Вицове за професии
Хората казват, че няма срамни професии, но много от тях са станали обект на подигравка и сарказъм, независимо дали са престижни или срамни.
В тази категория има 7647 вица, разпределени в 510 под-страници.
Шеф решил да си назначи секретарка, но бил чул от свой приятел, че за по- прецизен избор е нужно психоаналитик да провежда интервюто.
До интервю били допуснати три дами.
Психоаналитикът задал на всички един въпрос: „Колко прави 3 и 3“.
Първата отговорила, без да се замисля: „6!“
Втората, след като разсъждавала известно време, казала: „33!“
Третата пък отговорила: „Може да е 6, може да е 33“.
Психоаналитикът обяснил на шефа:
– Първата дама е акуратна, точна и стриктна, но без въображение.
Втората, напротив, разсъждава, интелигентна е, но лети в облаците.
Третата ще ви угажда, но няма да разбирате какво си мисли.
И така – коя ще вземете?
Шефът, без да се замисля, отговорил:
– Ей онази русата с големите цици.
- Добър ден, това прекрасно имение е на фамилия Петрови, нали?
- Да, какво желаете?
- Приятно ми е, Събчо Събев... ще живея при Вас, в апартамента на 3-я етаж.
- Моооляя?
- Вие, онзи ден инсталирахте ли нов софт на компа си?
- Да, и какво!?
- Ми, четохте ли лицензионното споразумение до края?
- Никой не чете до края!
- Ми, да сте го чели!
В един софийски бар било обедно време и барманът тъкмо се подготвял за вечерта. Той зареждал бутилките с алкохол по рафтовете като ги пълнел наполовина с вода, тъй като бил съвестен барман и не искал да се разболяват клиентите му, защото знаел, че алкохола е вреден. В кръчмата звучала последната версия на Шушана, само че на иврит, което малко го затруднявало да си припява припева. Тъкмо си мислел, че това е най-странното нещо което може да му се случи за деня, когато вратата на бара се отворила и вътре влязла една патица. Тя минала клатейки се между масите, прехвръкнала малко и кацнала на един от щъркелите до бара след което казала на бармана:
- Мара ба пич, знаеш ли от доста време бачкам на строежа отсреща и винаги гледам през онова прозорче как хората пият при тебе бира, и на мен ми се допи бира. Викам си "какво ли е чувството", така че ще ми сипеш ли една бира да пробвам?
Бармана направо замръзнал без да знае какво да прави. Патицата помръднала с крила за да му привлече вниманието и казала отново:
- Вземи ми сипи една бира бе барман!
- Ама ти... - казал бармана.
- Ти говориш!
- Че говоря бе, нали ти казах - бачкам на строежа отсреща.
Бармана налял една бира, без да отделя поглед от патицата. След няколко тягостни минути той казал на животното:
- А бе, 'найш к'во бе, трябва да са напрай нещо бе, ти си говореща патица!
След което се замислил дълбоко мърморейки си под носа "трябва да са напрай нещо, трябва да са напрай нещо, тая патка говори, трябва да са напрай нещо..."
След което лицето му грейнало и той казал:
- Сетих са! Имам един познат който работи в цирка. Ти трябва да работиш в цирка!
- ОК! - казала патката.
- В цирка търсят ли шпакловчици?
- И какви сме ние сега? - попита тя с наведена глава и ръце стиснали коленете.
- Приятели или любовници?
Той стоеше до прозореца и не обели и дума.
- Георги, какъв искаш да бъдеш? - отново попита тя.
Той погледна през прозореца към звездното небе и каза тъжно:
- Космонавт...
Прессъобщение на МВР:
- Поради забравена цигара от пазача на склад за фойерверки, новогодишната заря започна 36 часа по-рано!
Зъболекар, след тричасови опити да извади зъб на пациент, му казва:
- По-добре влакът да го дръпне!
След седмица среща пациента, който няма никакви зъби.
- Докторе, направих както казахте - вързах зъба си за последния вагон на влака.
- И?
- Три вагона излязоха извън релсите.
- А зъбите?
- Началник гарата ми ги изби...
Макар и гений, Менделеев цял живот така и не можа да убеди жена си, че на първо място е водородът, а не тя, децата и домът.
Днес, на последната оперативка за годината, шефа ме пита:
- Божилов, машините ОК ли са за следващата година?
- Благодаря за интереса! Много хора ме питат за това - кога машините ще са наред? Разбирам причината за това и определено мога да Ви уверя, че машините съществуват. Да се отрича това би било нелогично. Може би те не съществуват във формата, в която искате да ги виждате, но това е само въпрос на време. И днес времето - това е един много ценен ресурс. Съгласен съм, че способността ни да се разпределим между различни задачи - това е нещо, върху което всички ние трябва да работим и да се постигнат много по-добри резултати в тази област. Можем да кажем, че сме обединени към тази цел и няма да спрем, докато не я постигнем! - отговорих кратичко аз...
Стюардесата нищо не каза... Само мълчаливо извади цигара и я запали от горящата обшивка на фюзелажа.
- Бахтиии мъглата тази сутрин. Вместо в хотел на Банско... съм отишъл на работа...
По повод виетнамското нашествие преди години:
На един строителен обект минава шефа и гледа двама виетнамци стоят и пушат цигари.
- Какво правите тука, бе?
- Пусим!
- Ааа, я взимайте тая греда и да я занесете ей там.
Минава след малко и ги гледа пак пушат цигари.
- Какво правите, бе?!?
- Пусим.
- Нали ви казах да занесете гредата.
- Теска!
Повикал още десет виетнамци айляци и им казал да хванат гредата и да я носят. Минава след малко, ония пак тюмрат.
- Какво правите бе, нали ви казах да носите тая греда ей там?
- Къса...
И на ръцете си плюх, и ръкави запретнах, и "Уха" виках - е, не ми се работи и не ми се работи!
Рано сутринта преди Бъдни вечер се звъни в дома на собственика на магазина за алкохол.
– Извинете, просто се чудех кога ще отваряте?
– Предполагам знаете, че днес е Бъдни вечер. Затова днес магазинът ще е затворен!
На следващата сутрин пак се звъни:
– Ишфинете, само са шудех ккога ша отваряти днеш?
– Но днес е Коледа! – бил отговорът на собственика.
– Нима очаквате от мен да отворя точно днес?!
На сутринта след Коледа телефонът пак иззвънял:
– Ъъъъ, мноооогхо ша ишфиняам, ама днешш шъ утваряттти ли?
– Вижте какво! По време на празниците не спряхте да ме тормозите! Обещавам ви утре, като отворя, вас лично да ви пусна първи да влезете, само ме оставете на мира!!!
– Да ме пушнете да фляса?! Нно аш ишкам да ишляша!!!
Леля Пенка, която чистеше тоалетните в Мол-а, си пожела за Коледа, телефоните отново да са с шайби, за да няма кифли в офисът и...
- Как си?
- Доста добре! Най-после се отървах от гласовете, които ми казват какво да правя.
- Лекарства?
- Не. Уволниха ме и се разведох.