Вицове за Пешо
В тази категория има 1800 вица, разпределени в 120 под-страници.
Пешо го хванал мъжът на любовницата му - бивш боксьор. И скочил от втория етаж. Сега е в болницата. Има сътресение на мозъка, много синини по тялото, счупени три ребра, ключица, челюст, ръка, навехнат крак.
- Идиот. Да беше се опитал да поговори с мъжа.
- Така и направил. От скока само крака си е навехнал.
- Как си научила мъжа си да се прибира толкова рано?
- Много лесно. Прибира се за пореден път късно вкъщи, а аз се обаждам от леглото:
- Пешо, ти ли си, скъпи!?
- А той?
- А той си е... Иван.
Две баби си говорят...
Едната казва на другата:
- Пфууу, т'ва днешната младеж срама нема... Т'ва по барове, по ресторанти, а бе на секо кьоше се цаливат... А, едно време... мой Пешо, подаде ми к*р през оградата... и аз го фана, па ме е срам, срам...
- Минке, как мина този път срещата с Пешо?
- Ааа, добре беше! Той първо ми бръкна в блузката, после под полата... обаче аз го изненадах... бях си скрила парите в калъфчето на очилата.
- Здрасти, Пешо, как си?
- Мани, счупи ми се бормашината. Налага се за 8 март да купя на жената нова!
- Пешо, спиш ли?
- Не!
- А, защо си със затворени очи?
- Икономисвам зрението…
На рожденият ден на Пешо нещата тръгнаха много рязко с алкохола. Голямо омешване падна... и в поркането и с чукането... и някъде след полунощ се получи големият фал. Вместо от тортата да излезе стриптизьорка... от стриптизьорката излезе торта!
Малкият Кирчо, говори с приятелят на разведената си майка:
- Чичо Пешо, какво правихте с мама, докато бях при баба?
- Отидохме да вечеряме в един ресторант, след това на кино...
- А после?
- После отидохме у нас - на по чашка кафе...
- А после?
- После откарах майка ти до вас...
- И само това ли?
- Да!
- Чичо Пешо, ти да не си джендерас?
Години наред леля Сийка вдигала бариерата на заводския портал. Всяка сутрин поздравявала учтиво директора:
- Добро утро, другарю Иванов.
Една сутрин обаче щом го видяла поздравила свойски.
- Добро утро, Пешо.
- Забрави ли, че съм ти директор?
- Ами аз, нали когато хората преспят заедно си стават близки?
- Че ние къде сме спали заедно.
- Как къде, на партийното събрание.
Наско и Пешо искали да пийнат, но нямали пари. След като си пребъркали джобовете, едва събрали 5 лева.
Наско казал:
- Чакай малко, имам една идея.
Отишъл в магазина и се върнал с една голяма наденица.
- Да не си полудял? - възмутил се Пешо.
- Сега не ни останаха никакви пари!
- Не се тревожи. Само прави това, което ти казвам.
Влезли в една кръчма и Наско поръчал две "Овчарски" и две "Карнобатски".
- Знаеш ли какви неприятности ще си навлечем? Та ние нямаме никакви пари! - притеснил се Пешо.
- Не се тревожи, имам план! - уверил го с усмивка Наско.
- Наздраве!
Пресушили чашите, и после Наско казал:
- Слушай сега. Ще пъхна наденицата в цепката на панталона си и ще я закрепя с ципа. Ти ще коленичиш и ще я лапнеш.
Барманът ги забелязал, вбесил се и ги изхвърлил.
Така Наско и Пешо обикаляли кръчма след кръчма, при това безплатно. Накрая, в десетата кръчма Пешо с последни сили рекъл:
- Наскоо, не мога повече. Пиян съм и вече не усещам краката си!
- А как мислиш се чувствам аз? - троснал се Наско.
- Изгубих наденицата още в третата кръчма!
Дело за развод заради изневяра. Жената ходила на кърска любов. Свидетел - бай Пешо. Съдията към свидетеля:
- Вие самия факт на изневярата видяхте ли го?
- Койо да вида?
- Изневярата, факта на изневярата видяхте ли го?
- Амчи... таковата... факта... не го видох, щото беше вътре, ама фактурите видох да се клатят...
- Когато Пешо разбра колко пари има любовникът на жена му, започна да гледа на рогата си като на рог на изобилието.
Елитен бар, късен следобед, Ванката и Жорето пият поредна напитка и се чудят каква простотия да направят.
И ето Ванката я измисля.
- Жорка, не можеш да отидеш при онзи плешивият и да го фраснеш по темето...
- Кой, аз ли бе? А на бас на по едно.
- Дадено...
Става Жорето, отива зад гологлавия и го фрасва по темето.
- Ооо, Пешо к`во праиш, от кога не сме се виждали?
Човечецът се обръща и гледа учудено.
- Господине, нито съм Пешо, нито Ви познавам!
- А! Извинете припознал съм се.
Сяда си Жорето на масата, пие си с кеф.
След малко Ванката пак.
- Жоре, не можеш да идеш и пак да го фраснеш...
- Кой, аз ли бе? А на бас на по едно.
- Дадено...
Става Жорето, промъква се зад гологлавия и го фрасва по темето.
- Ооо, Пешо к`во праиш, от кога не сме се виждали?
Човечецът се обръща и гледа още по-учудено.
- Господине, казах Ви, нито съм Пешо, нито Ви познавам!
- А! Извинете, пак съм се припознал...
Сяда си Жорето на масата, пие си с кеф.
Въпросният господин се премества в едно сепаре, за да избегне потретване на случката...
След малко Ванката пак.
- Жоре, не можеш да идеш и пак да го фраснеш...
- Кой, аз ли бе? А на бас на по едно.
- Дадено...
Става Жорето, промъква се зад гологлавия и го фрасва по темето.
- Ооо, Пешо ти тук ли си бе? Еи там един се скъсах да го бъркам с тебе...
Неделя, някъде към 9:20 ч. сутринта.
Пешо, наспан, отваря блажено очи и се обръща към жена си.
- Добро утро, скъпа!
- От три часа те чакам... имай късмета просто да пропълзиш край мен само така... и хич няма да ти е добро утрото.
Две лелки съседки простират на балкона и си говорят.
Едната, шепнешком:
- Моя Пешо снощи взе Виагра...
- Ааа...чух сестро, чух... как ви скърцаше леглото...
- Какво легло, сестрице? Неговият скърцаше, докато се мъчеше да се вдигне!