Вицове за ракия
В тази категория има 2351 вица, разпределени в 157 под-страници.
За да може редовно и убедително да лъже царицата, че тя е "най-красивата...", огледалото изискваше да го почистват с ракия.
7
Един фермер отива сутринта в кръчмата и гледа друг да се налива с ракия.
- Що пиеш толкова отрано?
- А бе, някои неща не можеш да ги обясниш.
- Как така?
- Отивам сутринта да доя кравата. Тъкмо напълних котлето, кравата вдигна десния крак и го ритна. Ядосах се и и завързах десния крак за десния стълб.
- Е, и?
- Тъкмо пълнех котлето пак, кравата вдигна левия крак и го ритна. Ядосах се, взех друго въже и и завързах левия крак за левия стълб.
- Е, и?
- Кравата замахна с опашката и пак разсипа млякото. Понеже нямах повече въжета и стегнах опашката с колана за напречната греда.
- И какво стана?
- Някои неща не можеш да ги обясниш. В този момент ми паднаха гащите и жена ми влиза в обора...
15
Мъж готви палачинки! Жените винаги имат високи очаквания. Днес се навършват четири години, откакто любимата ми се отдаде за пръв път. Искам да я изненадам с тържество. Тя е на работа. Изчистих (счупеното носи късмет), изпрах каквото ми падне (не намерих праха и сложих препарат за нужник – сякаш има разлика), прострях (терасата изглежда, все едно у нас има циганска сватба), обирах паяжина (ще купя нов полилей), измих една чаша (превързах се) и пих бира. Интересно защо, когато леем плоча в къщата на някой приятел или поправям колата, се измъквам без драскотина, а реша ли да помогна в домакинството, съм целият в рани. Оправям леглото, но без да разбера, заспивам връз него. Следобед продължавам. Ще готвя палачинки за вечеря. Поради горчивият ми опит с баницата (ползваме я за дъска да си режем мезета) съм много предпазлив. Осъзнавам, че ако си правя салата за ракията, никога няма да се порежа, но тръгна ли да кълцам зеленчуци за нещо друго, кръвта ми ще се лее по плота. Котката Ивелина вижда, че влизам в кухнята и моментално спринтира в най-далечния край на апартамента. В бързината се пребива в някои от мебелите, но макар и натъртена, успешно излиза в нелегалност. Всичко е толкова чисто. Грижливо подреждам продуктите и сечивата. Не мога да ползвам миксера, защото е скрит. Отварям лаптопа на работната маса. Чета рецепти. Струва ми се, че дори произволно избран умствено изостанал бобър ще се справи с палачинките – толкова е лесно. Сипвам нужното количество брашно в голямата купа. Помирисвам го да не е развалено... и тогава... кихвам. Целият съм бял, а в края на очите ми се образува тесто. Измивам се. Още брашно. Вода. Прясното мляко пада на бучки, но сигурно такъв му е моделът (някакво здравословно). Яйцата чупя на мивката и в шепа пренасям до масата – подът не се цапа много. Има и черупки, но те са полезни при болка от обувки и други болести. Разбърквам. Слагам олиото да се загрее... чудя се дали е готово. Това се проверява, като му ливнеш малко вода отгоре... Майкоо... Гейзер – всичко фъщи, а моя милост крещи. В огледалото лицето ми изглежда сварено. Не се отказвам. Първата ми палачинка прилича на голям хляб. Втората е по-добре. Сега ще я обърна във въздуха като кулинарите. Оооопп... мятам и тигана. Същия издрънча в тавана и право върху лаптопа, гледам как последният се пържи. Трудно се предавам – олио, подгряване, гейзер, нова смес, подхвърляне... сега пък я няма. Оглеждам се наляво-надясно, палачинката изчезнала. Проверявам горе... да, залепнала е на тавана. Той вече съвсем на нищо не прилича. Забърквам гипс и майсторски го измазвам. Четвърти последен опит. Бог ми е свидетел – от тук палачинка ще излезе. Много бавно става... и тоя тиган що натежа така... след малко разбирам – объркал съм съдовете и сега пека гипсовата смес. Сготвил съм плочка. Ключалката превърта. Тухлите на вината ме затрупват. Годеницата ми стои пред кухнята, а Ивелина я гледа като Христос спасител. Стълба, разсипано олио, черупки, кално брашно, пържен лаптоп, посуда, бинтове и катастрофа. Нора се промъква през отломките. Целуна ме с божествените си устни (даже малко език ми пусна) и рече „Не се безпокой, Кольо, знам, че си искал да ме изненадаш. Отиди да погледаш мач на телевизора, бира ще ти донеса, а аз ще оправя тук. Почини си, нали помниш, че утре идват шефовете ми от Германия и сме канени на вечеря в ония ресторант – най-сетне ще облека красивата бяла рокля „Версаче”, дето ми я прати вуйна от Щатите. Сложила съм я в пералнята, до утре вечер ще изсъхне. Толкова съм щастлива.” Мъжка сълза тупва на пода... Сещам се, че тая рокля излезе в крайно непознат за мен цвят. Казвам, че съм свършил тая работа, а на терасата има мишка, та да не излиза. Тази нощ в леглото раздадох всичко от себе си...
23
- Скъпи, уморих се да нося детето... не мога повече... дай аз да нося дамаджаната с ракия?
- Да бе... да вземеш да я изпуснеш!!!
6
- Довечера на линия ли си?
- Не, на ракия.
17
Мразя чалгата, до третата ракия...
11
Можете да съблазните мъж, който има жена. Можете да съблазните мъж, който има любовница, но не можете да съблазните мъж, който има шише ракия и точно си е нарязал салатката.
17
Жената-мечта е с хронично главоболие:
- Мило, много ме боли главата, ела да ме излекуваш със с*кс. За след терапията съм ти приготвила пържоли, студена ракия и свежа салата.
4
Карам я на ракия от кайсии, винце от чисто грозденце, водчица от житце, бърбън от златна царевица, биричка от узрял хмел... Чудя се алкохолик ли съм, или веган...
8
Живял някога един мъж. Жена му била абсолютна скочубра, керкенез и шафрантия и куха в главата кат казан.
Един ден на нашият човек тотално му изтрещяла инсталацията, щото да не е лесно да се живее с такова чудовище и отишъл право при съдията:
- Г-н, съдия, искам да се разведе! Не мога повече да спя с тая жена!
- Айде ся претенции... Целият град може да спи, той не могъл! - казал съдията и го изпратил да си ходи по живо, по здраво с един шут, щот зарад него не могъл да отиде на солариум.
Прибрал се човекът в къщи - гледа жената я няма, само една бележка закована с пирон на хладилника:
- „Фанах гората с комшията. Не ме тАрси повече!”
Гледа нашият и не вярва на очите си. Гледа и пак не вярва. А-ха да каже нещо и припада долу на земята. Тамън се свести, погледне пак бележката и аре пак долу. Нокалт. И така 17 пъти. Ма тва от радост и вълнения де.
- Разгеле! Най-после ми се разкара от главата, дее*а твойто маме неграмотно дее*а! - успял да каже мъжа, щото накрая се успокоил вече и останал сам да се грижи за дъщеря си, ама първо отишъл в кръчмата да се напрай на паве. От щастие нали. Скоро, е те тоя същия будала се оженил повторно. Да го питаш защо - и той не знае. Мани това, ми новата му жена била баш като първата. Ма, поне била красива. Е, красива, красива... Кат Мик Джагър красива. Освен това тя домъкнала със себе си и двете си дъщери, които си били лика прилика кат две капки мастика. В смисъл били близначки. С 2 години разлика. Едната се казвала Белолебедка, понеже имала лебедова шия. В смисъл толкова крива, не толкова дълга, а другата дъщеря се казвала Червеновинопийка. Още от първият ден мащехата и двете и дъщери започнали да се е*ават със заварената девойка. Криели и водката, крадяли и от цигарите и и пиели от коняка. Ама нашето момиче се отворило каква е халвата и взело да си спи с бутилките. Та от там почнали да му викат Къркаляшка. Един ден царският син организирал джамбуре и поканил на него всички девойки. Сестрите на Къркаляшка много се зарадвали и веднага започнали да се приготвят. Ама коя как се облече и застане пред огледалото, то се трОшело моменталически, щот толкоз „красота” нЕмало в целото млечен път. И така 17 пъти Къркаляша сменяла огледала докато сестрите и се приготвили за джамбурето. Накрая те яхнали метлите и заминали.
- Ай сиктир! 17 пъти ще им сменям огледалата, дее*а и грозотиите дее*а! Да ме бяха взели и мене, ама... Уй! Поне наистина уй да било, ми то... - ревнала Къркаляшка, седнала на двора и си отворила една бутилка водка. За утеха. Ама по едно време чула някакъв шум от към лехата с домати.
- „Тъпото мащеха пак се опитва да ми крадне от водката... Их беее, не се научи. И бележки слагах. И предупреждения писах. И табели слагах. И ток по табелите пусках. Не става...”- мислела си Къркаляшка и тръгнала по посока на стъпките като за всеки случай проверила пълнителя на АК-то си. И точно в тоя момент нещо я треснало право в главата. 12 мин. кома. Свестила се по едно време Къркаляшка и гледа няква жена облечена кат пиле стои пред нея.
- Ай стиа, бе! Бахти и яката водка...
- Не е от водката ма, патка с патка. Аз съм фафла, ъъъъъъ фауна, тва фея де. Ама нещо телепорта ми засича напоследък, щото ЧЕЗ ми отрязаха тока и ся се мъча тука с един амулет 2 to all skills. Дошла съм да те изпращам на джангъра, щото сичко орева. Бегай ся да донесеш три домата, една краставица и бутилка ракия.
- Е как домати, бе?! Не требеше ли тиква да е?
- Доматите и краставицата са да си направя шопска салата за ракията ма, уфца. Паяка дигна бентлито на наказателен паркинг и трябва да одиш с голфа на Червената Барета. Има музика, ама няма климатик.
- Ма, виж ме как изглеждам. Не мога да отивам с тея дрехи... - ревнала пак Къркаляшка, а фафлата, твааа феята „лееекичко” я докоснала с вълшебната щанга по главата и дрехите на момичето моменталически се превърнали в рокля на „ДончУ и Драгана”. След това фантата, твааа феята и дала и едни стъклени пантофки да обуе и и казала:
- Аре ма, пача - готова си. Само гледай да се прибереш преди 12, щото Червената Барета ще ходи на лов за вълци и ще и трябва колата, а роклята трябва да я връщам на Евг. Минч, че утре и той е на е-Бал.
Метнала се Къркаляшка на голфа и газ към купона. А там като се появила на вратата и всички барабар с продуцента, твааа принца - припаднали. Толкоз фотошоп, твааа красота не били виждали. Докато били в несвяст Къркаляшка естествено свила 5-6 телефона и 4 часовника. Къде ги скрила приказката мълчи, щото по роклята и всъщност нямало джобове... Кат се свестили хората джамбурето продължило по обичайния си начин за „Вселена Пайнер Куб”. А принца се "флюбил" в Къркаляшка от девети поглед, щото имал 10 диоптъра късогледство и после цяла вечер не я оставил да играе кючек с друг. А от толкоз гюбеци Къркаляшка съвсем забравила какво и казала феята. Изведнъж чула как часовника почнал да отброява 12, скочила и уа! Бегалеята! Докато тичала едната и пантофка паднала на стълбите. Принцът я вдигнал и побързал да настигне девойката, ама тя се била изпарила вече. Гледа принца пантофката и не вярва. Пак гледа и пак не вярва.
- Е*а си мамата, ква е па тая пантофка, бе... 43-ти номер?!?!
Ама любовта кьорава. 10 диоптъра нали. След няколко дни PR-а на принца обявил, че той ще се ожени за тази девойка, на която стъклената пантофка стане по мярка. И няколко царедворци започнали да обикалят от къща на къща с пантофката кат алтави. Ама уй! И докато всички в царството чакали добрият финал станало ясно, че на финал са Челси и Арсенал, а пантофката се оказала на Дидие Дрогба... Ако си стигнал до тук - аве ти си ненормален да четеш тез простотии ве!!!
37
Мъж се прибира от командировка, отключва вратата, влиза в стаята и веднага проверява гардероба... под леглото... на балкона и всички възможни места за криене. След което казва:
– Баси, няма с кой и една ракия да изпиеш даже...
11
Сексът с любимата жена е като усещането да пиеш старо колекционерско вино. Случайният с*кс е като да се напиеш с евтина ракия. Мъжете знаят това, но пият всичко квото им попадне.
12
Глобул стана Теленор, Мтел стана А1, Продавалник стана OLX, а аз станах и си сипах една ракия...
7
Ако някой ти дава ракия, значи има ракия. Ако някой ти дава акъл, значи няма ракия.
18
Жената:
- Когато са "онези" дни от месеца, мъжът ми масажира краката с крем... Толкова е романтично.
Мъжът:
- Когато оная мойта пак е в онези дни от месеца, вземам крем, омазвам и хубаво краката, а после отивам в кухнята, пускам мач, сипвам си ракия и съм спокоен, щото тя не може да върви по плочките с тия мазни крака...
15