Телефонен разговор...
- Ало шефа там ли е?
- Излезе ОХ, влезе ОХ, излезе ОХ...

Добавен преди 8 години 8

Петък, ранен следобед. Шефът казва:
- Който желае може да си тръгне веднага, но първо, една свирка трябва да ми врътне...
Първа се престрашила секретарката, след нея шефката на отдел кадри, младата сътрудничка на маркетинга, а последен бил геят от PR отдела. След като си тръгнали, шефът казал на касиерката:
- Всички духачи си тръгнаха, раздай заплатите.

Добавен преди 8 години 12

Решили двама евреи приятели да се подстрижат, ама като всички евреи били малко стиснати и се чудели как да минат без пари… Отишли при един възрастен бръснар, като мислели, че нищо няма да им направи като не платят, щото е много стар.
Влязъл най-напред единият, подстригал го бръснаря, а той казал:
- А бе, шефе, има един проблем… нямам пари да си платя!
Бръснарят обаче извадил една пушка, опрял му я в главата и казал:
- Тогава сваляй гащите и се навеждай…
Ииии взел че го опънал... Излиза еврейчето отвън, подстриган, опънат и казва на приятеля си:
- Давай, влизай и ти, нямаше никакви проблеми!
Влиза другият, но и с него се случило същото.
Вече подстригани и двамата си тръгнали мълчаливи по улицата. По едно време единия се престрашил и попитал:
- А бе пич, я ми кажи нещо ама честно, тебе бръснаря опъна ли те?
- Не, защо? - отвърнал другия.
- Странно, и мене не...

Добавен преди 8 години 20

'Начи, искам в понеделник като дойда в офиса, колегите ми да са лебеди, не, еднорози, а шефът ми да е от ония, пухкавите. И да е розов, естествено...

Добавен преди 8 години 9

Предприятие у Враца... Картинка към Предприятие у Враца. Ръководството решило да стегне малко дисциплината и забранило на работниците да псуват. Изведнъж производителността рязко намаляла. Шефът спешно викнал бай Ставри стругаря, началник на производствения отдел:
- А бе, бай Ставри, к'во става бе? Що така намале продукцията?
- Глей са началник, нема такова нещо... целата работа а у тава, че вие ни забраниете да псуваме...
- Е как така?
- Е те така те... - обяснил бай Ставри.
- Преди ми беше лесно и са не губеше време. Викам я на помощник фрезисто "А бе педерунгел, зими таа уйовина и я влачи на майкя си у п*тката". А сега доде са сета ка му беше името на педерунгела, ка са викаше уйовината, и къде требваше да са завлече... света време утрепваме...

Добавен преди 8 години 51

Когато го няма шефа - всички са доволни. Когато я няма чистачката - всички мрънкат. И се замисляш, кой е по-нужен във фирмата.

Добавен преди 8 години 10

Бизнесмен вика секретарката си:
- Утре летим за Франция, за една седмица. Имам важна среща...
Секретарката се обажда на мъжа си:
- Утре отивам във Франция със шефа за 1 седмица.
Мъжът звъни на любовницата си:
- Моята я няма 1 седмица. Ще се скъсаме от чукане.
Учителка по пиано, към ученика:
- От утре, една седмица няма да имаме уроци, репетирай наученото!
Внук звъни на дядо си:
- Дядо, от утре имам 1 свободна седмица. Нека отидем за риба, нали ми обеща! Моля те, дядо!
Бизнесменът:
- Отлагаме командировката.
Секретарката:
- Нещо се обърка, няма да летим.
Мъжът:
- Да му е*а майката, провал, моята няма да лети.
Учителката:
- Оказва се, че съм здрава и продължаваме с уроците.
- Дядо, трябва да отложим рибата. Учителката не е болна...
Бизнесменът:
- Повикай такси, след час е полетът...

Добавен преди 8 години 11

Поздрав по радиото:
- Шефа на столичния крематориум поздравява тъща си с песента "Искам огън да ти дам."

Добавен преди 8 години 10

Секретарка прави свирка на шефа си. В този момент влиза заместника му. Шефът:
- Г-н Георгиев, присъединявайте се!
Заместникът, притеснено:
- Към кого?

Добавен преди 8 години 17

Шефът прави оперативка и обявява:
- Зле са нещата. Ще трябва да съкратя един от вас.
- Ааа, шефе, аз съм жена с три деца. Не може.
- А аз съм от малцинствата, продумал тихо циганина.
- Нали няма мен да съкратите, щото съм мюсюлманин?
- А на мен, шефе, ми остава една година до пенсия...
Тогава всички вперили поглед в последния работник - млад бял християнин, при това ерген. Той се почесал по врата и рекъл:
- Какво ме гледате, бе? В последно време живея с чувството, че съм гей!

Добавен преди 8 години 12

Ставам сутринта и ми е едно хубаво. Измивам си косата с най-новия шампоан. Стана мека като коприна. Обличам си най-секси роклята, която имам (пазя я за специални случаи). Лакирах се с розов лак, сложих лек грим, но все пак такъв, който да подчертае сините ми очи. Извадих любимата ми огърлица и си я сложих. Като се погледнах в огледалото осъзнах, че днес в офиса ще съм номер 1. Излязох от нас, вървях и виждах, че определено цялото ми старание има ефект. Стигнах до офиса, качих се в асансьора, а заедно с мен влезе и шефът ми. Но той успя да развали хубавото ми настроение само с едно изречение:
- Какво си облякъл бе, Иване?

Добавен преди 8 години 5

- Шефе, днес е петък може ли да си тръгна няколко минути по-рано?
- Колко минути?
- Ами... 480 минути...

Добавен преди 8 години 9

Мъж на средна възраст, с приличен личен бизнес, назначава младо момиче за секретарка. За да я въведе в естеството на производството на сладкарски изделия, с каквито между впрочем се занимавал, я развеждал из цеховете и заобяснявал:
- Тук се подготвя тестото за кроасаните.
- Иииии, баси якото! - изцвилила възторжено ефектната блондинка, с гръдна обиколка колкото на средно голяма летяща чиния и крака дълги като извинение на изневеряващ мъж.
- А тук се приготвя сладоледа.
- Иииии, баси якото!
- Това е цехът за опаковки.
- Иииии, баси якото!
Еднотипната реакция леко подразнила шефа и той попитал:
- А освен „Иии, баси якото,“ друго можеш ли?
- Да, свирка!
- Иииии, баси якото!

Добавен преди 8 години 17

Пена отишла в града и се хванала на работа.
Срещнала Рада:
- Пено ма, що работиш у градо?
- Ами секретарка съм.
- А какво значи секретарка, ма? Що правиш?
- Ами държа п*ниса на шефа.
- Какво е това п*нис ма, Пено?
- Ами също като к*р, само че меко.

Добавен преди 8 години 13

Бай Пешо бил личен чистач на директора на един завод някъде в провинцията. Били стари познайници, така че не си взимал много работата присърце. Един ден директора видимо притеснен се помолил на бай Пешо:
- Бай Пешо, утре ще трябва да изчистиш защото очаквам голяма проверка!
- Кой ще дойде?
- Председателя на борда на директорите и още двама от акционерите.
- Няма проблем ще изчистя.
На другия ден дошла делегацията, разходили се из завода, гледали какво гледали и влезнали в офиса на директора да обсъдят видяното. А вътре царял пълен безпорядък, не било чистено бог знай от кога.
- Хм. Тук не работеше ли бай Пешо? - попитал големия шеф.
- Да, тук е. Ето там е неговата стая.
- Я го извикай!
Дошъл бай Пешо, а председателя така му се зарадвал, че скочил да го прегръща, да го целува, пили по една ракия, поговорили си и доволен от видяното, шефа поел обратно към София. Вече успокоен директора се обърнал към бай Пешо:
- Ти, ти откъде го познаваш тоя? Въобще знаеш ли кой е той?
- Как да не го знам, директоре, навремето на един чин заедно сме седели.
И така чрез бай Пешо директора станал най-големият връзкар в целия консорциум. Един ден пак притеснен господина почнал да се моли на бай Пешо, да изчисти защото такава проверка щяла да дойде, че ако не е изчистено и председателят на борда на директорите няма да му помогне.
- Защо така бе, г-н директоре, кой ще дойде? - попитал бай Пешо.
- Бойко Борисов ще дойде, така че мисли му!
Дошъл на другия ден Бат Бойко, разходил се нагоре-надолу из завода, влезнал в канцеларията на директора, а вътре боклуци, не било чистено бог знай от кога. Пребледнял директора, ни жив - ни умрял, а Бойко Борисов съвсем спокойно го попитал:
- А бе тук при тебе не работеше ли бай Пешо?
- Да, тук е.
- Я го извикай!
Дошъл бай Пешо.
- О, бай Пешо какво става с теб, жив ли си, здрав ли си? - зарадвал се Бойко Борисов, прегръщал го, целувал го, пили по едно уиски и си тръгнал. А директора не вярващ на очите си промълвил:
- Тоя пък от къде го познаваш. С ония на един чин си седял заедно, а това е министър - председателя на България.
- А, Бойко ли? На него му бях преподавател в пожарникарското училище.
И така чрез бай Пешо директора станал най-големия връзкар в държавата. Не минало много време и директора пак взел да се шашка:
- Сега вече, бай Пешо, наистина трябва да изчистиш защото чакам голяма делегация от Русия начело с Владимир Путин. Искам да бъде перфектно изчистено и подредено!
- ОК, директоре, както кажеш.
Пристигнал Путин, обиколил завода, разгледал това-онова и ни в клин, ни в ръкав попитал директора:
- Где находится бай Пешо?
Извикали бай Пешо. Путин като го видял подскочил от радост:
- Здравствуй бай Пешо. Братушка мой. Как тъй. Что тъй делаеш?
Прегръщали се, целували се, пили по една водка и Путин си заминал. Директора онемял, ни говор, ни картина. Когато се осъзнал попитал:
- Бай Пешо, не знам какво става тук. Някак си приех, че с един на един чин заедно си седял, на друг си му преподавал в училище, ама това не мога да го приема. Този от къде го познаваш, та той не е от България?
- А, Путин ли. На него му бях инструктор по бойни изкуства в школата на К.Г.Б.
Чрез бай Пешо директора се превърнал в най-големия връзкар в Европа. Но един ден в завода дошло писмо, директора и още един инженер - млад и надежден - да отидат на обмена на опит в сходно предприятие в Италия. Чудил се директора кой да вземе и накрая си рекъл - "Ще взема бай Пешо, толкова народ познава, че няма начин и в Италия да не познае някой."
Отишли в Италия, обменили опит, останал им един свободен ден и решили да разгледат Рим. Тръгнали по един булевард, но изведнъж отнякъде се появили много хора. Многобройната тълпа повлякла със себе си и нашите хора. По едно време директора се огледал и се оказало, че бай Пешо го няма. Тук бай Пешо, там бай Пешо, бай Пешо го няма никъде. Вървял така с навалицата докато не излезли на един голям площад. В края на площада сцена, а на сцената бай Пешо и папата прегърнати говорят нещо на хората. В същото време от сцената пък бай Пешо постоянно се взирал в тълпата за да открие директора. Тъкмо го фиксирал и видял как директора припада. На бегом се изнесъл при него, започнал да му бие шамари, да го ръси с вода не може да го свести. След десетина минути отворил очи.
- Директоре, директоре какво стана? - запитал бай Пешо.
- Ох, бай Пешо, това аз няма да го преживея.
- Защо бе директоре, какво стана?
- Заради това, че с един на един чин си седял заедно, на друг си бил преподавател, на трети си бил инструктор по бойни изкуства приех за нещо нормално да се прегръщаш с папата там на сцената, но следващото няма да го преживея.
- Кое е това следващото?
- Стоите си вие там на сцената, а мене по едно време ме чука някой по рамото. Обръщам се гледам един китаец и тоя китаец ме пита - "А бе кой е тоя с бай Пешо на сцената?"

Добавен преди 8 години 50