Опашка от коли пред КАТ
Дежурният по охрана:
- Защо ще дремете тук цяла нощ?
- За да си регистрираме колите първи.
- От ГЕРБ ли сте?

Добавен преди 10 години 0

Пост на КАТ. Седи сам катаджия, гледа - към него идва една баба с крава. Бабата идва и започва да забива колчето със синджира, на който е вързана крава на две крачки от катаджията. Катаджията изнервен:
- Бабо, това да не ти е пасбище!
- Ох, сине, знам ли, за една година какъв се охрани тук...

Добавен преди 10 години 3

Банкова инструкция:
1. Използването на дебитната карта като стъргалка за лед, подложка за горещи напитки, линийка за чертане, ножче за рязане или като средство за очертаване на бели кокаинови черти е неуместно и може да доведе до повреда на физическия носител.
2. Моля, не се опитвайте да триете тъмната лента на гърба на дебитната карта - това е магнитна линия, а не ваучер за презареждане на Прима.
3. Моля не пъхайте в отвора на банкомата нищо друго, освен дебитни или кредитни карти. Пъхането на лични карти, шофьорски книжки, касови бележки или войнишки медальони няма да ви осигури желаната сума.
4. Банкоматите не осребряват лотарийни билети или тото-фишове. Безсмислено е да пробвате и със Смарт карти на Шел или Била.
5. Банката не е дружество за топлинно счетоводство и не може да ви обясни защо сметката за парното този месец е толкова голяма. Не мислим че и самото дружество за топлинно счетоводство може.
6. Не замерваме водомери, не сменяме бушони, не извършваме авто-монтьорски услуги, не знаем защо GSM-а ви не работи (а как тогава ни звъните от него?), нямаме специалисти по къртене, чистене, саниране, извозване на битови отпадъци, нито пък си имаме идея защо вестникът ви не е пристигнал.
7. Ние сме банка, по дяволите, телефонът на телефонни услуги е 144.
8. B-connect е услуга на мобилен оператор, а не телефон за свързване с нашата банка. Въпреки това ви поздравяваме за отличните познания по английски език.
9. ПИН кодът ви е четири цифрено число, което само вие знаете. Номерът на картата не е ПИН код. ПИН кодът ви също не е номер на картата.
10. При желание да теглите суми от вашата сметка на гише, моля носете със себе си документ за самоличност. Показанията на жена ви не са достатъчни, за да сме сигурни, че това сте вие. Нито пък снимка на маса с шефа на клона.
11. Моля не разпитвайте охраната на входа или санитарните служители за салдото по текущата ви сметка - има други служители в сградата, които могат да са ви много по-полезни.
12. Голямото електронно табло в кредитния салон показва информация за предлаганите от банката котировки. Не можем да пуснем любимия ви сериал на него. Охраната и служителите не знаят дали Мелинда се е целувала с Диего.
13. Ако искате нашите служители да ви познават по име и поздравяват всекидневно по телефона, просто пропуснете да платите месечната си вноска по кредита.
14. Погасяванията на лихви и главница се извършват единствено в брой или чрез превод чрез легитимни платежни средства. Селскостопанска продукция, домашна ракия, плетени вълнени чорапи или автограф на Дейвид Бекъм не се признават за валидно платежно средство. Въпреки това, благодарим за червеното вино.

Добавен преди 10 години 3

Едно русо прелестно създание се появило в банка в Ню Йорк и поискало да й отпуснат кредит от $5000 за две седмици.
- No problem - казал банковият служител - но е нужно някакво обезпечение.
- А може ли да си оставя колата? - попитала хубавицата и запърхала невинно с дългите си мигли.
"Колата" се оказал паркиран пред банката чисто нов Ролс Ройс. Служителят, леко притеснен от ситуацията се обърнал към шефа на отдела и двамата прегледали документите. Всичко било наред и дамата си получила кредита, а банкерите прибрали драгоценното обезпечение в охранявания подземен паркинг на банката.
На другия ден имало събрание на директорския борд и там станало дума за русокосата кредитополучателка, която обезпечава кредит за $5000 с имущество за $250 000. Казали се и няколко вица за блондинки и изобщо всички се посмели добре.
След две седмици дамата се появила в банката и върнала сумата заедно с начислената лихва в размер на $14,85. Един от директорите лично дошъл да донесе ключовете на колата:
- Госпожо, вашият случай ни заинтересува и направихме някои справки. Оказа се, че Вие живеете в луксозно имение в Бевърли Хилс и наскоро сте наследили от покойния си съпруг 250 милиона долара. Защо Ви беше нужен този кредит?
- Наистина нямах чак такава нужда от пари - отговорила блондинката - но бях по работа тук в Ню Йорк, когато неочаквано ми се наложи да отлетя до Лондон за две седмици. Кажете ми къде другаде можех да си оставя колата за долар на ден и да я намеря цяла, като се върна?

Добавен преди 10 години 0

Лозунги от времето на комунизма:
Замърсеното тяло поддържа духа неспокоен. (Надпис в обществена баня)
Хигиенизацията е враг на бактериологическата диверсия.
Въшката е най-опасен враг на родината. Унищожавайте я.
Мечката се мие, чисти във потоците сребристи. Има ли за тебе пречка да постъпваш като мечка? (От агитационен плакат за чистотата)
Не слагай чужди тела в устата си!
Събличай се бързо, и други чакат след теб!
Планината е извор на прогресивни идеи.
Дръж маркуча си в изправност!
Обещаваме да намалим стойността на един човеколеглохраноден с 0.02 стотинки. (Обещание в почивна станция)
Водачи, бъдете осторожни! Секунда невнимание, а после - цял живот мъртъв.
Теляшка бригада за комунистически труд "Н. В. Гогол"
Почин на моряците от кораба "Лом": "Закачи - откачи"
Да покрием навреме младите кобилки.
Във всеки дом добитък. (Плакат, издаден от "Наука и изкуство")
Другарю, помни, че всяка изгубена минута струва 0.05 стотинки.
Българско значи висококачествено, а тополовградско - отлично.
На партията - вярност, на народа - чиста вода. (Надпис в служба "Водоснабдяване и канализация")
Човекът е главна фигура в животновъдството.
Да живее българо-съветската дружба между народите!
Да живее международното положение!
Дружбата между хората ражда криле на същите.
Всяка ръка на крак!
Да строим социализма с подръчни средства!
Всеки палет готова продукция - гвоздей в леглото на империалистите. (Лозунг в консервен завод)
Всяко яйце - бомба, всяка кокошка - летяща крепост срещу агресорите! (Лозунг в птицеферма)
След глад и мизерия настъпи тежка индустриализация.
25 години народна власт - 25 години цирк. (Светлинен надпис над купола на цирка)
Цехът за бързи услуги е дело на партията.
Комунизмът е неизбежен.
Повече камъни за народа. (Надпис в каменна кариера)
Студенти, икономисвайте отпадъците! Те са за вас. (Лозунг в студентски стол)
Граждани, гответе се за отпадъци! (Лозунг на кампания за събиране на вторични суровини)
При директора се влиза само по голяма нужда! (Надпис на вратата на директорски кабинет)
Рейгън - враг номер едно на Тутраканска селищна система! (Лозунг на входа на град Тутракан)
Да живее 10 септември, ден на народната милиция - единствена опора на народната власт! (В участък)
С всички сили - пет за четири! (Петилетката - за четири години)
Всеки кооператор - свиня! Всеки комунист - две! (Животновъдна кампания)
Повече кожи за Партията! (Лозунг на кожарска фабрика за 9 септември)
Всеки буркан компот - юмрук в лицето на империализма! (В консервния завод в Пазарджик)
Всяко кебапче - куршум в сражението срещу cветовния империализъм! (В кебапчийница)
Да влезем в комунизма с лъснати обувки!
Да живее СССР - вечният строител на социализма!
Съветските болни - най-здравите болни в света!
Да не оставим нито един пациент да умре без лекарска помощ! (Лозунг от социалистическа болница)
Да не оставим неодрусана слива в нашето село!
Който не познава Сибир, не познава СССР! (Лозунг от "Интурист")
Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията. Тодор Живков
Швейцария: страна, близка до Либия, но по-неразвита. Муамар Кадафи
Всички комунисти - под земята! (Лозунг в мина)
Един допуснат брак - беда за целия колектив! Лозунг 1985 г.
Мирният атом - във всеки дом ("Работническо дело", 1974 г., по повод откриването на 1 блок на АЕЦ " Козлодуй")
Здрав дух в здраво комунистическо тяло! (Лозунг на стадиона в гр.Несебър)
25 ПОБЕДНИ ГОДИНИ обикновен локум (Надпис на опаковки локум)
20 години плодотворна размяна на циркови номера между СССР и България! (Лозунг в цирка)
Всички луди - на борба за мир! (Агиттабло в лудница)
СССР - родина на всички безотечественици!(Надпис край жп линия)
Народната милиция - единствена опора на народната власт! (Надпис в Созопол)
Всеки комсомолец - пример за хулиганите! (Лозунг на заводска ограда)
Радващи успехи (Заглавие, което на няколко пъти се появи в "Работническо дело")
И нека не забравяме, че улица "Път към комунизма" в София извеждаше точно срещу един от входовете на Централните гробища.
Селянино изми ли си яйцата? (лозунг АПК)

Добавен преди 10 години 7

КАТ спира една мутра с БМВ за проверка. Веднага след БМВ-то спират кола на "Бърза помощ" и кола на "Противопожарната охрана". Полицаят им маха да продължават, защото е спрял само БМВ-то, но мутрата се показва от колата и заявява:
- Тези са с мен!
- Как с теб!? - чуди се полицаят.
- Ами писна ми от вас, катаджиите! Ту за аптечката ще се
заядете, ту за пожарогасителя.

Добавен преди 10 години 2

Светльо – Светулката
Светулката му викаха, защото като видеше пиячка очите му светваха, а не заради рожденното му име. Педесе и три годишен, дребен на вид, но жилав, бивш миньор, родом от Дупница. След като се пенсионира жена му се спомина, а след нея леля й, която остави два апртамента в Младост 4.
Неочаквано му се подредиха на Светулката нещата – пренесе се от Дупница в София, даде единия апартамент под наем и заедно с пенсията си осигури доход, който покриваше ежедневната нужда от гориво. Светулката рядко се бръснеше, лицето му беше покрито с остра четина, вече побеляла на бакенбардите, косми извираха и от разкопчаната до гърдите му риза, палеше цигара, посягаше към чашката и очите му светваха.
Мястото на което се събираха наричаха „Барчето“.
„Барчето“ не е никво барче, ами един преграден вход, стопанисван от Бай Герасим. Има четри пластмасови маси и табела - „Кафе, коктейли, сокове“.
Постоянните посетители на „Барчето“ засядаха от два-три следобяд на биричка, шляпаха белот и си подмятаха шеги. Основната тема на шегите – кой е по-стиснат, кой не иска да почерпи, на кой жена му не му дава пари за ракия... Партньор в белота и най-близък приятел на Светулката е Грипа.
Грипа
Петко Георгиев Петков – Грипа, леко прегърбен, косата му беше заметната на една страна за да прикрива плешивото теме. От няколко месеца се беше сдобил с холивудска усмивка, зъботехничката му беше направила най-снежно белите кастанети на света, устата му с тях се превърна в нещо средно между жребец подушил кобила и машинка за трошене на орехи.
Прякора Грипа дойде от навика му като се лепне за някой, разказвайки му безкрайните си истории, да не го пуска да си тръгне от „Барчето“. Често беше склонен да почерпи някоя и друга мастика, само и само да не загуби слушателя си.
Естествено Светулката, като негов най-добър слушател си беше изработил схема за муфтене – на най-интересната част от разказа, ставаше да си ходи....
Грипа беше добър човек, благ и усмихнат, той усмихнат винаги си е бил, но от едно време насам доста...
Другата негова особеност беше, че не пиеше, но това го знаеха само Светулката и Бай Герасим. Грипа винаги си взимаше голяма мастика или ракия със содичка, но никога не успяваше да я изпие. Участваше във всички наздравици, често вдигаше чашата си, но само топеше устните в нея. Алкохола не му понасяше, а и предпочиташе да е с бистър ум, ако се наложи.....
Доктора
Илиян завърши медицина, отиде в казармата, жена му го заряза. Когато една отпуска прибирайки се в апартамента си, усети тежка миризма на мърша се уплаши. В следвашия миг разбра всички истини накуп – Христина се беше изнесла и то доста отдавана, но не беше взела със себе си Чарли. Така че тригодишния сетер се беше разложил брутално, или тотално...
След казармата два месеца неможа да намери себе си, нито в дълите разходки, нито в любимите книги, нито в новите филми... После майка му почина и света опустя. Първата усмивка от много месеци се появи на устата му, когато се качваше по стълбичките на самолета за Камбоджа.
Там се пречупи, от човек способен да пише нежна поезия се превърна в човек ненавиждащ чувствата. От тих и вглъбен стана агресивен, започна да харесва болката. Харесваше му когато някой я изпитва, започна да му харесва и да я причинява..
Там откри и уискито и жълтите ку*ви....
Когато се прибра започва няколко пъти работа, но гледаше на работата си единствено като източник на пари за уиски, скоро спестяванията свършиха и мина на... на всичко – ракия, джин, мастика, водка.
Годините се търкаляха и Илиян намери своя пристан в Бърза помощ. Работата му допадна поради редица неща – работното време, на смени, даваше възможности за дълги запои, близките на пациентите често черпеха. Срещаше болката и смъртта ежедневно в най-натуралния им вид.
Илиян не понасяше когато близките на умрелия плачеха, караше им се и им казваше, че трябва да приемат смъртта и че нищо особено не се случило...
Освен плача и мрънкането Илиян не понасяше и пенсионерите на ъгъла на неговиа блок. Мразеше шляпането на картите и вбесяващите зарчета на таблата. Няколко пъти събуждайки се от алкохолна дрямка излизаше на балкона и крещеше - „Ше ви е*а майката нещастна, ше ви е*а, ше ви избия сичките до един....“ Харесваше му, че старчета уплашено се разотиваха.
Старшината
Старшната всъщност не беше старшина, пенсионира се като майор. За себе си говореше като Старшина и обичаше така да се обръщат към него. Работеше охрана в Бизнес парка. Реда и дисциплината бяха важните неща в живота, изискваше ги от всички и знаеше единствения метод, според него, да ги налага – „Два шамара и че влезе у ред“
След работа Старшината се отбиваше в бирария „Кестен“. Всеки ден в 19.30 сядаше на първата маса пред бара. Това беше неговата маса. Нейните преимущества бяха безброй – там седеше управителя, който, ако имаше няква нужда от помощ се обръщаше към Старшината, после черпеше биричка. Когато го няма управителя можеше да се бъзика с барманчетата, щото е приятел на управителя. Поради същата причина сервитьорките слушаха дебелашките му шеги. Когато имаше клиенти, които чакат поръчка за вкъщи сядаха на първата маса, Старшината подвикваше да не се мотат в кухнята и да опаковат хубаво храната, естествено очаквайки некоя биричка...
В 10.30 си тръваше от нерагламентираното си работно място, придавайки си важност питаше сервитьорките дали нямат някои проблемен клиент, щото Страшината, че го вкара у ред...
28 септември
На Светулката му беше криво, че цял ден загуби в „Брумата“ и неможаха да му дадат изравнителната сметка. От спирката направо отиде в барчето. Нямаше го Грипа, нямаше го и Бай Герасим. Зад тезгяха беше нямото момче от съседния вход, което на всичкото отгоре не искаше да му сипе ракия. Светулката сам си сипа и пусна монетите в чинийката, седна отвън и отпи жадно. След десетина минути се появи Бай Герасим, пременен, с костюм и вратовръзка, като лигавник. Обясни, че затваря, защото отивал на годеж на малкия си син.
След минута се появи Грипа, приседна до Светулката, а като разбра каква е работата с усмивка и дълги пожелания честити на Бай Герасим, който за да не си измачка костюма даваше указания на нямото момче как да прибира масите.
Грипа и Герасим станаха и с бавна походка завиха зад ъгъла на блока. Със същата бавна походка продължиха, пресякоха булеварда и без да са се уговаряли краката им сами ги заведоха в бирария „Кестен“
Бирарията беше вече пълна, на повечето маси клиентите вечеряха, Грипа и Светулката се почудиха къде да седнат, но барманчето им кимна с ръка към първата маса. Поръчаха си и Светулката взе да разказва перипетиите си от деня, преди Грипа да е взел думата.
Старшината влизайки през вратата на бирария „Кестен“ първото, което видя, бяха двамата на неговата маса. Настани се при тях, поздрави поименно целия персонал и започна да слуша разговора на натрапниците. След втората бира започна да прави коментари и вметки.
Старшината напипа болните места на двмата и започна да ги провокира, след час Светулката беше разкопчал още едно копче от ризата си и се тупаше в косматите гърди.
Светулката - „Той на мене ше ми говори за работа, кой си ти бе алонкоолу бе, аз имам триесе години под земята бе, с тия две ръце една планина съм изкопал...“
Старшината - „Ако не беха комунистите, къде щеше да си сега бе, още щеше да пасеш овцете.“
Грипа - „Абе има Господ за всеки, на всеки му е отредена работа“
Старшината - „Така е, ама вас ви хрантути държавата, цел ден да пиете“
Светулката - „Тоя не може да вдене, че аз съм си изработил мойто, вас военните ви е хрантутила държавата, щото за пет стотинки работа не сте свършили..."
Времето летеше с него и ракиите на Светулката, Старшината си остана с двете бири и облизваше пресъхналите си от говорене устни, обземаше го яд, че тия двамата бяха разрушили подредения му свят. Грипа се опитваше да баланисира, но се страхуваше, виждаше че Страшината е агресивен и си търси повод да се заяжда, но го беше яд и на Светулката, че се напи и отговаря на всяка провокация. На шестата ракия Светулката си говореше сам и псуваше ядно.
Старшината си тръгна, Светулката плати сметка с помоща на Грипа и пак с негова помощ излезнаха заедно от заведението.
Вървяха в тъмното и се спъваха, Светулката продължаваше да псува целио свет, а Грипа да го държи да не падне.
Нито един от двамата не разбра какво стана, нещо изсвистя покрай ухото на Грипа и се спря в главата на Светулката, после още два пъти много бързо. Светулката се свлече, а Грипа видя отдалечаващия се гръб на Старшината, които мърмореше - „Ше псува той, едно време лагери имаше за тия....“
Грипа се наведе, видя кръвта по главата на своя другар и му прилоша. Огледа се и тръгна към спирката, там помоли едно момиче да се обади на Бърза помощ и веднага се върна при Светулката, който нито светеше, нито мърдаше.
След десет минути Светулката, прояви признаци за живот, взе да пъшка, да плюе и едва разбираемо да псува. Когато доиде линейката го завари седнал с окърваени ръце и ридаещ.
Грипа се суетеше и се опитваше да обясни какво се случило.
Доктора попита рязко:
- Кво му е на тоя бе?
- Един от оная кръчма дойде с един винкел...
- Кажи му да спре да циври, да не го накарам аз....
Грипа се взря в лицето на Доктора и промълви:
- Аз те знам тебе, ти си оня ненормалния...
Не можа да изговори последната гласна, защото получи смаразяващ ъперкът от който седна земята. След това силните ръце на Доктора го зграбчиха, вдигнаха го и в секундата в която се олюляваше получи нов удар в корема, след него имаше още но Грипа нез наеше...
Когато се освестиха Грипа и Светулката бяха под навеса на спирката, наоколо имаше хора, в лицата им се отразяваше светлината от полицейската лампа.
Червендалест и дебеловрат полицай се приближи и пита:
- Кво стана бе? Кой ви би?
Светулката дигаше рамене и мърмореше несвързано. Грипа вдигна ръка и посочи Доктора.
Сред сейрджиите се понесе тих смях и шушукане...
Полицая се приближи с усмивка до Доктора:
- Кво да ги праим тия двамата?
- Да ги караме в изтрезвителното, напили се и се сбили, дее*а алкохолиците... - каза Доктора и си дръпна от цигарата.

Добавен преди 10 години 5

Извадили от морето давещ се сержант от бреговата охрана. За да го върнат в съзнание, те му подали чаша с уиски. Като почувствал миризмата на алкохола, сержантът отворил очи и прошепнал:
- Момчета, първо ме обърнете по корем, за да може да излезе водата от корема ми. Аз пия уискито чисто.

Добавен преди 10 години 0

Точка влиза в дискотека за запетайки, но е спряна на входа.
- Ти какво си мислиш, че правиш тук? - пита охраната. Това е заведение само за запетайки!
Точката се приглажда и отговаря:
- Споко, брато... Аз съм се зализала!

Добавен преди 10 години 1

Охранителна фирма сключила договор да пази втория Синод. Шефът поканил един свещеник, който малко да ограмоти момчетата в религиозните дела.
- Чада мои - започнал свещеникът - над патриарха е само...
- Знаем, знаем - прекъснал го един борец - над попа е само асото!

Добавен преди 10 години 0

Сержант проверява знаят ли новобранците основните задължения по охраната на поста и пита:
- Какво трябва да направите, ако през нощта видите подозрителен човек, който пълзешком се промъква покрай поста?
- Ще вдигна ротния командир и ще му помогна да се добере до леглото…

Добавен преди 10 години 1

***** ПЕПЕЛЯШКА *****
Имало едно време една пичка, викали й Пепеляшка. Казвали й така, защото имала много големи ц*ци и когато се наведела те се търкаляли в земята и ставали пепeливи от праха. Представяте ли си, мили деца, какви ц*ци!
Та Пепеляшка имала една много зла мащеха, която й завиждала за ц*ците и й купувала постоянно малки сутиени. Стискали сутиените на малката Пепеляшка, но като нямала други се принуждавала да ги носи, защото имало вероятност да я прекръстят от Пепеляшка на Чернишка.
Пепеляшка имала и две доведени сестри, които също й завиждали за ц*ците и постоянно й натяквали какви вимета имала. Обикновено й заявявали:"Стига си се пъчила, щото в автобуса вече няма място", "С тия бозки пориш въздуха като Боинг в Тихия океан", "Вярно ли е че със сутиена си правиш палатка, когато закъсаш някъде?" или "Прибери си гърдите щото ще се са клещиш на вратата в кенефа" и още разни такива нелишени от основание шеги.
Обаче приказката се обръща, когато се получила обява, че в царския дворец принцът прави щур купон, на който са поканени всички жени на възраст от 16 до 26 години. Двете сестри веднага започнали да се гласят за партито, и то не заради друго, ами защото се носели слухове, че принцът имал особено голям чеп и чукал като нерез по Коледа. А пък това е особено ефикасно средство срещу пъпки по лицето, които те били получили от полов глад. Те понеже били малоцицести тръгнали да си шибат силикон и да си купуват сутиени с пълнеж, но каквото и да правели не можели да стигнат големината на ц*ците на Пепеляшка. И не само това - тяхните ц*ци се смалили и даже на едната гърдите й хлътнали вече навътре.
Затова от прекалена завист сестрите издействали от майка си да забрани на Пепеляшка да отиде на купона в двореца. Разревала се Пепеляшка, но какво да прави-подчинила се. Та значи настъпила знаменателната вечер на бала. Наконтили се сестрите и тръгнали към двореца.
Станало й кисело на Пепеляшка, но какво да прави, освен да отиде до хоремага да си хване някой за една вечер. И тъкмо се упътила натам и на вратата се позвъняло. Отваря Пепеляшка и к`во вижда - кръсницата й.
- Влизай да ти направя един облак - поканила я Пепеляшка.
- С удоволствие - отвърнала кръсницата й.
Изпила кръсницата облака и казала:
- Пепеляшке, такъв хубав облак си направила, че не мога да не ти направя една услуга. Разбрах, че тъпата ти мащеха не ти дава да отидеш на купона в двореца. Ей ти тука ключовете на BMW-то, в него има и едно шише сливова. Тая сливова е на дядо ми, двайсетгодишна е, отлежала. Дядо ми я правеше по специална технология. Тя има свойствата да променя лицата на хората като изпият две двойни. Обличай се бързо, пали колата, удари по пътя две двойни и върви купонясвай. И да знаеш-тая сливова те държи точно четири часа. Сега е осем, значи в дванайсет ще си станеш пак същата. Хайде, и да ти излезе късмета тая вечер и то няколко пъти. Абе къде е шишето с мастиката?
Тръгнала Пепеляшка и по пътя ударила две двойни. Стигнала в двореца и почнала да купонясва. По едно време видяла сестрите й да се въртят около принца. Пуснал диджея някакво блусче и сестрите попитали принца:
- Принце, няма ли да ни поканиш на едно блусче. Много ни бива.
А принцът отговорил:
- Абе скумрии, не се ли виждате к`ви сте грозни и плоски като видеокасети. Я по-добре вървете го духайте на войничетата от охраната пред двореца.
Подвили си сестрите опашките, излезли им два пъти повече пъпки. А през това време принцът забелязал Пепеляшка и я поканил да потанцуват. Стиснала го Пепеляшка с онея ми ти ц*ци, приклещила го между тях, така здраво, че на принца веднага му станало. И той й казал:
- Ау ма, шъ ми се пуснеш ли?
- Не може - отговорила му Пепеляшка.
- Как така не може, ти знаеш ли кой е баща ми, ма?
- Абе казах ти че не може. Ти на къв ми се правиш бе, педал?
Ама Пепеляшка само блъфирала. Знаела ги тя мъжете, че колкото повече се мота работата, толкова повече им се дърви. Обаче днес не ставало, щото била в мензис. Като си танцували, по едно време тя погледнала часовника си и к`во видяла - дванайсет без една. "Е*а си майката" - помислила си тя и запраскала към BMW-то. Принцът само туй и чакал и я подгонил. Ама тя си бягала насериозно. А пък той бил вече пийнал и много много не го бивало да тича, защото организма кръвоснабдявал друг орган, а не краката. Тичала Пепеляшка с все сили, ц*ците й се подмятали и я удряли в лицето така че много-много не виждала к`во има пред себе си. Затова и тя се спъвала и по едно време принцът я пипнал. Но тя с последни сили се отскубнала от него и в ръцете му останал само сутиенът на Пепеляшка. Трябва да кажа че този сутиен бил подарък от кръсницата и бил правен по поръчка във фабрика "Младост", производител на раници и спални чували. Затова лепвал по ц*ците й като презерватив по онова нещо.
На другия ден принцът много се ядосал задето бил изпуснал Пепеляшка и издал заповед: "Въпросната персона да се издири по голенината на сутиена й. На всички самки на възраст от 16 до 26 години да й бъде премерен".
Тръгнали царските хора по градове, села и паланки да мерят сутиена. Мерили навсякъде, ама нещо не ставал, всички имали по-малки ц*ци от тези на Пепеляшка. Така стигнали и до къщата на Пепеляшка. Излезли сестрите, но и на тях не станал гигантският сутиен. Въпреки че се били подготвили предварително - изпили десетки литри боза, пак не могли и една трета да напълнят. По едно време царският човек видял Пепеляшка и казал:
- Е ба ти снарядите! Я, момиче, ела да ти пробваме това чудо, щото принца е решил или оная да работи или да мине на бастуни.
- Абе остави я тая крава бе, тя и без това не беше на купона - взели да го убеждават сестрите.
- Не може така, трябва да се мери на всички - царския човек не мислел вече за службата, надеждицата му била да й види ц*ците.
Премерил той сутиена, видял го че пасва, сякаш за нея е правен и завел Пепеляшка в двореца.
А там я чакал принца с...
КРАЙ.

Добавен преди 10 години 3

КАЗАРМА
Шест години по-късно: Завърших гимназия и се дипломирах, родителите ми не ме ипуснаха от поглед през този период...много са загрижени Smile Само дето всеки ден ме водеха по психиатри и тая година човека ми каза, че имам напредък и съм щял да се оправя... от какво обаче аз така и не знам?!?. Тая година влязох в казармата, майка ми, баща ми и сестра ми са се панирали. "Спокойно де хора само в казармата влизам, нищо няма да ми стане".
ден 1: Строиха ни на плаца. Командира говори, говори, говори, говори та се задиня. Половината от нещата които каза не ги разбрах другата половина нямаха смисъл. Но човека реши да завършим първия ден съм един "малък" крос... 20 км той нарича малък!!!! Вчерта бях плувнал в пот от горе до долу, а краката ми бяха заврели в тея кубинки, а чорапите ми бяха мокри. Успях само тях да смъкна и автомата след което съм заспал.
ден 2: БОЛИИИИ МЕ ВИЧКО!!! Опитах се да кажа на командира, а оня ми отпери един шамар и ме накара да пробягам 10км при това в най-голямата жега. Цял следобдед лежах като заклан на глеглото, не можех да мръдна. Един от войниците ме съжали и ми помогна да си смъкна поне кубинките. Оня направи физиономия все едно са му топнали главата в бидон с осем месечно зеле... горкия сигурно е видял колко са ми подути краката и му е станало лошо.
ден 3: Едвам се движа, а командира ме е натоварил със зимната екипировка и само мен при това в най-голяма жега. От мене струи пот като водопад и все едно джапам в гьол. Късно следобеда като си събух кубикните от тях изтече поне 300 мил. "вода". Момчетата около мен отвориха прозорците като мърмореха нещо.
ден 4: Не знам къде съм, но при всеки опит да мръдна усещам пронизваща болка през цялото тяло. Към 9:00 дойде командира и се развика нещо, но аз не чувам щото ми бръмчи главата. След 5 мин дойдоха 2 яки момчета и ме понесоха на някъде. Зарадвах се най-сетне ще ме заведат в лекарското оделение... Лекарско ли?!? ТОВА Е КАРЦЕРА.
ден 5: Нищо особенно навънка е поне 30 градуса, а тука към 40 и не мога да се съблека даже, че е тясно. Тоя дето ми донесе храната каза, че съм изпуснал голямата баня... да му и *** в банята аз не мога да дишам, а той за баня ми говори.
ден 6-10: Умирам от жега и се потя като пор.
ден 11: Пуснаха ме от карцера и едвам ходя. Пак съм изпуснал голамата баня - дявол го взел. Командира ме прати да мия тоалетните...то не се диша там. По едно време щях да загубя съзнание и се препънах в една от кофите с мръсна вода която заля краката ми, добре че кубунките не пропускат.
ден 12: Сутринта в 5 всички бяха станали и се оплакваха от някаква миризма. Да им имам проблемите аз ще поспя още малко.
ден 13: Мина инспекция в стаята. Ония ми ти командири се разкрещяха, че стаята воняла и ни пратиха всички от тука да направим по 100 лицеви опори след което да потичаме 20тина км, някой от войниците ме гледат на кръв... какво съм им направил?!?
ден 14: Ще ходим на полево обучение, а навън вали да се къса. Цял ден марширувахме из едно кално поле. Кубинките от черни станаха глинесто-кафяви. Утре е ден за баня.
ден 15: Баняяяяя... влязох вътре доволен, че най-сетне ще си взема душ. Тамън си събух кубинките и всички които бяха в стаята изпопадаха по земята в безсъзнание. Е дявол ги взел и командирите, ся ли намериха да правят учение с газ. Фанах дрехите и кубинките и изхвърчах от банята. Няма да се натровя заради единия душ я.
ден 16: Стаята е на 1/3 празна. Всички са мед сектора. Еми така е като командира върши глупости, ей ся само да дойде ще му кажа аз какво мисля.
ден 17: Е казах му и пак съм в карцера и вънка пак 30 градуса пот, пот, пот. Пак ще изтърва банята Sad
ден 18-22: Скука, пот и броене на мухи които чудно, защо като влетят умират моментално. Ще си ги събера за риба.
ден 23: Пуснаха ме от карцера. Отидох до стаята да се излегна малко, че съм се схванал... Я леглото ми е преместено единия край на стаята. Това пък защо... никой нищо не казва.
ден 24: Абе тия хора не са в ред. Цяла нощ кашляха и хрипаха ми като не са добре да идат в медицинското. Ето и аз съм с хрема и ми за запушен носът ама си капя капки и не преча.
ден 25: Странно в банята няма никой, е още по-добре за мен... Абе къде са ми чистите чорапи, на кой са му притрябвали дявол го взел. Нищо ще си нося тия... малко понамирисват като ги доближа до носа ама стават.
ден 26: Ще ни показват как се кара танк, че поне да знаем. Едвам се набутах аз и още един, и шофьора в танка. На излизане си заклещих кракът и ми се изхлузи кубинката с чорапа. Като излязох викнах да ми я хвърлят, че навън е кално... не получих отговор. Командира на ротата надникна вътре и май нещо се изпусна и падна вътре. Надникнах гледам командира хрипа, замери ме с кубинката... добре де какво съм му направил сега?
ден 27: Имаме заместващ командир. Командира ни си взел седмица в санаториум.
ден 28: Свободен ден... вечерта избягахме от подлението и отидохме на дискотека. Танци, танци... мен ме заболяха краката и реших да си махна кубинките, че да се охладят. Тамън започнах да се отпускам, когато се включи противопожарната аларма. Огледах се хората около мен изпопадали на земята, а другите се щурат като ненормални. Хванах кубинките в двете ръце и бегом към поделението. Минах напряко през градинката на с цветята на командира.
ден 29: Замесника ни смъмри, че ни нямало и ни прати да тичаме 15 км. Като минах покрай градинката на командира видях, че е повяхнала цялата. Е как може такова отношение с цветята.
ден 30: С друго поделение ще разиграем военен конфликт. По едно време плениха част от нас и почнаха да ни рапзитват и заплашваха, че ще ни измъчват ако не кажем къде е "щаба" ни. Почнаха един по един да гъделичкат краката с перо, но тия от мойта рота много издръжливи се оказаха. Дойде и моя ред. Събуха ми кубинките след което всичко утихна... погледнах гледам всички изпопадали по земята. Така ни намери замесник командира.
ден 31: Мда тоя карцер почна да ми става уютен.
ден 32: Преместиха ни от карцера в килия, че им трябвал за нещо. Много тясно тука 5 души в килия метър на два. Краката ме заболяха да стоя прав, а тия кубинки убиват - свалям ги. Тия около мен започнаха да агонизират... явно не им понася затворените пространства.
ден 33: Всички са в медицинския сектор. В спалното помещение съм аз и още 5 момчета. През нощта усетих някакво раздвижване, но не се обърнах, че ме се спеше много.
ден 34: Ей какво по дяволите ми прави леглото в коридора. Командира се върна и ме завари така. Развика се и ме прати да беля картофи в кухнята. Към обяд готвачите почнаха да душат наоколо. Някой каза, че май има умрял плъх. Вечерта на всички им се виеше свят и се задушаваха. Аз нищо не усещам, явно са опитали от собствената си манджа. Пада им се.
ден 35: Днеска ще ни учат да използваме противогаз. Заведоха ни на майната си насред някакво поле. Влязохме в някаква барака сложихме си противогазите и почнахме да чакаме. Чакахме, чакахме... някой си свалиха противогазите щото им омръзна. Мен ме боляха краката от ходене и помолих един да ми помогне да си събуя кубинките. Всички изтръпнаха и набързо си сложиха противогазите. Все пак човека ми помогна да ги махна. Точно тогава двама припаднаха. Еее явно са пуснали най-сетне газа. Като излязахме, командира каза, че не е наред газовата система и учението се отлага. Всички се спогледаха.
ден 36: Ще спим на палатки, че да не се връщаме в поделението, че е дълче. Баси никой не ме иска в палатката си. Е ще си къртя отвънка. Подложих си на кубинките и заслах с чорапите.
ден 37 сутринта: Лошо ми е и повръщам. Командира изпрати адютанта си да ме види как съм. Той отвори спалния чувал и припадна. Боже толкова ли съм зле?
ден 38: .......
ден 39: .......
ден 40: Събудих се сам в бяла стая. Тоя път не бях завързан, но на столя седяха ония в бялото пак с противогази. Местят ме в отдел за изследване на бойни газове.
To be continued...
ден 41: Карат ме с военен конвой до новото поделение. В камиона с мен се качиха двама. Казаха, че са ми охрана. Докато пътувахме видях, че по стената лази една огромна черна хлебарка и понеже ме е гнус да я мачкам с ръка си свалих кубинката и я размазах. Ония двамата се опитаха да ми кажат нещо обаче в следващия момент припаднаха... баси гнусливите хора.
ден 42: Ехааа много хубава стаичка са ми дали даже има цветенца във вазата. Не може да се сравни това легло с пружината в старото поделение. Събувам се и лягам да спя.
ден 43: Събуди ме някакъв трясък. Огледах се и първото което видях е, че цветята бяха се смарангясали до неузнаваемост. Погледнах към вратата и видях камериерката (ехаа имам и такава) на пода... горката сигурно не и е понесло от гледка на повехнали цветя. Около нея разсипана закуската... язък *яко псуване*.
ден 44: Вратата е заключена и не мога да изляза, а прозорците са запечатани - абе къде съм попаднал? Ритах вратата докато не ми се разпаднаха кубинките... българско качество. Най-сетне някой отвори вратата. По пагоните видях, че е полковник. Пристъпи...

Добавен преди 10 години 5

Червената шапчица, Марио Пузо
Едрият мъж зад бюрото в дъното на стаята се раздвижи. Очите му проследиха как възрастната жена пред него прехвърли бастунчето си от другата страна на високия стол за посетители, а после го върна обратно. Макар и приглушена, силната, непривична за слуха му джазова музика отвън го накара да се намръщи и той махна леко с ръка на телохранителя до прозореца. Когато капаците щракнаха един в друг и в стаята се възцари полумрак, той отново се обърна към посетителката.
- И какво точно искате от мен, signora Редкъп? - гласът на дон Нимрод Аполоне бе дълбок и хрипкав и сякаш излизаше от тялото му не съвсем в синхрон с движението на тънките, но изразителни устни под елегантните, напомадени мустачки.
- Кръстнико!… Mia filia… т.е. - внучка ми,… дон Аполоне!!! Отначало този pazzo… откачен изверг - Лупо Гросси - отвлече мен, но само колкото да примами бедното дете и сега я държи като заложничка, заплашвайки, че ако не платя, то ще ми я връща… на части, но частите… няма да са всички…, за-…,а… -
Сеньора Редкъп се разхълца отново и дон Аполоне довърши вместо нея:
- …защото в шкафа си държи все още достатъчно от любимия сос на престарялата си майчица!… Вече съм чувал тези му думи, signora! И ви благодаря, че навреме се обърнахте към мен, в този щастлив ден, в който омъжвам най-малката си дъщеря. Разбирам ви напълно и мисля, че само след минути моят consigliere ще направи на Лупо Гросси предложение, на което той няма да може да откаже…

Добавен преди 10 години 1

Влиза мъж в банката и пита служителката:
- Мога ли да си вкарам шибаните кинти в скапаната ви банка?
- Господине, моля, дръжте се възпитано! В банка сте?!?
- Кво ми дреме, ма! Искам един шибан влог в смотаната ви банка.
- Не може така, господине! - възмутила се служителката и извикала управителя.
- Какъв е проблемът тук? - попитал сдържано управителят. Колежката ми каза, че не знаете как да се държите в банката? Да повикам ли охраната?
- Не бе... пич! - отвърнал мъжът. Спечелих некви шибани милиони от скапаната лотария и искам един шибан влог в еб*ната ви банка.
- И к`во? Тъпата пу*ка не ще да ви обслужи!?!

Добавен преди 10 години 1