Вицове за шофьори
В тази категория има 1148 вица, разпределени в 77 под-страници.
Шофьор нервно се оглежда и казва на полицая, който преглежда документите му:
- Моля ви, по-бързо, че ме гонят вашите колеги!
HR провежда интервю:
- Какво сте завършили?
- Електроинженерство и мениджмънт.
- И като какъв сте работили до момента?
- Таксиметров шофьор, охрана, барман, сервитьор, фитнес инструктор, ММА боец, шпакловчик, водопроводчик, хигиенист...
Познавам няколко човека, които много добре знаят как трябва да се управлява страната ни, но за съжаление те вече работят като таксиметрови шофьори!
Катаджия спира шофьор и започва да го измъчва: Риванолът в аптечката ви е изветрял. Имате умряла муха във фара. Тоя триъгълник, защо свети в зелено, а не в червено?
Шофьорът го по изгледал и попитал:
– Господин полицай, вие женен ли сте?
– Да, женен съм...
– Ми що тогава се държите като омъжен?!
Блъскат се две коли. Разярен, единият шофьор изскача и се хвърля към другия:
- Вижте какво направихте! Заради Вас си строших изкуствената челюст във волана! Знаете ли колко струва това днес?
- Спокойно! - казал другият шофьор.
- Потърсете в тая кутия, може да решим проблема.
В кутията се оказали стотина изкуствени челюсти. Пострадалият опитал една, втора, десетата му станала.
- Брей, какъв късмет! Добре, че сте зъболекар!
- Зъболекар! - учудил се другият.
- Не, братче, гробар съм.
Кабриолет, жега, лято... пътува си един шофьор, готино време и изведнъж иззад храстите край пътя изскача и маха гола жена! Спирачкииии... и вече въображението му заработва бясно - стопаджийка, без портмоне, ще трябва да плаща в натура... Спира той, сваля прозореца, а голата мацка го пита:
- Господине, да имате случайно малко хляб, че там зад храстите.... един сиренясал...
Аз съм от този тип шофьори, че ако красива жена на седалката до мен ми каже:
- Няма начин тая кола да вдигне 200!
Аз ще и отговоря:
- Има само един начин да разберем.
После ще спра на аварийни някъде, така че да не преча на останалото движение и ще проверя в Уикипедия.
Колата на една жена се разваля на пътя. Тя спира някакъв таксиметров шофьор и го моли да и помогне. Таксиметраджията се навежда над двигателя, а жената наднича през отворения капак и подпитва:
- Какво става? Голяма ли е повредата?
- Госпожо, как да ви обясня. Ако тази кола, беше кон, щях да ви посъветвам да го застреляте...
Шофьор с 25-годишен стаж, пъхайки флашката в плеъра на колата си, по навик я завъртял надясно...
ДНЕВНИКЪТ НА ОБИКНОВЕНИЯ ГРЪК
- Днес станах в десет часа. Това малко ме разстрои - никога не съм се събуждал толкова рано, май трябва да посетя личния си лекар.
Излязох на терасата, половин час пих кафето си и четох вестници, после поех за работа.
Карах колата с отворени прозорци, за да мога своевременно да указвам на другите шофьори грешките им. Не е много приятно и често срещаш неразбиране, но няма как - това е дълг към обществото.
След около десет километра шофьорът на една кола ми отстъпи предимство. Опитах се да си спомня дали не е някой мой роднина, но не успях. Може пък да се е припознал човекът.
В 11:00 бях пред офиса и отключих вратата; колегите все още ги нямаше. Направих си още кафе и влязох в Мрежата, за да се оплача на всички колко зле живеем тук.
Всъщност, аз работя в Министерството на околната среда и оглавявам отдела за опазване на луната. Никак не е лесно, да ви кажа. Мине се не мине година и току някой прати я сонда, я цял луноход. Тогава ние с колегите излизаме вечер пред Министерството (естествено, плаща ни се извънреден труд за стоене до късно) и с един бинокъл гледаме към луната. Ако забележим боклук, информираме Външно министерство да направи протест пред съответната страна.
Работата е трудна и неблагодарна, но все някой трябва да я върши. При това в отдела сме само десет човека, а луната е много голяма. Но поне плащат добре.
Час по-късно колегите се обадиха, че вече е време за обяд и те ме чакат в близката таверна. Заключих офиса и тръгнах пеша по улицата.
Малко по-нататък група анархисти хвърляха камъни по витрината на една банка. Опитах се да ги заобиколя, но те ме попитаха дали ме е грижа изобщо за бъдещето на Гърция. Грижа ме беше и затова и аз хвърлих едно паве.
Колегите вече пиеха второ узо. Присъединих се към тях, после хапнахме и накрая играхме сиртаки. И докато се усети човек, то работното време свършило.
Върнах се в офиса, заключих и се прибрах в къщи. Жена ми се оплака, че вече трети ден вечеряме в къщи, така че се наложи да я изведа да хапнем навън. Над терасата на ресторанта грееше пълна луна и съпругата ми отбеляза колко е красива, но аз я помолих да сменим темата.
Човек ако почне и вечер да говори за работа...
Жена в МОЛ е като шофьор на маршрутка. Няма да спре, докато не почнете да викате и да махате с ръце.
Аз съм шофьор от „Чистота“-та, карам цистерна за фекалиите. Та вчера излязох рано, изсмуках тоалетната на гарата и тръгнах да се празня, когато налетях на катаджиите. Хубаво, всичко ми е наред — само книжката си съм забравил. Отбих се до в къщи да я взема. По-добре да бях платил глобата… Аз съм на третия етаж. Нахълтвам в спалнята — боже! Комшията от първия етаж на калъп с моята! И тъй се унесли, че не ме усещат… Е, к’во? Да го коля? Аз може да съм лайнаджия, ама не съм луд!… Взех си книжката от нощното шкафче, слязох долу. Гледам — прозорецът на хола му открехнат. Дръпнах колата, вкарах шланга на цистерната вътре и пуснах фекалиите у тях… Що ми е да го коля?
Умират поп и шофьор. Бог ги посреща. С най-големите почести се оказва шофьорът.
Попът се почувствал засегнат:
- Господи, защо така... цял живот съм Ти служил?
Господ:
- Защото докато ти проповядваше всички спяха... а докато той караше, всички се кръстеха.
Полицай спира шофьор:
– Добър ден. Документите за проверка!
Шофьора му казва:
– Ей сега. Елате по-близо, ако може, че са ми долу в жабката.
Полицаят си провира главата в колата през прозореца, шофьорът вдига стъклото и го защипва. След това невъзмутимо излиза през другата врата, смъква панталоните на полицая и го опъва отзад. Прибира се в колата, сваля прозореца и потегля пред погледа на изумения полицай.
Полицаят се оглежда и вижда малко момченце.
– Ей, момченце, видя ли му номера на тоя?
Момченцето отговаря:
– Чичко полицай аз и във цирка такъв номер не бях виждал!
Жена-шофьор губи управление и колата ѝ се носи към бетонна стена. В последния момент спътникът ѝ дърпа с всичка сила ръчната спирачка, колата се завърта и спира на сантиметри от стената. Пребледнелите пътници от задната седалка започват да благодарят на спасителя си.
- Аааааа, няма нужда, аз, да ви кажа честно, не съм шофьор, летец-изтребител съм, в моя самолет тая ръчка е ръчката за катапулта.
