Вицове за сутрин
В тази категория има 2150 вица, разпределени в 144 под-страници.
Всъщност, когато сутрин застане пред отворения гардероб, всяка жена знае какво да облече. Ама го няма...
8
- Ако се Събудиш сутрин рано с "мелодия - Бормашина", Неделя е!
11
Като се видя сутрин в огледалото ми иде да се целуна. Пет огледала вече счупих по същата причина!
2
Бизнесмен пристигнал в хотел, но било късно и имало само едно свободно легло в стая с непознат. Бизнесменът бил готов на всичко, но управителят го предупредил, че непознатият хърка много силно и хората в съседните стаи се били оплаквали.
На другата сутрин бизнесменът слязъл долу на закуска и управителят го попитал как е спал.
- Чудесно! - отвърнал той.
- Ами хъркането?
- Нямаше проблеми. Когато влязох в стаята, той вече хъркаше, но аз просто се приближих, целунах го по бузата и казах "Лека нощ, скъпи". Той се събуди и цяла нощ седя ококорен като бухал.
9
Руснак се хвали:
- Сутрин... сельодка, водка и - на веранду... Обед... сельодка, водка и - на веранду... Следобед... сельодка, водка и - на веранду... Вечер...
В това време влиза жена му.
Гостите:
- Здравствуй, Вера...
А жената отговаря:
- Я не Вера... я Веранда...
13
Кога е най-доброто време за джогинг:
- Сутрин – за отслабване. В средата на деня – за бързина и издръжливост. Никога – за щастлив живот.
8
Борбата на чиновника:
- Сутрин с глада, следобед със съня.
8
А забелязали ли сте, че като се събудите сутрин с обувките, много ви боли главата?
5
Три състудентки се омъжват, съответно за професора, другата за асистента и третата за състудента си. Завършват и на раздяла решават като си пишат, за с*кса. Да споделят като за ядене на пържени картофи. След време - професоршата пише:
- На месец - двамата ядем пържени картофи.
Тая с асистента:
- На седмица - двамата сме на пържени картофи.
Тая със студента:
- Голям глад - сутрин, обед и вечер все пържени картофи...
9
Зетя е хубаво момче, ама много вода пие сутрин бе!
6
Сутрин... осем часа. Нормалните хора работят вече. Влизам в КАТ.
- Накъде?
- Миии... Актче имам за получаване...
- Отвън!
- ???
- Отвън изчакайте!
- ???
- Осем и половина...
В осем и половина вече има тридесет човека на опашка пред всяко гише. Напомня ми някак на времето с празните рафтове и дългите опашки от осемдесетте години. Май родното МВР си е останало някъде там - в онова време. Във времето когато нямаше "моля" а се заповядваше...
Осем и тридесет и пет. Измъчена служителка изпълзява и видимо гузна:
- Имаме проблем със системата... ще чакаме колежката да дойде (още не е дошла?), щото тя знае паролата...
Чакаме... а нашия работен ден си тече вече четиридесет минути... същия работен ден в който на тия тук трябва да им изкараме заплатите. Нали ги взимат от данъците от нашата заработка...
2
- Защо се развеждате бе, Айше?
- Той на мен малко уважава!
Скочил Хасан:
- Как малко, ма? Сутрин уважава, обед уважава, вечер уважава, е не мога повече да уважава...
Бурен смях и кикот в залата и съдията казва:
- ТИШИНА! Уважавайте съдията!
17
- Скъпи, мислиш ли си за мен?
- Тая сутрин набързо, че щях да закъснея за работа...
7
19 от най-забавните родителски признания:
1. В момента помагам на сина ми да си търси шоколада, който аз изядох снощи.
2. 14-годишният ми син цяла сутрин ми се подиграваше, защото трябваше да ходя на работа, докато той е в снежна ваканция. И аз смених WiFi паролата.
3. Аз:
- Лека нощ, деца.
Децата:
- Лека нощ, татко.
Аз:
- Лека нощ, чудовище, което яде лоши деца.
Жена ми:
- (През радиоговорител под леглото) ЛЕКА НОЩ!
4. Аз:
- Ето го голямото ми момиче!
3-годишното ми дете:
- Не съм голямо момиче.
Аз:
- Ето го малкото ми момиче!
3-годишно:
- Не съм малка.
Аз:
- А какво си?
3-годишно:
- Дракон
5. Аз:
- Можеш да си намислиш желание на която звезда искаш.
5-годишно:
- А коя е "Звездата на смъртта?"
6. 5-годишно:
- Тате, мога ли да ти кажа една тайна?
Аз:
- Разбира се, моето момче.
5-годишното ми дете, грабва лицето ми и прошепва:
- Току-що аках и не си измих ръцете.
7. Никога, значи абсолютно НИКОГА, не осъществявайте зрителен контакт с дете, което е на косъм да заспи. Ще усети вълнението ви и ще прекрати мисията.
8. Аз:
- Какво научи днес в детската градина?
5-годишно:
- Мисля, че една поничка ще ми помогне да си спомня.
Очевидно е научила какво е подкуп.
9. Току-що обясних на децата какво са данъците, като изядох 38% от сладоледа им.
10. Аз:
- Вече имаме три момиченца. Какво мислиш, че ще бъде новото ни бебе?
2-годишната ми дъщеря:
- Коте.
11. Аз:
- Това е стар телефон.
6-годишно:
- Като 4S?
Аз:
- Не, като телефон в къщата, който е закачен за кабел на стената.
6-годишно:
- Не разбирам.
12. [докато поръчваме храна].
4-годишно:
- Защо не работиш в McDonalds?
Аз:
- Защото вече си имам работа.
4-годишно:
- Иска ми се да беше готин.
13. Като родител на 5-годишно момче знам всички имена на динозаврите и нито едно на колегите ми.
14. Четиригодишният ми син се събуди разстроен, защото не може да си намери очилата, но това, което наистина го ядоса, беше, когато му казах, че не носи очила.
15. Учителката в детската градина, забелязва, че ризата на тригодишното ми дете е облечена наопаки.
- Колко сладко, че я оставяте да се облича сама.
Аз:
- Да. Тя го направи.
16. И тогава решихме, че сме се уморили да спим до късно и да правим каквото си искаме, когато си поискаме, в чиста къща, и си родихме деца.
17. Аз:
- Приготвих свинско.
3-годишно:
- Не обичам свинско.
Аз:
- То е пилешко.
3-годишно:
- О, да, обичам такова пилешко.
18. Тя:
- Всички закуски на нашите деца са био.
Аз:
- Супер. А моето дете яде бонбони от пода.
19. Родителството е:
- Да кажеш на децата, че не могат да закусват със сладки и после да закусваш сладки, след като излязат за училище.
13
Кънчо е с наднормено тегло. Отишъл той на санаториум за отслабване. Връща се и се среща със Ставри, който също имал нужда да свали някое друго килце.
- Ейй братко к'во направи ти бе, много си отслабнал, станал си като манекен, кажи как го направи...
- Еми как. Отидох на санаториум, всеки ден една много яка мацка идва във столовата по време на закуска и казва на всичките - "Който ме хване – негова съм! Цял ден и цяла нощ!"
- И така! Е, хванах я на 30-тия ден, ама не можах да се възползвам, щото от бягане и слабост – навсякъде се подгъвах.
Моментално Ставри си взел карта за санаториума и със следващата смяна заминал. Върнал се след месец, слаб по кожа и кости, влачейки се едва, едва.
Срещнал го Кънчо:
- Какво е станало с теб бе брато, ти направо си се свършил!
- Мани, мани. Много лоша смяна уцелих. Всяка сутрин на закуска при нас влизаше един негър, ама негър ти казвам и вика - "Който хвана – мой е! Е, на 30-ТИЯ ДЕН МУ ИЗБЯГАХ! Ония беше капнал от с*кс!
12