Вицове за съседи
В тази категория има 3597 вица, разпределени в 240 под-страници.
Да не забравяме, че сме народ, който за Нова година изпраща децата си да бият съседите с пръчка.
Съседки си говорят:
- А бе, аз ще взема да ти купя едни щори. Писна ми да гледам как мъжът ти
постоянно се разхожда гол.
- А аз ще ти купя очила. Не виждаш ли, че е твоят мъж.
Две приятелки си говорят:
– Леле муцка, съседът ти каква канара е само!!! Сигурно с*кса с него е страхотен?
– Да бе, все едно да лежи върху теб гардероб и да те опира с ключето...
Семейна двойка се преместила в ново жилище. Докато се хранели в кухнята, жената се загледала в прането на съседите:
– Я виж колко им е мръсно прането! Дали икономисват от прахта или пералнята им нещо не е наред?
Мъжът продължил да се храни без коментар. Така цял месец, щом виждала прането на съседите, жената коментирала, а съпругът мълчал. Веднъж обаче съпругата рекла:
– Най-накрая тази се научи да пере. Я погледни колко е бяло!
А мъжът отговорил:
– Не е виновна съседката. Просто аз измих нашите прозорци...
Съседката:
- Знаеш, че преди месец започнах работа като възпитателка в детска градина, нали? Е... Вчера в автобуса поправих, без да се замисля, смъкнатите панталони на един младеж...
Доктор Джоунс се грижил за здравето на индианците в съседният резерват. Една сутрин на вратата му почукала Сияйна Зора - най голямата дъщеря на вожда на племето:
- Док, Велик Вожд няма Ако!
- Няма страшно, дай му да изпие това хапче.
На следващата сутрин, Сияйна Зора почукала още по-тревожно:
- Велик Док, Най-Велик Вожд - никакво Ако!
Докторът проявил съчувствие и и дал две хапчета. Но на третата утрин, видял Сияйна Зора отново пред кабинета си.
- Велик Вожд - няма Ако!
Доктора разбрал, че проблема е сериозен. За това, той забъркал в един трилитров буркан десетина хапчета ISPUSNISAM, един черпак рициново масло, два черпака резлива бозичка, едни много готини билки и две шепи английска сол. Мислил, че проблема е приключил, но на сутринта на прага му, рошава и разплакана отново била вождовата щерка:
- Оооо, Док, помагай! Велико Ако - има! А вожд няма!
Митко досаждаше на съседите с тромпета си по 5 часа на ден. В продължение на месец.
А докторът за 5 минути му го извади от г*за...
В консерваторията, изпит по цигулка:
- Колега, повечко е трябвало да свирите!
- Накъде повече, седми съсед се обеси!
Намръщена утринна маршрутка се промъква от краен квартал към центъра, през всички спирки, задръствания и светофари... Народът вътре спи или поне се опитва да подремне. И в този момент, на поредната спирка, залпово се вмъква мъж, доволен колкото цяло стадо слонове. Пльосва се на седалка до строга жена с вид на учителка, вади от джоба си мобилен и дишайки шумно се потапя в оживен диалог.
- Ало, Пеше! Спешно ми продиктувай телефона на Минка! Каква жена само, каква жена! Да, благодаря, че ни запозна!
И всичко това в продължение на три минути, с детайли, емоции... Маршрутката започва да се оживява. Тези, които още не са си досънували ококорено се вглеждат в мъжа. "Учителката" на съседната седалка предизвикателно изсумтява и се обръща с гръб, към прозореца. Мъжът си взима довиждане с Пешо и незабавно започва да избира номера на въпросната Минка.
- Алоу, Миме! Здрасти! Много ми хареса какво натворихме с тебе! Искам те пак! Даа, досега никой не ми беше правил така... Тъй ли? Можеш и по-добре? Ехааа, разкажи ми по-подробно, палавнице моя!...
Учителката на съседната седалка се обръща към мъжа и го моли да говори по-тихо, понеже ръмженето му вече яко дразни педагогическия и слух. Мъжът нетърпеливо маха с ръка и отново се потапя в беседата.
- Толкова ме възбуди, че си голичка отдолу! Разбираш ли, на жена ми не мога да и кажа да направи това, веднага ще разбере, че съм и изневерил... Да, да, налага се да търпя, какво да се прави...
Маршрутката вече е разбудена напълно и с интерес се вслушва в подробностите. Шофьорът поглежда в огледалото и също внимава, затаил дъх. Недоволна е само "учителката" и просто кипи от трудно сдържано възмущение. Точно в този момент на мобилния му се чува второ повикване. Той прекъсва, победния му тон стихва и почти със шепот съобщава на Минка.
- Прощавай, ама повече не мога да говоря, че жена ми звъни! После ще ти се обадя пак, става ли? Хайде, чао!
И после набира номер и със съвършено друг глас започва да припява в слушалката:
- Да, скъпа... Ох, така се напихме снощи с Пешето, така се напихме! Ами ти го познаваш, не можах да му откажа, какво да правя... Сега ми е лошо, цепи ме главата... Да, да, ще пия хапче. Ще гледам да се върна по-рано, да. Въпреки, че имаме много работа. Слънчице, извинявай, добре, наистина ще се опитам да се прибера по-рано.
И в този момент настъпва звездния час на "учителката". Тя се навежда към мобилния му и много ясно започва да говори право в микрофона:
- Ми-иличък, къде се бавиш, вече се уморих да те чаакам... студено ми е, идвай по-бързо, скъъпи!
Челюстта на мъжа пада. Трескаво изключва телефона под дружния смях на пасажерите. Шофьорът бие по спирачките и гризе волана. Мъжът подвива опашка и натиска звънеца за спирка по желание. Цялата маршрутка се скъсва от смях. Вратата хлопва. Учителката се обръща към прозореца с доволна усмивка.
Някакъв поп си поправял оградата на двора, а съседът му го гледал с любопитство.
По някое време попа попитал:
- Гледаш как се забиват пирони ли, за да се научиш и ти?
Онзи:
- Не бре попе, чакам да чуя какво ще кажеш, когато се уцелиш с чука по ръката?!
Всички преподаватели в музикалната академия като един ми твърдяха, че виждаш ли, все някога умението да свиря на цигулка ще ми потрябва в живота... И ето на, оказа се вярно! Вчера съседа - най неочаквано, ме помоли да му услужа с колофон за поялника...
От апартамента на съседите ми евреи се чува голямо викане. Явно е сериозен скандал. Заслушах се... Да! Оказа се, че синът им е купил найлонова торбичка на касата в супера.
В кръчмата, Нане се напива с бургазлия и варненец. Бургазлията казва:
- Това е готино кръчме, ама в Бургас имаме кръчма, където като си поръчаш 2 ракии, после ти дават една без пари.
Варненецът не остава по-назад:
- Във Варна е по-добре, там плащаш 1 – една безплатно, плащаш 2 - две безплатно.
Нане ги слуша и казва:
- Съседът Вуте отвори кръчма, в другия край на селото. Он ти плаща първата ракия, после плаща втората, после и третата... па после те води в задната част на кръчмата и там те уреди с безплатен с*кс.
Бургазлията:
- Ти сериозно ли, бе? И това ти се случи на теб?
Нане:
- Не... на балдъзата.
– Съседе, нещо не чувам жена ти?
– Тя загуби гласа си, докато ме убеждаваше, че може да мълчи.
- Докторе, преместете ме в друга стая, моля Ви! Съседът ми по легло всяка вечер си пъха двата пръста в контакта и крещи "Аз съм лампион". Не, че ме интересува какъв е, но аз на светло не мога да спя!
