Вицове за приятели
В тази категория има 9631 вица, разпределени в 643 под-страници.
Срещат се двама приятели. Единият ходи с изпънати напред ръце. Другият го пита защо ходи така.
- А бе, мани! Взех една виагра, ама тя ми застана на гърлото...
1
Във вагон пътуват двама тексасци. На една гара излезли от купето да си наквасят гърлото.
Върнали се, гледат- местата им заети. Помолили пътниците да ги освободят, но те отказали. Тогава единият от тексасците извадил пистолета си и извикал:
- Броя до три!!! Едно! Две!
Пътниците се изпарили моментално. Приятелите седнали на местата си и единият философски отбелязал:
- Ето заради такива нахалници, на нас тексасците ни е излязла лоша слава.
0
Между приятели:
- Бесен съм! Жена ми ми изневерява!
- Как разбра?
- Вчера ми каза, че следобед е била при Мими на приказки.
- И какво от това?
- Вчера следобед при Мими бях аз...
1
На лекоатлетично състезание. Мятане на чук. Единият от спортистите казва на приятеля си:
- Днес трябва да се постарая, на трибуната е жена ми.
- И да се стараеш и да не се стараеш, все едно до там няма да хвърлиш.
1
Нашенец отива на гости на добър приятел в Белград. Оня доста се бил замогнал покрай ембаргото и живеел в палат, с басейни, прислужнички. Яли, пили, разказвали си как са прекарвали незаконно гориво през границата и т.н.
Станало време за лягане. Сърбина попитал нашия:
- Ова е твоя соба, сакаш ли да спиш с бебо?
- Не, не , изморен съм, пък и ако се разплаче бебето през ноща... не, по-добре да съм сам.
На сутринта го събудило дърпането на пердетата, опулил се нашият и видял една пищна мадама с оскъдно бельо, с дълги крака, добре оформен бюст, дълги черни коси... нашият овесил език като разгонен пес.
Тя го погледнала със страстните си очи, усмихнала се и прошепнала хващайки го за ръката:
- Добро утро, я съм Бебо.
- А, я съм Путьо - отвърнал нашият.
1
Търсенията на душата предизвикват приятелството, нуждите на тялото - желание, а тези на разума - уважение... А трите заедно носят любовта...
0
Тайният Дневник на Архангел Михаил
Ден 1
Взеха ме на работа. Толкова съм щастлив. Шефът каза, че ще пазя Портите райски с Огън и меч от Адам, Ева, Синовете човешки и мормонските проповедници. Уха! Почвам от утре.
Ден 2
Поради недостиг на средства вместо Огън и меч ми дадоха само меч. Обещаха веднага щом хванат онзи взломаджия, как му беше името, Персей или Персефон или Принца на персия, не помня вече… Та като го хванат ще си получа огъня. Обаче мен не ме интересува много. Не пуша.
Днес тренирах с меча. Никой не ни нападна. Но нищо. Важното е, че пазя Рая. Еден, дет са го рекли мъдрите хора. Тоест шефа..
Ден 3
Седя на входа и гледам злосторно. Истинският нинжангел може да срази врага си само с поглед!
Ден 1460000
Уха! Успях! Дойде някакъв дядка, прегърбен, плешив, в бяла роба, едвам ходеше направо и говореше някакъв Латиноамерикански език, май дори точно латински. Погледнах го и последните четири хиляди години тренировка си казаха думата. Хехе. Така го стресирах, че оживя отново. Направо припадна. На земята искам да кажа. Защото това е Рая. Много готино място. Направо Рай. Честно.
Ден 1460001
Шефът ме извика в кабинета си. Той е много културен. Обясни ми кротко, че ако пак изритам папата, пропадам. Май говореше буквално. Изтъкнах, че не знам как да познавам папите. Шефът беше много любопитен как тогава всички досегашни са вътре. Ми не знам, сигурно са минали през аварийния изход. Онзи зад кухнята. Шефът помълча малко. После внимателно попита защо не пазя и онзи вход. Ми щото е изход еб*си. Авариен при това. Ако иска, ще го пазя, когато се случи авария.
Шефът си скубе косата. Обади се на Ицето по мобилния и му крещя малко. После ми хвърли един такъв поглед, за какъвто ще има да тренирам три милиона години. Даде ми библия да се образовам за папите. Колекторс едишън. С бонус двд.
Подпрях с книгата портата, че малко се беше разкачила и ставаше течение. Двд-то го подострих и тренирам да мятам шурикен. Няма да имам проблеми със следващия папа. Не и ако не успее да се оплаче даже. Хъ хъ хъ.
Ден 1460020.
Скука. Но пък вече съм доста добре с двд-то. Имаше едно дърво недалече от поста ми, упражнявах се на него. Последното хвърляне направо го отрязах. Жалко за плодовете. Нищо, няма победа без жертви.
Ден 1460021
Мина Габриел. Пребледня и попита какво е станало с ябълката на шефа. Свих рамене невинно. Обясних му, че котката си остреше ноктите там. Габриел не ми вярва много. Показах му меча си. Още няма огън, но и така е внушителен. Габриел схвана. Котката изхвърча.
Изправиха дървото с кран и го заковаха с пирони. После издигнаха около него пет метра висок и два метра дебел зид. Жалко. Нарисувах си на него мишена и вече съм издълбал 20 сантиметра дупка в центъра. Еха.
Ден 1460036
Още никой не е върнал огъня. За сметка на това съседите прокарват електричество. Реших, че електрически меч е по-добър от огнен. Пъхнах го в контакта.
Марчето каза, че ще мога пак да си използвам ръката след седмица. Душица жена е тя, ей, изобщо не заслужава такъв мъж дет само я тормози. Покани ме на кафе, но дори и с изпържена ръка си имам служебни задължения. Мятам двд-то с лявата и псувам съседите наум. Ще видят те.
Ден 1460039
През дупката в зида вече се вижда дървото. Почти е зарастнало. Имам пъклен план. Така де, божествен. Нищо пъклено. Честно. Все пак Рая пазя. Един вид.
Ден 1460050
Напих Азрааел. С ябълкова ракия. Пяхме Градил Илия Килия. И Рикийчице Мъченичице. Божествено питие е това. Азрафаел предложи да пеем нещо и за дървото на шефа, обаче му напомних, че сме на публично място и другите може да си помислят, че нямаме предвид ябълката. Той ми повярва. Решихме да ходим да накажем съседите за електричеството им. С огън и меч. Тоест без огън. Още. Но аз не губя надежда.
Ден 1460051
Ази се гърчи от махмурлук и псува на всички езици, които познава. А той познава много езици.
Шефът ме повика. Гледа странно. Пита ме дали имам нещо общо с разрушаването на Вавилонската кула. Гледам невинно. Той ми размахва пред очите днешния вестник. Аз кротко вдигам ангелско пръстче и му посочвам къде е написано „преди новата ера” точно до днешната дата. Той млъкна. Погледна ме странно. Аз гледам все така невинно. Ми еб*си, пазя входа, пощата през мен минава. Шефът ме прати да му се махам от погледа. Да, онзи поглед. Ура. Занесох на Азрааел кисело зеле да закусва. Приятелите трябва да се поддържаме. Особено в Рая. Тук човек за човека е ангел. Както са казали римляните: Хомо хомини хомос хомоссайд. Или нещо такова.
Ден 1460058
Относително спокойно. Самолетите малко ме дразнят, откакто шефа ми забрани да ги свалям с ябълки. Казва, че и без мен бермудския тригълник е достатъчно известно място и само НАСА му е притрябвала сега.
Да бе да... Какво знае той за бермудския триъгълник? Без мен това място още щеше да стене под ботуша на туристическия агресор. Но нищо, стига ми тая награда да каже нявга народа … абе да казва каквото ще. Хъ. Нали съм в рая. Муахаха.
Ден 146070
Новите съседи са некви тъпи американци. Седят си по цял ден вътре, дъвчат макдоналдс, наливат се с кафе и се съдят като в стария завет. И електричество сложиха отгоре на всичкото. Нарочно ме провокират. Шефа ме извика да ми каже, че ако с тях стане същото като с вавилонците, да си търся гумено пате. Щото ме чака дълга, дълга баня. В сауната. Каква сауна, попитах го. Шефът каза, че говори за онази на партера. С черните джакузита. И много топлата вода.
Обичам джакузита. Жалко за американците.
Ден 1460071
Предложих на Ази да пийнем по чашка. Той ме гледа особено, пелтечи нещо и бяга да се измъква. Странно. Мислех, че ракията му харесва. Е, както и да е, ще се наложи да ползвам собствените си връзки. Звъннах два три телефона. Бай Ладо се нави, отдавна ми дължеше услуга.
Ден 1460080
Днес съм в прани дрехи. Мечът ми е лъснат лъснат та чак свети. На стената съм написал с големи букви „Не е нужно да си ангел, за да работиш тук… но помага!”. С кръв. Онзи папа се беше върнал, ама тоя път успях да го нацепя преди да гъкне. Двд-то мина през него като през масло. Така де, това е праведна кръв, така надписа придобива допълнителна тежест и достоверност. Дойде шефа, огледа обстановката, но май привидната ми невинност не го заблуди. Покрещя ми. Удари ме с няколко мълнии. Изглеждаше тъжен, за това предложих да го почерпя с малко от моята ракия. Удари ме с още няколко мълнии, но накрая се съгласи. После пяхме хиподил и рамщайн. Заведох го у тях и той накара Марчето да ни точи баница. Тя ме гледа като втори Юда. Пак ще трябва да бера цветя. Но първо ще почакам да му помине на шефа, нямам с какво да го държа пиян цяла седмица. Стареца порка като гръцки бог.
Вземам Ицо и отиваме на риба.
Ден 1460087
Шефа беше сложил на входа Рафи да ме чака с някаква гаубица. Ухилих се чаровно и му показах какви риби сме наловили. Той взе да разсъждава. Извадих и бутилка вино. Подобаващо. Той си пада леко сноб за храната. Светнаха му очичките. Тоест те принципно си светят, това е характерно за него, но сега светнаха иначе. Пусна ме да влизам.
На вечеря се изтърси и половин Ирак. Тъпите американци ги избомбили. Знаех си, че има нещо гнило в тия съседи. Шефът ми мълчи. Нахранихме арабите с риба. Това му е специалитет на Ицето. Той изобщо много обича да храни с риба пустинните народи, голямо копеленце си пада. Един вид им казва „Скиите тъпаци, аз като живея на готино място мога да се тъъъъпча с риба и де що има водна сволоч". Когато стигна до супата от желирани змиорки, някои вече го гледаха леко злобно. Абе като цяло е як пич, но понякога преиграва. Но нищо, арабите са готини. Полафих си с няколко. Напих ги с ракия. Пяхме мановар. Щяхме да пеем и черно фередже, но се сдържах. Очертават се забавни дни. В рая. Готино място. Райско!
0
Иванчо срещнал един свой приятел. Дружката му го попитал:
- Защо си толкова омърлушен?
- Ами, не ми върви с мадамите. - с прискърбие отговорил Иванчо.
- Иди на 208 сергия на пазара. Там ще намериш един циганин. Той има всякакви лекове.
Нямало какво да направи, Иванчо намерил циганина. Лечителят му дал чифт чехли. Казал му, че когато ги сложи жените ще му се лепят като мухи на мед. Иванчо ги сложил и разцелувал циганина.
- Бат-е-е-е-е-е-е, бат-е-е-е-е-е, обул си чехличките на обратно.
0
В хотелът на морски курорт двама приятели разговарят:
- Я ми кажи, жена ти вика ли много когато прави с*кс? - пита единият.
- О, да - отговаря другия - чувам я дори когато съм долу в бара...
1
Между приятели:
- Помагаш ли на жена си в домакинската работа?
- Абе, като се оженихме категорично й заявих, че за нищо на света няма да мия чинии, но после се споразумяхме да си поделим работата.
- И как я поделихте?
- Ами, аз мия чиниите, а тя ги чака да изсъхнат...
3
Самоуверен студент казва на приятел:
- След няколко години, хората като погледнат сградата на института ще си казват - "Ето тук е учил студентът Иванов!"
Приятелят:
- Ако не си вземеш изпитите, хората ще говорят така още от другата седмица.
0
Тя: Скъпи, трябва да ти кажа нещо...
Той: (заинтересувано мълчание)
Тя: Знаеш ли...Влюбена съм.
Той: (напрегнато мълчание)
Тя: Не, не в теб.
Той: (огорчено мълчание)
Тя: Да... но не съжалявам за това!
Той: (осъдително мълчание)
Тя: Сигурно, ще искаш да знаеш, кой е?
Той: (утвърдително мълчание)
Тя: Люси е.
Той: (възмутено мълчание)
Тя: Не, не си мисли, че е онзи Люси, който ти е приятел от детството... Въобще не е мъж...
Той: (неразбиращо мълчание)
Тя: Това е... нашата съседка.
Той: (презрително мълчание)
Тя: Да! Обичам я, от много време.
Той: (осъдително мълчание)
Тя: Люси също ме обича...
Той: (хладно мълчание)
Тя: Да, знаех си, как ще го приемеш... И все пак реших, че повече не мога да крия от теб...
Той: (унищожително мълчание)
Тя: Нали все пак няма да пречиш на нашите чувства?
Той: (зловещо мълчание)
Тя: Люси - чудесен човек! Толкова е добра и нежна...
Той: (насмешливо мълчание)
Тя: А ти... Толкова време вече не ми правиш никакви подаръци, никъде не ме водиш!
Той: (свъсено мълчание)
Тя: Не ми говори с този тон!
Той: (раздразнено мълчание)
Тя: Господи, що за човек ми се е паднал за мъж! Сухар!
Той: (злобно мълчание)
Тя: Дебелокож си! Винаги си мислил само за теб!
Той: (ненавиждащо мълчание)
Тя: Никога не си ме обичал!
Той: (мъчително мълчание)
Тя: Изневеряваше ми наляво и надясно!
Той: (протестно мълчание)
Тя: Гадина такава!
Той: (обидено мълчание)
Тя: Отвратителен алкохолик! Десет години си пиеш уискито, а аз търпя всичко!
Той: (тактично мълчание)
Тя: Целият ми живот разби! Защо не се омъжих за Иван? Правилно ми казваше мама..
Той: (саркастично мълчание)
Тя: Господи, каква глупачка съм била!
Той: (красноречиво мълчание)
Тя: Издевателстваш си?! Писна ми! Напускам те!
Той: (изплашено мълчание)
Тя: Да, заминавам! Нямам повече сили! Този сарказън! Твоите насмешки! Омръзна ми!
Той: (умоляващо мълчание)
Тя: Какво? Не ти ли харесва? Изплаши ли се? А?
Той: (жално мълчание)
Тя: Добре, не страдай... така да бъде, ще остана засега с теб.
Той: (облегчително мълчание)
Тя: Оцени моята добрина, безделнико.
Той: (благодарно мълчание)
Тя: Добре, лицемер такъв. Ето какво... трябва да ти кажа за Люси... мъжът й е алкохолик, отдавна пийва доста...
Той: (злорадо мълчание)
Тя: Да... тя търпеше всичко, а сега почна да й вдига ръка. Люси го напусна... а аз останах с теб! А тя отиде... никъде, няма къде да отиде.
Той: (съчувствено мълчание)
Тя: Тя ще поживее известно време у нас, става ли? Тя й майка й!
Той: (нецензурно мълчание, скърцайки със зъби)
Тя: Не се пени! Няма да вземат много място!
Той: (трагично мълчание)
Тя: Е, виждаш ли скъпи! няма какво да възразиш! Казвала съм ти, че винаги си ме разбирал, както никой друг!
Той: (навъсено мълчание)
Тя: Всичко ще бъде чудесно! Вече съм измилила как ще се разместим. Люси ще спи при мен, а майка й тук на дивана в хола. Ще бъде много добре!
Той: (гробовно мълчание)
Тя: Не се коси! Ще видиш, Люси е страшна! И за теб тя толкова добри неща казва! Даже съжалява, че мъжа й не прилича на теб.
Той: (мъртвешко мълчание)
Тя: Да-да, така каза! И знаеш ли, скъпи, изслушах Люси и разбрах, колко проблеми може веднага да се решат, ако всички мъже станат като теб... богати, нями и парализирани!
0
Бизнесмен заминава командировка. Дава инструкции на иконома си:
- Робърт, трябва да замина за две седмици, оставям вилата на твоите грижи, дръж всичко под контрол.
Робърт:
- Да, господине, ще се грижа за всичко.
След няколко дена бизнесменът звъни на иконома си:
- Робърт, как е? Всичко наред ли е?
- Много ми е жал, но счупих дръжката на лопатата.
- Каквои ми ги разправяш, каква дръжка?
- Съжалявам, но се счупи, като погребвах кучето ви.
- Какво???!? Кучето ми е умряло? Как можа да стане това?
- Скочи в басейна и умря.
- Но... Лабрадора... тези кучета са отлични плувци.
- То скочи, а басейнът беше празен.
- Празен ли?! Нали го напълнихме миналата седмица!
- Водата я изтеглиха пожарникарите, за да гасят вилата.
- ВИЛАТА МИ Е ИЗГОРЯЛА!!? По дяволите, как?
- Падна свещта, стояща при ковчега на майка ви.
- ?!?!? Какво?!? И мама ли е умряла? Какво е станало?!!
- Влезе в стаята на жена ви, и я видя в леглото с най-добрия ви приятел и не й издържа сърцето...
1
Умрял един наркоман. Събрали се приятелите му на помен. Яли, пили, надрусали се здраво. По едно време единият станал и казал:
- Какво сте се оклюмали бе! Гор-чи-во! Гор-чи-во!
- Я не се излагай, какво "горчиво", да не го изпращаме в казармата?
0
Разговор между двама приятели :
- Абе комши, ти знаеш ли че жена била голяма ку*ва?!
- Е, как така?
- Ами първо на първо, целия град я е*а, второ на второ и аз я е*ах, трето на трето кво ще кажеш за второто, а?
- Ами какво да ти кажа... първо на първо градът не е много голям, няма да са я е*али много хора, второ на второ жена ми е болна от СПИН, трето на трето кво ще кажеш ти за второто!?!
2