Вицове за прасета
В тази категория има 995 вица, разпределени в 67 под-страници.
Един селянин си купил прасе. Имал само мотор с кош. Сложил прасето в коша, сложил му каска и го кара в къщи. На път за в къщи, минал през приятел от съседно село. Приятелят му казал:
- Виж, аз имам женска, свиня, да да я заплодим с твойто прасе и като роди, ще делим прасенцата.
- Съгласен, обаче как да разбера, че прасето желае да изпълни заплождането?
- Когато опашката му стане на буквата "е", значи е готово, и го караш тук.
На другият ден влиза в кочината, опашката на прасето на буквата "е". Качва прасето в коша, слага му каската и при приятеля от съседното село.
Втори ден - същото. Трети ден - пак заплождане. На четвъртият ден, пратил жена си да види дали опашката на прасето е на буквата "е". Връща се жена му:
- Не знам дали опашката му е на буквата "е", но прасето е седнало в коша и си е сложило каската и те чака.
8
1. Оргазмът на свинете трае към 30 минути. (30 минути... Баси - искам да съм свиня в следващия живот).
2. Сомът има над 27’000 вкусови рецептора. (Какво ли пък чак толкова вкусно намира на дъното?!?).
3. Хлебарката може да живее без глава 9 дни, след което умира от глад. (Продължавам да си мисля за свинята...).
4. Бълхата може да скочи 350 пъти повече от дължината на тялото си. Все едно човек да прескочи футболно игрище. (’Бах тая свиня, как и е провървяло... 30 минути - представяте ли си!?!).
5. Слоновете са единствените бозайници, които не могат да скачат. (Толкова по-добре!).
6. Някои лъвове се сношават над 50 пъти на ден. (Хич не ми пука, аз си държа да съм прасе в следващия живот - качеството е много по-важно от количеството...).
7. Окото на щрауса е по-голямо от мозъка му. (Познавам доста такива хора.).
8. Морската звезда изобщо няма мозък. (И такива хора познавам за съжаление.).
9. Хората и делфините са единствените бозайници, които правят с*кс за удоволствие. (Алоууу, ами свинята?!?).
10
- Знаете ли кои не се смеят на историите дето някой си купил за домашен любимец мини-прасенце, а пораснала голяма свиня?
- Женените!
6
Феминистка се качва в автобуса. Дребничък старец става да ѝ отстъпи мястото, и тя реагира гневно:
- Я не ми се дръж снизходително! Изперкал дядка.
И го блъска обратно на седалката. След малко се качва друга жена, старчето пак се изправя. Феминистката кипва:
- А бе, шовинистка свиня! Ти какво си въобразяваш, че демонстрираш? - и го бута обратно на седалката.
Автобусът спира отново, качват се още жени, и човекът за пореден път се опитва да стане. Феминистката го блъска надолу и му съска:
- На какъв се правиш, бе? 21-ви век сме вече, алоо!!!
- За Бога! - отчаяно казва старецът.
- Ще ме оставиш ли най-сетне да сляза? Вече три спирки пропуснах!
11
Една млада жена си вървяла по центъра, когато без да иска настъпила "Вълшебното Л*йно." Изведнъж се озовала назад във времето – далеч в каменната епоха. Гледа планини, гори, диви животни... Много се уплашила. Тръгнала покрай един поток да търси хора. Вървяла няколко дни, а нощите прекарвала завита с листа и клони. Една сутрин забелязала пушек до някаква пещера. Гладна и премръзнала се затътрила с последни сили към мястото. На входа седял праисторическият човек. Приличал на бизон – едър мъж, брадат, с дълга гъста коса. Чоплел кокали пред огъня. Като видял момичето, скочил с каменната си брадва в ръка:
- К’ва си ти, ма?
- Изгубих се, господине. Моля те, вземи ме да живея в твоята пещера!? – примолила му се девойката.
- Мах’са от тука, ма! – отвърнал грубо ловецът с тежкия си глас.
- Моля те, моля те – ще се грижа за теб, ще пера кожите, ще ти чистя, ще ти готвя, ще поддържам огъня... само ми позволи да остана при теб.
- Не, разкарай се. Не ми трябваш.
- Много те моля, гладна съм и ми е студено. Страх ме е от дивите зверове, не ме оставяй сама!
Праисторическият човек я съжалил и пуснал девойката вътре. Взел си копието, лъка, стрелите и поел на лов. Обърнал се назад, а тя весело му махала. Вечерта се прибрал, носейки на рамо убита сърна. Пещерата била подредена, кожите изпрани, огнището преместено на по-уютно място, така че да се виждат рисунките на стопанина... женската ръка личала навсякъде. В каменната тенджера къкрела ароматна чорба, а в дървената паница имало сок от ферментирали круши. Първобитният човек отрязал единия бут на животното, а тя опекла месото с набрани по-рано подправки и грудки. Пийнали, хапнали (тя му направила забележка да не мляска като свиня). Поговорили си. Гледали с усмивка все още младото рохко небе. Станало късно. Легнали завити под новия козешки юрган. Той захъркал, тя го прегърнала, той се обърнал, тя го целунала. Последвало сношение с мозъчни изригвания. На сутринта ловецът станал рано. Замислен седнал до димящото огнище. Погледнал надолу и казал на себе си:
- За това ли си служила, кожена пръчице?! А аз... цял живот да чупя костенурки с теб?!
8
Старт на агитацията за местните избори. Кандидатът за кмет и двама от екипа му обикалят из селото. Спират до къщата на току-що пенсионирания 65-годишен Иван. Той ги посреща дружелюбно на двора:
– Бай Иване, как я караш?! Имаш ли достатъчно пържолки, винце...?!
– Нямам, сиромах човек съм аз. Малка пенсийка...
– Секретар, пиши едно прасе на бай Иван - от общината ще бъде. А поне сиренце, млекце, кашкавалче - нямаш ли?
– Нямам, много съм беден. Само зеленчуци вадя...
– Секретар, пиши една крава за бай Иван от общината! Ама, само ако гласувате за мен!
Две седмици след изборите. Новоизбрания кмет и Иван случайно се засичат:
– Бай Иване, а бе ти оправяш ли я още твойта баба?
– К*р нема, кмете... К*р нема.
– Секретар, задраскай прасето и кравата и пиши – к*р за бай Иван!
16
Влиза един в Син Сити и забелязва - качена върху масата дебеланка с остъклен поглед да тресе зноен кючек под съпровода на „Най-добрата фирма“ на Тони Стораро. Точно около „…шефa с кеф заплати плаща, няма друга фирма като наща…“ тоя я приближава и с нескрита възхита възкликва:
- Е*АТИ ЯКИТЕ КРАКА!
Момата в пълен стън от неочаквания комплимент спира с танца, елегантно се ослушва като прасе в тикви и с глас пропит от ямболски с*ксапил бавно проронва:
- Вйерно ли та кефят, уе-е-е-е?
- Много ясно, ако беше друга маса, досега да се беше сгънала...
11
Дебеличка жена сипва супа. Както сипвала, изпръскала си роклята:
- Ух, каква съм свиня!
Съпругът:
- Да, така е. Даже и роклята си изцапа.
5
- Прасчо, можеш ли да говориш на френски?
- Не.
- А искаш ли да те науча?
- Да!
Засилва се Мечо и крещейки "Парле ву франсе?" С всички сили забива крак в задника на прасето.
Прасчо:
- Уиииииииииии-иииии!!!
11
Прасчо и Мечо вечерят. В чинията остават две кюфтета - едното цариградско, другото - болярско. Прасчо забожда по-голямото (болярското) и го лапва. Мечо недоволства:
- Де*ба и свинята, как лапна голямото кюфте. Аз ако бях, щях да взема малкото.
Прасчо отговаря:
- Ми ето ти го малкото кюфте, защо бучиш...
15
От бара, олюлявайки се излиза много пиян мъж. По тротоара върви случаен минувач и пияният без да иска повръща върху него. Горкият човек спира и разтреперан от възмущение, изкрещява:
- Видя ли какво направи, бе, свиня такава!?
Пияният му отговаря:
- Кой е свиня бе? Я се виж ти, на какво приличаш.
6
- E*ахти гората! Няма да се учудя ако излезе някое диво прасе...
- Знаете ли, няма да се записвам повече при вас за епилация.
28
Срещат се две приятелки. Едната е много тъжна.
- Какво се е случило? – пита я другата.
- Мъжът ми ме ядосва. Пие като свиня. Не може да се откаже дори и да иска.
- Има начин. Не се притеснявай. Чух че в съседното село има един ковач. Не знам какво прави, но някак си закодира пияницата и той престава да пие. Много жени са доволни, че е излекувал мъжете им от алкохолизма. Трябва само да заведеш мъжа си при ковача и да му занесеш бутилка ракия!
Жената послушала приятелката си и завела мъжа си при ковача. Ковачът взел бутилката ракия и се затворил с мъжа и в мазето. Там налял по една чаша. Изпили ги. Мъжът още се държи. Налял по втора. Мъжът на жената едвам стои на краката си. На третата чаша мъжът се натряскал жестоко. Ковачът му смъкнал гащите и го оправил много яко. След това му прошепнал в ухото:
- Вече си закодиран. Ако пийнеш само една чаша занапред, цялото село ще разбере, че си педал.
Минала година. Минала втора. Мъжът трезвен като краставица корнишонка. Минала трета година. На мъжът му се пие зверски, но не смее да сложи и капка в устата си. Един ден мъжът си върви по селския път и гледа ковачът паднал в канавката край пътя и спи. Пиян като кирка. Мъжът се огледал наляво – надясно. После се присламчил зад ковача. Смъкнал му панталоните и го оправил яко. След това избърсал потта от челото си и казал:
- Ох! Слава Богу! Разкодирах се!
15
Семеен скандал. Съпругата:
- Поне съдовете да беше измил, свиня такава!
- Не мога!
- Защо?!
- Пречат ми копитата!
10
Е, значи гледам, че излезнахте от пубертета, та рекох да минем на по сериозни теми. Лъскаме си ний бастуните с Емо Пърпъла у бараката и се надлъгваме... кой какво кога. Влезе Ванчо Малумното и вика:
– Копелета, напраих сефтето!
- Е как?
- Ами така! Имаше една Пепа, която държеше стрелбище и батковците го светнали, че Пепа за 10 лв. те прай мъж!
Еми нема как и ние да не еб*м. Турихме дънките, фланелката Пума и айде на стрелбището. Бре, кой да води преговорите... ми АЗ моя милост реших.
Ми, са как да и го кажа? Бре пукай пушки, яж лоумчета, търкай се покрай Пепа, ама тя се едно не вдява и накрая дойде време да метем. И ме пита Пепа:
- Ма, на тебе.. май ти съ е*е?
Ама нали немам 10 лв., к‘во да кажа, а?
- Ама, ние сме петима?
- Е, щом сте петима, айде 30 лв!
И ми показа ц*ците. си.. и малко вълна, демек материала е точен... Казах на пичовете, ама отде мангизи?! Айде на товарна гара... два дена разтоварвай цимент! Станахме като прасета. Треперят ни краката, но надървени като кочове отиваме да уговорим дейта. Имаше си Пепа едно фургонче и ние лангър-лангър... към 11 вечерта чук-чук, тука сме.
Излезна Пепа и вика:
- Първо... дай да видим парите!
- Ми, ей ги 6 червени петолевки.
- Да ви видя п*шките! - вика Пепа.
Ние си мислим да не са големи, а то било дали са чисти! Ми, не бяха.
Айде обратно на чешмата... на минералната баня, сапун, веро. Това намерихме от майката на Илчо Мечето. Прежулихме се от търкане. Славчо Главата даде блестящата идея да сме се намацали със Одеколон Каро, че да миришем на мъжове… Ми, то гори, та си е*ало майката, като чакали вихме в нощта... И тогава за първи път видях... к'во е т'ва преапизмус по бг-ейски - перманентна ку*родървица. Илчо не може си прибере п*шката у дънките. И така... няма лед, ама има сладолед. Намазахме му п*шката със сладолед и малко поспадна. Айде от там обратно до стрелбището. Ами са кой да е пръв? Ми, естествено аз.
Легнала кът една пантера оная ми ти Пепа, напръскала се с Фа и ми вика:
- Ела, пиенце, да те видим.
Изплаших се! Тo смърди на фа, цигари Фемина, пот, вековна гнилоч и най вече на П*ЧКА.
Разчепи се Пепа, наместих се и к'во – трък-прък... и свърших. Забърса се с едно пишкирче, парите ги беше касирала предварително. И айде... Илчо е на ред. Бре, като се заклати тоя фургон – земетресение! 18 минути го клати! После го питаме:
- Как беше Илчо?
- Ми, как? Тя цъка семки, аз копам.
Главата Славчо не могъл и да го вкара, ама парите ги нема. Имаш право само на една засилка. Данчо Лалето (Фанфан) най добре се беше представил и я цунал по ц*ците, но по устата не му дала. Той се беше изжулил най-много. Бойко Змията вика:
- Ми, к‘во толку, кат‘ топло бурканче кисело млеко, само по мирише.
Като истински пичове, след т‘ва запалихме по една цигара Кент. После всичките имахме трипер, но за т'ва ни изписаха калиев перманганат и си прайхме бомбички. Бронз, сяра, малко барут, перманганат и айде на гробищата да гърмим. И днес кат‘... усетя миризмата на Фа... се н*дървям!
14