Вицове за ракия
В тази категория има 2352 вица, разпределени в 157 под-страници.
Навръх Трифон Зарезан, полицай спира автомобил за проверка. Водачът е видимо употребил алкохол.
Полицаят:
– Господине, вие сте пиян! Какво консумирахте?
– А бе, пиши ракия! Щото ако ти кажа, че пих "Пино Гриджо Прендо Вините деле Доломити", няма да можеш да го напишеш...
14
Снощи изпих два литра ракия. И на сутринта, нищо ми няма... ни телефон... ни портфейл...
8
Какво се оплаквате, че за "Св. Валентин" нямате гаджета...?! Къде по-нещастни са хората, 'дето си нямат вино и ракия за Трифон Зарезан...
9
А сега да поработим върху твоята красота, докато ти се прибираш, аз ще си налея ракия.
5
В седмицата на Трифон Зарезан е доказано категорично, че ракията е много богата на женски хормони. След четири ракии преставате да се държите логично, проявявате странни капризи и вече не умеете да паркирате...
5
IF you wanna be ПИЯН drink РАКИЯ not АЙРЯН!
10
Дедо Либен - стария джендър, седеше кротко под крушата на двора до кладенеца, на който скоро щяха да му монтират водомер, отпиваше на малки глътки от дюловата ракия и туку поглеждаше с влажен поглед към съседката. А тя - Ганка, шеташе из съседния двор, припкайки като млада козичка без евросубсидии и с крайчеца на окото целеше деда Либена намръщено. Тя наближаваше 25-тата си година, а още не се беше задомила. Как да се задоми, като на сърцето и лежше като охранен кмет на ГЕРБ, Милка от през две къщи. Сите момци от селото я искаха, щото беше стегната, с гърди като балки тикви и стройна снага като ела, садена през социализма. А пък глезените и тънки като лескови пръчки. Как ли не я ухажваха левенти ергени, дърти женени пръчове от сой , комунисти и неолиберали, но тя все ги отхвърляше ледена като вода от длибок кладенец, публично-държавна собственост. А и Милка не падаше по-долу, с тая разлика, че виеше дискретен мустак, същий Хатабьiч. Не смееха да се поискат, защото Истанбулската конвенция не беше още приета...
- Из "Джендърски разкази
15
Народна медицина:
- Най-доброто лекарство при болест е водата. Капват се две-три капки в чаша ракия и се пие по три пъти на ден.
8
- Ти защо не се бръснеш?
- Нямам гадже, за което да го правя.
- А просто за себе си?
- За себе си имам ракия...
9
Морална криза е да си ядеш сланината с уиски, само защото ти е свършила домашната ракия.
7
Уважаеми пациенти,
По здравна пътека за Вашата операция не е предвидена упойка. Моля, носете си 1,5 л домашна ракия двоен препек.
5
Един лекар си седи в кабинета, звъни му телефона и му съобщават, че на следващия ден трябва спешно да отиде до село и може да се върне най-рано в другиден.
- Проблем, утре съм нощна, дежурен. - мисли си доктора като в същия момент в кабинета му влиза един млад специализант.
- Докторе тука ви нося картоните...
- Аха, младши, ти си човека дето ще оправи нещата. Слушай сега - утре трябва да отскоча до село, но съм дежурен, нощна. Хайде да ме покриеш, пък аз ще ти донеса една дамаджана от дядовата ракия.
- Докторе, за дядовата ракия винаги.
Връща се доктора сутринта след дежурството и заварва специализанта още там. Връчва му дамаджаната и го пита:
- Какво става младши, имаше ли спешни случаи.
- Ми дойде един със запек.
- И ти какво му даде?
- Рициново масло.
- Браво младши, и какво стана?
- Ми какво, човека си тръгна, вървя, вървя и като побегна...
- Друго?
- Дойде един с разстройство.
- И ти какво му даде?
- Докторе, криза е и има само едно рициново масло в аптечката.
- И какво стана с човека?
- Изпи си рициновото масло и излетя от кабинета. Видях го през прозореца как излиза от болницата, тича, тича и по едно време направи жест с ръка "ала язък" и спря.
- Друго?
- Ми дойде един с кашлица.
- И ти какво му даде? Чакай, нека позная, рициново масло?
- Ми да, Докторе.
- И какво стана с горкия човечец?
- Ей го там в ъгъла, седи и не смее да се изкашля.
8
Жена казва на мъжа си:
- Това ти е третата ракия, а доктора какво каза - само по една ракия!
- Е, да де, ама аз ходя на трима лекари - за по сигурно.
5
Сутрин. Студено. Лежа под юргана и се чудя как да излъжа любимата за с*кс. Ако почна да пипам, ще получа ритник, ако се моля, ще чуя трогателни оправдания. Дали да я прегърна... не, това е педалско. Размишлявам. Мога да я целуна, но и това отпада, защото дъхът ми е като на овчарско куче яло наденица стояла на слънце. Нищо не мога да измисля. Ставам. В кухнята котката Ивелина е хванала огромна хлебарка – тъкмо я убива с движения на леопард. Носи ми я в краката, та да е сигурна, че съм видял какъв ловец е. Исус си знае работата – хрумна ми нещо. Грабвам хлебарката под изненадания поглед на Ивето и влизам в спалнята. Шмугвам се под завивките като крадец на плъхове, притаявам се за малко, а после с порива на тролей убивам мъртвата хлебарка връз шкафчето на Нора. Вдигам джапанката, а любимата виждайки какво се е случило, ме обявява за неин герой. Много мъже твърдят, че правят любов по един час – аз онождам за десет минути. Същите люде при с*кс били вадели душите на половинките си с памук, а аз просто блъсвам товарния влак (с всичките му вагони пълни с тежки въглища) в мозъка на жената. След диващината ми Нора изглежда с разклатено здраве и кривогледство. Ще обядваме спагети – ммм много способно момиче. С последната хапка окапвам черната си тениска. Любимата ме наблюдава. Бяло леке от майонеза. Наслюнчвам си пръстите и търкам. Мамка му, явно и в устата си съм имал от майонезата, защото петното расте. Сега годеницата ми ще извади глас на военен хеликоптер. Това обаче не се случва. Преобличам се, а после цял следобед гледаме мачове. Привечер се звъни – отварям вратата. Две комшийки с бутилка джин. Четиримата сядаме на масата, а аз ще се правя на интересен – колко хубаво. Пак се звъни – четиринайсет годишната щерка на едната. Жените като по сигнал си обират чашите, грабват джина и изчезват на петия да си бърборят на спокойствие. Това е бил преднамерен и добре обмислен план – каква подлост само. С Джулия-Вероника се гледаме прави – прекараха ни. Тя сяда на дивана, пъха слушалки в ушите и безмълвно си рови в телефона. Оставили са ме да я пазя, защото я хванали да пуши марихуана зад блока, а после се целувала с друго момиче. Наливам бира, пиша си малко с читатели, сетне пускам телевизора да чуя новините. Девойката все към чашата ми гледа. Сипвам и. Това е човешко – нима едно време не бях същия (в пети клас на село пиех ракия наравно с големите от седми клас). Трябва да се яде нещо. Слагам в две чинии картофена яхния със свинско от вчера. Тийнеджърката не иска. Днес младите обичат само сандвичи, бургери, чипсове и не щат манджи (според тях те са глупави и само за балъците). Питам я дали да опържа картофи. Надменно одобрява с глава (още не ми е казала една дума). Беля картофите, като съсредоточено лъжа съдбата, че ги правя за салата, та да не се порежа. По дяволите – олиото е свършило. Мързи ме да слизам до долу и ги нареждам в парти грила. Всеки има моменти в живота си, които не може да обясни. Нямам идея за действията си, просто вместо щепсела включих в контакта щипката на парти грила... Падам на земята с грацията на стар бойлер. Малко се гърча като скумрия на пода, но после се вдигам. Под глезена ми шурти кръв, все едно съм човешки шадраван – явно съм гътнал чашата си и сега съм добил теч от порязване. Джулия-Вeроника ме гледа ужасена. Набързо осмислям ситуацията – силният ми ум работи. Изпитвам копнеж да се превържа с тостера и някак успявам. Пил съм – не бива да карам. Ако се обадя на Нора, ще ми се кара. Викам бърза помощ. По телефона ми казват, че щом си доиграят белота, може и да дойдат (осведомяват ме, че лекарката имала терца до вале). Омотавам раната с малко перде, махам превръзката от тостер, взимам малката и надолу с асансьора. Чакаме линейката половин час (били спрели за дюнери), а кръвта ми се лее по асфалта. Докторката заявява, че нямат бинт, но ми прави превръзка с листа от близкото дърво и един вестник от пътя с който някой е бърсал областта под гърба си. Качваме се в разнебитения автомобил (пълен с лук от пазара). Ускоряваме. Вътре всичко трещи, бучи, скърца, минаваме през дупки (бъбреците ми се шляят из организма), но поне може да се пуши. Викам си „Край, тука ще загинем.” Няколко пъти ни блъскат БМВ-та, слизаме и местим колите, сменям задна лява гума на линейката, а катаджиите ме питат, дали случайно не съм взел слънчоглед със себе си. Пристигаме в болницата, но тя е затворена, защото в неделя работела до обяд. Тръгваме към друга – тя пък през уикендите, четвъртък и в петък не работела с пациенти. В третата дежурният ми казва, че нямали превързочни средства, но имал материали да ми направи операция на панкреаса, ако искам. Така не може повече – викам такси. Давам на бакшиша 20 лева и рецепта за бинт да иде до някоя аптека. Лекарят ме зашива съвестно и се извинява – такава била действителността. С добре омотан крак се прибираме. Почистваме кървищата в кухнята. „Благодаря ти Джулия-Вероника, като пораснеш, обещавам да те опъна.” Разбира се, че не бих го направил (трябваше просто да я зарадвам с нещо), любимата няма да разреши, а и аз онождам само нея. Нора се прибира, девойката тръгва. Бързо се покривам в спалнята да не я тревожа с раната. Идва. Пила е. Ще иска с*кс. Тъмно е. Протяжно сваля дрехите си, а очертанията на тялото ѝ парят. Боже, дай ми кръв да го напълня...
38
Двама негри емигрирали в България със семействата си и се хванали на бас кой ще е по-българин след една година. Минало се определеното време и се срещнали.
Първият казал:
- Записах дъщеря си на народни танци, а сутринта ядох шкембе, че не ми е минал махмурлука от ракията снощи. Ти как си?
Вторият отговорил:
- Е*и си майката, мангал!
35