Вицове за Пешо
В тази категория има 1800 вица, разпределени в 120 под-страници.
76 годишния бай Пешо, производител на ракия не разбираше за какъв студ говореха по телевизиите...
16
Най ми е жал за човека в метеорологичната станция, дето стои навън и през час го питат:
- Пешо, като колко ги усещаш тия -7 градуса бе, кажи честно!?
10
Мъж се събужда на 1-ви януари по обяд с тежък махмурлук. Застава срещу огледалото, вдига ръката си до слепоочието и взирайки се, започва да щрака с пръсти. Край него минава жена му:
- Пешо, какво правиш?
Мъжът, облекчено:
- Да бе, вярно бе - Пешо...
18
- Здравей, Пешо.
- Аз не съм…
- Отдавна не сме се виждали. Още ли си толкова добър в леглото?
- Да, Пешо съм…
11
- Тази маска ще помогне ли, да си запазя свежестта и еластичността на кожата?
- Уффф, Пешо, от де да знам! Нямаме друга! Взимай я, хващай електрожена и почвай да работиш!
7
- Сийкеее, Сийкеее, потресена съм. Това днешните момичета никакъв срам нямат. Целуват се по спирките, натискат се по пейките, по автобусите пред хората, ужас... Не са като нас. Едно време Пешо като ме прегърнеше и аз го хвана за х*я па ме е срааам, срааам, а сега?!
6
На гости на 70 годишния Пешо идва съученикът му Иван. Хапнали, пийнали, жената на Пешо отива във кухнята да мие съдовете, а старците от дума на дума стигат до спомени за любовни подвизи.
- Добре де, Пешо ти с колко жени си бил? - с полу шепот пита Иван.
Пешо след кратък размисъл шепнейки:
- С 15...
Жена му от кухнята:
- Човека те пита с колко жени си спал, а не колко пъти си спал с жена!
6
Срещнали се двама ловджии от различни ловни дружинки. Бай Пешо стреснато се вгледал в кучето на бай Иван:
- Яаа, боксер!
- Не е боксер, хрътка е. Ама още не се е научила да спира...
6
На работа, Шефа към Пешо:
- Вярваш ли в живота след смъртта?
- Ами... Да?
- Хубаво, защото вчера като каза, че трябва да си тръгнеш за погребението на баба ти, тя дойде да те види.
9
Иван, Пешо и Мимито седнали да пият кафе в едно кафене. Поръчали са си по едно кафе, сервитьорката им сервира поръчката. Иван си слага две захарчета в кафето си и почва да го бърка, а Пешо взима захарчетата за неговото кафе и си ги слага в джоба и казва:
- За ракия...
След което Мимито с възмущение отговаря:
- Че кой глупак пие ракията със захар??!
8
След като 10 години продаваше дини на Кооперативния пазар, Пешо с едно почукване по главата на дъщеря си, можеше да разбере дали си е научила уроците или не...
18
Двама комшии по етаж редовно си пиели вечер ракията. Единият касапин, а другият треньорът на националния отбор по бокс. Една вечер, както си пиели ракията от дума на дума станало въпрос, че треньорът заминава след седмица с отбора в Щатите. Касапинът му се примолил, ако има възможност да го вземе със себе си, защото никога не е напускал България. Другият се позамислил, изпил още една ракия и му казал:
- Знаеш ли, комшу, като те гледам би могъл да свършиш работа. Точно представителят ми тежка категория е болен и бих могъл да те включа на негово място. Става, но ще трябва да се явяваш на ринга.
Речено-сторено. Пристигнали в Щатите и когато се наложило нашият касапин да излезе на ринга треньорът го напътил:
- Трябва просто да се пазиш да не те свали на земята, тогава ще загубим само по точки. Ясно?
- Ясно! - отговорил касапинът.
Изтекъл първият рунд, започнал и вторият. Нашият само се крие, понася стоически ударите, но не нанася нито един удар като, въпреки всичко остава на крака. В почивката треньорът го попитал:
- А Бе, Пешо, Не можеш ли поне веднаж да го удариш?
- Не си казал, бе комшу. Ще го млатнем.
Започнал третият рунд и не изминали още и 15 секунди касапчето нанесло един удар и янкито се проснал на ринга. Съдията започнал да отброява до десет, а нашият попитал треньора:
- Тоя какво прави?
- Такъв е редът, трябва да брои до десет, за да му се даде възможност да стане.
- Кажи му да не си губи времето. Аз с тая ръка бик убивам, та тоя ли ще стане.
11
Намръщена утринна маршрутка се промъква от краен квартал към центъра, през всички спирки, задръствания и светофари... Народът вътре спи или поне се опитва да подремне. И в този момент, на поредната спирка, залпово се вмъква мъж, доволен колкото цяло стадо слонове. Пльосва се на седалка до строга жена с вид на учителка, вади от джоба си мобилен и дишайки шумно се потапя в оживен диалог.
- Ало, Пеше! Спешно ми продиктувай телефона на Минка! Каква жена само, каква жена! Да, благодаря, че ни запозна!
И всичко това в продължение на три минути, с детайли, емоции... Маршрутката започва да се оживява. Тези, които още не са си досънували ококорено се вглеждат в мъжа. "Учителката" на съседната седалка предизвикателно изсумтява и се обръща с гръб, към прозореца. Мъжът си взима довиждане с Пешо и незабавно започва да избира номера на въпросната Минка.
- Алоу, Миме! Здрасти! Много ми хареса какво натворихме с тебе! Искам те пак! Даа, досега никой не ми беше правил така... Тъй ли? Можеш и по-добре? Ехааа, разкажи ми по-подробно, палавнице моя!...
Учителката на съседната седалка се обръща към мъжа и го моли да говори по-тихо, понеже ръмженето му вече яко дразни педагогическия и слух. Мъжът нетърпеливо маха с ръка и отново се потапя в беседата.
- Толкова ме възбуди, че си голичка отдолу! Разбираш ли, на жена ми не мога да и кажа да направи това, веднага ще разбере, че съм и изневерил... Да, да, налага се да търпя, какво да се прави...
Маршрутката вече е разбудена напълно и с интерес се вслушва в подробностите. Шофьорът поглежда в огледалото и също внимава, затаил дъх. Недоволна е само "учителката" и просто кипи от трудно сдържано възмущение. Точно в този момент на мобилния му се чува второ повикване. Той прекъсва, победния му тон стихва и почти със шепот съобщава на Минка.
- Прощавай, ама повече не мога да говоря, че жена ми звъни! После ще ти се обадя пак, става ли? Хайде, чао!
И после набира номер и със съвършено друг глас започва да припява в слушалката:
- Да, скъпа... Ох, така се напихме снощи с Пешето, така се напихме! Ами ти го познаваш, не можах да му откажа, какво да правя... Сега ми е лошо, цепи ме главата... Да, да, ще пия хапче. Ще гледам да се върна по-рано, да. Въпреки, че имаме много работа. Слънчице, извинявай, добре, наистина ще се опитам да се прибера по-рано.
И в този момент настъпва звездния час на "учителката". Тя се навежда към мобилния му и много ясно започва да говори право в микрофона:
- Ми-иличък, къде се бавиш, вече се уморих да те чаакам... студено ми е, идвай по-бързо, скъъпи!
Челюстта на мъжа пада. Трескаво изключва телефона под дружния смях на пасажерите. Шофьорът бие по спирачките и гризе волана. Мъжът подвива опашка и натиска звънеца за спирка по желание. Цялата маршрутка се скъсва от смях. Вратата хлопва. Учителката се обръща към прозореца с доволна усмивка.
23
Девойка при татуировчика:
- Преди месец ми татуирахте "Пешо." Може ли някак да го изтриете?
- Не!
- В такъв случай, добавете "е мръсник!"
12
Двама рибари си говорят:
- Пешо, да знаеш вчера хванах почти 5 килограмов шаран.
- Я, покажи го, де!
- Казах, че почти хванах.
7