Вицове за сутрин
В тази категория има 2144 вица, разпределени в 143 под-страници.
Борбата на чиновника:
- Сутрин с глада, следобед със съня.
А забелязали ли сте, че като се събудите сутрин с обувките, много ви боли главата?
Три състудентки се омъжват, съответно за професора, другата за асистента и третата за състудента си. Завършват и на раздяла решават като си пишат, за с*кса. Да споделят като за ядене на пържени картофи. След време - професоршата пише:
- На месец - двамата ядем пържени картофи.
Тая с асистента:
- На седмица - двамата сме на пържени картофи.
Тая със студента:
- Голям глад - сутрин, обед и вечер все пържени картофи...
Зетя е хубаво момче, ама много вода пие сутрин бе!
Сутрин... осем часа. Нормалните хора работят вече. Влизам в КАТ.
- Накъде?
- Миии... Актче имам за получаване...
- Отвън!
- ???
- Отвън изчакайте!
- ???
- Осем и половина...
В осем и половина вече има тридесет човека на опашка пред всяко гише. Напомня ми някак на времето с празните рафтове и дългите опашки от осемдесетте години. Май родното МВР си е останало някъде там - в онова време. Във времето когато нямаше "моля" а се заповядваше...
Осем и тридесет и пет. Измъчена служителка изпълзява и видимо гузна:
- Имаме проблем със системата... ще чакаме колежката да дойде (още не е дошла?), щото тя знае паролата...
Чакаме... а нашия работен ден си тече вече четиридесет минути... същия работен ден в който на тия тук трябва да им изкараме заплатите. Нали ги взимат от данъците от нашата заработка...
- Защо се развеждате бе, Айше?
- Той на мен малко уважава!
Скочил Хасан:
- Как малко, ма? Сутрин уважава, обед уважава, вечер уважава, е не мога повече да уважава...
Бурен смях и кикот в залата и съдията казва:
- ТИШИНА! Уважавайте съдията!
- Скъпи, мислиш ли си за мен?
- Тая сутрин набързо, че щях да закъснея за работа...
19 от най-забавните родителски признания:
1. В момента помагам на сина ми да си търси шоколада, който аз изядох снощи.
2. 14-годишният ми син цяла сутрин ми се подиграваше, защото трябваше да ходя на работа, докато той е в снежна ваканция. И аз смених WiFi паролата.
3. Аз:
- Лека нощ, деца.
Децата:
- Лека нощ, татко.
Аз:
- Лека нощ, чудовище, което яде лоши деца.
Жена ми:
- (През радиоговорител под леглото) ЛЕКА НОЩ!
4. Аз:
- Ето го голямото ми момиче!
3-годишното ми дете:
- Не съм голямо момиче.
Аз:
- Ето го малкото ми момиче!
3-годишно:
- Не съм малка.
Аз:
- А какво си?
3-годишно:
- Дракон
5. Аз:
- Можеш да си намислиш желание на която звезда искаш.
5-годишно:
- А коя е "Звездата на смъртта?"
6. 5-годишно:
- Тате, мога ли да ти кажа една тайна?
Аз:
- Разбира се, моето момче.
5-годишното ми дете, грабва лицето ми и прошепва:
- Току-що аках и не си измих ръцете.
7. Никога, значи абсолютно НИКОГА, не осъществявайте зрителен контакт с дете, което е на косъм да заспи. Ще усети вълнението ви и ще прекрати мисията.
8. Аз:
- Какво научи днес в детската градина?
5-годишно:
- Мисля, че една поничка ще ми помогне да си спомня.
Очевидно е научила какво е подкуп.
9. Току-що обясних на децата какво са данъците, като изядох 38% от сладоледа им.
10. Аз:
- Вече имаме три момиченца. Какво мислиш, че ще бъде новото ни бебе?
2-годишната ми дъщеря:
- Коте.
11. Аз:
- Това е стар телефон.
6-годишно:
- Като 4S?
Аз:
- Не, като телефон в къщата, който е закачен за кабел на стената.
6-годишно:
- Не разбирам.
12. [докато поръчваме храна].
4-годишно:
- Защо не работиш в McDonalds?
Аз:
- Защото вече си имам работа.
4-годишно:
- Иска ми се да беше готин.
13. Като родител на 5-годишно момче знам всички имена на динозаврите и нито едно на колегите ми.
14. Четиригодишният ми син се събуди разстроен, защото не може да си намери очилата, но това, което наистина го ядоса, беше, когато му казах, че не носи очила.
15. Учителката в детската градина, забелязва, че ризата на тригодишното ми дете е облечена наопаки.
- Колко сладко, че я оставяте да се облича сама.
Аз:
- Да. Тя го направи.
16. И тогава решихме, че сме се уморили да спим до късно и да правим каквото си искаме, когато си поискаме, в чиста къща, и си родихме деца.
17. Аз:
- Приготвих свинско.
3-годишно:
- Не обичам свинско.
Аз:
- То е пилешко.
3-годишно:
- О, да, обичам такова пилешко.
18. Тя:
- Всички закуски на нашите деца са био.
Аз:
- Супер. А моето дете яде бонбони от пода.
19. Родителството е:
- Да кажеш на децата, че не могат да закусват със сладки и после да закусваш сладки, след като излязат за училище.
Кънчо е с наднормено тегло. Отишъл той на санаториум за отслабване. Връща се и се среща със Ставри, който също имал нужда да свали някое друго килце.
- Ейй братко к'во направи ти бе, много си отслабнал, станал си като манекен, кажи как го направи...
- Еми как. Отидох на санаториум, всеки ден една много яка мацка идва във столовата по време на закуска и казва на всичките - "Който ме хване – негова съм! Цял ден и цяла нощ!"
- И така! Е, хванах я на 30-тия ден, ама не можах да се възползвам, щото от бягане и слабост – навсякъде се подгъвах.
Моментално Ставри си взел карта за санаториума и със следващата смяна заминал. Върнал се след месец, слаб по кожа и кости, влачейки се едва, едва.
Срещнал го Кънчо:
- Какво е станало с теб бе брато, ти направо си се свършил!
- Мани, мани. Много лоша смяна уцелих. Всяка сутрин на закуска при нас влизаше един негър, ама негър ти казвам и вика - "Който хвана – мой е! Е, на 30-ТИЯ ДЕН МУ ИЗБЯГАХ! Ония беше капнал от с*кс!
По-добре да ми е срамно сутрин, отколкото да ми е скучно вечер...
Една циганка ме спира тази сутрин:
- Бате ще ти гледам, много познавам.
- Добре, гледай ми!
- Имал си вземане даване с КАТ и НАП.
- Не позна, вземане съм нямал!
Когато омете половин тенджера кисела супа, Деню нямаше как да знае, че същата вечер ще му се отвори работа в Студентски Град.
Сряза го още на излизане от вкъщи, но не му се качваха шест етажа пеш обратно, само за да тества мимолетното къркорене на червата си и акустиката на мизерната баня.
Докато чакаше пред дискотеката пръцна леко, отмести се виртуозно назад и цялата опашка запсува някакъв пълничък първокурсник, който припозна творението за свое и обиден си тръгна.
Вътре Първолета подскачаше около него, разгорещена и потна. Бяха се запознали същата сутрин, но тя вече даваше всички индикации, че съвсем скоро ще му позволи любов, където си поиска.
Деню се опита да потанцува с нея, но стомашните спазми направиха движенията му неестествени и страдащият се завря в един ъгъл, където се остави на газовете да го надуят до две атмосфери. Улавяше ниските честоти на музиката с цялото си дебело черво. След около час положението бе нетърпимо, хвана Първолета за ръка и въпреки бурните и възражения, двамата заедно потънапха в декемврийската мъгла.
Живееше съвсем наблизо. Добре. Щеше скоро да ползва тоалетната.
- Защо ходиш тъй? – попита живеещата наблизо.
Деню подскочи няколко пъти на място и затрака със зъби. Първолета се захили кокетно и обеща:
- След малко ще ти стани топло...
“О, да! След малко ще съм се насрал до глезените” – помисли си жребецът и изстена. “ - Ако тая пача чуе, че и опърдявам банята... може и да не ми пусне”
- Много е динамично да съ живеи в Студентски град – каза Първолета – Стигнахме. Тук живея – и посочи един от тъмните балкони.
“Трябва да разкарам пачата за десетина минути. За десет минути съм разтоварил самосвала, а има време и гъзъ да си измия...” – продължи да пресмята шансовете си наум Деню.
- Коте, ай да те помоля да ми купиш едни цигари! Дай ключа, аз ще чакам горе...
- Ммммм... пирверзник.... – изкудкудяка Първолета, изпълнена с надежда. – Добре... шми дадеш ли пари?
- Ето – ето! - Заопипва джобовете си Деню, като пристъпяше от крак на крак, напълно концентриран върху блендата на задника си...
Изобщо не изчака да се скрие зад ъгъла. Галопира по стълбището, като вземаше по шест седем стъпала наведнъж.
С едната ръка се притискаше отзад, а с другата заотключва паянтавата брава.
Имаше сили за още две крачки. Още една крачка вътре в стаята и се предаде.
Първата пръдня взриви мрака. Втората продължи цяла вечност. Деню не смееше да мръдне.
- Оооооооох... оооох – облегчението започна да избистря съзнанието му и тръгна към банята – оооооох оооооох.... котьооооооо.
Времето спря. Картечните откоси следваха един след друг – Ооооооххххх ... Уууууххххх... Ммммммммм... Бааааасимайката... Ооох... кккотьоооо...
Въздухът бе наелектризиран до безобразие и Деню реши, че е по - добра идея да отвори прозореца, преди да провери в банята дали не се е и поизпуснал.
Мъглата моментално изпълни стаята, но само придаде задушлива влажност на неприятната ситуация. Облегченият многострадалец, опипвайки хвана един пешкир от русенския креват и започна да гони зайците през джама. В този момент чу стъпки в коридора и замаха още по - отчаяно и чевръсто.
“Ще и кажа, че така си е миришело... Може някой да си е хвърлял бурканите кисело зеле в кенефа, баси... не е ли така” – самоуспокояваше се Деню и чак сега започна да търси ключа за лампата.
Вратата се отвори и за част от секундата ръката на Първолета изпревари неговата.
Светлина.
На отсрещното легло момче и момиче гледаха облещени и напълно парализирани.
- Ама Августиноооо, ма ти нъл ми каза чи шси пътуваш на село тая ниделя – не можа да скрие разочарованието си Първолета и занюха из въздуха като заек - люцерна.
Понякога, в понеделник сутрин, надписът на цигарените кутии "smoking kills" ми изглежда като "kill something".
Някои хора не схващат разликата между гей и пед*раст. Фризьорът с розовата фланелка и женствената походка е гей. А съседът, който рано сутрин работи с бормашината е пед*раст.
Един мъж всеки месец ходел при един и същи фризьор. Фризьорът имал досадния навик да омаловажава всичко, което казвал клиентът му. Един пък клиентът казал, че си е купил нова кола.
- Каква? - попитал фризьорът.
- BMW. — отвърнал клиентът.
- Уф, не биваше да си купувате BMW. - казал фризьорът.
- Много по-добре щеше да е, ако си бяхте взели Ferrari. Много по-шик, по-удобно и по-стабилно.
Следващия месец клиентът съобщил, че си е купил скъпа къща в ново предградие.
- Уф, не бива да се местите там. - изсумтял фризьорът.
— Това е на километри от магазините. И няма прилични кръчми. Разбирате ли, скоро безплатно ще раздават тия къщи.
Следващия път клиентът казал, че заминава на екскурзия в Рим.
- Какво ще правите в Рим? - попитал фризьорът.
- Там няма нищо, само развалини.
- Винаги съм искал да видя папата и ако е възможно, да поговоря с него. - търпеливо пояснил клиентът.
- Невъзможно. - засмял се фризьорът.
- Няма да успеете да се приближите до него. Залагам сто лири, че папата няма да разговаря с вас.
На клиента толкова му омръзнало дрънкането на фризьора, че приел залога. След месец пак дошъл да го подстрижат и фризьорът го попитал, как е прекарал в Рим.
- Не забравяйте за нашия облог. - подигравателно казал той.
- Можете да платите с чек.
- Не, всъщност вие ми дължите сто лири. - възразил клиентът.
- Папата разговаря с мен.
- Какво? - изпелтечил фризьорът.
- Ами една сутрин се мотаех по площад "Свети Петър" с надеждата да зърна папата, когато за своя изненада го видях да се приближава към мен. И за мое удивление спря и ме заговори.
- И какво каза? - смаял се фризьорът.
- Попита ме - "Кой ви е подстригал толкова ужасно?"