Вицове за щастието
В тази категория има 1607 вица, разпределени в 108 под-страници.
- Харесвам те!
- Имам си приятел и сме щастливи.
- Нищо, ще изчакам месец - два.
Телевизията е върховното средство за постигане на духовна тъпота. Безсмислени предавания, стари филми, водещи идиоти, затрогващо скучни шоумени, глупочави репортерки... Исусе, почват рекламите – гайди ручат, самолети се вдигат, младежи пед*ли бира пият, купони с телефон се вдигат, щастие хвърчи от непознати употребяващи газирана напитка. Фестивал на пържената цаца – мъжете толкоз прости, че си купили евтино веро и жените ги побеждават в състезанието по надмиване на чинии. Сега дават за клозет – мръсна тоалетна чиния с деруги и налепи от грозни микроорганизми – нов препарат почиства до съвършенство, попара да си направиш в кенефа. Следващата е за дамски превръзки – най ми е готино да гледам за мензис, докато вечерям. Реклама за простатата – някакъв чичак не може да се изходи по малка нужда – жлезата му е мъртва, но защо да не поговорим за пикнята му. Продължават с презентация на вонящи крака и мишница (сякаш къпането е един вид подло занятие). После ни показват крем против бръчки. За целта използват 13 годишно момиче, танцуващо в храсти. Следват реклами за струпеи, кучешка фекалия, кървящи венци, сополиви граждани, телесни нечистотии, хартия за нужник, тънка диария, твърдоглав запек, болести по червата, сироп срещу храчка, шампоан за женски вътрешности, представят ни гъсти стомашни киселини... Любима ми е за онзи човечец, дето упорито му се пърди. Изобретили сме книгите, музиката и нещо наречено разговор. Телевизорът е л*йно!
Щастие - когато имаш голямо, задружно, любящо и грижовно семейство в друг град!
Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключ их работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта му бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото в време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви.
Днес счупих едно огледало. Ако съдя по парченцата, през 2138 година ме очаква щастлива любов...
С мъжа ми бяхме щастливи цели 25 години. След това се запознахме...
Ергените нямат никаква представа какво щастие е да си женен. Женените още по-малко...
- Пълно щастие няма! - мъжки коментар.
- Бе, няма, няма, ама Вие, що мъжете искате идеални женски тела, като нямате идеална душа! - женски отговор.
Те нямаха ботокс, силикон и айфон, но пък бяха щастливи и красиви...
Най-щастливи от великденските добавки за пенсионерите са телефонните измамници.
Тези които твърдят, че щастието не може да се купи с пари - никога не са плащали съдебна такса при развод.
П*рно филмите са най-позитивните филми. Няма убийства, няма войни, няма боеве, няма измами, няма расизъм и езикови бариери. Има добро сътрудничество, добра координация и естествено държание. Всички се радват на кулминационния момент. Много любов и много щастливи завършеци за всички персонажи. И най-хубавото е, че без значение от кой момент започнете да гледате филма, винаги може да разберете за какво става въпрос!
Мъж към жена си:
- Нали знаеш, че не можеш да построиш твоето щастие върху чуждото нещастие?!?!
- А бе, не съм ти пипала шишето с ракията, бе!
Да направиш жената щастлива е много лесно. Но много скъпо...
Султанът ходил по чужбина. Връща се, извиква везира и ще му реже главата. Ядосан бил, защото в чужбина мъжете правят с*кс все с професорки, лекарки, доцентки, а той само с някакви тъпи ханъми. Треперейки, везирът го помолил да му даде три дни, като му обещал да оправи работата.
След три дни везирът щастлив съобщава на султана:
– Ваше величество, в харема имате вече 28 професорки, 14 лекарки и 10 доцентки. Коя да Ви доведа?
– А бе, я доведи тази с най-големия задник!