Вицове за такси
В тази категория има 670 вица, разпределени в 45 под-страници.
Служители на "М-тел", "Виваком" и "Теленор" се качили в такси и попитали за цената.
– Предлагаме безлимитен пакет за 3 лв. – отговорил таксиметровият шофьор
Когато пристигнали на адреса, той казал:
– 88 лева и 35 стотинки, ако обичате.
– Но нали казахте 3 лв.! – възмутили се пътниците
– Вижте сега – обяснил шофьорът – при безлимитния пакет скоростта е ограничена до 10 км/ч, а Вие помолихте да карам по-бързо. По-високата скорост се таксува по 3,30 лв. за всеки 10 км/ч. Освен това безлимитният пакет е валиден само в рамките на един район, а Вие пътувахте в съседния район – това вече е вътрешно градски роуминг. Пътуване извън началния район се таксува еднократно по 9 лева. Освен това при вътрешно градски роуминг се заплаща на километър и ние начисляваме за първоначалните 100 км, а това са още 33 лв. Как така „скъпо“? Нашата стандартна тарифа е 49 ст./км, а Вие плащате в роуминг по 33 ст./км. Даже излиза по-евтино! Освен това Вие бяхте няколко човека. От 1 Януари услугата „групови пътувания“ е платена – по 6,50 лв. на човек. И още 13 лв. Ви начислихме за музикален пакет, тъй като Вие качвайки се в таксито с това си действие се съгласихте да използвате тази платена услуга. Така че всичко е правилно – 88 лева и 35 стотинки.
Стоя на аерогарата, ще посрещам жената от Италия. Обаче има голямо закъснение. От скука почвам да се разхождам и стигам до "Заминаващи". Някакъв човек ме спира и моли за малко да съм му пазел куфара, докато той идел до тоалетната. Съгласявам се не съвсем охотно, но нали трябва да сме хора. Стоя и чакам, минават 15 минути и почва да ми писва. И отивам при един от гранична полиция и обяснявам ситуацията. Граничарят ме поканва в една стая за оформяне на протокола, взима ми име, лични данни... Стигаме до съдържание на куфара, отваряме и... вътре пълно с пачки. Почвам да се псувам!!! Как може да съм такъв идиот, тихичко да си бях излязъл, щях да си взема такси на 10 лв. за километър, че ако искам и до морето... Граничарите само се спогледаха и почнаха да тъпчат по джобовете си пачки, а на мен ми текат слюнките...
- КВО СТОИШ! Прибирай и ти, ангел-хранителю наш...
Почвам моменталически и аз да прибирам пачки, взимам, пъхам, взимам, пъхам, свършват ми джобовете, почвам да пъхам в гащите си, пъхам като за световното... Събуждам се - цялото одеяло съм си напъхал в гащите...
Централна гара. От влака слиза един русенец и отива до едно такси:
– Колко пари е до Младост 4?
– 40 лв.
– Аз имам в себе си само 30.
– 40.
– Добре закарай ме нататък до 30 лв. и аз ще сляза!
Пътували и като наближили до Младост 4, шофьорът спрял и казал:
– Слизай.
– Навън вали, няма ли да ме откараш? Още малко остава.
– Слизай!
След една седмица на Централна гара идва пак същият русенец. На стоянката – 10 таксита и едно от тях е онова с гадния шофьор. Русенецът отива при негов колега и казва:
– Колко е до Младост 4?
– 40 лв.
– Ще ти дам 80. 40 за пътя и за 40 ще ми направиш една свирка!
– Я да се махаш, бе!
И така при всичките 9 и накрая отива при нашия познат и казва:
– Колко е до Младост 4?
– 40 лв.
– Добре! Ето ти 80. 40 за пътя и за 40 ще помахаш на колегите си като тръгнем и ще се усмихнеш!
– Дадено!!!
И те живели дълго и щастливо, а на сутринта той ѝ извикал такси и обещал да се обади.
Един полицай си хванал такси защото валял силен дъжд. Изминали 300-400 метра и едно хубаво младо момиче махнало на таксито да спре.
Шофьорът казал:
- А бе, дай да я качим тая, скивай к'ва пичка е.
- Ми, качи я да не я вали дъжда.
Качили момичето. Седнала на задната седалка и се оказало, че била без бикини.
Шофьорът гледал, дървил се, червил се и по едно време не издържал и завъртял огледалото към полицая:
- Глей, к'во става! - казал шофьорът.
- Леле, от тоя дъжд съм станал като п*тка в главата! - завайкал се полицая...
Eвреин се прибира с такси. Излиза от таксито и почва да се бърка. В тоя джоб, в ония джоб, в задният джоб, в малкото джобче, във вътрешният джоб... Почва да си мърмори под нос:
- Май съм изтърсил портфейла си в таксито. Таксиджията чува това и дава "мръсна газ"...
- Егати, прав е равинът, това наистина работи.
Прибирам се в къщи с такси, шофьорът жена. Предложих и да си разделим сметката, оказа се, че не е еманципирана!
Спирам такси и казвам:
- Клокотница.
- Улицата ли?
- Не бе, битката... карай че закъснях.
Събрали се езиковедите в Европа и стигнали до извода, че има три сравнителни степени. Обаче българинът се запънал, че не е вярно, и че в България са 4 степени: близо, по-близо, най-близо, на един х*й място; далеч, по-далеч, най-далеч, на майка си в п*ката; хубаво, по-хубаво, най-хубаво, да си е*е майката. Езиковедите се ококорили:
– Не може да е вярно.
Българинът:
– Елате и вижте.
Качват се те на самолета, кацат в София, хващат едно такси и му казват:
– Карай към Варна.
И таксиджията тръгнал, ама решил да попита:
– А бе, какво ще правите във Варна?
– Ще пием кафе.
– А бе, вие луди ли сте? Къде ще ходите на майка си в п*ката, ей тука на един х*й място правят такова кафе, че да си е*е майката!
Прибира се в България от странство шофьор на камион. Влиза у дома си - всичко е наред, гледа детето - всичко е ОК. Слиза у кръчмата да се види с другарите и... оп, изненада... тия са там ама му викат жена ти стана к*рва...
- Това нема как да стане, това е моята жена, няма вариант да стане!!!
- Добре бе братко, ще ти покажем, ама тя работи в един публичен дом...
Вика нашият едно такси и тръгват към указаната дестинация. Стигат и нашият вади една снимка и казва на шофьора на таксито:
- Приятел, плащам двойно, само влез и изкарай тая к*рва от вътре!
- ОК!
Влиза ония и след малко излиза и вади някаква за косата... Скача нашият и вика:
- ЧЕКАЙ БЕ, ТОВА НЕ Е МОЙТА ЖЕНА...
Таксиджията:
- Не е твойта бе, знам, това е мойта дръж тука сега се връщам и за твойта...
Червената Шапчица стои на улицата и се опитва да хване такси. До нея спира лимузина, прозорецът се отваря и мъжът пита:
– Къде отиваш, Червена Шапчице?
– Ами, бързам за радиото. Баба има рожден ден и искам да я поздравя!
– Чудесно, красавице! Аз съм директор на радиото. Качвай се в колата и аз ще те уредя...
Качва се Червената Шапчица в колата и радостно заявява:
– Ах колко съм ви благодарна! Готова съм да направя всичко за вас!
Мъжът това и чакал. Отбил колата в близката горичка, свалил си панталона и казал:
- Давай Шапчице!
– Ох… Аз, не знам! Колко се срамувам… за първи път ми е… много съм притеснена!
– Спокойно, бе! Всички се притесняват първия път! - успокоява я мъжът.
– Е, добре тогава! - съгласила се Червената Шапчица. Хванала инструмента, навела се към него, прокашляла се, отворила уста и започнала…
- Скъпа бабо...
На световен конгрес на лингвисти българският представител изнася доклад, че в българския език има и четвърта степен за сравнение и демонстрирал няколко примера: далече, по-далече, най-далече, на п*тка си лелина; близо, по-близо, най-близо, на един х*й място; хубаво, по-хубаво, най-хубаво, да си е*е майката.
Невярващи, лингвистите пращат нарочна делегация да провери случая. Кацат те на летище София и се мятат на първото такси.
- Карай за Варна!
- Бе няма проблем, ма кво ше правите във Варна?
- Ще пием кафе.
- Бе вие луди ли сте, да ходите на п*тка си лелина, когато тука, на един х*й място правят кафенце - да си е*е майката.
Червената Шапчица стои на улицата и се опитва да хване такси. До нея спира лимузина, прозореца се отваря и един мъж пита:
- Къде отиваш, Червена Шапчице?
- Ами, бързам за радиото. Баба има рожден ден и искам да я поздравя!
- Чудесно, красавице! Аз съм директор на радиото. Качвай се в колата и аз ще те уредя!
Качва се Червената Шапчица в колата и радостно заявява:
- Ах, колко съм ви благодарна, готова съм да направя всичко за вас.
Мъжът това и чакал, отбил колата в близката горичка, разкопчал си панталона, извадил оная работа и казал:
- Давай, Шапчице!
- Ох, аз… не знам, ах колко се срамувам… за първи път ми е… много съм притеснена…
- Спокойно, бе! Всички се стесняват първия път. - успокоява я мъжът.
- Е, добре тогава! - съгласява се Червената Шапчица. Хваща инструмента, навежда се към него, въздъхва тежко, отваря уста и казва:
- Скъпа бабо!
Кацнал Веско Хляба в Париж, взел такси и казал:
- Откарайте ме в най-скъпия локал, с най-хубавите момичета.
Пристигнал там и още от вратата викнал:
- Търся Мишел, имате ли Мишел тука, много е спешно, трябва да я видя веднага!
- Мосю! Да, имаме Мишел, тя е най-скъпо платеното ни момиче и обикновено е свободна, моля, изчакайте я.
Чакал той и ето - по стълбите надолу бавно и с достойнство слиза Мишел - ослепително красива и сексапилна.
- Господине, търсили сте ме, аз съм на Вашите услуги, но трябва да Ви предупредя, тарифата ми е много висока, аз взимам 1000 Евро за половин час.
- Няма значение, много ми е спешно, имам парите, да се качваме веднага!
На другия ден се повтаря пак същото, влетява той в локала и пак спешно търси Мишел. Слиза Мишел, отново ослепителна и секси, и му казва:
- Господине, радвам се, че сте така настоятелен, но трябва да Ви предупредя - тарифата ми е същата и не приемам чекове или кредитни карти.
- Няма значение, много е спешно, имам парите, да се качваме веднага!
На третия ден той пак влетява като на пожар в локала и отдалече вика:
- Къде е Мишел, трябва веднага да я видя!
Слиза Мишел в цялото си великолепие, още по-съблазнителна от преди и му казва:
- Господине, Вие ме учудвате, никой от клиентите ми не е идвал три дни подред като Вас и трябва да Ви предупредя - не давам отстъпки за количества, тарифата ми е пак същата.
- Няма значение, имам парите, да се качваме веднага!
Качват се те и той за трети пореден ден получава неописуем с*кс. Този път обаче Мишел не може да устои на любопитството си и му казва:
- Господине, моята класа не ми позволява да питам клиентите си такива неща, но никой досега не е идвал три дни подред. Кой сте Вие? От къде сте?
- От България. От Трявна.
- Трявна! Колко се радвам, аз имам сестра, омъжена там, може и да сте чували за нея!
- Да, знам, градът е малък, познавам сестра Ви, тя ми даде 3000 Евро да Ви ги предам...
Разговор между колежки:
- Да знаеш, да ти се оплача, какъв номер ми направи моят тиквеник. Вчера, нали ме търси по телефона, и ми каза да не стоя до края на работното време, а веднага да се прибирам, че имало важна работа. И аз, обаждам се на шефа, бягам, взимам такси и право у дома. А той наредил спалнята, сложил бабините чаршафи, онези с дантелите, стои до вратата и ме чака захилен като варена пача. Влизам аз, вкарва ме в спалнята и с неговите треперливи ръце започва да ме разсъблича... И аз му помогнах малко. Съблече ме, бутна ме на кревата, обърна ме по корем и ме плесна по задника с думите:
- Ха, Честит Първи април! Няма да му го простя!
