Вицове за професии
Хората казват, че няма срамни професии, но много от тях са станали обект на подигравка и сарказъм, независимо дали са престижни или срамни.
В тази категория има 7773 вица, разпределени в 519 под-страници.
- А бе, защо излизаш на терасата всеки път жена ти като започне да пее?
- Да не помислят съседите, че я бия.
Обаждане до директора на цирка:
- Г-н директоре, аз мога да свиря на пиано!
- Всички могат.
- Да, но аз мога и да пея!
- Добре, де, кой не може?
- Мога да ходя по въже и да танцувам!
- Друго, пълен съм с такива!
- Илюзионист съм!
- Добре, де добре, нещо оргинално нямаш ли?
- Жонглирам...
- Ама губиш ми времето, бе човече!
- Но, господин Директоре, аз съм кон...
Фокусник вика на сцената случайно дете от публиката. Обявява на залата:
- Дами и господа, няма лъжа, няма измама! Ето това тук дете, което ще ми асистира, е избрано случайно от публиката. Кажи на хората, момченце, виждал ли си ме някога преди?
- Не, татко.
- Донесох ви моята първа пиеса!
- А какъв е сюжетът й?
- Тя го обича, а той обича...
- Друга?
- Не, нея.
- О, най-после нещо оригинално!
Гримьорна. Две актриси се гримират преди да излязат на сцената. Едната казва:
- Ако знаеш какъв сън сънувах тази нощ: умирам и отивам пред вратите на рая, опитвам се да вляза но ме спира Св. Петър.
- Къде отиваш? - пита той.
- Ами умрях и идвам в рая!
- Не може! Ти си актриса, цял живот заблуждаваш хората.
В този момент виждам че ти се разхождаш от другата страна на врата. И го питам:
- А тази защо е тук? Нали и тя е актриса?
- Каква актриса е пък тази? - отвърна Св.Петър.
В кинозалата лампите угасват и прожекцията започва. Няколко минути обаче филмът върви без звук. Разнася се раздразнен мъжки глас:
- Ей, кой си играе с дистанционното?
Прочута стриптизьорка се оплаква на приятелката си:
- Трябва да знаеш, че всичко ми дойде до гуша. Така съм уморена от всичко, че когато се върна в къщи, единственото, което ми се иска е да се облека и да си легна...
В града дошъл цирк. Излиза директорът и обявява:
- Сега ще видите тигри.
Свършва номера, всички ръкопляскат, само от първия ред се чува:
- Педали! Педерастки тигри! Педерастко шоу! Всички сте педали!
Излиза директорът и обявава другия номер - клоуни.
Свършват клоуните, всички ръкопляскат, само от първия ред се чува:
- Педали! Педерастки клоуни! Педераско шоу! Всички сте педали!
Излиза директорът и казва:
- А сега най опасния номер - скок от 20 метра в леген с вода!
Всички почват да ръкопляскат, само някъде отпред се чува:
- Педали! Къде ме водите, педали! Пуснете ме бе, педали!
Посред нощ някой силно чука на фургона на директора:
- Циркът гори, циркът гори!
- Веднага събудете гълтача на огън!
- Чудесно изиграхте ролята на ранения офицер! - хвали режисьорът след премиерата главния актьор.
- Някакъв пирон в обувката ми взе здравето!
- Не го вадете до края на сезона!
Един се обадил по обява в цирк. Казал на директора:
- Аз имам кон,който свири на пиано.
- Това е невъзможно!
- Е да, ама аз имам и крава, която пее, докато той свири.
Съгласил се директорът, а номерът имал невероятен успех. Директорът попитал дресьора:
- Как правиш така, че конят свири, а кравата пее?
- Абе, всичко е лъжа и измама. - махнал с ръка той - конят и свири и пее, а кравата само си отваря устата.
Известна актриса говори с познат:
- Но стига сме говорили все за мен. Нека да поговорим за вас. Кажете, хареса ли ви моя нов филм.
В един цирк, след номера с клоуните излиза конферансието и с тържествен глас обявява:
- Дами и господа, след малко ще видите детето с феноменалната памет!
Публиката ръкопляска, а на арената се появява 2-3 годишно, сополиво, раздърпано и чорлаво хлапе.
Конферансието продължава:
- Дами и господа, представям ви детето с феноменалната памет!
От публиката се чуват неодобрителни шушукания. Конферансието продължава:
- А сега дами и господа, детето с феноменалната памет ще опикае хората от първите три реда...
В този момент в първите три реда настъпва суматоха. Хората започват да бягат.
Над целия този шум, тържествено се извисява гласа на конферансието:
- Няма смисъл да бягате, дами и господа, както вече казах: това е детето с феноменалната памет.
Млад писател редовно праща разкази на някакво списание, но оттам редовно му ги връщат. Накрая отива да говори с редактора и го пита:
- Има ли изобщо някакъв шанс мой разказ да се появи някога в това списание?
- Има, защо да няма. Всички хора са смъртни, и аз не съм вечен...
Срещат се двама стари приятели:
- Хе, здрасти бре, от кога не сме се виждали, кво правиш, как я караш!? - казал единия.
- Ми бива, почнах работа в телевизията. - отвърнал другият.
- Оооо браво, и като какъв?
- Като свърши програмата правя "шшшшшшшшшшшшшшшшш".
