Вицове за татковци
Бащите и техните синове и дъщери, ще ви разсмеят с тяхното семейно ежедневие и нови приключения.
В тази категория има 7982 вица, разпределени в 533 под-страници.
- Татко, защо всички картини имат рамки?
- Ами... За да знаят художниците докъде да рисуват.
- Тате, защо най-напред виждаме светкавицата, а чак после чуваме гърма?
- Защото очите ни са пред ушите.
- Тате, спиш ли?
- Не.
- Дай 10 лева?
- Хърр...
Баща учи сина си на ум и разум:
- Ако рано си лягаш и рано ставаш, винаги ще имаш успех. Ето виждаш ли птичката. Станала е рано и си е намерила червейче, а ако беше станала късно, щеше да си остане гладна.
Момченцето се замисля за минута и пита:
- Тате! А червейчето бе? То също е станало рано, а птичката го е изяла!?
Бащата зяпва от изненада, но бързо се окопитва и отговаря:
- А червейчето се е връщало от нощен гуляй...
Главата на семейството лежи на дивана и брои мухите по тавана. Синчето го пита:
- Тате, ще ми помогнеш ли за домашното по математика?
- Я бягай бе, ще си зарежа цялата работа и ще ти решавам задачи, как не!
Баща на 15-годишния си син:
- Как може да пушиш! Аз на твоите години... (замисля се...) абе пуши си, пуши си...
Служител закъснява за работа. В коридора го среща шефът и го мъмри:
- Закъснявате вече цели два часа. Имате ли някакво оправдание?
- Да, ще ставам баща!
- О, честито! А кога?
- След девет месеца...
Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня, когато трябвало да пристигне бащата донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал:
- Аз изчезвам скъпа, човека ще дойде скоро.
Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба.
- Добро утро, мадам, аз бих искал да...
- Оо, няма нужда да обяснявате, аз ви очаквах. - прекъснала го малко нервно г-жа Иванова.
- Наистина? - озадачил се фотографът. - Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета.
- Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте.
След минута госпожата попитала, изчервявайки се:
- Ъмм, откъде ще започнем?
- Оставете всичко на мен, госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме.
- Ваната? Пода на хола? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо.
- Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата.
- Боже мой! Това е много... - ахнала г-жа Иванова.
- Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована.
- Зная това. - тъжно отвърнала госпожата.
- Позволете да ви покажа някои от моите произведения! - казал фотографът, изваждайки албум със снимки на бебета.
- Ето това го направих в рейс на градския транспорт.
- Боже господи! - възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната си кърпичка.
- А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им. - продължил фотографът.
- Било е трудно?
- Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха.
- Борисовата градина!? - разширили се очите на г-жа Иванова от изумление.
- Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката!
Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала:
- Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашият ъъъ.. , апарат!?
- Точно така. Е госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа.
- Триножник!?
- Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него. Мадам?! Мадам?! Боже, какво й стана, тя припадна!
Разговарят момче и момиче.
- Знаеш ли - казва той, - ние сме четири деца и всеки си има свой сребърен прибор за хранене!
- Това не е нищо - отговаря тя. - Ние сме седем братя и сестри и всеки си има свой собствен баща!
- На кого прилича бебето?
- На татко си - през цялото време спи, а като се събуди, веднага налапва шишето.
В същият ден, в който дъщерята получила шофьорска книжка, баща й я помолил да го повози. Тя се съгласила. Широко усмихнат той се качва отзад, на седалката зад шофьора.
- Ама, татко, защо не седнеш отпред, до мен? - пита дъщерята.
- Чаках този момент 15 години, от онова време, когато беше малко дете. Сега вече е мой ред да седя зад тебе и да ритам с крака по седалката.
- Мамо, татко скромен ли беше като по-млад?
- Да, иначе ти щеше да си поне пет години по-голям.
Пред родилния дом мъж чака да му се роди дете.
Излиза акушерката и казва:
- Честито, вече сте баща!
- Момче ли е? - попитал бащата
- Не.
- Ами какво е тогава?
В автобуса кондукторката проверява билетите и стига до млад мъж без билет.
- Аз съм самотен баща, пътувам безплатно.
- И колко деца имате?
- Пет.
- Леле, че как се оправяте с тях?
- Какво има да се оправям, те живеят с майка си.
- А вие?
- А аз съм самотен баща.
Едно дете се развикало.
- Тате, кравата на съседа е влязла в нашия двор!
- Тихо, синко, първо отиди да я издоиш, а после ще я гоним!