Пиянски вицове
Алкохолът носи настроение, за този който го консумира, но понякога носи настроение за околните. Вицовете и лафовете за алкохола, и пияниците, със сигурност ще ви донесат много настроение.
В тази категория има 15047 вица, разпределени в 1004 под-страници.
Живота е много объркан. Разчувстваш се па се напиеш. Напиеш се, па се разчувстваш.
- Петка, снощи пих от ракетното гориво, ти пи ли?
- Пих.
- Тази сутрин на тоалетна ходи ли?
- Не съм.
- Недей ходи, обаждам ти се от Токио!
Женският алкохолизъм е най-страшен. Той не се лекува. Моят дядо умря от женски алкохолизъм!
– Ало, Бърза помощ ли е? Жена ми лежи неподвижно в кухнята, какво да правя?
– Първо искаме да се успокоите.
– ОК. Вече съм спокоен. Сега какво?
– До жена ви ли сте?
– Не, нали трябва да се успокоя! Пия бира във ваната...
Четири студентки се прибират в общежитията. Токът спира, а на входа им пиян спи на земята. Първата му бърка в гащите и казва:
- Това не е приятелят ми.
Втората му бърка в гащите и казва:
- Наистина не е приятелят ти.
Третата му бърка в гащите и казва:
- Момичета, тоя не е от нашия блок.
Четвъртата му бърка в гащите и казва:
- Даже не е и от София...
- Като се прибрах пиян, децата не ме познаха!
- А като изтрезня?
- Като изтрезнях, разбрах, че не съм си в къщи...
Между другото, нищо лошо не искам да кажа, но познавам много дърти алкохолици и нито един стар веган...!
В България числото Пи е известно само като Пи. Какво Пи? Пи от сутринта. Пи два дни - до 3,14 часа следобед на втория ден. Пи и повърна!
Понякога просто ти трябва някой да те сграбчи и да ти каже:
- Пий свиньо мръсна!
Излизам от кръчмата и гледам надпис на фитнеса отсреща:
- Ти можеш повече!
Върнах се и ударих още три ракии!
Както е казал малкият принц:
- Ние сме отговорни за тези на които наливаме!
Минавал един през някакво село и съзрял кръчма с надпис "Тук не се плаща! Ще платят Вашите синове! За мен работа, казал си нашият, той синът докато порасне... има време! Влязъл в кръчмата и започнал да поръчва храни и напитки! Хапнал и пийнал порядъчно! Станал да си тръгва, но кръчмарят го спрял:
- Кой ще плаща?!?
- Нали, такова, синовете! Там... пише...
- Е, да де, ама на баща ти сметката, кой ще я плати?!
Един ден от живота на една мама! 6 часа. Навън още е тъмно. Звъни телефонът. Ставам. Със силно нежелание. Кафе, зъби, обличам се... някак си...
6:30. Будя детето. Реве.
6:40. Будя детето. Много реве.
6:50. Будя детето. Не чувам нищо, но стана.
7:10. Водя едното дете до училището.
7:30. Нося забравеното домашно.
7:40. Будя второто дете. Реве. Не ми пука.
8:00. Водя второто дете до училище. Реве. Не издържам.
8:30. Вкъщи. Пера, чистя, мия чиниите от предишната вечер, гладя, простирам, обличам се. Отивам на работа. Работя. Звъни едната баба. Говори ми нещо. Не чувам. Работя. Звъни другата баба. Не я чувам въобще. Работя.
18:00. Тръгвам си от работа. Влача се, но го раздавам секси покрай автосервиза. Не ми се получава. Мрънкам си наум.
18:30. Прибирам едното дете от едната баба. Той мрънка. Не ми пука.
18:40. Той реве. Не ми пука, ще стигна до вкъщи.
18:50. Той бяга по булеварда, аз не мога да го стигна с тежката раница на гърба. Той ми прави засади. Аз крещя. Той бяга. Аз пищя. Таксиметров шофьор ми бибитка. Аз... да кажем крещя. Загубих детето. Намерих детето. Не мога да го стигна. Ще ми се да не бях ставала днес. Стигнах го. Той реве. Аз все още не. Стигнах някак си до вкъщи. Бабата нервна. Другото дете реве. Аз все още не. Пазар. Купих си ракия. прибрах се. Те се бият. Децата де. Бабата е тъжна. Аз още не рева. Сготвих. Те се бият. Нарязах си салата. Те изсипаха всички възможни играчки.
20:00. Сготвено, изкъпано. Има надежда. На масата, никой не сяда. Едното с руса перука свири на китара, другото играе компютърна игра. Шумно е. Много е шумно.
20:30. Никой още не яде. Котката направи беля. Аз още не рева. Пуша. Шумно е. Карат се. Бият се, никой не яде.
21:00. Бият се. Пуша. Още не рева.
21:10. Голямото се сети, че е на рожден ден утре от 19:00. Бърза сметка. Ще имам един час да си тръгна от работа, 20 мин. да стигна до бабата, 20 мин. да облека, обуя, озаптя детето и да изслушам бабата, 20 мин. да се прибера + 30 мин. гонене на Слави, 20 мин. да облека, направя прическа и заведа Вики до рождения ден. Някъде през това време трябва и подарък да купя. Пуснах една сълза. Сипах си ракия. Отново се бият. Не ми пука.
Сега е 21:35 и аз се чудя... а бе, не се чудя нищо. Ракията си пия, децата се бият, аз все още не рева. Може би утре ще бъде един приказен ден... може би..
П.П.: Простете за правописните грешки. Разстроена съм и пия ракия.
Пиян пилот се връща вкъщи. Звъни на вратата. Отвътре се чува гласът на жена му:
- Кой е там?
- Полет 587, иска разрешение за кацане...
Отвътре се чува:
- 587, направи един кръг над летището, докато 325 освободи пистата...
Учител задава следната задача на учениците си:
- Две групи работници слагат плочки на тротоар, дълъг триста метра. Групите са една срещу друга. Първата група напредва за час с три метра, а втората с пет. Кога ще се срещнат двете групи?
- След половин час в най-близката кръчма! - отговаря Иванчо.
