Пиянски вицове
Алкохолът носи настроение, за този който го консумира, но понякога носи настроение за околните. Вицовете и лафовете за алкохола, и пияниците, със сигурност ще ви донесат много настроение.
В тази категория има 14849 вица, разпределени в 990 под-страници.
Двама пияни седят в един бар и единият тръгва да си ходи. Другият казва:
- Чакай сега да ти обясня как да се прибереш, щото съм по-малко пиян.
Излизаш значи пред бара и пред тебе 3 коли, средната е твойта.
След това тръгваш по пътя, пред тебе 3 разклонения, средното - твойто.
Накрая има 3 къщи, средната е твойта. Айде сега можеш да си ходиш.
На другия ден онзи идва в бара целият в бинтове.
- Да не си влязъл в чужда къща, бе? - пита го първият.
- Не съм, всичко беше по твоето описание - излизам от бара, влизам в средната кола,
после по средната отбивка и след това гледам пред мене 3 стълба - е, средният беше мой
Триглавата ламя Спаска наложила строг данък: вземала девет от всеки десет бутилки с ракия. Вечер щом едната глава заспивала другите две изваждали касетофонче и бутилка с ракия и започвали да шляпат карти. Една вечер третата глава се събудила и като видяла какво става, изревала:
- Пу да ви е*а майката, гадини мръсни! Всяка вечер се напивате като прасета, а само аз повръщам.
Баща се прибира късно вечерта в къщи. На вратата го посреща сина му и пита:
- Де беше бе, тате?
- Аааа на благо бех сине.
- Кво благо бе, тате!?
- Аааа благо сине, благо...
На следващата вечер историята се повтаря, на по-следващата - също...
Накрая детето не издържало и попитало:
- Къде го това благо бе, тате?
- Ами ей тука на - в съседната къща с червените фенери...
На следващата вечер синът звъни на вратата с червените фенери. Отваря една кака по прозрачен халат и пита:
- Какво искаш, момче?
- Амииии .. благо.
Влязла тя вътре и след малко му донесла една филия с мед.
След пет минути лапето пак звъни:
- Искам още благо!
Носят му още една филия с мед.
След пет минути отново звъни:
- Искам още благо.
Носят му трета филия, ама онова се било натъпкало вече и не му се яде. Облизало само меда отгоре и хвърлило филията.
Прибира се вкъщи и бащата пита:
- Къде скиташ бе?
- Аааа на благо бех.
- И кво стана?
- Ми двете ги оправих ама третата само я излизах...
Ако Чък Норис закъснява, по-добре времето да забави малко.
Българска работа...
Правописните грешки са умишлени. Всяка прилика с действителни и обозрими в близкото бъдеще събития е случайна (надявам се).
Министър-председателят на Циганария Сабри Бейсиев тежко се отпусна в креслото в кабинета си. Беше задушна, тежка вечер на 21 август 2048 година. Разхвърляните от месеци папки и дела по бюрото му сякаш всеки ден се утрояваха, а проблемите нямаха и нямаха край. Тишината в сградата беше като мехлем за опънатите му нерви. Изруга под нос - не беше се обадил на жена си. Майната й. Да си намери друг министър-председател като не й харесва.
Беше изминал един отвратителен, напрегнат ден. Не му стигаха ядовете с Европейския съюз, ами трябваше и Синдиката на гледачките на ръка (СГР) да вдигне стачка и да блокира черния път между Мокрен и Бероново. Телевизии, репортери... Имаха дори нахалството да излязат с Дехларасия за правата на жените и т.н. и между другото вметнаха, че щял да има „голяма радост и една жена голям добро щял да му напраи, дай някой леф бе бате”. Миналата година успяха да се справят с бунта на автокрадците (Съюз на автокрадците в Циганария или СЦА), които понесоха жесток удар, след като ЕС завърши строителството на бетонната стена около страната. Без врати. С хиляди волтове ток по бодливата тел. И по четирите реда. Тунелът под Дунав до Букурещ беше добро хрумване, но за жалост краткосрочно решение. Привършваха стената и около Румъния. Обръчът отново щеше да се затегне. Майната им, дотогава друг ще е на власт. От х’ООН-ето за 12-ти път този месец го заплашиха с ядрен удар ако не престане да изпраща на дипломатически мисии из ЕС корпуси от по 170 човека, всичките снабдени с куфари пълни с пари, виртуозна изработка на отдел „Емисионен” на „Мангалбанк” ХАДЕ, чиито директор Асан Менгишев оглавяваше класацията на Интерпола за трета поред година. Самите европейци отдавна бяха престанали да пращат посланици и консули и тем подобна измет. Допреди 1-2 години спускаха съгледвачи с парашути от хеликоптери от около 2000 м височина поради липса на пътища, но след инцидента, при който на мястото на двама агенти в хеликоптера успяха да се качат 23-ма души, всички роднини помежду си, всички чужденци в Циганария бяха евакуирани със спецоперация на НАТО.
Сабри стана и отиде до прозореца. Отметна чергата и надникна в нощта над столицата. Красота. Нито една лампа не смущаваше обаянието на мрака. Върна се до бюрото, където измежду бумагите зърна днешния вестник, грижливо оставен от секретарката Зюмбюла. „Министъра на холтурата открил нов музей на каруцата в Разград”, „35-години Брижит Бърдон в Сливенския зътвор”, „Нов мечкозавод в Пазаржик”, „20-годишна стара мома вдига пищна свадба в Хюстендил”, „Братя Българиян забиват в Айтос с новия им албум”. В криминалните хроники все едно и също: „Българи в Търновския регион пак са си платили тока”, „Полисай залавя опасен българин-ресидивис, опъвал жица за улични ламби”. Проклетите българи... Ден през ден ония от Брюхсел му пиляха на главата за малсинства, човешки права, интеграсия и глупости. Айде земете вие да ги интегрирате, кат сте чок отворени! Ама ха! Министър-председателят се навъси, захвърли вестника и седна зад бюрото си. Освен всичко се беше пръкнала някаква партия наречена „Ха така!”, чиито гръмогласен шеф призоваваше „българите на сапун”, „Циганария на циганите” и ред други. Бунак, кво ще го прайм после тоз сапун? То да беше ракия добре! Мама им българска, за нищо не стават значи! А ония от ЕС пак недоволни – имате, кай, расистка партия. Ами ще имаме! Оня ден като откриваха паметника на Азис пак не се мина без инциденти. Понеже трябваше да го вдигнат на мястото на един стар паметник на някой си Васко Лефски, като го събаряха някакъв дядо с плач и викове се вкопчи в стария камънак и взе да вика „Хапостоле, Хапостоле!!!”. Опитаха да го откопчат, питаха кой е тоз Хапостол, предложиха да му звъннат на джипсиема, на Хемтел-а, да го извикат. А той само плаче ли плаче. Явно тоз какаванин Хапостол беше връзал тенекия на дедото, така и не дойде никакъв. Българска им работа, колкото да им развалят празника. Сабри уморено се отпусна и заспа, а в съня му се диплеше като шарена кърпа щастливото бъдеще на Циганария – чиста и свята република.
Иван Славков - Батето на коледния коктейл на ЦСКА в "Континентал Плаза":
- Това тука (посочва напитките) е само реквизит. След малко чакаме да донесат и супата, нали сме при чорбата.
Пореден семеен скандал. Жената се тресе в истеричен пристъп.
- Свиньо, говедо, прахосник, селяндур, мекотело, малоумник нещастен...
Мъжът обсолютно неебателно и безучастно размазан на дивана следи телевизионно предаване.
Жената продължава да набира скорост.
- Всичко изпи и пропиля, нищо не остана, само за пиене мислиш, аз една дреха нямам като хората, ей така гола ще изляза на улицата да ме видят хората!
Излетява навън и трясва вратата.
Мъжът се сепва, скача и хуква след нея.
- Чакай, върни се, ела тука моля те!
Жената се обръща на прага, а той задъхан:
- Чакай тука жена, така и така излизаш, земи ми една ракия от магазина.
Борче имало рожден ден. Решил да си купи една торта за празника и отива в сладкарницата. Харесал си той тортата, поръчал я и продавачката пита:
- Господине, на колко парчета да я нарежем шест или дванайсе?
Борчето помислило малко и отговорило:
- На дванайсе ма, я виж колко съм голем, нема да ми стигнат шест парчета!
Обущарят подава на клиента поправените обувки:
- Първите две седмици обувките ще ви стягат. Ще потърпите ли?
- Разбира се. През тези две седмици ще си нося другите обувки.
Чък Норис не може да си купи цигари или алкохол, защото на кредитната си карта се води като "неостаряващ".
Чък Норис никога не е имал проблем с алкохола, но алкохолът е имал проблем с Чък Норис.
Всички знаем, че магическата думичка е "моля" като в изречението:
- Моля, не ме убивай.
Твърде жалко, че Чък Норис не вярва в магия.
Чък Норис масту*бира само на снимки на Чък Норис.
- Преди тате мислеше, че като влезем в ЕС, към нас ще потекат реки от пари, но вече взе да изтрезнява.
- Заради строгите условия ли?
- Заради поскъпяването на ракията.
- Добре тогава... Щом нищо не разбираш, ще ти обясня нагледно! Гледай ми пръстите! Този, средния, нали го виждаш...