „Здравей”, но излиза само „Зай”. Никакво внимание. Обръща ми гръб, дрънчейки нещо в килера. Какво е станало? Да не би да съм обладал някоя от снощните гостенки по невнимание? Идва пак и най-шокиращо пуска прахосмукачката: РУУУУУУУУУ... РУУУУУУУУУУУУУ... Ще ми се пръсне главата. Сякаш вътре великан е притиснал топките ми с домашната си ютия. Край – тука ще загина. Виждам картини от детството си, яздя малка мечка с три пъпа и бавно навлизам в тунела... Прахосмукачката спира. Тихо е като котлон... Годеницата ми започва да мие тавите и чиниите от вчера. ДЖАЗ-БУМ-ДРЪН. Свивам се в ембрионална стойка. Може би трябва да ѝ кажа да спре, но не мога да сглобявам думи, защото не си спомням половината букви от азбуката. Изведнъж нещо изтрещява на пода. Едвам се обръщам да видя. Нора е над мен, гледайки ме с очите на Саддам Хюсеин:
- „Ахх тии... Кольоо, защо снощи, преди да заспиш, не каза, че ме обичаш!?” Мисълта ми е разредена, но събирам някои по-известни букви и поднасям искрено извинение. Внезапно всичко се променя – тя грейва. За под две минути на масичката пред мен има кипела шкембе чорба, замръзнала бира, люти чушки, топли кюфтета... излизала е по обед до близката кръчма да ми е добро. Някак успявам да седна. Загребвам с лъжицата – устата ми не чувства нищо. Втора хапка – същата работа. Повечето ми рецептори са убити, а ранените са по местните болници. На половината кастрон започвам да усещам лек вкус. Лоча от бирата – идва нова. Почва да ми светва: „Норка, бухалче, я сипи по една ракия да пием!” За секунди чашите са пълни, салатата от кисело зеле е на масата. Разговаряме и се веселим. Разказвам как след един мач, като по-млад, полицаите ме гепиха, че хвърлям камъни по противника и ме повлякоха към патрулката. Да, ама аз нарочно настъпих някакво случайно лайно и така двамата влязохме в колата. След точно минута ме изгониха. Любимата ще припадне от смях. Исус шепне името ми – сега бил моментът. Изстрелвам се на комета в банята. Бързо се връщам и я награбвам (котката Ивелина вече крачи към клозета)... Нора си получава заслуженото. Лежим прегърнати и потни, а след малко продължаваме с почерпката.
- 02.01.2017. Нещо грапаво ми ближе клепача... Опитвам се да отворя очи, но е невъзможно... Лошо ми е – умирам. Никога повече алкохол...
Карат си двама тираджии камиона. На единия много му се приисква с*кс. Спират на един мотел и надъханият си избира най-апетитната прост*тутка с навирени като лисичи муцунки гърди. Отиват в стаята. Колегата му още не си е купил кафе и чува:
– Пали и карай.
– Защо? Какво стана?
– Мани-мани. Кога махна сутиена, ония паднаха кат щори!