Пиянски вицове
Алкохолът носи настроение, за този който го консумира, но понякога носи настроение за околните. Вицовете и лафовете за алкохола, и пияниците, със сигурност ще ви донесат много настроение.
В тази категория има 14827 вица, разпределени в 989 под-страници.
- Докторе, този болен има 40 градуса.
- Какво чакаме тогава? Сипвайте!
14
Малките деца не ги е страх да им взимат кръв, защото памучето (мирише) на тати!
14
На бай Киро, роден на 29 февруари,не му продаваха алкохол... до 72 годишна възраст.
8
Отива един човек на доктор:
- Докторе, ако изпия чашка коняк, почвам да ходя по тавана.
- Покажете!
Налива си човека коняк, моли за краставичка за мезе, изпива го, хапва и започва да ходи по тавана. Докторът е в шок!
Тича за главния лекар, събира цяла комисия, за да регистрират случая.
Идват, наливат му още чаша коняк:
- Показвай!
- Неее, ако изпия още една, повече няма да мога да ходя.
- А бе майната му на тавана, покажи как мезиш коняк с кисели краставички!
15
При доктора:
- Имате силна кашлица. Вие пушите ли?
- Да, пуша!
- А пиете ли?
- Е, пийвам!
- Трябва веднага да спрете да пушите и да пиете!
- И кво? Само да кашлям ли?
18
Мисля да жулна една ваксина... неколко пъти!
17
Вече като жулиш ракия, не си пияница, а отговорен гражданин, 'щото се ваксинираш...
18
Ако се докаже че алкохолът убива коронавируса, на кръчми по здравната каса ли ще се ходи...
29
Маските свършиха, но няма паника... Паника ще настъпи, когато свърши ракията!
10
Когато Жорката изпи петата ракия, вирусът свали короната си и го попита:
- Ти, ся, мен уважаваше ли мъ?
27
Пиян мъж се опитва да отвори входната врата на кооперацията няколко пъти, но все неуспешно. Звъни по домофона. Жена му се показва на балкона и пита:
- Да ти пусна ключа ли бе, Иване?
- Не, ма! Ключ имам, пущи ми дупката!
10
- Шефе, може ли да сложим нещо в офиса, за да ни е по-комфортно?
- Какво бе, Иванов?
- Ми, примерно, казан за ракия...
14
Офицери решават важен въпрос - колко бутилки водка да се вземат за утрешния пикник. Полковникът:
- Вашите предложения, господин лейтенант?
- Предлагам да вземем по осем бутилки на човек.
- Е, вие сте млад и може би не си спомняте, че преди две години ние взехме по осем бутилки на човек. И какъв беше резултата? Изгубихме си автобуса! Не, не става.
Господин капитан, вашите предложения?...
- Седем бутилки на човек.
- Вие служите при нас малко по-отдавна и би трябвало да си спомните, че преди четири години ние бяхме взели по седем бутилки на човек и какъв беше резултата? Изгубихме радиста! Не става.
А вашите предложения, господин майор?
- Шест бутилки водка на човек.
- Е, това вече е непростимо! Вие сте длъжен да помните какво се случи преди три години, когато взехме по шест бутилки. Какво стана? Изгубихме си въдиците, ето какво стана… Не, господа, чуйте моето предложение! Взимаме по десет бутилки водка на човек. Въдици не вземаме, забравяме радиста в щаба и не излизаме от автобуса...
22
След новината за силата на гроздовата ракия, вече в градския транспорт, миризмата на чесън изчезна! Мирише на джибри!
17
11 часа преди обед. Бай Милчо слуша новините по радиото в кръчмата и пие ракия. Малка ракия, щото има принципи, и е преди 12. Прави му компания една муха, която се е размразила и жужи между прозореца и календар с Преслава, която рекламира това, което пие нашия главен герой. Влиза Гогата и поздравява. Леля Мара без да пита му сипва една голяма. Гогата също си има принципи.
- А, бе… Как ще се пазим от вируса? Ония китайския? – пита бай Милчо.
Леля Мара отива да меси каймата за кюфтетата, защото не ѝ се води геополитически спор с епидемиологичен оттенък.
- Че кво има да се пазим? Знаеш ли къде е Китай? – приема предизвикателството Гогата.
– Къде е Китай? На другия край на свето? Докато долази до нас тая гад, че умрем от… от…
Гогата се мъчи да измисли от какво ще умрат, но усеща, че темата е неподходяща и казва „наздраве“.
- Да ама сега е в Италия! – не го оставя бай Милчо.
– А от Италия ни дели една Сърбия и е у нас.
- Е така де. В Италия има какво да прави, а при нас чий ще го дири? – успокоява го Гогата.
- Ние сме дърти, младите да му мислят.
- Млади, дърти, вируса не подбира. – мърмори Милчо.
- Плюс това сме в пълна безопасност. Помисли малко? Ветъра върти пушеко от пернишкио ТЕЦ и у село, знаем си… Нали нема да се лъжем?
Милчо клати глава в знак на съгласие, че знае и нема да се лъжат.
- При нас нема никакъв въздух. Само пушеци. Как ще се разпространява като нема среда къде да се пръка, деа и вируса?
Милчо се кръсти против уроки – на обратно, щото преди десети е бил партиец, и после така и не се беше научил точно как се прави. Плюе на пода и продължава:
- Така е. Ама по новините казаха, че се предава и с немити ръце.
- Е сега какво?
Гогата отпива широка глътка и си гледа ръцете.
- То не можеш пък съвсем нищо да не пипаш. Имам един противогаз от военните, ама му няма клапата. В казармата ни учеха, че срещу радиацията трябва да се пазим с противогази. А къде е радиацията, къде е някакъв вирус? А? А оная казарма беше от социалистическата. Немаше лабаво. А клапата като я затуля с памук и готово.
- А памукът преди това трябва да го натопиш в ракия, щото ракията, казаха по новините, най-добре трепе вирусите. Двамата мълчат и пият.
- Ма требе да се пазим от тези с компютрите – подхваща Милчо – Хакерите.
- Кои? Кои? – не разбира Гогата.
- Тези, бе. С интернета. Жичкаджиите…
- Е те какво?
- По жиците, казват, се разпространявал. Вируса, бе. Нали за това говорим?
- У къщи влиза само жицата за ток, ама по нея тече 220 волта. Само да ми се качи вируса и че се опържи като хлебарка.
- Да, ама не е 220 щото ония от енергото пускат по-малко. Язе съм го мерил с мултицета и знам.
Двамата мълчат. Наближава 12. Дано по новините кажат нещо ново, че темата започна да се поизчерпва, а има да се пие още цял ден.
18