Вицове за обяд
В тази категория има 644 вица, разпределени в 43 под-страници.
Семеен обяд.
Тъщата към зетя:
- Зетко отрежи ми от луканката.
- Колко да отрежа, мамо?
- Колкото ти сърце даде.
- Толкова тънко не мога да режа...
29
Писмо на пенсионерка до телевизионно кулинарно предаване!
- Моята майка е пенсионерка и живее на вилата, за да е по-близо до природата. Да се разбира: има възможност да поддържа домашно стопанство – зеленчукова градина и кокошарник, с които практически изхранва цялата фамилия. Извън градинарството и животновъдството всяка сутрин тя чинно гледа кулинарно предаване по телевизията. Там млад, красив, професионален готвач показва различни екзотични рецепти. Учи я как да избира на пазара свеж омар, да маринова артишок, да чисти лангуста. И един ден моята майка реши да му напише писмо.
- Здравей, мили синко,
аз съм баба Станка, живея на село и реших да приготвя манджа по рецепта, която ти показа в своето предаване. Когато в нашия селски магазин попитах за корен от новозеландски картоф, продавачът ме нарече „изкукуригала” и счупи очилата ми преди да ме изгони на улицата. Тогава отидох в града на пазар да купя, както ти ме научи в своето предаване, пресен морски дявол. Продавачите ме пратиха по дяволите, счупиха вторият ми чифточила и ме изгониха от пазара. Ама аз да не съм вчерашна, все пак успях да приготвя нещо по твоя рецепта. Вечерта, когато моят мъж, дядо ти Иван, седна на масата да вечеря, аз му поднесох печен охлюв, върху свежо листо от лозата на двора. Предположих, че с това той няма да се нахрани, затова сложих в чинията му два охлюва. Мъжът ми счупи моя трети чифт очила, на мястото на стъклата втъкна двата охлюва, а лозовото листо го залепи на челото ми. И написа върху него „за нищо не ставаш”. Моят най-голям внук, Николай един ден ми се обади по телефона, че служебният стол бил затворен и ще дойде да обядва при мен. Доведе със себе си и неколцина колеги. Когато момчетата седнаха на масата, Никито вика „Е, бабо, всичко, което имаш в печката и хладилника, вади и трупай тук, че умираме от глад!” Аз им поднесох канапе – върху малки парченца хляб с клечка за зъби набучени фини резенчета гъбки. Всичките 45 клечки за зъби, момчетата ми ги забучиха в едно място, за което се знае, че не може да се види без помощта на огледало. Ама аз да не съм вчерашна?! Продължих да обогатявам кулинарната култура на моето семейство. Една неделя при минусови температури моят мъж, с внуците заедно, нацепиха пет кубика дърва. И когато на обяд мъжете, премръзнали и уморени, влязоха кухнята да се сгреят, веднага се отправиха към печката, където аз винаги имам поне една петлитрова тенджера с вкусна супа от домашна кокошка. Но… тук ги очакваше голяма изненада – нежна портокалова крем супа, в изящна купичка с размера на половин яйце от гълъб, украсена с парченца марципан. Предвкусвайки възторга на моите любими мъже, аз затворих очи. Когато ги отворих, очилата ми вече нямаха стъкла. Аз, кой знае защо, лежах в снега, по косите ми се стичаше портокалов мус, от носа ми стърчаха парченца марципан. Ама аз не съм вчерашна, реших да изуча тайландската кухня. Защото много хубави хора са тези тайландци, ядат всичко, което мърда: хлебарки, червеи, паяци. Поглеждам към левия ъгъл над мивката и си мисля „Господи, колко много продукти се похабяват тук!” И тогава си спомних, че в твоето предаване ти спомена, че ястията с насекоми са много ефектни. Истина е. Ефектът от поднасянето им беше невероятен – три пукнати ребра, две насинени колена и една огнестрелна рана в тялото. Всичко се случи така. Ден за жътва. Пратиха ме да нахраня жътварите. Те бяха станали в четири сутринта, бяха ожънали и вършели около 250 тона зърно. При това някъде към 9 часа ескалаторът се счупил и се наложило ръчно да товарят камионите, с лопати. Та, бригадирът ми вика „Бабо Станке, толкова сме гладни, че стомасите ни са се свили на топка, сякаш сто мравки лазят вътре в нас.” Той даже и не се досещаше колко е близо до истината. За обяд приготвих първо – супа от пържени мравки, за основно – панирани скакалци, а за десерт – руло от бръмбари, колорадски, защото съдържат повече захар. Опънах бяла покривка, наредих блюдата и пожелах приятен апетит. После нищо не помня. Хората ми разказваха, че жътварите ме вързали за браната и овършали с мен 18 хектара. Освен това ме закарали до мелницата и искали да ме направят на брашно, но главата ми не минавала през бункера. Виж, очилата ми станали на сол. А пъдарят стрелял в мен с винтовка, заредена с английска сол. Мисля, че в едно от твоите предавания чух, че няма нищо по-неприятно от пресолен бут. Сега вече съм сигурна, че е така. Но това всичко са детски приказки в сравнение с това, което се случи на 24 май. Този ден винаги събира много гости у нас и разбира се, цялата подготовка за празненството ляга върху мен. А аз искам всичко да е цивилизовано, не като друга година – гостите хапнат, пийнат и се метнат да играят кючеци под звуци на чалга. Миналата година реших да поканя от града струнен квартет, за академична музика… Мир на праха им… А аз… аз вече почти се оправям, смених патериците с бастун и мястото на гърба, където бе втъкнат един лък от цигулка, почти заздравя. Единствено нещо, което все още ме тормози – не могат да измъкнат от главата ми контрабаса, защото не бива да го режат, бил много скъп… И ето ме сега, седя с контрабас на главата и гледам предаването ти. Чакам нови рецепти. И даже не се сърдя на никого. Как да очаквам висока кулинарна култура от хора, чиято тоалетна е на двора, а асфалт виждат само по телевизията…?!
Прегръщам те с любов! Баба Станка.
21
Кажат ли ми "Ще съжаляваш на сутринта"... спя до обяд...
8
Скоро имах рожден ден... Събудих се сутринта, загледах очаквателно жена ми, но очевидно беше забравила... Децата също бяха забравили... Представете си с какви чувства отидох на работа. Но когато влязох в кабинета си, секретарката Юлия ме поздрави нежно:
- Добро утро шефе, честит рожден ден!
И аз се почувствах доста по-добре и отново хвърлих на Юлия оценяващ поглед. Някъде по средата на деня Юлия се приближи към мен и ми каза с чувствен глас:
- Шефе, навън времето е чудесно, хайде да отидем заедно на обяд! Все пак имате рожден ден.
И отидохме. След третото мартини Юлия ми каза отново с чувствен глас:
- Шефе, елате у нас на гости. Няма спешни задачи в работата, а вие имате рожден ден!
И ние отидохме. Когато стигнахме, Юлия ми прошепна в ухото:
- Шефе, седнете на дивана, а аз ще отида да облека нещо по удобно!
И тя излезе от стаята. След около 5 минути вратата се отвори и влезе Юлия с торта, а след нея моята жена, децата, родителите, тъщата и тъста, колегите, приятелите и много други! А аз седях на дивана... чисто Гол!
20
Зет се обажда по телефона на тъста си:
- Тате, коли агнето за събота и да викнеш духовата музика – ние ще дойдем преди обяд!
В събота агнето опечено, музиката свири… Младите пристигат и тъстът пита какъв е поводът?
- Виж, тате, с музика съм я взел, с музика ти я връщам!
13
Три врабчета, кацнали на един клон и си говорят:
- Не бих отказал да си клъвна, чер хайвер върху бял хляб!
- А аз, не бих отказал да си покълва и червен хайвер върху черен хляб...
- Стига сте мечтали разни глупости, а гледайте къде отива конят, защото ще останем без топъл обяд...
7
ДНЕВНИКЪТ НА ОБИКНОВЕНИЯ ГРЪК
- Днес станах в десет часа. Това малко ме разстрои - никога не съм се събуждал толкова рано, май трябва да посетя личния си лекар.
Излязох на терасата, половин час пих кафето си и четох вестници, после поех за работа.
Карах колата с отворени прозорци, за да мога своевременно да указвам на другите шофьори грешките им. Не е много приятно и често срещаш неразбиране, но няма как - това е дълг към обществото.
След около десет километра шофьорът на една кола ми отстъпи предимство. Опитах се да си спомня дали не е някой мой роднина, но не успях. Може пък да се е припознал човекът.
В 11:00 бях пред офиса и отключих вратата; колегите все още ги нямаше. Направих си още кафе и влязох в Мрежата, за да се оплача на всички колко зле живеем тук.
Всъщност, аз работя в Министерството на околната среда и оглавявам отдела за опазване на луната. Никак не е лесно, да ви кажа. Мине се не мине година и току някой прати я сонда, я цял луноход. Тогава ние с колегите излизаме вечер пред Министерството (естествено, плаща ни се извънреден труд за стоене до късно) и с един бинокъл гледаме към луната. Ако забележим боклук, информираме Външно министерство да направи протест пред съответната страна.
Работата е трудна и неблагодарна, но все някой трябва да я върши. При това в отдела сме само десет човека, а луната е много голяма. Но поне плащат добре.
Час по-късно колегите се обадиха, че вече е време за обяд и те ме чакат в близката таверна. Заключих офиса и тръгнах пеша по улицата.
Малко по-нататък група анархисти хвърляха камъни по витрината на една банка. Опитах се да ги заобиколя, но те ме попитаха дали ме е грижа изобщо за бъдещето на Гърция. Грижа ме беше и затова и аз хвърлих едно паве.
Колегите вече пиеха второ узо. Присъединих се към тях, после хапнахме и накрая играхме сиртаки. И докато се усети човек, то работното време свършило.
Върнах се в офиса, заключих и се прибрах в къщи. Жена ми се оплака, че вече трети ден вечеряме в къщи, така че се наложи да я изведа да хапнем навън. Над терасата на ресторанта грееше пълна луна и съпругата ми отбеляза колко е красива, но аз я помолих да сменим темата.
Човек ако почне и вечер да говори за работа...
25
Клиент към келнер:
- Какво ще ми препоръчате за обяд?
- Ми какво да ви кажа, днес най-малко се оплакват от пържолата.
4
На една жена мъжа и починал и тя много страдала. Не можела да се съвземе, дори цяла година след смъртта му. Случайно се запознала с контактьор, който се занимавал с прераждания, контакти с духове и т. н. Помолила го да я свърже със съпруга и. Бъркал разни отвари, говорил странни думи и успял да се свърже с духа:
- Пешо, ти ли си?
- Аз съм Маро, кажи как си ти, добре ли си?
- Ами как Пешо, мъчно ми е за теб, от работа вкъщи, от вкъщи на работа... Кажи ти как си?
- Ами много добре: сутрин се събуждам, правя с*кс, после закусвам, пак правя с*кс, то станало време за обяд - обядвам, после преди следобедния сън пак с*кс, като се наспя пак един с*кс, хапвам и правя един с*кс, то станало време за вечеря - хапвам и после пак с*кс, лягам да спя и на сутринта същото...
- Лелелеелелееееее Пешооо! Ти да не си попаднал в Рая?
- А... Рая, преродих се - заек съм тука в Долни Богров!
12
Ако сутринта е било нула градуса, а синоптикът по телевизията ви обещае, че към обяд ще бъде два пъти по-топло, в задачата се пита точно колко градуса ще бъде по обяд?
11
На обяд отправих молитва към лятото. Накратко - мастика с таратор!
8
Правят статистика, как реагират жените след първата брачна нощ.
В Англия:
- Боже Господи, дано съм заченала. Не ми се повтарят повече тези срамни движения.
Във Франция:
- Пиер, дай ми една чаша вода, да си изплакна устата.
В Германия:
- Ханс, подай ми една бира или и това не можеш.
В Унгария:
- Янош, ако и довечера се представиш така, стягам си багажа и заминавам за България.
В Русия! Събужда се Светлана. Поглежда към съпруга си и пита:
- Иванушка ти също си жив?
В България:
- Вече е към обяд. Марийка става от леглото, поглежда към Иванчо и казва:
- Ех Иване, Иване. Ако и заплатата ти беше такава, голяма...
38
Г-н Либерман, отишъл една неделя на обяд, при Г-н Аврамов, да си иска парите, голяма сума, дадени назаем отдавна. Аврамов яде печена пуйка...
- Яков, крайно време е да ми върнеш парите!
- Не мога, приятелю. Фалирал съм. Нямам никакви пари. Почакай...
- Нямаш пари, а ядеш пуйка...
- Бедната птица, нямаше с какво да я храня...
7
Някакъв пич много бързо свършвал... отишъл при с*ксолог-психолог...
- Докторе, много бързо идва краят, жената е недоволна.
Докторът го прегледал и му казал:
- Ми нищо странно не намирам, нищо ти няма, но за да ти помогна, трябва да поработиш психологически...
- Какво значи това?
- Слушай - като легнеш със жена ти, за да продължи актът по-дълго ще почнеш да си мислиш как ставаш от леглото, как взимаш душ, как бъркаш яйца, закусвате, как взимаш таксито, стигаш в офиса, моташ се, изпращаш 2-3 мейла на недоволни клиенти, после взимаш тролея за да отидеш в любимия ресторант за обяд и чак, чак, чак... когато видиш келнерите с менюто - тогава можеш да свършваш - смятам, че този психологически прийом ще помогне... но мисълта трябва да тече бавно, като охлюв, катерещ се на дърво...
Вечерта мъжът си ляга със жена си и започва да си мисли, но мислите като буря вървят...
- Ставам, къпя се, правя закуска, хапваме, взимам таксито до офиса, мотам се, пращам мейли, взимам тролея да отида до ресторанта... егати кви са тези келнери в тролея?
6
Колкото пъти Вълчо срещал Зайо, толкова пъти го оправял. Зайо не издържал и се оплакал на лъва. Царят на животните осъзнавал, че е несправедливо, но Вълчо не бил кой да е и за това отсъдил, че Вълчо ще такова Зайо, но само веднъж на ден. Не останал доволен Зайо, но се примирил. На другия ден, на сутринта излязъл на разходка и Вълчо веднага го издебнал и оправил. На обяд се повторило всичко, Зайо се възмутил:
– Вълчо, какво става, нали беше само по веднъж на ден?
– Ами това е за утре!
И така продължило. Зайо, за да не се обърка, взел да си води бележки. Една хубава заран Лиса, докато се разхождала из гората, съзряла Зайо на една слънчева полянка, целият затрупан с бележки, дращи с молив, отмята нещо, ядосва се:
– А бе, Зайо… Какво става?
– Лисо… Да ми се махаш от главата, че не стига, че непрестанно ме таковат, ами и съм затънал в бумащина…
5