- Колко военни са нужни за да сменят една крушка?...
- 9 човека! Един за да се качи на масата да държи крушката.
Четирима за да въртят масата... И четирима да охраняват периметъра за да не вземе да дойде тока...

Добавен преди 10 години 0

Обява:
- Денонощно! Автомобили за всеки вкус! Не охраняем паркинг...

Добавен преди 10 години 2

В църквата шеф на охранителна фирма се молил на Бога:
- Помогни, Боже, борчетата да са здрави, пари да носят..., помогни и тоя тир с бензин да мине границата... и ни пази от пандиза...
За момент дочул в другия ъгъл пенсионер да нарежда:
- Боже, моля ти се нека ми стигне пенсията и този месец за хляб... и за мляко..., и да мога и тока да платя...
Веднага борецът притичал при стареца и ядосано му казал:
- Hа ти сто марки и стига си врънкал Господа за глупости!

Добавен преди 10 години 1

Срещат се един охранен депутат и един човек от народа-кожа и кости.
Депутатът:
- Като те гледам, мога да си помисля, че в страната цари глад!
ЧОВЕКЪТ:
- А теб като те гледам, мога да си помисля, че ти си причината.

Добавен преди 10 години 0

Дневник на българския нинджа

Ден 1. В нашата новобранска рота пристигна полковник. Каза ни, че ротата ще се използва за мироопазващи и диверсионни операции по нова методика. До привършване на подготовката живи едва ли ще останат. Ако има несъгласни, да пишат рапорт. Разстрела е гарантиран. Ще се плащат и разноските за погребение, особено за салюти. Шокирани сме...

Ден 2. Дойде новия старшина. С обучението ще се занимава лично той. Ще се обучаваме по особено секретна методика и техника "болгарнинджа", за която и преподаващите нищо не знаят. Строго секретно. За демонстрация старшината уви около палеца си три метра бодлива тел. После изяде каската на ефрейтор Душегубов. Пак изпаднахме в шок.

Ден 3. Изясни се, че по повод на разстрела полковника се е помайтапил. Нищо, като се видим ще се посмеем. След обучението.

Ден 5. Учихме се да ровим бързо ями по метода на бобрите. После ги прескачахме. В края на занятието всеки прескачаше десетметрови ями.

Ден 6. Почивахме.

Ден 7. За стимулиране на отскокливостта старшината опъна бодлива тел над ямите и пусна 3ф. 220v 400 Hz. Петнадесет метра - детска игра за нас.

Ден 9. Учихме се да прескачаме огради. С двуметровите нямахме проблеми. С помощта на мъдрия старшина, бодливата тел, тока и планки с набити гвоздеи се научихме да прескачаме пет метрови прегради. През нощта цялата рота избяга в селската дискотека. Оградата е само три метра.

Ден 10. Дойдоха взвод кечаджии. Построиха тренировъчна преграда 7 метра, тъй като човек физически не може да преодолее такава височина. Под ръководството на старшината, тока и планката с гвоздеи се научихме да прескачаме 7 метрови огради. Вечерта пак бяхме на дискотека. Влязохме през покрива. Ако човек не може да прескочи 7-метрова ограда, може да я прелети. С барутни ускорители.

Ден 11. Учим се да пълзим по стените. Не се получава от първия път. Старшината ни каза, че и магаре може да се научи да пълзи по стени.

Ден 12. Пълзим нелошо, но често падаме долу. Старшината ни сложи пак дъската с гвоздеи. На нея падна редник Некрофилов. Гвоздеите се огънаха, Некрофилов не пострада. Вечерта сменихме туба нафта за две бутилки ракия. Релаксирахме.

Ден 13. Уверено пълзим по стените. Душегубов се бои от височината и на нивото на шестия етаж започва да повръща. Не пада, защото старшината обеща да му скъса задника.

Ден 14. Най-сетне дойде командира на подразделението капитан Дърваров. Нареди на старшината да постави капани за бягащите през нощта. Заплаши ни, че собственоръчно ще отпори кожата на всеки хванат в капан.

Ден 15. Старшината пристигна със синя физиономия. Попадна в собствения си капан, които редник Петров откри и премести на друго място. Цял ден се чудихме как старшината ще си скъса задника сам. Не дочакахме зрелища. Вечерта усилено търсихме капани и сюрпризи. В числото на трофеите попаднаха: 6 противотанкови мини, 10 автомата Калашников, три ерпегета, пет пистолета за подводна стрелба и две стенобитни оръдия с титанов сърдечник. Не се сдържахме и поставихме капани на интересни места.

Ден 16. Старшината попадна на два капана и приличаше на прясно боядисан хамелеон. Спомена родителите на цялата рота. Учихме се да мятаме вилици и лъжици. Защото старшината ни каза, че и последния глупак може да мята ножове. Утре ще мятаме чадъри.

Ден 17. Мятахме български чадър. Пробива петсантиметова дъска от 70 метра. Браво на завод Арсенал! Старшината ни демонстрира същото упражнение от 100 метра. Е той е специалист все пак. Старшината ни каза, че има модел с титановолфрамови пръчки които пробиват спокойно тухли четворки от 200 метра. Вечерта прескочихме оградата и пробвахме реактивен бумеранг по един кокошарник.

Ден 18. Дойде командира и ни разказа, че снощи в курника на един местен абориген е влетял метеорит. Строшил оградата, стената и убил три кокошки. Труповете им са негодни за индентификация. Перата аборигена реши да изпрати във фонда на мира. Ние заявихме, че при нас всичко е спокойно.

Ден 19. Обучавахме се да бъдем невидими за противника. Разделихме се на двойки и играхме на жмичка.

Ден 20. Обучавахме се да бъдем не само невидими, но и нечути, тъй като мъдрият старшина ни привърза звънчета на краката. След няколко стимулиращи ритници това се получи толкова сполучливо, че някой открадна цигарите на старшината. Изяснихме, че това е редник Смотлев, който даже е изпушил половин кутия. Старшината се ядоса и започна да псува по нинджански... два часа ние добросъвестно конспектирахме псувни. Трябва да се знае все пак как да се общува в тила на врага и с местното аборигенско население.

Ден 21. Старшината домъкна противокражбени устройства, реагиращи на вибрация. Нахлузи ни ги за затвърждаване на навиците. Продължихме да се обучаваме по невидимост, но скоро се отказахме тъй като устройството виеше при прелитането на муха на разстояние 300 метра. Освен това се нарушаваше секретността и местните жители можеха да помислят че някой краде добитък, тъй като по легендировка ние бяхме ферма за развъждане на елитни улични кучета.

Ден 22. Обучавахме се в прицелно хвърляне на шурикени по движещи се предмети - летящи алуминиеви чинии. Прелетя ято диви патици. Решихме да пробваме. Убихме двеста. После си помислихме, къде ще денем толкова месо? Продадохме го в селото. Купихме си шампанско и пихме за упокой на душите им по обичая на нинджите.

Ден 23. Разбрахме, че барутните ускорители са кът и трябва да ги икономисваме. Изпълнявахме упражнение по бързо завиване на тюрбани.

Ден 24. Дойде старшината. Обяви, че вечерта ще направим контролно излизане по местността. Първо за попълване на продоволствените запаси. Второ, за проверка усвояемостта на материала. Бойната задача бе да се проникне незабелязано в кооперативнта градина и да се извади половин декар картофи и зеле. Задачата изпълнихме успешно. Даже я преизпълнихме.

Ден 25. На сутринта дойде председателя на кооперацията с треперещи ръце, бърборейки неразбрано. След Процедурата на старшината, състояща се в изпиване на две ракии на гладно ни се удаде да разберем, че през нощта в неговата лична градина е върлувала нечиста сила. Следи няма, всички овошки са изчезнали. Десет каракачански овчарки охраняващи градината нищо не са видели и чули. За да не умре от глад върнахме половината на селския.

Ден 26. При командира пак дойде председателя на кооперацията. Целия треперещ. След 5 ракии на гладно той каза, че през нощта е поникнала цяла овощна градина, бостан със дини, а в средата на градината има двайсетметрова елха. Пет тежковъоръжени полицаи са пазили и никой нищо не е видял. Командирът му обеща да му съдейства. Изясни се, че елхата по погрешка е засята от редник Мехлюзов с цел заблуждение на вероятния противник.

Ден 27. Днес старшината ни похвали. Каза, че и такива идиоти може да се научат на полезни неща. Разбира се, не можем да пълзим по таваните като обикновени мухи, необучени в изкуството на нинджа, но за тренировка той ни налепи мухи по тавана и ние пълзяхме и ги отлепихме до една.

Ден 28. Някой от ротата по погрешка попита старшината какви пистолети и автомати предпочитат нинджите. Старшината подпали като Балканче и ни прочете лекция за това, как нинджите с един гвоздей може да претрепят цяла пехотна рота. Ръката на старшината е тежка (знаем го) и не преувеличава. А всякакви там пистолети само смъкват надолу гащите на истинските нинджи. Старшината ни каза под секрет, че ако грамотно хвърлим стол, може да съборим и вертолет. За гаранция, разбира се, най-добре е да се хвърлят два стола. Един в муцуната, един в опашката. Ако краката на стола са от волфрамов карбид, то и танка не е преграда.

Ден 29. Обучавахме се да хвърляме куршуми от пистолет Макаров. Към края на деня Петров така добре се обучи, че улучваше мишената от сто метра, въпреки че, стреляйки с пистолета не улучи нито веднъж. Истински нинджа. Старшината ни заповяда да подготвим по-големи мишени за стрелба с гири.

Ден 30. Обучавахме се да ловим куршуми със зъби. За демонстрацията старшината си сложи специално чене с титанови зъби. Заради икономии вместо куршуми ползвахме жълъди.

Ден 31. Тежък ден. Сутринта капитана и старшината донесоха един чувал с бутилки. За тренировка ги счукахме с голи ръце, а после играхме право хоро върху парчетата. Вечерта старшината с потаен глас ни заповяда да се съберем в тренировъчната зала с прибори за нощно виждане. Започна истинската част от обучението по болгарнинджа. В пълна тъмнина, заради мерките за секретност, заобиколихме старшината. И той ни каза основния принцип. Да шокираш противника. Старшината извика Петров да го нападне. Петров замахна с ръка. Старшината отстъпи крачка назад и започна странни движения, наподобаващи канкан, само че с особено извиване на ханша. Петров зяпна от учудване. В следващия момент старшината направи крачка вляво, здраво изрита Петров по топките, мина зад гърба му и с корда 0.45 започна да изпълнява удушаваща техника. Петров падна, старшината направи двоен пирует, премина на бегом тавана и застана от другата му страна. Бяхме шокирани. Старшината ни пусна музика и започнахме от канкана. Тренирахме цяла нощ.

Ден 32. Учихме се да се бием с хладни оръжия. За оръжие използвахме дръжките на кирки. Накрая подържахме истински меч. Аз даже го пробвах със зъби. Истински.

Ден 33. Продължихме обучението с хладни оръжия. Старшината ни направи демострация по бързо одиране на заек с бръснарско ножче. После ние тренирахме. Месото събрахме и вечерта хапнахме заешко. Пихме за упокой на душите им. После лазихме по тавана и бихме мухи.

Ден 34. Дойде председателят на кооперацията. С много треперещи ръце. Разказа ни, че на сутринта като отишъл да храни зайците, намерил вътре каракачанките, кротко пасящи трева. След стандартната процедура на старшината си тръгна огорчен. Цял ден тренирахме координация на движенията на езика при прицелване и изстрелване на плюнка по мухи. Старшината ни каза, че при упорити тренировки с плюнка може да се убие и слон.

Ден 35. Дойде пак председателя. С изключително треперещи ръце. Не можеше да говори. Само ръкомахаше и сочеше към кооперацията. Под командата на мъдрия ни старшина отидохме там. Какво да видим. Зайчарника беше надупчен като швейцарско сирене. По тревата се разхождаха зли нутрии, а каракачанките кротко лежаха на покрива, тревожно и уплашено гледайки надолу. Старшината издаде особено свирене, от което козината на нутриите окапа и те се натръшкаха за секунди на земята. След това председателя подписа протокол за неиздаване на държавни тайни.
После се обучавахме да пълзим по стени с огледала по метода на мухите. Добре, че сме тренирани и падането върху гвоздеите не ни прави впечатление. Вечерта беше скучно. Всички мухи бяха избягали. За това пък направихме един лов на хлебарки с приборите за нощно виждане.

Ден 36. Хванатите хлебарки боядисахме в синьо със зелен кант и продадохме в зоомагазина като екзотични паяци от Коморските острови. Вечерта празнувахме 36 ден на обучението.

Ден 37. Косихме трева. С голи ръце, защото мъдрия старшина каза, че всеки глупак може да коси с косачка.

Ден 38. Обучавахме се да летим с въздушни балони. Петров се закачи на двайсет киловолтов далекопровод, но оживя. Прелитащото ято гълъби от удивление попадна в плосък свредел.

Ден 39. Дойде председателят и каза, че пуйките му са се побъркали и са си устроили масов стриптийз. Попита дали да ги усмърти с лопата или да чака метеорита вечерта. Обяснихме му, че пуйките страдат от лятна шизофрения. А ние се питахме кой идиот е дал на пуйките да кълват марихуана. Смотлев си призна.

Ден 40. Обучавахме се на маскировка. Петров се вживя и маскирайки се като щъркел изяде три килограма жаби. После повръща. Дълго и мъчително. Некрофилов се престори на мъжки мечок и опъна една стръвница. Вечерта стръвницата чакаше на портала с три кошера мед и четири овена. Празнувахме с овнешко.

Ден 41. На сутринта дойде председателят и със сълзи на очи ни разказа, че кошерите му ги няма. Расовите овни също. Тъй като това беше последния ден на обучение в базата, почерпихме го с овнешко. Старшината по случай завършването на етапа поизнесе прочуствена реч и подари на подразделението един нинджански меч, който е държан от самия Маклауд.

Ден 42. Спахме до обяд. По едно време дойде един лейтенант и ни събуди. Събрахме си багажа. С цел спазване на секретност пътувахме в един хладилен прицеп до новия полигон близо до Дивдядово.

Ден 43. Пристигнахме на полигона. Разтоварихме багажа. След това тренирахме синхронно хъркане по леглата.

Ден 44. Дойде подполковник и ни съобщи, че той е началник на полигона. Каза ни, че ще усвояваме управление на армейски средства за придвижване.

Ден 45. Дойдоха инструктори и ни раздадоха мотоциклети. После ни прочетоха лекция, че мотоциклетите са три вида. Триколесни за деца и пенсионери, двуколесни - за обикновени хора и едноколесни за професионалисти. Рабира се, така е, и ние от опит знаем че еднокраките пехотинци най-добре бягат. Повозихме се добре, само дето инстукторите крещяха в несвяст, че телеграфните стълбове трябва да се заобикалят, а не да се минава през тях.

Ден 46. Инструкторите опънаха стоманени въжета. Но ние не се уплашихме и ги прегризвахме в движение. Като истински болгарнинджи...

Ден 47. Обучавахме се да прескачаме бариери. Петров пак се вживя и премина през тухлената бариера. Останалите елегантно прескачахме, държейки мотоциклетите в зъби. Инструкторите плакаха. От възхищение.

Ден 48. Инструкторите решиха да преминем на въздушни средства. Закараха ни в хангара с вертолетите. Некрофилов пробва опашното витло на единия със зъби, после отхапа антената. Инструкторите не забелязаха.

Ден 49. Започнахме с вертолетите. Те са абсолютно нови и никой не е летял с тях. Оказа се, че лопатките на винтовете им са титанови и не се поддават на ухапвания.
Дойде инструктор и ни чете три часа - физически смисъл на теорията на полета на хеликоптери. След три часа Некрофилов, комуто омръзна да спи, го прекъсна по средата с думите че за нас е важно да знаем за коя ръчка да се държим при полет, а да управлява вертолет всеки глупак може.

Ден 50. Инструкторите ни показваха предназначението на агрегатите във вертолета. Петров веднага запита за предназначението на петте чифта червени педали в транспортния отсек, на което инструкторът отговори, че те са за аварийно развъртане на витлата при отказ на главния двигател. След това четири часа тернирахме на сухо да въртим педали.

Ден 51. Учихме се да излитаме. Аз веднага след излитането поставих вертолета с колесника нагоре. Инструктора, в резултат на непривичната гледка, загуби ориентация, но след това уверено приземи вертолета. От възторг го хвърляхме половин час във въздуха. Докато заспа.

Ден 52. Днес за Петров беше черния вторник. По време на полета той строши ръчките за управление и при кацането възникна проблем. Наложи се да го свалим с два стола - единия в носа, единия в опашката. Да ни видеше старшината...

Ден 53. Учихме се да летим в строй. Защо? Никой не можеше да отговори. После се обучавахме да преодоляваме препятствия. Полетите със слалом между дърветата са голямо забавление. И полезно, нарязахме 70 кубика дърва за зимата.

Ден 54. Отработвахме атаки по наземни цели. Петров имитираше сирена с цел максимален психологически ефект върху противника. Обаче сгрешихме и вместо мишенното поле атакувахме ферма за щрауси. Грешката си я забелязахме тогава, когато видяхме някакви огромни мутанти кокошки, панически бягащи през прозорците.

Ден 55. Дойде подполковника, бесен. Каза че заради уплахата мъжкият щраус е станал импотентен. Изразихме съчуствие. Посъветвахме го да изпрати щрауса на курсове по психотренинг по методиката на Зигмунд Фройд.

Ден 56. Завършваме обучението. Вечерта си направихме малък банкет. После тренирахме лазене по стени. И мухите бяха достатъчно. На другия ден ни очакваше стрелкови полигон.

Ден 57. Сутринта при строги мерки за секретност, маскирани като зелени барети отпътувахме за полигона. Пристигнахме и веднага ни назначиха инструктор. Той демонстрира уменията си като с плюнка от 15 метра извади окото на бягаща хлебарка.

Ден 58. Обучавахме се да стреляме с пистолети. С крака. С ръце всеки глупак може. Така или иначе, не ни е интересно. По-късно забелязахме че пистолетите може да се ползват като бумеранг. Лошо, но летят.

Ден 59. Показаха ни автомат Калашников. От гледна точка на нинджите това е добра тояга. А ако добре се заточи ножа, който се нарича щик, може да се коси трева. За зайци.

Ден 60. Учихме се да стреляме с автомати. За наш кеф изразходвахме 30 сандъка с патрони и окосихме тревата на цялото стрелбище. Гилзите, разбира се, събрахме с лопати.

Ден 61. Учихме се да разглобяваме и сглобяваме автомати. Петров сглоби от три различни автомата нещо, от което инструкторът ахна от възхищение.

Ден 62. Обучавахме се да стреляме със Стрела 3. Некрофилов пробва да стреля в окото на катеричка. Улучи. На огледа намерихме няколко опашки, едната от които свинска.

Ден 63. Обучавахме се да стреляме с минохвъргачка. Незабелязано сложихме над мината едно паве. При изстрела мината полетя на едната страна, а павето на друга. Инструкторът авторитетно заяви, че това е мина с разделяща се бойна глава.

Ден 65. Изучавахме оръдия. Теоретически. Защото инструкторът се бои даже да си представи резултатите от наши стрелби.

Ден 66. Най-сетне ни качиха на танк. Душегубов влезе първи. След три кръга от танка се извиха кълбета дим. Спря. Зрелището бе отвратително.
От клаустрофобията съчетана с неустойчив вестибуларен апарат, Душегубов сърцераздирателно повръщал върху електромашинния усилвател на купола. Направил късо съединение. Включила се противопожарната инсталация. Инструкторът излезе от танка с измръзване на пръстите на ръцете 2 1/2 степени. Вечерта Душегубов направи тренировка на вестибуларния си апарат, ходейки по опънато на пода въже.

Ден 67. Учихме се да стреляме с танка. Преминавайки покрай храсталаците Некрофилов забеляза някакво движение и стреля с осколочно фугасен. От храстите с див рев и с бинокъл на гърдите изскочи мечката стръвница и започна да разхвърля кожата си. Ние се спуснахме след нея и я заловихме. Оказа се, че стръвницата не е мечка, а зла арабска терористка, специално изпратена от таен Пелменистански шпионски център. Терористката беше подложена на жестоко мъчение. Най-напред изскубнахме с кола маска косъм по косъм мустаците й. След това изрязахме ноктите и й изтрихме лака. Когато започнахме с гората на хълма, тя не издържа и си призна всичко. Записахме показанията. Изпратихме Некрофилов в лечебницата за проверка. Терористките са нещо опасно. Носят със себе си бактериологично и биологично оръжие.

Ден 68. Изпратихме терористката в центъра. На излизане тя крещеше Хуйвам, Хуйвам. Огледахме се, но човек с такава фамилия при нас нямаше. Объркала се е горката.
След обяд учихме да хвърляме гранати по танка. Петров улучи дулото на танка, след което от вътрешността излезе танкист, целия в черни сажди и многократно спомена роднините на Петров по женска линия.

Ден 69. Сутринта ни вдигнаха много рано. Разбрахме, че ще ходим на нов полигон да усвояваме чудеса на диверсионната техника - делтаплани. С цел маскировка ни натовариха в една полупразна цистерна за изпомпване на фекални води с надпис "Златната ръка". След тричасово пътуване пристигнахме на секретен полигон. Посрещна ни сержант Кънчо Кънчев, който за маскировка носеше на главата си шапка ушанка тип пустинна буря. Поизмихме се и решихме да се разтъпчем из секретния полигон. Наловихме змии и жаби и ги изпекохме за заблуда на вероятния противник.

Ден 70. Дойде сержантът и ни заведе в един бункер с противоатомна защита. Там съхраняваха строго секретните делтаплани. Сержанът ни чете лекция за принципа на действие на делтаплан с пулсово реактивен двигател. Оказа се, че реактивния двигател работи с метан, който с цел екологичност, се изработва от човешкия организъм. За целта в течение на три дни преди полети трябва да се мине на спец режим на хранене с усилено присъствие на бобови култури и кисело зеле. После ни показаха самия делтаплан. Чисто черен с надпис made in Bulgaria. Сержантът реши да ни покаже възможностите на делтаплана. Направи демонстрационен полет с елементи на висшия пилотаж. Разбрахме, че най-сложната фигура в пилотажа е поставянето на пластмасовата тръбичка, захранваща двигателя към работния газ.

Ден 73. След три дни усилено хранене със смилянски боб с кисело зеле дойде дългоочакваният момент. Сутринта започнахме подготовка за полети. Делтапланите бяха изнесени от бункера, привързаха ни с ремъци, към задника на всеки от нас присъединиха пластмасова тръбичка за захранване на реактивния двигател. Първи стартира редник Смотлев. Сержантът поднесе запалка тип Ронсон към соплото. Смотлев на тласъци излетя. Намирайки се на два метра във въздуха Смотлев изпусна управлението на вектора на тягата и делтаплана рязко започна да набира височина съпроводен със режещ звук пррррррррррррррррррр.
Смотлев се изплаши. Опита се да кацне, но не успя. После се опита да спре притока на газ, но беше здраво привързан. Сержантът каза, че може да се прибере чак след като горивото свърши. Смотлев кръжа над полигона до полунощ и най-после се приземи. Останалите летяхме нормално с изключение на Душегубов, който след излитане започна да повръща. Двигателя загуби тяга и Душегубов се приземи на пет километра от полигона. После мъкна делтаплана на гръб.

Ден 74. Обучавахме се да катапултираме от учебен стенд. Петров катапултира така, че падна в гората. Върна се яхнал елен лопатар и с чувал гъби на гърба. Имайки примера с мечката стръвница, помислихме че Петров в обърнал резбата, защото лопатаря беше мъжки. Ударихме му ножа. После ядохме лопатарско с гъби и пихме за упокой на душата му.

Ден 77. След три дни зарядка с боб имахме нощно тактическо учение с бойни стрелби. За целта селското население в радиус от 30 километра бе евакуирано. Към десет вечерта излетяхме. Сержантът ни даваше старт със запалката, нахлузил изолиращ противогаз. В тъмнината объркахме мишенното поле и след трийсетминутно кръжене атакувахме светещи постройки. Бяха ни нещо познати. Петров включи сирената и от прозорците на сградата заизскачаха огромни кокошки мутанти. Обзе ни мрачно предчуствие. Бързо се върнахме на полигона.

Ден 78. Мирното селско население се завърна в родните села. По този случай ни устроиха малък банкет. Изядохме едно прасе и изпихме пет каси бира. Следобед дойде полковника от съседния полигон. Със сълзи на очи разказа, че сутринта е намерил всички щрауси с разстройство. До обяд разгребвал последиците от разстройството. Сержантът му каза за успокоение, че птичия тор е много скъп и може да го продаде на селяните.

Ден 79. Нашето обучение е към своя край, обяви капитан Дърваров, пристигайки на полигона. Дадоха ни десетдневен отпуск.
След него заминаваме на мироопазваща мисия.

В Пелменистан.

Добавен преди 10 години 5

Из новините:
"Американски морски пехотинци охраняват иракския национален музей от други мародери."

Добавен преди 10 години 0

ВИДОВЕТЕ ЛАЙНА

Тип"Биологично оръжие" или Лайното на Садам:
Излезе ли ... всичко което използва въздуха за да живее в радиус от 50 метра
има точно 5 секунди да си запуши дихателния апарат или ... лека му пръст .

Тип"Нахалния пацул":
Ти го буташ... то се връща.

Тип"Изненанда-а"
Тръгнеш да пърдиш и то се покаже.

Тип"Обратно към природата"
Когато си някъде из природата или просто скрит зад пътническата врата на колата ти.

Тип"Обезкосмител":
Gillette гъзолайнер. 3 в едно - цвят, консистенция и есенция. Най - доброто за един мъж.

Тип "Весело":
Ти си весел, че е излязло, то е веселo, че е излязло, тоалетната чиния е весела, че са я
"оакали", тоалетната хартия е весела, щото и е умръзнала да е бяла. Всички са весели.

Тип"Хамелеон":
То си седи кафяво, ама докат го изкараш, преминаваш през всичките отенъци на синиото,
червеното и зеленото.

Тип"Клифук":
Малко и спретнато (често чак смачкано) пацулче, най-често го виждаме на подметката си,
едва след като сме го нанесли и подобаващо размазали на някой килим.

Тип"SGT" или познати в някои географски ширини като типа "бивше гадже":
То идва като гръм от ясно небе. Седиш си, радваш се на живота (понякога се "бориш с него,
доколкото можеш", както е казал поета) и изведнъж - БАМ!!! Адски спазъм те разсича на две...
Преди дори да успееш и да си помислиш какво точно хапна на последната вечеря, страхотната
болка те повлича в черните си дълбини, сграбчва и разкъсва всяка молекула от стомаха ти
и единственото за което си мислиш в този момент е... че искаш това да спре...
В малък проблясък ти идва идеята, че това може би ще стане ако се "потрудиш" над т. нар.
"супник". Но не си мисли, драги ми читателю, че с това всичко ти се е разминало...
О, не... Лайното "SGT" не иска просто да излезе, целта му е така да те измъ4и, 4е да
го запомниш за цял живот.... Болките в стомаха, сравними единствено с родилни
продължават да те мъ4ат, дори и в тоалетната - и то така, че без да те интересува
кой може те чуе, даваш воля на сърцераздирателните трели, напиращи в гърлото ти и...
загубваш представа за времето... Когато всичко най-сетне свърши не чувстваш облекчение,
а крайна немощ... Тялото ти е толкова отпаднало, че нямаш сили не само да се бориш
с живота,...безсилен си дори да го понасяш...

Тип "Шофьорско":
Простриано на крайпътната отбивка. Рядко по вид, тъй като е депресирано от дългия
път и седалката. Срамежливо и упорито, трудно го примамваш, приклекнал в крайпътен
храст или между двете отворени врати на колата, подплашвано от профучаващите тирове!

Тип "НЕМА СЕ ДАМ БЕЗ БОЙ":
Таман дойде докъм средата и спре да излиза пустото. Подрусваш се, пушкаш, отваряш бузки,
но не би. Тогаз стягаш гъза и го режеш сфинктерно, след тва имаш чувството, че не си си
свършил нещата до край пък и не смееш да пръднеш щото тапата може да изхвърчи.

Тип"Пияното лайно":
Най отличителния белег на Пияното Лайно е смрадта му! дет викаше един дядка -
"Така ми миришат краката че като ида да доя козите и коча излиза."))) нещо подобно
и тук само че никой не смее да припари до кенефа поне 2 часа след пиянно лаино
(особено от червено вино!!!!) малииии мн са злобни! Ама смърдят. Да те е срам да се изсереш.

Тип"Броеница":
Винаги излиза на малки порцийки обикновено 1 на 1 см., защото му е топло и уютно
в чревцето. След големи напъни си мислиш, че си напълнил супника, а то пило супа с
топчета и то без много топчета.

Тип"Светкавица" (също бързо лайно, лайно спринтьор и т.н.):
Това е лайното което стига до щафетната линия - гащите ти преди ти да си стигнал до кенефа.


Тип"Ураган"
Идват неочаквано, излизат шумно, цапат целия ти гъз, щипе ти на хемероидите, а по гъзните
фитили има слуз която 72 часа ти смърди на главата. Освен това супника е омазан, чак до ръба...,
аха да прелее!

Тип “Мозъчен кръвоизлив”:
Този вид уби Елвис. Появяват се когато от силното напъване си сменяш боята от червено до зелено-синьо.

Тип"Бирени лайна":
Едни от най-лошите, но също и най-често срещани видове. Серат се предимно сутрин. Принципно не
миришат толкова лошо, но това е подвеждащо. Напръскваш супника от горе до долу, докато започне да
прилича на обстрелван склад за оръжие в Багдад и се чудиш как твоята девствена дупка може
едновременно да сочи в толкова много посоки. Тогава установяваш, че тоалетната хартия - колкото
и широка и дълга да е - пак не е достатъчна. Лошото е, ако се случи в чужди кенефи. Забележка:
Лайната "зелен чай" са точно като Бирените лайна

Тип"Пацулът дух":
Знаеш, че си се изсрал. Има лайна по тоалетната хартия, но няма в супника! Възможно е да е от
подвида “Лайна-торпедо”, ако се е чуло цопване.

Тип"Тефлоново покритие" или "Тефал ти акаш за всички":
Излизат толкова нежно и меко навън, че почти не могат да се усетят. Не оставят следи върху
тоалетната хартия. Трябва да погледнеш в супника, за да си сигурен, че си се изсрал.

Тип"Гумени говна":
Консистенцията им е като на топла смола и оставят упорити следи по супника. Миеш си гъза за
осемнайсти път и още не го усещаш чист. Решаваш проблема като нагъваш малко тоалетна хартия и
я слагаш в гащите, за да останат поне те чисти.

Тип"Бавно развиващи се":
Току що си си избърсал задника и... показало се е още... Май следващия изстрел идва, а?

Тип "Змийчета":
Те са хлъзгави, имат дебелина на палец и са дълги минимум 50 см. Имат потенциала на “Лайно-торпедо”.

Тип"Коркова тапа":
Познати още като "плувци". Дори след третото пускане на водата – те са още там. О, Боже! Как да ги разкарам?
Лайненцата просто не потъват! Може да ти се случи навсякъде, но по-рядко в собствения ти
кенеф.

Тип"Желаните лайна":
Седиш на супника, усещаш мравките в червата си. Потиш се, пускаш няколко пръдни, на практика правиш всичко...
освен да сереш.

Тип"Влажни":
Този вид се появяват с висока скорост, цопват във водата, от което гъзът и оная работа ти се мокрят.

Тип"Митьо Крика":
Тия лайна не са толко здрави пацули като него, ама докато ги изкарваш имаш чувството, че, аха ще те повдигнато
от чинията...

Тип"Артилерийски":
Снарядът изхвърча с такава кинетична енергия и звук че инстинктивно се обръщаш да видиш дали

супника е още здрав...

Тип"Циментов блок" или "О, Боже!" лайна:
Веднага след началото на срането си пожелаваш местна упойка. Викат "Дзън!" при съприкосновение със супника,
ако въобще успеят да напуснат изходната си позиция. При подходящи условия евоюлират в лайна подвид
"О, не отново!", които се характеризират с натрапчивото желание на притежателя им да получи не местна,
а направо пълна наркоза или поне няколко томчета развлекателно четиво та да минава времето, докато
съзиданието приключи.
Независими достоверни източници сочат, че този подвид имат свойството с течение на времето да напукват
облицовката както на супника, така и на изходната си позиция...

Тип “Кинг Конг” или пълна кошница с лайна:
Масата им е толкова голяма, че отказва да изчезне в канализацията, преди да я раздробиш на парчета
(ютия би свършила добра работа).

Тип"КЪРТИЦА"...
Това е нещо средно между "Циментовият блок" и типа "Кинг Конг" само че много по-ужасно и брутално.
Когато усетиш, че КЪРТИЦАТА напъва, трябва мигом да търтиш към най-близкия серялник, защотосъвсем
скоро ще се случи нещо УЖАСНО ! Побеснялата КЪРТИЦА се плъзга с лекотата на бобслей и силата на
Годзила по лайнените ти канали и изскача от цванцера ти със зловещ трясък, при което те разчеква на шпагат
- 180 градуса, разпаря гъза ти чак до врата и цамбурвайки в супника, те оплисква до уши. Ако се расминеш
само с това можеш да се чувстваш истински късметлия и да направиш курбан...Някой път къртицата може да
се окаже някой охранен расов ангорец с изваяна мускулатура и надъхан като заптие...Тогава тежко ти...

Тип"Голямо и окупационно говнище"
Много специфичен тип лайненце от който бързо те заболява сфинктера. То има за свое изконно "рядкото"
право, извоюволо си с множество победи и изпускания, правото на идеални части от красивото ти и стегнато
ан*лно отверстие. Особено едра риба в говнения свят. Внимавайте особено с този вид пацул...

Тип "Ритуално"
Появява се по едно и също време всеки ден и в повечето случаи е придружено с вестник.

Добавен преди 10 години 2

Затворник получава писмо от жена си:
"Мили мой, реших да посея марули в задния двор. Кога е най-подходящото време?"
Тъй като знаел, че охраната на затвора чете писмата, мъжът отговорил:
"Мила моя, каквото и да правиш, не пипай нищо в задния двор. Там скрих парите."
Седмица по-късно се получило следното писмо: "Мили мой, няма да повярваш какво се случи онази вечер - дойдоха някакви мъже с лопати и прекопаха целия заден двор."
Затворникът отговорил с друго писмо: "Мила моя, сега е най-подходящото време да посееш марулите."

Добавен преди 10 години 1

Три мухи се срещнали на другарска среща, три гоини от абитурентския им бал. И се заговорили кой как живее и първата която била най-дебела и охранена казала:
- Аз живея в един баровски ресторант. Много съм добре. Когато огладнея цопвам в някоя чиния, клиентът вика "А-а-а муха" келнерът му сменя чинията и цяла чиния супа за мен.
Втората муха, която била средно охранена казала:
- Аз живея в един работнически стол, като огладнея цопвам в една чиния, работникът вика "А-а-а муха" и ме гребва с лъжицата хвърля ме на страни и цяла лъжица супа за мене.
Третата муха която едвам се държала на краката си, казала с изнемощял глас:
- Аз пък се устроих в един студентски стол, и както си летя цопвам в някоя чиния със супа, и студента извиква "А-а-а мръвка" и като ме осмуче...

Добавен преди 10 години 1

Чули макоцевските шопи, че е пуснат трен до София и трима от тях, натоварени с дисаги, решили да отидат на пазар с влака, за да видят "меко ли вози".
Качили се те в Макоцево, тръгнал влакът и "тупа-лупа" стигнал в Столник.
Там се позабавил доста заради среща.
В това време шопите, които дотогава сладко-сладко разговаряли на вечните шопски теми се усетили, че им се пие вода.
Веднага се посъветвали, единият останал да пази багажа, а другите слезли и отишли на чешмата.
Напили се с вода, но вместо да побързат да се върнат във влака, продължили приказката си край чешмата.
Дошло време влакът да тръгва, но кондукторът не давал "готово" защото видял пътниците си да отиват за вода и да си приказват без да обръщат никакво внимание на суматохата по отпътуването на влака.
Тогава кондукторът се развикал: "Айде, бе господа, айде, качвайте се по-бърже, че влакът тръгна...".
Господата обаче си продължили приказката спокойно без да му обърнат абсолютно никакво внимание.
Кондукторът се шашнал какво да прави.
Тогава оставеният за охранител шоп, след като видял, че работата отива на зле казал на кондуктора: "Господине, чекай я да им окнем...".
Надвесил се яко от прозореца на вагона и ревнал: "Говеда-а-а, докоги че ви ока човеко, бре...?"
Като го чули, шопите се стреснали и хукнали да догонят вече отлепилия влак.
Като видял че кондукторът се хили, шопът-охрана пояснил: "Господине, оно секо животно сака да му кажеш името, та да се сети, дека за него става думата... А ти си зел да окаш "господа", "господа", а они отдека да се сетат, дека тех ги окаш, а?"

Добавен преди 10 години 2

Пенсионер в почивна станция се запознава с възрастна дама на неговата възраст. От дума на дума стигат до професиите и той казва:
- Аз съм представител на най-древната професия. Спя за пари.
- ??
- Нощна охрана съм, бе...

Добавен преди 10 години 1

Тест за умност
1. Ако част от сульовците са пульовци, всички пульовци са путьовци, а всички путьовци са си еб*ли майката, то кое твърдение е вярно
а/ сульовците са путьовци
б/ путьовците са си еб*ли майката
в/ пульовците са сульовци
2. Кое животно най-малко прилича на другите шест?
Кон, кит, орел
3. Пепи е с 3 см по-висок от Пипи, Рени е с 2 години по-голяма от Пепи, но са еднакво високи, а Гошко е 195см. Кое твърдение е вярно?
а/ Пепи е чвор
б/ Пипи е еб*ти джуджака
в/ Гошко е прост мутант
4. Ако Жорко тича с 5 км в час по-бързо от Сашко, а Сашко кара БМВ, то след колко време Жорко ще стигне до Благоевград?
А/ нивгаш
Б/ нявгаш
В/ Сашко ще сгази Жорко на 31-ви километър
Г/ Ако тича в насрещното – никога!
5. Продължете римата:
“Ти си мойто бебе
Кой те види все те .....”
А/ требе
Б/ тебе
В/ изпълва с любов
6. Ако имате два равнобедрени триъгълника с общ сбор на ъглите от 170 градуса и един неравностранен квадрат с 5 страни, всяка от които дълга колкото хипотенузата на триъгълника, то кое от следните твърдения е вярно:
А/ еб*си квадрата!
Б/ егаси квадрата!
В/ тая дето е начертала фигурите си бръсне триъгълника
Г/ балимумамата
7. Жълтите фланелки са с 50% по-евтини от червените, които струват с 50% повече от жълтите. Хасан си купил три розови фланелки. Кое твърдение е вярно:
а/ Хасан е еб*ти идиота
б/ Хасан е боядисал фланелките при прането
в/ Хасан е гей
д/ тоя дето е правил теста е далтонист
8. Мони дал на Сульо 10 лв, за да не му тече кръв от нослето. Ако Сульо преди това имал 10 лв, (понеже срещнал Гошко на път за училище) и в класа на Сульо има общо 18 човека, с колко парички ще завърши деня Сульо?
А/ 230 лв, ако успее да добара Класната
Б/ 160 лв, понеже двама от класа са болни
В/ Ако Директора днес е без охрана, може да докара и 400 лв
Г/ На кой му пука бе, курнишон?

Добавен преди 10 години 5

Холувид в космоса
Посвещавам тази статия на малоумния американски народ (и специално на сценаристите) и на всички които им вярват!
1. Космическият кораб е място, където мястото не е проблем.
2. Всяка кабина на космически кораб е хол с удобни кресла, плюс един-два пулта за правостоящи.
3. Коланите са излишни, тъй като е създадена изкуствана гравитация (но не са необходими ротиращи части за тази цел).
4. Извънземните членове на екипажа нямат нищо против g=9.80667 m/s^2, тъй като това е ускорението на повърхността на всяка планета във Вселената (все пак g е универсална константа).
5. Корабът не изпитва никакви претоварвания при криволинейно движение или при надлъжно ускорение. Например ускорение от 0 до Warp 8 за части от секундата не разлепват екипажа по безкрайно здравите стени на кораба.
6. Във връзка с т. 5 - завой на 90 градуса при Warp 8 не предизвиква дори разливане на кафето на капитан Пикард.
7. Капитан Пикард никога не спи.
8. Основната модна линия на бъдещето е анцунгът.
9. За да се телепортирате дори под стотици метри скална маса е достатъчно да сте си купили анцунг и да се барате по значката.
10. Навигаторът е винаги жена, обикновено пичка, винаги лейтенант, винаги стои права и винаги констатира попаденията върху корпуса.
11. При попадение върху корпуса винаги пада (до шест пъти в епизод) сноп кабели сред фонтан от искри зад навигатора.
12. Кабелите във всеки кораб са зле закрепени.
13. Освен падане на кабели други поражения обикновено няма.
14. За да завие космически кораб, той обезателно трябва да се наклони. Без вираж не става.
15. Двигателите, изстрелите и космическият екшън са толкова шумни неща, че дори вакуума не е преграда за звуковите вълни (това важи за всички филми - трябва да се чува, понеже народа или ще заспи, или ще почне да задава тъпи въпроси).
16. Не е необходимо да се чака, за да се поеме какъвто и да е курс от орбитата на някоя планета. Всеки момент за старт е подходящ.
17. Движението на телата в космоса е праволинейно. Привличането на обекти като планети и звезди може да се пренебрегне.
18. Не е необходимо да се притеснявате, че летите със свръхсветлинна скорост през астероиден облак. Щитовете издържат на сблъсъци с всякакъв импулс.
19. Това, че разни звездици профучават към вас не трябва да ви притеснява. Компютърът прави маневри за вашата безопасност. Което също не е проблем, предвид т. 6.
20. Компютърът отговаря на обръщението компютър с пийукане "пиу1.wav". Когато му зададете команда гласово, отговаря с пийукане "пиу2.wav".
21. Компютърът е свръхсложна електронна машина, на която обаче са забравили да сложат звукова карта, способна да каже нещо повече от "пиу". Във връзка с това не очаквайте гласов отговор.
22. Научният офицер е гениален и или е miss PlayMate, или и без да е т`ва си е супер пичка.
23. Във екипажа винаги има гениален негър. (често роботизиран).
24. Всички планети във нашата вселена имат подходящи за живот условия. Еднаква със земната гравитация, кислород, размери, температура. Въпреки всичко не са заселени.
25. Всички извънземни са хуманоиди.
26. Извънземна раса от съседна галактика, живееща в съвсем различни условия от земните, има 1-2 различия от нормалния човек - например збръчкано чело или липса на чувство за хумор.
27. Вулканите се намръщени, гадни копелета. Има съмнения, че са комунисти и наследници на мръсните руснаци.
28. Официалният език в цялата Вселена е английският. (Тук се оправдаваме със съвършен транслатор, който дори модифицира движението на устните на извънземния, така че да съответства на английския текст.)
29. Транслаторът превежда без проблем, дори езици, за чието съществуване не се е предполагало по-рано.
30. Единствено американците могат да строят космически кораби. Всъщност, на Земята никога не са съществували други държави. Най-много да се появи някой англичанин.
31. Негърът в екипажа прилича повече на извънземен, отколкото срещаните пришълци.
32. Докторът на борда лекува трипер само с фенерче.
33. Шефът на охраната винаги забива научния офицер.
34. Шефът на охраната обикновено е от Тексас и има бушовски акцент.
35. Необходимости като храна, вода и кислород се синтезират от околния вакуум.
36. Лазерните лъчи летят със стотина километра в час, за да може да бъде проследено попадението от зрителя.
38. Попадението предизвиква само напречно клатене (и падане на кабели).
39. Достатъчно е капитана да се обади по видеофона и пришълците прекратяват огъня.
40. Повредите се изразяват в проценти - Deflector shields condition - 25% (and dropping), Hull damage - 81%. Освен това се повреждат разни сложни работи като "quantum generator", "fluctuating actuators", "laser capacitors".
41. Квантовият генератор е нещо по двигателите, което при попадение предупреждава компютъра, че иска да избухне. Лейтенантът докладва в хола на капитана, който нарежда изхвърлянето му. За целта всеки квантов генератор конструкционно е построен върху релси, така че това да стане лесно.
42. Капитанът винаги има лична драма...

Добавен преди 10 години 5

Разхожда се Берлускони с охраната си през лятото на слънчева алея. Внезапно се спъва и пада по очи. Не помръдва. Единият от гардовете веднага звъни на спешна помощ.
- Моят шеф лежи по очи, не диша, не мърда, май е умрял.
- Спокойно, аз съм насреща. Ще се опитам да ви помогна на първо време по телефона. Най-напред проверете дали наистина е мъртъв.
От другата страна на слушалката за миг настъпила тишина, после се чул изстрел и гардът отговорил:
- Добре, вече е мъртъв. Сега какво да правя?

Добавен преди 10 години 0

СЕДМИЧНА ПРОГРАМА НА ТАЛИБАНИТЕ:
Понеделник:
6.30 – Химн. Вдига се трупът на Наджибула на стълб от уличното осветление.
7.40 – Закуска в ресторант „МcHomeyni” в Кабул.
9.30 – Миене на крака.
12.15 – Побой на централния пазар. Всички намиращи се там се изтикват в джамията за молитва.
13.30 – С шутове всички пак са върнати на пазара.
14.20 – Отново побой на пазара. Всички са изтикани в джамията за втора молитва.
15.40 – Всички са на пазара.
16.10 – Демонстративно изгаряне на снимките на Клаудия Шифър на площада.
17.40 – Целият пазар е на молитва в джамията.
18.10 – Всички с бой се връщат на пазара.
18.45 – Поради обезлюдяване на централния пазар талибаните се насочват към другите пазари в града за събиране на правоверни за 4-та молитва.
19.30 – Край пазарите отново кипи алъш-вериш.
19.50 – Талибаните гледат „Сънчо”
20.00 – Талибаните замерват появилия се по екраните Димитър Цонев, осъждат го на смърт задочно и тръгват към пазарите.
21.30 – По пазарите няма нито един непребит.
22.15 – Вечеря в ресторант „Злият аятолах”.
23.45 – Талибаните проверяват по домовете дали някой още не е буден.
24.00 – Химн. Трупът на Наджибула се сваля от стълба. Талибаните спят.
Вторник:
6.30 – Химн. Наджибула се вдига на стълба.
7.20 – Талибаните закусват. За закуска: братът на Наджибула (сварен) и родственик на ген. Достум (фламбе) в собствен сос.
9.20 – Талибаните се оригват.
12.10 – Побой в посолствата. Посланиците са в джамията на молитва.
13.20 – Посланиците отново са наритани в посолствата.
14.05 – Талибаните закриват болницата. Болните са наритани у дома, а бъбречно болните играят брейкденс на площада.
15.10 – Посланиците са строени за втора молитва.
16.00 – Посланиците са обрязани и върнати обратно.
16.50 – Посланиците „гостуват” под конвой на духовния водач на талибаните молла Комар.
17.45 – Молла Комар „гостува” на посланиците.
18.20 – Талибаните закриват градската тоалетна. Намерените вътре се изпращат на фронта.
19.00 – След 5-та молитва талибаните разрушават посолствата за да използват материалите за джамии. Посланиците са замонашени, а посланичките – захаремени.
19.50 – „Сънчо”.
20.00 – Талибаните недоволстват от прекалената разлигавеност на „По света и у нас” и изпращат на Вяра Анкова фередже.
21.00 – Талибаните вечерят в бирхале „Тъпия Клинтън”.
22.30 – Талибаните закриват публичните домове за неталибани.
23.20 – Химн. Наджибула се сваля.
Сряда:
6.30 – Химн. Наджибула – горе.
7.25 – Талибаните пазят диета.
9.40 – Взривено е киното. Публично на площада се изгарят филмови ленти с изключение на поредицата „Емануела”.
11.25 – Таксиметровите шофьори са натъркаляни в джамията.
12.15 – Таксиджиите са разхвърляни по такситата.
13.30 – Втора молитва. Таксиджиите слушат с нестихващ интерес. Талибаните хрускат праз.
14.30 – Таксиджиите са отново по местата.
15.25 – Талибаните са на градска баня. Телякът както винаги е принуден да изяде сапуна като предохранителна мярка срещу евентуално заложени в него бомби.
16.10 – Футбол. Талибаните разделени на 2 отбора разцъкват. Топка: главата на теляка от градската баня.
16.30 – Молла Комар гостува на таксиджиите.
17.10 – Таксиджиите пият нафта на гости у молла Комар.
18.15 – Талибаните ходят на кръжок по иконопис.
19.00 – Таксиджиите са отново привилегировани за вечерната молитва.
19.50 – „Сънчо”.
20.00 – От „По света и у нас” талибаните научават какво става в Кабул.
21.15 – Вечеря: „Сатанински строфи” от Рушди – фрикасе.
22.40 – Талибаните се возят безплатно по такситата за развлечение.
23.35 – Химн. Наджибула се сваля.
Четвъртък:
6.30 – Химн. Наджибула е издигнат на стълба.
7.13 – Талибаните закусват в закусвалня „Св. Хомейни”.
9.10 – Талибаните отрязват средите пръсти на цял Кабул за да няма протести.
12.10 – Жътварите край Кабул са засилени към джамиите.
13.30 – Жътварите жънат с усърдие.
14.10 – Жътварите тичат към джамията подпомогнати от талибаните с тояги.
15.30 – Жътварите отново се изявяват на полето.
16.13 – Жътварите куцат към джамията.
17.06 – Жътварите подават оставка, която е отхвърлена бездушно.
18.31 – Талибаните забраняват топлата вода. Всички бойлери са изкормени и смачкани от танк на площада.
19.02 – Жътварите лазят към джамията.
19.43 – Поради здравословни причини същите остават и за вечерната молитва без да се връщат на полето.
19.50 – „Сънчо”.
20.00 – Талибаните не харесват гласа на Манол Къков от „По света и у нас” – нямал кабулско произношение. Осъждат го на смърт.
21.19 – Талибаните забраняват времето. Отнема му се правото да тече и часът е винаги колкото трябва.
по-късно: Вечеря в кръчма „Брадата на Мохамед”.
към нощта: Талибаните пожелават „Лека нощ!” на всеки по телефона.
късно през нощта: Химн. Наджибула се сваля.
Петък:
сутринта рано: Химн. Наджибула е вдигнат на стълба.
по-късно: Талибаните възстановяват времето за да може молла Комар да си пие навреме антибиотиците.
8.10 – Закуска в бистро „Талибанска среща”.
9.40 – Талибаните обявяват „Шенген” за персона нон-грата в Афганистан.
10.17 – Талибаните обстрелват с ядрено оръжие прииждащия дъжд. Дъждът е забранен и изгонен изън границите на Афганистан.
12.40 – Градските метачи са сметени за първа молитва.
13.14 – Талибаните забраняват електрическата енергия. Цялата налична енергия се изнася за Пакистан, а свещите са обявени за висша добродетел.
14.23 – Метачите стачкуват. Осъдени са да метат джамията 3 месеца без прекъсване и да не изпускат молитва.
16.10 – Съборена е операта. Тенорите са преустроени във викачи, а другите са обесени.
17.40 – Талибаните забраняват шахмата. Гросмайсторите Ил Живни ил Умри и Ал Смехни ел Мръщи са заставени да изядат таблата за шах и 2-та чифта фигури заедно с часовника.
19.36 – Талибаните нахлуват в борсата и изкупуват всички акции без бой.
19.50 – „Сънчо”.
20.30 – Талибаните не харесват прогнозата за времето на Минчо Празников. Съветват го да си избере стълб до Наджибула.
22.40 – Вечеря в локал „Смъртта на Достум”.
24.00 – Химн. Наджибула е свален. Сън.
Събота:
6.30 – Талибаните забраняват химна – много време се губело. Наджибула сам се качва на стълба.
7.49 – Закуска в „Кабултъки фрайд чикен”.
8.36 – Затворена е лудницата в Кабул. Лудите са изпратени на олимпиада по математика.
9.09 – Талибаните ограбват от Афганистанската народна банка 500 000 $ за тоалетна хартия. Златните кюлчета са изхвърлени в Иран, защото не стават за бърсане.
11.12 – Затворени са съда, прокурата, следствието и адвокатурата. Съдии, прокурори, следователи и адвокати раздават безплатно семки на площада.
12.44 – Открито е новото сметище „Салман Рушди”.
13.57 – Талибаните посрещат с почести братска делегация на червените кхмери.
14.24 – Работна среща на талибани и кхмери. Възниква спор.
14.56 – Кхмерите са натъркаляни в джамията за молитва.
15.32 – Молла Комар се застъпва за кхмерите. Талибаните му отнемат антибиотиците. Той псува.
16.04 – ООН се застъпва за кхмерите.
16.50 – Талибаните забраняват ООН.
17.40 – ООН се саморазпуска.
18.26 – Забранен е жп транспортът, автомобилният и въздушния транспорт. Влакове, автомобили и самолети са изложени в музея на светския безумен капитализъм.
19.50 – „Сънчо”.
20.17 – Талибаните харесват Владимир Береану. Прибират ятаганите и го канят за заместник-мюфтия.
21.02 – Вечеря в баничарница „Големият Коран”.
22.37 – Талибаните забраняват друговерството. Христос е обявен за шарлатан и му се забранява да се разхожда из Кабул (ако дойде).
24.00 – Наджибула отказва да слезе от стълба. Талибаните го замерват с ушна кал и се оттеглят да спят.
Неделя:
6.30 – Последна покана за Наджибула да слезе. Той отказва.
7.15 – Талибаните предприемат крути мерки. Молла Комар се катери по стълба. Пада и се натъртва лошо.
8.10 - Талибаните затварят зимната пързалка. Ледът е конфискуван за компреси на молла Комар.
9.03 – Талибаните са в гората. Търсят дървен материал за стълба. Започват сеч.
10.19 – Появява се горският и изгонва талибаните.
11.14 – Талибаните атакуват с миномети и базуки.
12.10 – Горският контраатакува с ракети земя-земя.
13.00 – Талибаните атакуват с неутронна бомба.
14.16 – Горският разгръща програмата „Звездни войни”.
15.17 – Талибаните отстъпват към Кабул. Горският настъпва по всички фронтове.
16.40 – Талибаните се крият в джамията. Горският патрулира в Кабул.
17.01 – Талибаните капитулират. Горският се изтегля.
18.00 – „Всяка неделя”. Събеседник по желание – Горският.
19.00 – Кхмерите са пуснати от джамията под условите, че ще свалят Наджибула от стълба.
19.50 – „Сънчо”.
20.13 – Талибаните не възприемат водещия Васко Михайлов – бил много лигав. Искат Нели Терзиева за говорител.
21.14 – Кхмерите си събуват обувките под стълба на Наджибула.
21.15 – Наджибула капитулира безусловно.
22.40 – Талибани и кхмери вечерят тържествено в новооткрития ресторант „Кхмерски подвиг”.
23.10 – Кхмерите са пуснати да си вървят пеша за Камбоджа.
24.00 – Наджибула е реабилитиран. Окачват го на по-представителен стълб. Талибаните спят блажено.
Забележка: Талибаните и ГОРСКИЯТ си запазват правото за промени в седмичната програма!!!
(Всяка прилика с духовния водач на талибаните е американска измишльотина!)

Добавен преди 10 години 4