Вицове за телевизия
В тази категория има 1815 вица, разпределени в 121 под-страници.
В магазина продавача сменя етикета на телевизор от 1000 лв. на 800 лв.
- И защо така изведнъж поевтиня? - пита купувач.
- Ми, празничните намаления свършиха!
8
Не мога да разбера, защо жените се оплакват от месечното неразположение. По телевизията постоянно показват, как те в тези дни скачат, бягат и се веселят.
19
По телевизията дават италиански филм. В едър план разгневена жена крещи на мъжа си:
- Идиото! Кастрато! Импотенто!
Гласът зад кадър превежда:
- Скъпи, аз съм много разочарована от теб!
9
Бракоразводно дело.
Съдията пита:
- Асане, колко контакта сте имали със жена ти?
- Два, гусин съдия, един за телевизора и един за печката...
14
Никога не правете с*кс когато дават мач по телевизията, защото виковете от съседите "давай, давай" и "не така бе тъпак, кво правиш" много разсейват!
4
Русия е уникална страна! Само в Русия имат черно-бял телевизор "Дъга", белезници "Нежност", бензинова резачка "Дружба", сълзотворен газ "Момина сълза" и междуконтинентални балистични ракети "Мир."
26
2018 България-Аржентина на световното.
Аржентинците казали:
– А бе, к’во ще играем с тия слабаци.
Меси:
– Вие отидете да пиете, аз ще играя сам.
Аржентинците отиват в кръчмата пускат телевизора, 5 минута, 1:0 за Аржентина. Казали си, че Меси ще ги разсипе. Пускат мача, 89 минута, 1:1. Връща се Меси:
– Момчета простете ми надцених се. Аз съм виновен.
– Няма нищо все пак си срещу цял отбор.
– Не наистина, много съжалявам. Простете ми!
– Добре де! Какво толкова стана?
– Ами как какво! В 10-тата минута съдията ми даде червен картон.
17
По телевизора говорят за шуслерови соли, хомеопатия, памет на водата, самолечение чрез гладуване, пиене на урина и всякакви други подобни... Превключих на дебатите за вота на недоверие. Какво да ви кажа, същите глупости...
11
Наскоро разбрах, че рекламите за алкохол по телевизора завършвали с "Консумирай умерено!" А не както аз го чувам "Консумирай уверено!"
12
Снощи се прибрах от работа, седнах да гледам мача и тъкмо свърши първото полувреме, идва жена ми... облякла един с*кси пенюар и ми намига подсещащо. Правихме каквото правихме и седнах да догледам второто полувреме, пуснах телевизора, а то започнал сутрешният блок...
13
Мъж пуши на стълбището и чува, че от съседния апартамент се чуват крясъци и стонове. Изведнъж с трясък се отваря вратата и комшията му излиза бесен със счупени 3D очила на главата.
- К' во става бе, комшу?
- Остави, остави... Купих си 3D телевизор и го разбих на парчета!
- Що, бе? Не ти ли харесва?
- Ами, реших да си пусна п*рно... и на 3 пъти почти ми го сложиха в устата!
17
Вечерят двама съпрузи пред телевизора. Мъжът на три ракии, извънредно доволен от себе си, решава да предизвика половинката интелектуално:
- Жена, можеш ли да ми кажеш нещо, дето хем силно да ме огорчи, хем и да ме зарадва някак си?
Благоверната мълчи около минута и с мила усмивка казва:
- На брат ти му е по-малък от твоя!
9
Не вярвайте на това което виждате по телевизора, а на това което виждате в хладилника.
14
Прибираш се към къщи след работа. Натоварен с две торби продукти. До теб хленчи детето, което си взел от градината. Целият си плувнал в пот.
В блока пак няма асансьор. С последни сили се качваш до 7-я етаж, влизаш в хола... и там, на дивана... жена ти плюс още 3-4 кокошки дънят бира с ядки и крещят към телевизора:
- КАКВА ЗАСАДА, ВЕ, ПЕД*РАС ДОЛЕН!?
13
Мъж готви палачинки! Жените винаги имат високи очаквания. Днес се навършват четири години, откакто любимата ми се отдаде за пръв път. Искам да я изненадам с тържество. Тя е на работа. Изчистих (счупеното носи късмет), изпрах каквото ми падне (не намерих праха и сложих препарат за нужник – сякаш има разлика), прострях (терасата изглежда, все едно у нас има циганска сватба), обирах паяжина (ще купя нов полилей), измих една чаша (превързах се) и пих бира. Интересно защо, когато леем плоча в къщата на някой приятел или поправям колата, се измъквам без драскотина, а реша ли да помогна в домакинството, съм целият в рани. Оправям леглото, но без да разбера, заспивам връз него. Следобед продължавам. Ще готвя палачинки за вечеря. Поради горчивият ми опит с баницата (ползваме я за дъска да си режем мезета) съм много предпазлив. Осъзнавам, че ако си правя салата за ракията, никога няма да се порежа, но тръгна ли да кълцам зеленчуци за нещо друго, кръвта ми ще се лее по плота. Котката Ивелина вижда, че влизам в кухнята и моментално спринтира в най-далечния край на апартамента. В бързината се пребива в някои от мебелите, но макар и натъртена, успешно излиза в нелегалност. Всичко е толкова чисто. Грижливо подреждам продуктите и сечивата. Не мога да ползвам миксера, защото е скрит. Отварям лаптопа на работната маса. Чета рецепти. Струва ми се, че дори произволно избран умствено изостанал бобър ще се справи с палачинките – толкова е лесно. Сипвам нужното количество брашно в голямата купа. Помирисвам го да не е развалено... и тогава... кихвам. Целият съм бял, а в края на очите ми се образува тесто. Измивам се. Още брашно. Вода. Прясното мляко пада на бучки, но сигурно такъв му е моделът (някакво здравословно). Яйцата чупя на мивката и в шепа пренасям до масата – подът не се цапа много. Има и черупки, но те са полезни при болка от обувки и други болести. Разбърквам. Слагам олиото да се загрее... чудя се дали е готово. Това се проверява, като му ливнеш малко вода отгоре... Майкоо... Гейзер – всичко фъщи, а моя милост крещи. В огледалото лицето ми изглежда сварено. Не се отказвам. Първата ми палачинка прилича на голям хляб. Втората е по-добре. Сега ще я обърна във въздуха като кулинарите. Оооопп... мятам и тигана. Същия издрънча в тавана и право върху лаптопа, гледам как последният се пържи. Трудно се предавам – олио, подгряване, гейзер, нова смес, подхвърляне... сега пък я няма. Оглеждам се наляво-надясно, палачинката изчезнала. Проверявам горе... да, залепнала е на тавана. Той вече съвсем на нищо не прилича. Забърквам гипс и майсторски го измазвам. Четвърти последен опит. Бог ми е свидетел – от тук палачинка ще излезе. Много бавно става... и тоя тиган що натежа така... след малко разбирам – объркал съм съдовете и сега пека гипсовата смес. Сготвил съм плочка. Ключалката превърта. Тухлите на вината ме затрупват. Годеницата ми стои пред кухнята, а Ивелина я гледа като Христос спасител. Стълба, разсипано олио, черупки, кално брашно, пържен лаптоп, посуда, бинтове и катастрофа. Нора се промъква през отломките. Целуна ме с божествените си устни (даже малко език ми пусна) и рече „Не се безпокой, Кольо, знам, че си искал да ме изненадаш. Отиди да погледаш мач на телевизора, бира ще ти донеса, а аз ще оправя тук. Почини си, нали помниш, че утре идват шефовете ми от Германия и сме канени на вечеря в ония ресторант – най-сетне ще облека красивата бяла рокля „Версаче”, дето ми я прати вуйна от Щатите. Сложила съм я в пералнята, до утре вечер ще изсъхне. Толкова съм щастлива.” Мъжка сълза тупва на пода... Сещам се, че тая рокля излезе в крайно непознат за мен цвят. Казвам, че съм свършил тая работа, а на терасата има мишка, та да не излиза. Тази нощ в леглото раздадох всичко от себе си...
23