Политически вицове
Осмиване и подигравки с родния и световен политически елит, както и с тяхното управление и отношение към народа, алчност и злоупотребата с властта.
В тази категория има 4860 вица, разпределени в 324 под-страници.
На прием политик пита редактора на местен вестник:
- Вие ли писахте, че съм бил некадърник?
- О, не господине, нашият вестник отпечатва само последните новости.
Един човек хванал риба на реката и я занесъл вкъщи да му я сготви жената. Казал й:
- Ето ти една риба да я изпържиш!
- Нямаме олио.
- Тогава с мас.
- И мас нямаме - ти от небето ли падаш, с какво да си купим олио и мас, нямаме пари!
- Добре де, свари я!
- И вода нямаме, сутринта ни я спряха защото не сме плащали от миналата година.
Човекът се ядосал, върнал се на реката и хвърлил рибата обратно във водата. А рибата изплувала и започнала да вика:
- Да живее правителството, да живее правителството!
- Ало, Народното Събрание ли е?
- Да.
- Искам да питам, какво трябва за да стана депутат?
- Бе ти луд ли си?
- Да. Някакви други условия?
Въпрос:
- Кой е най-добрият изход от кризата в България?
Отговор:
- Аерогара "София".
- Тате, тате, какъв беше цвета на комунистите?
- Остави ме сега...
- Ама тате, какъв им беше цвета на комунистите?
- Не ме разсейвай бе, работя.
- Ама кажи бе, тате, вярно ли били червени?
- Какви ти червени бе, в сравнение със сегашните направо златни бяха!
Финансовият министър Муравей Радев разказва на дъщеря си приказката за Пепеляшка. Дъщеричката го пита:
- Тате, а когато тиквата се е превърнала в златна каляска, какво е трябвало да плати Пепеляшка - данък общ доход, или патентен данък за транспортни услуги?
Знаете ли какво представлява микробетона, от който строят жилищата на БОДК? Това е 80% бетон и 20% микрофон.
Влиза гражданин с ловджийска униформа в парламента и започва методично да отстрелва народни избраници. Естествено охраната го спира и го пита какво по дяволите си мисли, че прави.
- Ама аз имам разрешително! - казва ловецът и го показва.
Документът наистина гласи, че лицето има право да отстрелва отрепки през цялата година. Охраната го преглежда внимателно и казва:
- Разрешителното ви е наред, господине, но не можете да продължите - това тук е резерват.
В наши дни. Някъде в Източна Европа. Министър-председателят има рожден ден. Един от министрите произнася тост:
Искам да поздравя от все сърце нашия многоуважаван Премиер - но не затова, че има няколко стотин хиляди в книжка - ние също сме сложили по нещо настрана;
- и не затова, че има Мерцедес последен модел - ние също не ходим пеш;
- и не затова, че децата му учат на Запад - нашите също учат в престижни училища и университети;
- и не затова, че има триетажна къща в престижен район - ние също не живеем на улицата;
- а затова, че е истински демократ!
В Париж тече културен симпозиум. На вратата стои човек от охраната и проверява пропуските. Към него се приближава старец:
- Здравейте, аз съм за симпозиума...
- Вашият пропуск, моля...
- Знаете ли, аз го забравих в хотела. Аз съм Пикасо...
- А, как ще го докажете?
Старецът вади един фулмастери и рисува на стената гълъб...
- Влезте моля...
След известно време към вратата приближава друг мъж.
- Аз съм за симпозиума...
- Пропуска, моля!
- Забравил съм го, но аз съм българският културен министър...
- Трябва да го докажете! Ето например Пикасо нарисува ей оня гълъб на стената...
- А, кой е Пикасо?
- Влезте моля...
В едно латвийско училище върви урок по история. Темата е "Латвийския национален флаг".
Учителката пита децата:
- Какво означава червеният цвят на знамето? Николас, кажи ти!
- Червеният цвят олицетворява кръвта, пролята от латвийците в борбата за независимост на Латвия срещу немците, шведите и другите нашественици.
- Добре, Николас. Шестица. А, какво означава зеленият цвят? Хайде Вичкаускас, кажи!
- Зеленият цвят олицетворява нашите безкрайни и красиви гори, планини и поля.
- Добре, Вичкаускас. И ти получаваш шестица. А какво означава...
Не оставяйки учителката да се доизкаже, Вася, който е руснак, скача от последния чин и казва:
- А белият цвят на Вашето знаме е цветът на безкрайните сибирски степи, в които Николас и Вичкаускас ще бъдат изпратени, когато Латвия отново стане наша 15-а република.
В трамвая умира човек. Идва полиция. Разпитват пътниците:
- Не видяхте ли, че човекът до вас умира?
- Не видях! - оправдава се един.
- Той непрекъснато повтаряше "Лошо ми е! Лошо ми е!", но в тия времена на кого ли му е добре...
В министерството на земеделието започнали да развъждат лъвове. Всичко вървяло много добре, докато не се случило произшествие и се наложило да пратят лъвовете в зоологическата градина.
Стоят там лъвовете и единият се кара на другия:
- И защо ти трябваше да ядеш чистачката? Да беше взел пример от мен - изядох петнадесет чиновници и никой не забеляза.
- Имате ли някаква работа за мен? - разпитва безработен човек в строителна фирма.
- Може и да се намери... Какво сте работили преди да останете без работа?
- Занимавах се с политика. Бях министър.
- И вие смятате, че в строителството има работа за бивши министри? Питам ви, какво може да прави един министър в строителството?
- Мисля, че бих могъл да правя първата копка на всяка нова сграда...
Българин е в командировка в Япония. Попада на едно погребение и понеже нищо друго не разбирал се зачел в надписите по надгробните камъни (естествено само цифрите разбирал).
Направило му впечетление, че всички надгробни камъни носят малки числа - 23, 18, 10 и т.н.
Попитал нашия човек да не би това да е някакво детско гробище и хората му обяснили, че според тяхната традиция се отбелязват само щастливо преживените години, за останалите нямало смисъл да се отбелязват.
Замислил се нашият човек Ганьо и рекъл:
"Еееех... мене пък ще ме пишат мъртво роден!"