Вицове за овце и овчари
В тази категория има 598 вица, разпределени в 40 под-страници.
"По-добре млада овца с приятели да ядеш, отколкото стара, сам да я дъвчеш!"
0
- Питате се защо овена гледа тъжно?
Отговора е прост:
- Защото жена му е овца.
2
Пеньо от Биг Брадър бил изпратен за участие в Сървайвър. Племето Вокил го приело с почести, защото от 10 дена не били виждали форма на съществуване в околността, освен една подута овца, която поканили на обяд и която, уви не се задържала за дълго. Като мисия за цялото племе, за да отвоюват неприкосновеността си, било възложено тайно на Пеньо да се преструва на мъж пред всички.
Ден 1ви от пристигането на Пеньо: всичко върви по план-участниците приеха новия си съотборник за мъж и споделиха трапезата си с него -никой не забеляза как ориза добива странен цвят, щом Пеньо приближи купата до устата си. Всички са сравнително сити и до известна степен доволни. Пеньо се чувства дискомфортно - няма огледало, в което да се огледа.
Ден 2ри: всички недоволстват, че трябва да се къпят в океана и се чувстват нечистоплътно от липсата на козметични средства. Пеньо се чувства в рая до много голяма степен - открива, че може да употребява водата за огледало без да му се налага да се къпе. Явно е, че се замисля дали да не прекара целия си престой по този начин.
Ден 3ти: От липсата на баня, тялото на новия съотборник намирисва на природни екстракти. Участниците на племето Вокил все още не са засегнати твърде, поощряват го, защото установиха че поне успява да гони комарите надалеч и трайно.
Ден 4ти: Участниците на племето Вокил изпитват известен дискомфорт, но все още не могат да открият първоизточникът на крайно неприятната миризма....
Ден 6ти: Вече трудно се откриват свежи растения в околността, съществуват дори твърдения, че това е от създателите на шоуто, които ни пръскат отровен газ като част от изпитанието.
Ден 7ми (остава оше ден до изпълнението на мисията): От съседното племе се получиха оплаквания към племето Вокил. Дори съществува версията че миризмата е от овцата която са оставили мъртва нарочно за да им мирише. Един от съотборниците предаде богу дух за да не понася миризмата на Пеньо, а друг направи сал от костите на първия и се изнесе. Намират се малко щипки от миди, които си слагат на носа
Ден 8ми: Мисията на Пеньо беше на крачка от успеха, но се провали с гръм и трясък. Отиде до тоалетната, но едно момиче от племето го последва тайно и видяла как той п***е клекнал и така Пеньо е разконспириран и като момиче и провали отбора.
Племенен съвет: Всички единодушно искат обратно комарите и всички гадни условия, но НЕ ИСКАТ Пеньо!
2
Обява:
Продавам шестмесечен ваксиниран немски овчар.
2
При психиатъра:
- И откога се чувствате овца?
- Още от агънце...
0
Светльо – Светулката
Светулката му викаха, защото като видеше пиячка очите му светваха, а не заради рожденното му име. Педесе и три годишен, дребен на вид, но жилав, бивш миньор, родом от Дупница. След като се пенсионира жена му се спомина, а след нея леля й, която остави два апртамента в Младост 4.
Неочаквано му се подредиха на Светулката нещата – пренесе се от Дупница в София, даде единия апартамент под наем и заедно с пенсията си осигури доход, който покриваше ежедневната нужда от гориво. Светулката рядко се бръснеше, лицето му беше покрито с остра четина, вече побеляла на бакенбардите, косми извираха и от разкопчаната до гърдите му риза, палеше цигара, посягаше към чашката и очите му светваха.
Мястото на което се събираха наричаха „Барчето“.
„Барчето“ не е никво барче, ами един преграден вход, стопанисван от Бай Герасим. Има четри пластмасови маси и табела - „Кафе, коктейли, сокове“.
Постоянните посетители на „Барчето“ засядаха от два-три следобяд на биричка, шляпаха белот и си подмятаха шеги. Основната тема на шегите – кой е по-стиснат, кой не иска да почерпи, на кой жена му не му дава пари за ракия... Партньор в белота и най-близък приятел на Светулката е Грипа.
Грипа
Петко Георгиев Петков – Грипа, леко прегърбен, косата му беше заметната на една страна за да прикрива плешивото теме. От няколко месеца се беше сдобил с холивудска усмивка, зъботехничката му беше направила най-снежно белите кастанети на света, устата му с тях се превърна в нещо средно между жребец подушил кобила и машинка за трошене на орехи.
Прякора Грипа дойде от навика му като се лепне за някой, разказвайки му безкрайните си истории, да не го пуска да си тръгне от „Барчето“. Често беше склонен да почерпи някоя и друга мастика, само и само да не загуби слушателя си.
Естествено Светулката, като негов най-добър слушател си беше изработил схема за муфтене – на най-интересната част от разказа, ставаше да си ходи....
Грипа беше добър човек, благ и усмихнат, той усмихнат винаги си е бил, но от едно време насам доста...
Другата негова особеност беше, че не пиеше, но това го знаеха само Светулката и Бай Герасим. Грипа винаги си взимаше голяма мастика или ракия със содичка, но никога не успяваше да я изпие. Участваше във всички наздравици, често вдигаше чашата си, но само топеше устните в нея. Алкохола не му понасяше, а и предпочиташе да е с бистър ум, ако се наложи.....
Доктора
Илиян завърши медицина, отиде в казармата, жена му го заряза. Когато една отпуска прибирайки се в апартамента си, усети тежка миризма на мърша се уплаши. В следвашия миг разбра всички истини накуп – Христина се беше изнесла и то доста отдавана, но не беше взела със себе си Чарли. Така че тригодишния сетер се беше разложил брутално, или тотално...
След казармата два месеца неможа да намери себе си, нито в дълите разходки, нито в любимите книги, нито в новите филми... После майка му почина и света опустя. Първата усмивка от много месеци се появи на устата му, когато се качваше по стълбичките на самолета за Камбоджа.
Там се пречупи, от човек способен да пише нежна поезия се превърна в човек ненавиждащ чувствата. От тих и вглъбен стана агресивен, започна да харесва болката. Харесваше му когато някой я изпитва, започна да му харесва и да я причинява..
Там откри и уискито и жълтите ку*ви....
Когато се прибра започва няколко пъти работа, но гледаше на работата си единствено като източник на пари за уиски, скоро спестяванията свършиха и мина на... на всичко – ракия, джин, мастика, водка.
Годините се търкаляха и Илиян намери своя пристан в Бърза помощ. Работата му допадна поради редица неща – работното време, на смени, даваше възможности за дълги запои, близките на пациентите често черпеха. Срещаше болката и смъртта ежедневно в най-натуралния им вид.
Илиян не понасяше когато близките на умрелия плачеха, караше им се и им казваше, че трябва да приемат смъртта и че нищо особено не се случило...
Освен плача и мрънкането Илиян не понасяше и пенсионерите на ъгъла на неговиа блок. Мразеше шляпането на картите и вбесяващите зарчета на таблата. Няколко пъти събуждайки се от алкохолна дрямка излизаше на балкона и крещеше - „Ше ви е*а майката нещастна, ше ви е*а, ше ви избия сичките до един....“ Харесваше му, че старчета уплашено се разотиваха.
Старшината
Старшната всъщност не беше старшина, пенсионира се като майор. За себе си говореше като Старшина и обичаше така да се обръщат към него. Работеше охрана в Бизнес парка. Реда и дисциплината бяха важните неща в живота, изискваше ги от всички и знаеше единствения метод, според него, да ги налага – „Два шамара и че влезе у ред“
След работа Старшината се отбиваше в бирария „Кестен“. Всеки ден в 19.30 сядаше на първата маса пред бара. Това беше неговата маса. Нейните преимущества бяха безброй – там седеше управителя, който, ако имаше няква нужда от помощ се обръщаше към Старшината, после черпеше биричка. Когато го няма управителя можеше да се бъзика с барманчетата, щото е приятел на управителя. Поради същата причина сервитьорките слушаха дебелашките му шеги. Когато имаше клиенти, които чакат поръчка за вкъщи сядаха на първата маса, Старшината подвикваше да не се мотат в кухнята и да опаковат хубаво храната, естествено очаквайки некоя биричка...
В 10.30 си тръваше от нерагламентираното си работно място, придавайки си важност питаше сервитьорките дали нямат някои проблемен клиент, щото Страшината, че го вкара у ред...
28 септември
На Светулката му беше криво, че цял ден загуби в „Брумата“ и неможаха да му дадат изравнителната сметка. От спирката направо отиде в барчето. Нямаше го Грипа, нямаше го и Бай Герасим. Зад тезгяха беше нямото момче от съседния вход, което на всичкото отгоре не искаше да му сипе ракия. Светулката сам си сипа и пусна монетите в чинийката, седна отвън и отпи жадно. След десетина минути се появи Бай Герасим, пременен, с костюм и вратовръзка, като лигавник. Обясни, че затваря, защото отивал на годеж на малкия си син.
След минута се появи Грипа, приседна до Светулката, а като разбра каква е работата с усмивка и дълги пожелания честити на Бай Герасим, който за да не си измачка костюма даваше указания на нямото момче как да прибира масите.
Грипа и Герасим станаха и с бавна походка завиха зад ъгъла на блока. Със същата бавна походка продължиха, пресякоха булеварда и без да са се уговаряли краката им сами ги заведоха в бирария „Кестен“
Бирарията беше вече пълна, на повечето маси клиентите вечеряха, Грипа и Светулката се почудиха къде да седнат, но барманчето им кимна с ръка към първата маса. Поръчаха си и Светулката взе да разказва перипетиите си от деня, преди Грипа да е взел думата.
Старшината влизайки през вратата на бирария „Кестен“ първото, което видя, бяха двамата на неговата маса. Настани се при тях, поздрави поименно целия персонал и започна да слуша разговора на натрапниците. След втората бира започна да прави коментари и вметки.
Старшината напипа болните места на двмата и започна да ги провокира, след час Светулката беше разкопчал още едно копче от ризата си и се тупаше в косматите гърди.
Светулката - „Той на мене ше ми говори за работа, кой си ти бе алонкоолу бе, аз имам триесе години под земята бе, с тия две ръце една планина съм изкопал...“
Старшината - „Ако не беха комунистите, къде щеше да си сега бе, още щеше да пасеш овцете.“
Грипа - „Абе има Господ за всеки, на всеки му е отредена работа“
Старшината - „Така е, ама вас ви хрантути държавата, цел ден да пиете“
Светулката - „Тоя не може да вдене, че аз съм си изработил мойто, вас военните ви е хрантутила държавата, щото за пет стотинки работа не сте свършили..."
Времето летеше с него и ракиите на Светулката, Старшината си остана с двете бири и облизваше пресъхналите си от говорене устни, обземаше го яд, че тия двамата бяха разрушили подредения му свят. Грипа се опитваше да баланисира, но се страхуваше, виждаше че Страшината е агресивен и си търси повод да се заяжда, но го беше яд и на Светулката, че се напи и отговаря на всяка провокация. На шестата ракия Светулката си говореше сам и псуваше ядно.
Старшината си тръгна, Светулката плати сметка с помоща на Грипа и пак с негова помощ излезнаха заедно от заведението.
Вървяха в тъмното и се спъваха, Светулката продължаваше да псува целио свет, а Грипа да го държи да не падне.
Нито един от двамата не разбра какво стана, нещо изсвистя покрай ухото на Грипа и се спря в главата на Светулката, после още два пъти много бързо. Светулката се свлече, а Грипа видя отдалечаващия се гръб на Старшината, които мърмореше - „Ше псува той, едно време лагери имаше за тия....“
Грипа се наведе, видя кръвта по главата на своя другар и му прилоша. Огледа се и тръгна към спирката, там помоли едно момиче да се обади на Бърза помощ и веднага се върна при Светулката, който нито светеше, нито мърдаше.
След десет минути Светулката, прояви признаци за живот, взе да пъшка, да плюе и едва разбираемо да псува. Когато доиде линейката го завари седнал с окърваени ръце и ридаещ.
Грипа се суетеше и се опитваше да обясни какво се случило.
Доктора попита рязко:
- Кво му е на тоя бе?
- Един от оная кръчма дойде с един винкел...
- Кажи му да спре да циври, да не го накарам аз....
Грипа се взря в лицето на Доктора и промълви:
- Аз те знам тебе, ти си оня ненормалния...
Не можа да изговори последната гласна, защото получи смаразяващ ъперкът от който седна земята. След това силните ръце на Доктора го зграбчиха, вдигнаха го и в секундата в която се олюляваше получи нов удар в корема, след него имаше още но Грипа нез наеше...
Когато се освестиха Грипа и Светулката бяха под навеса на спирката, наоколо имаше хора, в лицата им се отразяваше светлината от полицейската лампа.
Червендалест и дебеловрат полицай се приближи и пита:
- Кво стана бе? Кой ви би?
Светулката дигаше рамене и мърмореше несвързано. Грипа вдигна ръка и посочи Доктора.
Сред сейрджиите се понесе тих смях и шушукане...
Полицая се приближи с усмивка до Доктора:
- Кво да ги праим тия двамата?
- Да ги караме в изтрезвителното, напили се и се сбили, дее*а алкохолиците... - каза Доктора и си дръпна от цигарата.
5
Отива един човек да търси работа във ферма.
- Искам 1000 лева заплата!
- Чакай, бе! Хората тука вземат по 50-60 лева, а ти 1000?! Че какво повече знаеш?
- Ами... Разбирам езика на животните.
- Добре. Я ела тука.
Завел го шефа при свинете. Животните изгрухтели.
- Аха. Шефе, казаха, че са се опрасили с 5 прасенца, а вие и кмета сте писали 3, 2 сте си ги поделили!
- Сакън! Тихо! Добре, добре! Разбрал си някакси. Ама я ела при кравата!
Кравата измучала.
- Да, шефе. Ами тя каза, че дава по 10 литра на ден, а вие с кмета
пишете 5, другите си ги вземате!
- Добре! Добре! Тихо! Нает си! 1000 лева! 2000 лева! Само мълчи!
Отиват те да уредят договора, минават покрай овцете, и те изблейват.
Шефа бързо казва:
- Не ги слушай, не ги слушай! С кмета бяхме пияни!
0
- Сега ще ви покажем чудото на дресурата - казва конферансието в цирка. - Ще видите вълк и овца, които живеят заедно, в една клетка!
- Постоянно ли живеят в мир? - чува се глас от публиката.
- Понякога, разбира се, се скарват, но...
- И какво правите тогава?
- Просто сменяме овцата с нова.
1
Журналист интервюира овчар:
- По колко килограма вълна дават овцете ви?
- Кои - черните или белите?
- Черните.
- По два килограма.
- А белите?
- И те по два килограма.
- А колко мляко дават?
- Черните или белите?
- Ами черните...
- По два литра.
- А белите?
- И те по два литра.
Журналистът е вече съвсем объркан:
- Добре де, защо все питате - черните ли, белите ли...
- Ами виж сега, черните овце са мои...
- Така, добре... А белите?
- И те са мои.
0
Един вълк нападнал стадо овце. Разбягали се овцете, вълкът - след тях. Една гарга полетяла успоредно с една овца и й казала:
- Защо бягате? Вижте - вие сте стотици, ако се обърнете и го подгоните, тоя вълк ще го направите на кайма!
Овцата се замислила и казала:
- Да, НИЕ сме стотици. Но АЗ съм една!
0
Беден алжирец излиза от пазара без да е купил овца за празника.
На входа го среща приятел, които продава овца и го пита:
- Ти защо си тръгваш без овца?
- Тази година са много скъпи, а аз има само 2000 динара, не ми стигат парите.
- Аз ти продавам моята овца за 1500.
- Много е хубава за 1500 динара, не ти вярвам.
- Да, ама има един дефект.
- Какъв й е дефекта?
- Болна е от СПИН.
- А, това няма значение за мен, купувам я.
Връща се човека в къщи, жена му вдига скандал виждайки каква скъпа овца е купил.
- Не е скъпа бе, жена, евтина е защото е болна.
- От какво?
- От СПИН.
Следва луд скандал за това, че ще зарази семейството си.
- Чакай бе, жена, аз купих овцата за ядене а не за еб*не.
1
Корен има – дърво не е,
Брада носи – поп не е,
Чалма носи – ходжа не е,
Вода точи – чешма не е,
У дупка улази – гущер не е,
От дупка излази – змия не е,
Дупка има – комин не е,
Дупка прави – свредел не е,
Руно влачи – овца не е,
Кланят му се- икона не е,
Сирене прави- мандраджия не е,
Месо цепи – касапин не е,
Яйца има – квачка не е,
Дуе се – гайда не е,
Цеф има – пушка не е,
Колела има – топ не е,
От сън буди – петел не е,
У слива стои – костилка не е,
Прав стои – чирак не е,
Мирно стои – войник не е,
Сватба прави – кум не е,
Кой го познае – халал да му е.
5
Титанично! Аз не мога да ги осмисля тези въпроси, а какво остава да ги измислям и да работя по тях! Поклон пред светлия гении на редовия български кандидат-доктор!
Защитени дисертации
(с тез неща хората стават доктори)
2003
* Влияние на урбанизацията върху фауната и съобществата на
сухоземните охлюви в град София /вярно- бая охлюви има :-) /
* Изследване на садачен апарат за рътени картофи /остава само да намерят начин после готови пържени да се вадят :-) /
* Проучвания върху алопецията и канибализма при кокошки носачки /явно ще се изследва вреднoто влияние върху масите на дейността на KFC :-) /
* Брак и семейство при българите католици в пловдивско
* Съвременни тенденции в развитието на отборната защитна игра във водната топка
* Съвременни системи за производство на говедовъдна продукция в планинските райони на България /а после казват, че планината раждала хора :-) /
* Прилепите в източните Родопи /Орфей ще възпее батман, а Велинград ще бъде прекръстен на Готъм Сити :-) /
* Популационно морфологична и екологична характеристика на елена лопатар
* Проучване върху биологическата активност на угоявани некастрирани прасета /по Коледа се наблюдава повишена смъртност без ясна видима причина Laughing /
* Генетични и селекционни аспекти на развитието на растежа на домашни щрауси /хората си взимат я рибки, я хамстер :-) /
* Проучване на спермопродукцията при вида Мускусна патица и
възможността за получаване на мюлари чрез изк. Осеменяване на пекински патици /те да не си губят времето с глупости, а да намерят начин да кръстосат патица по пекински с патица в сладко-кисел сос !/
* Проучвания върху морфологията, биоекологията, вредността и
борбата срещу ечемичената листоминираща муха /мухата - пръв враг на пролетариата!/
* Изследване на кашкавал с различна зрялост съхраняван в замразено състояние
* Влияние на селенови съединения върху биологични качества на прясна сперма и кинекиката на замразени сперматозоиди от млади бици
2004
* Изпиляване на зъби-протезоносители до взаимна успоредност
* Възможности за удължаване срока на производството и снабдяване на пазара с пъпеши за прясна консумация
* Оптимизиране на добива при прасковата чрез резитба и ръчно
прореждане на завързите /най-големи са добивите нощно време докато не гледа пазача :-) /
* Използване гиногенезис ин витро за обогатяване на генофонда на цвеклото /уж ин витро, ама толкова кратуни и тикви са се навъдили/
* Облеклото по долината на река Струма
* Слухови и вестибуларни нарушения на пациенти с алкохолна интоксация /опа, Мите, кога си защитил дисертация :-) /
* Употреба на дроги и наркоманни субкултури /аз нямам нищо общо!/
* Влияние на топлинния шок върху плоидността, оцеляемостта,
нарастването и половото съзряване на свине /препоръчва се топлинния шок да е в рамките на 140 градуса, като за по-лесното му преодоляване трябва да се сложи лимонче в устата на прасето/
* Гъдуларството в Добруджа.Малката гъдулка на Добруджа /кухи гъдулки има навсякъде :-) /
* Влияние на някои генетични и негенетични фактори върху
възпроизводителните способности на кочове и овце от североизточна
българска тънкорунна порода-шуменски тип /не знам за кочовете, ама в Шумен какви агънца има!/
1
В едно ТКЗС старият овчар бай Цанко, който се ползвал с доверието на председателя, бил изпратен да търси нов коч за стадото. След като го докарал - се прибрал у тях, а току-що назначената зоотехничка отишла да види коча. След това казала на председателя:
- Този коч не става!
- Защо?
- Защото е с едно око!
- Тоз коч писар няма да го правя, бай Цанко знае какво да му гледа!
2
На един овчар жената взела да бере душа. Какво ли не опитвали - билки, чайове - нищо не помагало. Започнали да се готвят за погребение... А овчарят, объркан, се въртял около леглото на умиращата и се чудел как ще я кара оттук нататък.
По едно време, като за пореден път погледнал към гаснещата си жена, си рекъл: "Абе тя булката така и така си отива, ами я да й ударя няколко тека на прощаване". Речено - сторено. Започнал я той, както си знае и - не щеш ли - умиращата трепнала. После върху пожълтялото й лице избила слаба руменина, започнала да диша, отворила очи, усмихнала се и след още няколко тека скокнала пъргаво и отишла в кухнята да премете и да сготви...
Овчарят, замислен, излязъл пред къщата, седнал на прага, смачкал си калпака и започнал да рони горчиви сълзи. Приятелите му, които се били насъбрали в очакване на най-лошото, го наобиколили и започнали да го утешават: "Не плачи, к``во да правиш, така й било писано... Ти си все още млад, ще ти намерим друга булка..."
"Яз не плачем за това бе!" - сопнал се тогава овчарят. - "Булката я оправихме, ша жувее... Плачем, от ма е яд... Яд ма е как изпущихме миналата година тате!".
1