Вицове за татковци
Бащите и техните синове и дъщери, ще ви разсмеят с тяхното семейно ежедневие и нови приключения.
В тази категория има 7981 вица, разпределени в 533 под-страници.
После слушам. На задната седалка седят двама мъже на годините на баща ми. Пият бира и се смеят. А почвам да ги чувам, когато питат за тоалетна у рейса.
- Тоалетна у рейс!?!
Па то у цяла България няма една обществена тоалетна, а те я дирят у рейса. Спестили по 1000 евра у България за пет години, зарязали жените и тръгнали да видят свят. За седмица. Прибират се на третата. Загубили се у Будапеща. Лутали се два часа, и единият стигнал до прозрение:
- Сядаме и пием. На кой му трябваме, ще ни намери.
Иванчо имал за домашно да научи пет изречения.
Първо попитал майка си:
- Мамо, кажи едно изречение.
- Не стига, че ти пера керливите гащи, че и изречение искаш да ти казвам!
Иванчо го записал.
Отишъл при баща си и го пита:
- Тате кажи ми едно изречение.
- Ся си чета вестника.
Иванчо го записал.
Видял кака си и я питал:
- Како, кажи ми едно изречение.
- Тихо, че си говоря с гаджето.
Иванчо го записал.
Минал покрай железарията и чул:
- Винтчета, болтчета, гайки, винтчета, болтчета, гайки.
Иванчо го записал.
Иванчо чул по радиото:
- Тарзан по бели гащи, Тарзан по бели гащи.
Записал го.
На другия ден отишъл на училище и госпожата го попитала:
- Иванчо кажи ми изреченията.
- Не стига, че ти пера керливите гащи, че и изречение искаш да ти казвам.
- Иване кажи изреченията!
- Ся си чета вестника.
- Искаш ли при директорката?
- Тихо, че си говоря с гаджето.
- Иване, какво имаш в тая глава?
- Винтчета, болтчета, гайки, винтчета, болтчета, гайки.
- Кой ти каза тези простотии?
- Тарзан по бели гащи, Тарзан по бели гащи.
- "Радвам се, че съм момиче, защото не трябва да се бръсна постоянно като татко!"
Ирена, 9 г., млада и наивна
Хлапе разпитва баща си - полковник:
- Татко, като порасна, ще стана ли и аз военен?
- Да, сине.
- Ама ще стана ли лейтенант?
- Да, сине.
- А капитан?
- Да, сине.
- А полковник?
- Ама разбира се...
- А генерал?
- Е, генерал няма да може... Генералът и той си има син.
Два месеца гадене, + 20 допълнителни кг., 7 часа раждаш, година и половина не спиш, а те, моля ти се, на баща си приличало!
- Виж се бе, момиче! Какъв е този корем, дето си го отпрала? Ще почнеш да се търкаляш бе, дъще! А си още на 16!
- Тате, татее... айде да не ти казвам истината, че да не се гътнеш!
- Тате, на колко години трябва да стана, че да мога да се прибирам когато си ща?
- Не зная, синко, аз също не съм доживял тия години...
- Тате, тате, какво е чикия?
- Е, ти, сляп ли си?
В краен софийски квартал, навигацията е безпомощна пред номерацията на блоковете и се въртя като муха без глава. Срещам един чичка с куче...
- Къде е "Блок 105?"
Вдига рамене. Момиче с телефон като дъска за хляб и хендсфрий.
- "Блок 105?"
Подмина ме без да ме чуе. Решавам да включа GPS-а и да ме локализира поне къде съм, когато виждам две бабки на пейка пред един вход...
-"Блок 105?"
Двете се споглеждат!
- Това, не беше ли блока на оная, лудата Маргарита на Славчо, дето го търсиха полицаите?
- Кой, ма? Че, тоя сека вечер ходи да спи у съседния вход на Елкини с големата дъщеря. Баща и ако разбере, ще ги утрепе и двамата!... Ти, момче, от тука тръгваш само направо и като видиш голяма реклама на прах за пране с една гола уруспия дето участва в биг брадъра - завиваш в ляво! И на ония, дето лежи и се прави на умрел там до кофите нема да му даваш никакви стотинки ако ти иска, че се напива и прави поразии... Как и беше името на тая от рекламата, ма..?
Закъсате ли някъде, има ли бабки наоколо - не ви трябва ни навигация, ни Google, ни GPS...
Събрали се индианците, и решили да идат при шамана, да го питат, аджеба, каква ще е зимата. Цяло лято им писнало от лов на бизони, и искали да знаят какво ще е занапред.
Отишли при шамана, и питали:
- Ооо, велики дърти пергишино! Стига си висял у фейсбук, ами кажи на племето, каква ще е зимата тая година!
Стария шаман пуснал прозорец "Режим Инкогнито", покашлял се авторитетно, и отсякъл:
- Тая година зимата ще е най-лютата от 100 години насам! Почвайте веднага да събирате дърва!
Юрнали се изплашени индианците с брадви и топори към гората. Шамана, доволен, че са го оставили да си рови спокойно във "вицове", се отпуснал блажено.
Обаче по едно време се замислил:
- Брех, мама му стара! Дали не ги излъгах? Цяло лято не съм излизал от палатката! Я да ида при Емо Чолаков, той ги знае най-добре тия прогнози.
Отишъл в телевизията, и питал бат Емо:
- Ооо, велики сине на Едрата Градушка! Баща на Гърмящия Облак! Кажи ни, неземни, каква ще е зимата тая година?
Емо Чолаков с танцова стъпка започнал да отговаря:
- Тая година, велики шамане, ще е люта зимата. Видях, че индианците събират дърва като луди!!!
Из дневника на младия татко.
1 юни
Ура!!! Роди ми се син! Жена ми казва, че е пълно мое копие. Божке, така ли изглеждам?! Трябва да тръгвам, ще празнувам раждането с приятели.
7 юни
Днес сутринта жена ми каза, че е време да спра да празнувам, спомена нещо за някакъв син и ми даде да подържа някакъв пакет. Даже не си спомням къде го сложих после.
8 юни
Ура!!! Роди ми се син! Трябва да го отпразнувам с приятелите. Жена ми каза, че първо трябва да изгладя тази купчинка ританки.
12 юни
Все още гладя. Чувствам се като Пепеляшка. О, мила фейо, къде си? Ела да ме спасиш!
15 юни
Феята дойде и ми донесе още ританки. Човек ще си помисли, че го кърмим с бира това дете.
18 юни
На гости ни дойдоха мои роднини. Казаха, че синът ми е пълно мое копие и това трябва да се отпразнува.
24 юни
Дойдоха приятели, пиха бира и се веселиха. За съжаление не можах да се присъединя към тях, защото къпахме бебето.
25 юни
Роднините си тръгнаха. Казаха, че и двамата ми синове приличат на мен, но този вляво – повече.
30 юни
Дойдоха приятелките на жена ми. Взеха детето от ръцете ми, за да му се порадват. Най-накрая малко свобода. Ще отида да погладя. Казаха, че бебето било пълно копие на майка си. Взех си сина. Не стига, че се кикотят глупаво, ами и говорят глупости.
5 юли
Докато жена ми ходи до магазина, синът ми се напишка и се разплака. Не посмях да го преобуя. Намерих изход от положението – започнах да го суша със сешоара. Жена ми се върна и ми заши един зад врата. Обидих се – старая се, а тя…
9 юли
Купих подарък на сина си. Радиоуправляем модел танк. Засега обаче детето е малко и затова ще си играя сам. Набелязал съм му още подаръци.
15 юли
Учих се да пера бодита. Получи ми се. Жена ми ме похвали и като награда ми позволи да пера и ританките.
19 юли
Снощи бебето спа много лошо. Постоянно се събуждаше и плачеше. Цяла нощ го носихме на ръце. Едва дочаках утрото. Най-накрая отивам на работа. Поне мъничко да си отдъхна.
23 юли
Докато перях, ми дойде една отлична идея. Предложих да прикрепим единия край на маркуча към сина ни, а другия да го пуснем директно в тоалетната и така да пестим от памперси. Жена ми не прие иновацията, според мен й стана криво, че не се е сетила първа.
30 юли
Днес учих сина ми да насочва струята. Или още не му се получава, или нарочно ме целеше. Успях ловко да я избегна, обаче жена ми каза, че сам ще си пера пердето. Добре, че още не е забелязала тапетите.
3 август
Според мен синчето най-накрая усвои основите на точното пишкане – днес успя да уцели котката, и то право в муцуната. Радостта ми е малко помрачена от факта, че обля също телевизора и списанието на жена ми. На мен самия ми се наложи два пъти да отскачам. Мисля си, че… (следващите записи са нечетливи поради голямо жълто петно).
- Тате, как се отличава добрият човек от лошия?
- Много просто - хвърляш го във водата. Ако изплува - значи е лайно...
- Тате, тате... а Господ, след като е създал жената, нещо друго направил ли е?
- Не моето момче, всеки се учи от грешките си...
Синът решава кръстословица:
- Тате, кажи ми синоним на думата "многоженство"!
- Полигамия, сине.
- Аха... ами какво е "едноженство"?!
- Монотонност, моето момче...
- Мамо, искам братче!
- Не става, татко ти е в чужбина...
- Да го изненадаме, а?