Вицове за щастието
В тази категория има 1613 вица, разпределени в 108 под-страници.
Всеки човек е творец, ковач и е*ач на своето щастие!
Можех да бъда щастлив всеки ден, но от мен алкохолик не излезе!
За да е щастлива една връзка, аз не трябва да участвам в нея!
Ако живеете в България и се чувствате щастливи, в никакъв случай не си сменяйте дилъра!
Щастие е когато имаш всичко. Нещастие е когато някой има повече.
Звъни радостен женски глас:
- Скъпи, роди ни се син!
- О, колко съм щастлив!
- Кой се обажда?
- Харесвам те!
- Имам си приятел и сме щастливи.
- Нищо, ще изчакам месец - два.
Телевизията е върховното средство за постигане на духовна тъпота. Безсмислени предавания, стари филми, водещи идиоти, затрогващо скучни шоумени, глупочави репортерки... Исусе, почват рекламите – гайди ручат, самолети се вдигат, младежи пед*ли бира пият, купони с телефон се вдигат, щастие хвърчи от непознати употребяващи газирана напитка. Фестивал на пържената цаца – мъжете толкоз прости, че си купили евтино веро и жените ги побеждават в състезанието по надмиване на чинии. Сега дават за клозет – мръсна тоалетна чиния с деруги и налепи от грозни микроорганизми – нов препарат почиства до съвършенство, попара да си направиш в кенефа. Следващата е за дамски превръзки – най ми е готино да гледам за мензис, докато вечерям. Реклама за простатата – някакъв чичак не може да се изходи по малка нужда – жлезата му е мъртва, но защо да не поговорим за пикнята му. Продължават с презентация на вонящи крака и мишница (сякаш къпането е един вид подло занятие). После ни показват крем против бръчки. За целта използват 13 годишно момиче, танцуващо в храсти. Следват реклами за струпеи, кучешка фекалия, кървящи венци, сополиви граждани, телесни нечистотии, хартия за нужник, тънка диария, твърдоглав запек, болести по червата, сироп срещу храчка, шампоан за женски вътрешности, представят ни гъсти стомашни киселини... Любима ми е за онзи човечец, дето упорито му се пърди. Изобретили сме книгите, музиката и нещо наречено разговор. Телевизорът е л*йно!
Щастие - когато имаш голямо, задружно, любящо и грижовно семейство в друг град!
Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключ их работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта му бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото в време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви.
Днес счупих едно огледало. Ако съдя по парченцата, през 2138 година ме очаква щастлива любов...
С мъжа ми бяхме щастливи цели 25 години. След това се запознахме...
Ергените нямат никаква представа какво щастие е да си женен. Женените още по-малко...
- Пълно щастие няма! - мъжки коментар.
- Бе, няма, няма, ама Вие, що мъжете искате идеални женски тела, като нямате идеална душа! - женски отговор.
Те нямаха ботокс, силикон и айфон, но пък бяха щастливи и красиви...