Студентски вицове
Вижте как младите студенти, взимат своите изпити, купонясват в общежития и квартири и всякакви шеги за студентския живот и обучението във висшите учебни заведения.
В тази категория има 1840 вица, разпределени в 123 под-страници.
Студент се разхожда с гаджето си и минават покрай баровски ресторант. Тя:
- Ай, колко вкусно мирише!
Той:
- Харесва ли ти?
- Да!
- Тогава да минем още веднъж!
5
- В студентски град само улиците са тесни! - Петьо 22 г. след с*кс парти.
5
Новият "Зрънчо" с награда - Диплома от университет...
15
- Докторе, искам съвет за моя болен стомах.
- Но аз съм доктор по философия!
- По философия?! Какви ли болести няма вече на този свят!
4
Човек не може да твърди, че е чувал всички възможни диалекти, докато не влезе във "Фантастико" в Студентски град.
14
По какво си приличат студентът и тоалетното казанче?
- Както тоалетното казанче се пълни с вода, така и студентът се пълни със знания. Отива на изпит, дръпва връвчицата, знанията рукват и помитат професора. Обаче някои професори са големи лайна и трябва по няколко пъти да се дърпа връвчицата!
6
Имам голяма молба! Студенти, учещи се в медицински факултети, учете се!
10
Лекция по психология в университета.
Професорът:
– Днес ще ви покажа три ключови стадия на вълнение в човешката психика: учудване, раздразнение и гняв.
Взима телефона си и набира случаен номер:
– Здравейте, търся Христо!
– Имате грешка.
– Ето! - усмихва се професорът, прекъсвайки връзката.
- Тук говорим за леко учудване.
След това отново набира същия номер:
– Ало, Христо върна ли се вече?
– Тук няма такъв, нали ви казах!
– А това колеги, вече е раздразнение.
Потривайки ръце, професорът заговорнически намига на аудиторията си и за трети път набира номера:
– Христо още ли го няма?
– А бе ти 'що не си е*еш майката!? - гласът отсреща вече крещи.
– Ето студенти, това вече е гняв!
Тогава от аудиторията един студент вдига ръка:
– Професоре, забравихте последния стадий.
– И какъв е той?
– Пълно озверяване.
Студентът се приближава към катедрата, взима телефона и отново набира номера:
– Здравейте! Обажда се Христо. Някой да ме е търсил?!
14
Хазяйката пита квартирантката си студентка.
- Защо брат ти не идва напоследък?
- Тоя мухъл си намери нова сестра...
9
Наши момчета студенти, след упорит дългогодишен труд, най-после стигнали до дипломиране в Оксфорд. Кланси, синът на Кире от Горно Цурене, бил първи. Той излязъл пред комисията, разгънал табла със статистически графики, окачил на дъската чертежи, заредил апарат с диапозитиви, наслагал на масата пред комисията различни реалистични макети и започнал с плам в душата и блясък в очите да доказва научният си труд на темата „Църцорене на вода от пробита тенджера“. След един час и половина пламенна защита, време през което в залата царяла мъртва тишина, човека избърсал потта от челото си и приключил защитата си. Залата се изпълнила с бурни овации и откъслечни викове - „Браво“, всички скочили на крака, а лорд Брисбейн ректора на университета, с мъка успокоил публиката и просълзен казал:
- Уважаеми колега, приятелю, тук е Оксфорд - сърцето на науката. Ние всеки ден разглеждаме научни трудове, но това което вие представихте днес е КОСМИЧЕСКО!!! Ние толкова гениалност на куп не сме виждал - почерпен опит от миналото, анализ на настоящето, поглед в бъдещето… накратко казано, вашият труд е просто брилянтен. Но има един проблем, не можем да ви дадем научна степен с това просташко заглавие - „Църцорене на вода от пробита тенджера.“
- Мога ли да го сменя? - попитал българина.
- Може, разбира се, но да не се отклонява от темата. - отговорил лорда. Нашият помислил три минути и се върнал с новото заглавие:
- „Неравномерно изтичане на флуид, от стоманен цилиндричен съд с отвор в основната част“.
Заглавието веднага било прието и българският учен получил научна степен и място на стената на славата в Оксфорд. След него - защитавал Джордж - /Гошко синът на Пеше от Долно Цурене/, но той не се забавил толкова много и след около един час излязъл с научната степен в джоба. Вечерта, по стар български обичай, новите ни оксфордски лауреати седнали в кръчмата да отпразнуват и да се докарат до състояние „тармък“ от уиски и мезета. По едно време, този който защитавал втори, казал:
- Колега, добре, че видях как те разиграват за заглавието на дисертацията, та прибягах и набързо смених и моето, че да не ме занимават с глупости.
- И какво е заглавието, колега? - заинтересувал се първият.
- „Духовната потребност на духовенството от духова музика.“ - с гордост отговорил колегата.
- Не, бе, кажи работното заглавие.
- Аааа, работното ли? Ами работното беше „За чий х*й му е на калугера цугтромбон“.
11
Скъпи сине, изпращаме ти двадесет лева, както ни помоли. И запомни най-после, че двадесет се пише с една нула, а не с три!
9
Дълбок соц... Студент на изпит по история на БКП. Не знае нищо.
Професорът отчаяно пита:
- Знаеш ли поне какво е станало на 9 септември 44-та?
- Не.
- А за Маркс чувал ли си?
- Не.
- За Ленин?
- Не.
- А бе, ти от къде идваш бе?!
- От Каспичан.
Професорът въздъхнал тежко:
- Ех, как искам да плюя на всичко и да отида да живея в Каспичан...
16
Разговор между деца:
- Важното е, че ни вкараха в детската градина!
- Да, чувам нататък било лесно. Особено влизането в университета.
15
Обява:
- Търсим високомотивирани, млади хора, с висше образование за работа в екип. Предлагаме атрактивно заплащане и гарантиран кариерен ръст! Кариерата за чакъл в Бусманци...
14
Професор казва на студентите си:
- Освен че създава компютърни специалисти, нашият университет прави и нещо още по-важно - спасява човешки живот!
- Как така? - питат бъдещите програмисти.
- Ами ако не беше той, вие можеше да се запишете в Медицинския.
10