Вицове за пари
В тази категория има 4827 вица, разпределени в 322 под-страници.
Учители се обаждат в министерството да уговорят среща с министъра:
- Положението е трудно, нямаме пари!
- Няма страшно, и така ще ви приема.
- Как се нарича жена, която прави с*кс за пари?
- Прос*итутка.
- А жена, която прави с*кс за много пари?
- Модел.
Водопроводчик монтира мивка в кабинета на психоаналитик.
- Готово е. Дължите петдесет лева.
- Трябват ви пари?
- Да.
- Искате ли да поговорим за това?
Студент пасе трева в парк. Минава покрай него гражданин и го пита:
- Абе ти що пасеш трева?
- Ами студент съм, стипендията е малка, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам някак...
- На ти 20 стотинки, стига си пасъл!
Взел студента парите и си мисли: "Хммм, с тия 20 стотинки нито баничка мога да си взема, нито боза. Я да продължавам да си паса."
Минава друг гражданин:
- Що пасеш бе?
- Ами студент съм, нямам пари, трябва да се изхранвам някак си...
- На ти 1 лев, стига си пасъл!
Взима студента парите и пак си мисли: "Абе с 1.20 мога и баничка и боза да си взема, обаче не мога да се наям. Я да си паса..."
Продължава студента да пасе. По едно време минава Иван Костов:
- Какъв си ти и що пасеш тука?
- Ами господин Костов, студент съм, стипендията не стига, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам все някак...
- Ти зимата беше ли на барикадите?
- Бях, бях!
- А скача ли, вика ли за нас?
- Виках, скачах!
- А така! - рекъл Иван Костов, извадил едно листче и написал нещо на него. Подал го на студента, а там пишело:
"Разрешава му се да пасе във всички градски градинки и паркове.
Подпис: Иван Костов."
От "Позитано" 20 поискали държавата да отпусне пари за поддръжка и подновяане на надписите по рушащите се паметници на септемврийци, партизани и други комунисти, уж паднали за свободата на България.
Властите се съгласили при условие на всеки паметник да има надпис:
"Те умряха за идеите си. Ние се освободихме от тях."
Срещнали се двама пенсионери в Германия и си говорят:
- Абе цял живот си живея тук и никъде не съм ходил в чужбина. Реших да направя една екскурзия, ама нали нямам много пари, искам да ида някъде, където е по-евтино. Ти нали си пътувал много, дай ми съвет.
- О, в Русия иди. Където и да съм ходил никъде няма толкова евтино - всичко е без пари, и ядене, и пиене, и спане, и мадамите и те са без пари.
Послушал го другия и отишъл. След няколко месеца пак се срещат:
- А бе човек как можа да ме излъжеш така. Съдраха ми кожата, добре че бях си купил билет за обратно. Такава скъпотия не бях виждал.
- Ама ти как отиде, с коя агенция? - попитал другия.
- Че как с коя, с "Орбита", нали е най-добрата туристическа агенция.
- Е, объркал си мой човек. Аз навремето ходих с "Вермахта".
- Как може да ускорим масовата и касовата приватизации?
- Като повишите комисионния процент на ресорните министри от 10 на 25, за да има поне 5 за чакалите които ги съветват. Знаете, че без пари нищо не става.
Един хванал златната рибка. Тя веднага му казва:
- Виж к'во, номера с трите желания го знам. Имаш само едно. Казвай бързо и ме пускай, че отивам на купон.
Човекът бил българин-патриот. Помислил, па казал:
- Повечето българи все за Америка бълнуват. Я направи един мост с по три платна в двете посоки от София до Ню Йорк, който иска да се качи на ладата и да ходи.
Рибката вика:
- Дай нещо по-просто бре. Как ще го изчислявам тоя кривия мост.
Човекът вика:
- Имам да вземам пари от Кремиковци. Помогни там.
Рибката помислила, помислила и казала:
- Колко платна в двете посоки трябваше да бъдат?
Александър Божков влиза в един супермаркет и напазарува много неща - салами, кашкавал, сирене и др.
Излиза си през касата без да плаща и касиерката го пита:
- Господин Божков, а парите?
- Спокойно, ние за това пари не взимаме.
По време на предизборна конференция, предавана по телевизията, един от кандидатите казва:
- Зная само един честен начин да се печелят пари.
- И какъв е той? - интересува се съперникът му.
- Така си и мислех, че не го знаете...
Евгени Бакърджиев отишъл да тегли пари в банката, но си забравил паспорта. Касиерът му казва:
- Ами тук веднъж така Васил Найденов беше дошъл без паспорт, изпя ни песента от "Адаптация", и ние му дадохме парите. Мариус Куркински пък ни изгра една пантомима. Може би и вие ще направите нещо да ви идентифицираме?
Бакърджиев се почесал по темето:
- Ами не се сещам... Все някакви глупости ми идват в главата...
- На едри банкноти ли ще ги искате, или на дребни?
Един човек хванал риба на реката и я занесъл вкъщи да му я сготви жената. Казал й:
- Ето ти една риба да я изпържиш!
- Нямаме олио.
- Тогава с мас.
- И мас нямаме - ти от небето ли падаш, с какво да си купим олио и мас, нямаме пари!
- Добре де, свари я!
- И вода нямаме, сутринта ни я спряха защото не сме плащали от миналата година.
Човекът се ядосал, върнал се на реката и хвърлил рибата обратно във водата. А рибата изплувала и започнала да вика:
- Да живее правителството, да живее правителството!
Комисията по корупция разпитва депутат:
- Уверен ли сте, че къщата, вилата, петте коли и шестте апартамента в центъра, са купени с честно заработени пари?
- А с какви други?
- На нас ни се струва, че всичко това е купено с парите на народа.
- Да бе, че откъде пък народа ще има такива пари?
Продавач на вестници на Централна гара вика:
- Няма Стандарт, няма Демокрация, няма Пари... Остана само Труд и Капитал!
Класическата версия на приказката за мравката и щуреца:
През цялото лято мравката се труди усърдно, събира храна за зимата и си стяга къщата.
Щуреца през цялото лято пее и танцува и си мисли колко е глупава мравката да работи толкова много. Но зимата идва и мравката се прибира на топло, има си храна, подслон, изобщо, всичко при нея е О.К. Щуреца обаче няма къде да се прибере, целия е вледенен, няма и какво да яде.
Край
Френската версия:
През цялото лято мравката се труди усърдно, събира храна за зимата и си стяга къщата.
Щуреца през цялото лято пее и танцува и си мисли колко е глупава мравката да работи толкова много. Но зимата идва и мравката се прибира на топло, има си храна, подслон, изобщо, всичко при нея е О.К. Щуреца обаче няма къде да се прибере, целия е вледенен, няма и какво да яде, свиква пресконференция и пита защо мравката има право да стои на топло и да има какво да яде, а нещастния щурец мръзне гладен под снега. Телевизията веднага организира предаване на живо, как щуреца е посинял от студ и се чуди къде да се свре на завет. В същото време се пуска видео как мравката се е разположила удобно в топлия си дом, а масата е препълнена с храна. Всички французи са поразени, че в една толкова богата страна оставят бедния щурец да замръзва на улицата, докато другите тънат в изобилие и охолство. Асоциациите, борещи се срещу бедността организират протести пред дома на мравката. Журналистите организират интервюта, питащи как е допуснато мравката да забогатее на гърба на щуреца и искат от правителството да увеличи данъците на мравката, за да плати справедливата цена на богатството си. В отговор на сондажите, правителството приема закон за икономическо равенство и закон срещу дискриминацията. Данъците на мравката са увеличени и плюс това, тя трябва да плати огромна глоба за това, че не е наела щуреца на работа (за да му помогне финансово). Тъй като мравката няма достатъчно пари да си плати глобата и данъците, къщата й е иззета от държавата и тя напуска Франция и се заселва в Швейцария.
Телевизията прави репортажи как щуреца е надебелял. Той е на път да изяде и последните запаси от храна, натрупани от мравката, а пролетта е още далеч. Жилището на мравката се превръща в социално жилище за щуреца и започва да се разпада, защото последният не прави нищо за да го поддържа. И за това се порицава правителството.
Съставя се анкетна комисия по проблема, която ще струва 10 милиона.
Щуреца умира от свръхдоза.
Вестниците "Либерасион" и "Юманите" коментират провала на правителството да се справи със социалното неравенство.
Къщата се превръща в свърталище на банда от паяци имигранти.
Правителството се поздравява с голямото разнообразие на културни общности във Франция.
Паяците организират трафик на марихуана и тероризират целия квартал.
Край.